Р
Е Ш Е
Н И Е №445
гр.Кюстендил 15.07.2016г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, пети състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Г.М.,
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева
гр.д.№1379 по описа за 2014г. на РС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе
предвид:
К.И.И.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Л.А. ***, е предявил срещу
Община Кюстендил, гр.Кюстендил пл.„Велбъжд” №1, представлявана от кмета П.П.,
при условията на евентуалност, искове по чл.108 от Закона за собствеността (ЗС)
за осъждане на ответника Община Кюстендил, както следва:
- да отстъпи на ищеца К.И., в качеството му на
съсобственик, ведно с наследниците на К. И. В., б.ж. на с.Николичевци
обл.Кюстендил, на 1/6 ид.ч., и да предаде владението върху
притежаваната от тях 1/6
ид.ч. от имот пл.№3198 кв.274 по плана на гр.Кюстендил от 1965г. с площ от
480.40 кв.м., с граници:
от югоизток – парцел IX-3199, върху който е
реализирано строителство на Битов комбинат, стопанисван от ТПК „Родина“; от
югозапад – улица „***“; от северозапад – парцел XI, имот пл.№3184 в кв.274 по
плана на гр.Кюстендил; от североизток – улица с осови точки 942-943 и улица
покрай Поликлиниката (относно границите вж.уточняваща молба с
вх.№4892/26.02.2016г.), понастоящем съставляващ
част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.1042
по КККР на гр.Кюстендил, целият с площ от 1 754 кв.м, а евентуално –
- да отстъпи на ищеца К.И., в качеството му на
съсобственик, ведно с наследниците на К. И. В., б.ж. на с.Николичевци
обл.Кюстендил, на 1/6 ид.ч., и да предаде владението върху
притежаваната от тях 1/6
ид.ч. от имот пл.№3198 кв.274 по плана на гр.Кюстендил от 1965г. с площ от 287.00
кв.м., празно и
незастроено място, с административен адрес:
гр.Кюстендил ул.„****” №**, при съседи на площта от 287
кв.м. – ул.„*** “, Битов комбинат-парцел XI-809 и Поликлиника и Бърза
помощ, понастоящем съставляващ част от поземлен
имот с идентификатор 41112.503.1042 по КККР на гр.Кюстендил, целият с площ от
1 754 кв.м.
Ищецът твърди, че наследник на К. И. В., б.ж. на
с.Николичевци обл.Кюстендил, от когото по реда на ЗОЕГПНС, с решение от
03.07.1950г. е била отчуждена, освен друго, и 1/6 ид.ч. от дворно място,
находящо се в гр.Кюстендил, на ул.„*** “ №**. Твърди, че одържавените идеални
части от посочения имот, съставляващ по плана от 1965г. на гр.Кюстендил имот
пл.№3198 кв.274 с площ от 480.40 кв.м., с горепосочените граници, са били реституирани в
полза на наследниците на К.В., по силата на закона – чл.1 ал.1 от Закона за
възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ). Сочи
още, че с влязло в сила решение по гр.д.№1344/2011г. по описа на РС-Кюстендил,
в отношенията между наследниците на К. В. и Община Кюстендил е било признато за
установено, че първите са съсобственици, на основание чл.1 ал.1 от ЗВСОНИ, на
1/6 ид.ч. правото на собственост върху имот
пл.№3198 кв.274 по плана на гр.Кюстендил от 1965г., представляващ към постановяване на решението
празно и незастровено място, непредвидено за никакви мероприятия (решението на
ОС – Кюстендил от дата 08.04.2008г.), при съседи – ул.„*** “, Битов
комбинат-парцел XI-809 и Поликлиника и Бърза
помощ.
Ищецът поддържа още, че макар и собственици,
наследниците на К.В. не могат да се ползват от собствеността върху
притежаваните права, тъй като, ккато отчужденият имот с площ от 480.40 кв.м.,
така и признатият със съдебното решение с площ от 287.00 кв.м., не са обособени
като самостоятелни, съставляват част от имот, заснет от кадастъра като поземлен
имот с идентификатор 41112.503.1042, с площ от 1 754 кв.м., който изцяло се владее от
Община Кюстендил. Твърди се, че имотът е записан като публична общинска
собственост и независимо от съдебно установеното право на собственост,
ответникът не желае да отстъпи на И. и останалите сънаследници собствеността и
предаде владението върху собствената им 1/6 ид.ч.
С тези твърдения са предявени ревандикационните искове
за осъждане на Община Кюстендил да отстъпи собствеността и предаде владението
на ищеца върху притежаваната от него в съсобственост 1/6 ид.ч. Претендира се
присъждане на разноски.
В уточняваща молба, депозирана по делото, по повод
дадени от съда указания за индивидуализиране посредством посочване на граници
на имота, предмет на основния иск, пълномощникът на ищеца е формулирал и
искания към съда, постановявайки своето решение да задължи Община Кюстендил да
извърши определено действие, а именно – да извърши записване на съответната
площ /480.40 кв.м. или 287 кв.м./ в
Кадастралната карта на гр.Кюстендил в Службата по геодезия, картография и кадастър.
Тези искания не са надлежно заявени в производството, тъй като са направени
много след подаване на исковата молба и то във връзка с дадени от съда указания
от съвсем различно естество, поради което не могат да бъдат и не са предмет на
настоящото разглеждане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока
по чл.131 от ГПК. Не оспорва признатите със съдебното решение права на
наследниците на К.В. в съсобствеността на посочения в решението по
гр.д.№1344/2011г. по описа на РС-Кюстендил, имот. Счита претенцията на ищеца за
недопустима, тъй като със заповед №102/09.02.2000г. на Кмета на Община
Кюстендил, е било одобрено премахването на улица с осови точки 195-194,
обособяването на улица – тупик с осови точки 102-196-195 и с осови точки
190-193-194 и пешеходна алея между парцел I – за Поликлиника и Бърза
помощ, парцел II – 808 и парцел XI – 809 в кв.274 и кв.274а
по ЗРП на ЦГЧ на гр.Кюстендил, одобрен със заповед №925/02.06.1993г., чиято
действителност е била съдебно потвърдена /решение по адм.д.№152/2010г. по описа
на АС-Кюстендил/, което, според ответника сочело на липсва на правен интерес от
предяваване на исковете. В отговора се поддържа, че теренът, върху който на
ищеца и сънаследниците са били признати идеалните части в съсобствеността
попадал в границите на улица с осови точки 190-194, което изключвало
възможността владението да бъде предадено. Излагат се и съображения по
същество, изразяващи се, от една страна в твърдението, че имотът представлява
публична общинска собственост и признатата със соченото в исковата молба съдебно
решение част от него, попада отчасти върху улично платно от улица-тупик, с
осови точки 190-193-194, което е реализирано на място /77.00 кв.м./ и отчасти –
в тротоарното пространство на същата улица
/210 кв.м./, поради което владението не може да бъде предадено. От друга
страна се твърди, че към момента на постановяване на съдебното решение по
гр.д.№1344/2011г. по описа на КРС, вписаната в него констатация, че имотът
представлявал празно и незастроено място, непредвидено за никакви мероприятия,
не кореспондирала на действителното фактическо положение, изразяващо се в
реализирането на горните мероприятия. С тези доводи се претендира отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски.
РС-Кюстендил, след като се запозна с доводите и
възраженията на страните и след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери
за установено следното от фактическа страна:
Ищецът К.И.И. е наследник на К. И. В., б.ж. на
с.Николичевци общ.Кюстендил, бидейки негов низходящ от втора степен
/вж.удостоверение с изх.№21/04.08.2014г., издадено от Кметството на
с.Николичевци, приложено на л.11 от делото/.
От документите по приложеното към настоящото
гр.д.№1344/2011г. по описа на РС-Кюстендил, се установява, че по силата на
нотариален акт за публична продан с №109 том II, регистър 1589, дело
№418/1942г. по описа НА НОТАРИУС ПРИ Кюстендилски областен съд, К. В. е бил
собственик на масивна къща, находяща се в гр.Кюстендил ул.„**** “ №***, в
парцел XVII, кв.25 по плана на гр.Кюстендил, със застроена площ
от 105.05 кв.м.; на нова масивна постройка в същия парцел със застроена площ от
33.35 кв.м.; на масивна постройка от 40.00 кв.м.; на навес и на дворно място –
незастроено с 326.50 кв.м., или с обща площ на парцела от 480.40 кв.м.
С решение на Кюстендилската комисия по чл.11 от Закона
за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС) от
01.07.1948г. в полза на държавата са били отчуждени принадлежащите на К. В. три
дюкяна, намиращи се в имота в гр.Кюстендил, на ул.„****** “ №***, а с
допълнително решение от 03.07.1950г. в отчуждаването са включени принадлежащите
към дюкяните 1/6 ид.ч. от общите части на целия имот – сгради и място.
Определен е бил размер на обезщетението за допълнително отчуждения имот в
размер на 252 000 лева, което да се изплати на К.В..
В ДВ бр.15 от 21.02.1992г. е бил обнародван Законът за
възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, чл.1 ал.1 от
който гласи: „Възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени
по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост
(обн.ДВ, бр.87 от 1948г.; попр.бр.91 от 1948г.), които са собственост на
държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на
еднолични дружества по чл.61 от Търговския закон и съществуват реално до
размерите, в които са отчуждени.
През 2000г. наследниците на К.В. са били обезщетени от
държавата за отчуждените и в последствие премахнати дюкянски помещения. Същите
се обърнали към Община Кюстендил с искане да бъдат зачетени възстановените им
по силата на закона права върху 1/6 ид.ч. от отчужденото дворно място, попадащо
към онзи момент в пространствените предели на имот пл.№3198 в кв.274 по плана
на гр.Кюстендил, което било отказано.
На 19.08.2001г. наследниците на К. В. предявили пред
Районен съд-Кюстендил иск против Община Кюстендил за признаване за установено
по отношение на Общината, че те, по силата на реституционния закон – чл.1 ал.1
от ЗВСОНИ, са собственици на 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху имот
пл.сн.№3198 в кв.274 по плана на гр.Кюстендил от 1965г., идентичен с парцел XVII, кв.25 по плана на
гр.Кюстендил от 1909г., целият с площ от 480.40 кв.м. В последствие ищците
уточнили, че претенцията им касае празното и незастроено място от този имот,
непредвидено за никакви мероприятия и с площ от 287.00 кв.д., което уточнение е
било допуснато от съда.
С влязло в сила на 28.06.2008г. решение по образуваното
по горния иск дело - гр.д.№1344/2011г., съдът е признал за установено в
отношенията между наследниците на К.В. (поименно посочени) и Община Кюстендил,
че първите, на основание чл.1 ал.1 от ЗВСОНИ, са собственици на 1/6 ид.ч. от
правото на собственост на имот пл.сн.№3198 в кв.274 по плана на гр.Кюстендил от
1965г., представляващ понастоящем празно и незастроено място, непредвидено за
никакви мероприятия, възлизащо на площ от 287.00 кв.м., находящо се в
гр.Кюстендил ул.„***** “ №***, в кв.274 по плана на гр.Кюстендил, при съседи:
ул.„*** “, Битов комбинат - парцел XI-809 и Поликлиника и Бърза
помощ.
Видно от приложеното дело, ответникът по същото –
Община Кюстендил е поддържал разбиране за неоснователност на предявения иск,
възразявайки, че по делото не е било доказано, наследниците на К.В. да не са
получили обезщетение за отчуждения имот, чрез изплащане на паричната му
равностойност или чрез друг равностоен недвижим имот. Релевирани са били и
други доводи, които не представляват интерес за настоящото производство, но
ответникът не е изтъквал, а и по делото не е било установено имотът да е
представлявал публична общинска собственост, респ. върху същия да са били
реализирани мероприятия, съставляващи пречка за реституцията.
В хода на съдебното дирене по настоящото производство
се установи, че със заповед №102/09.02.2000г. на Кмета на Община Кюстендил, е
било одобрено премахването на улица с осови точки 195-194, обособяването на
улица – тупик с осови точки 102-196-195 и с осови точки 190-193-194 и пешеходна
алея между парцел I – за Поликлиника и Бърза
помощ, парцел II – 808 и парцел XI – 809 в кв.274 и кв.274а
по ЗРП на ЦГЧ на гр.Кюстендил, одобрен със заповед №925/02.06.1993г. Установи
се, че ищецът К.И. и други наследници на К.В. са подали жалба с
вх.№94-00-844/16.04.2010г. по входящия регистър на Община Кюстендил, с която са
оспорили действителността на горния административен акт, поддържайки неговата
нищожност и претендирайки прогласяването й. По образуваното адм.д.№152/2010г.
по описа на Административен съд-Кюстендил, с влязло в сила решение оспорването
е било отхвърлено.
Чрез използването на специални знания на вещо лице, се
установява, че имотът, 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху който са били
признати на наследниците на К.В., с площ от 287 кв.м., съставлява част от поземлен
имот с идентификатор 41112.503.1042 по КККР на гр.Кюстендил, целият с площ от
1 754 кв.м., записан като публична
общинска собственост. Върху тази площ, са били монтирани два метални павилиона,
единият от които понастоящем е демонтиран, а втория с площ от около 11 кв.м. е
запазен, макар да не се използва. През същата площ е изграден проход /улично
платно/ за преминаване на моторни превозни средства, чиято широчина, ведно с
прилежащите бордюри възлиза на 4.30 метра. Този проход свързва ул.„******* “ с
паркинга пред поликлиниката и с улица с осови точки 193-194 и същият е с площ
от около 90 кв.м. Около 50 кв.м. от общата площ от 287 кв.м. са заети от зелени
площи, а останалите 136 кв.м. са асфалтирани и обикновено се ползват за
паркиране на автомобили. В този смисъл е заключение с вх.№9730/14.05.2015г. на
в.л.инж.Б.Г., в което е посочено още, че площта от 287 кв.м. има лице от 14
метра, но не и достатъчна повърхнина (при нужни 300 кв.м.), за да може да бъде
обособена като самостоятелен урегулиран поземлен имот, по смисъла на чл.19 ал.1
от ЗУТ, при съществуваща възможност това да бъде сторено в хипотезата на чл.19
ал.3 от същия закон – със заключение на общинския експертен съвет. Към заключението
на вещото лице е изчертана скица на имот №3198 в кв.274 с площ от 480.40 кв.м.,
копирана от регулационния план на гр.Кюстендил от 1965г., на която е обозначена
и повдигната с жълт цвят от вътрешната й страна площта от 287 кв.м., показана с
фигурата А-В-С-Д-Е. Уточнено е, че понастоящем показаните на скицата двуетажна
масивна жилищна сграда на самата улица и стопанската сграда в северния ъгъл, са
съборени.
От заключението на вещото лице се установява още, че
съгласно първия регулационен план на гр.Кюстендил от 1909г. за имот №304 е бил
отреден парцел XVII, кв.25. В разписната книга
е било отбелязано, че същият има площ от 480.40 кв/.м. и е бил записан на К. В..
Следващият ЗРП на гр.Кюстендил е бил одобрен със заповед №668/19.08.1960г., като
е бил проектиран върху нова кадастрална основа и горният имот е бил заснет с
кадастрален номер 3198 в кв.274, записан в разписната книга на ГНС, д-р И. И. и
д-р В. В.. Съгласно регулационния план на гр.Кюстендил от 1960г., част от имот
№3198 в кв.274 в размер на 116 кв.м. е била придадена по регулация към парцел XI в същия квартал, отреден
за нуждите на ТПК „Инвалид“, а останалата част с площ от 364 кв.м. е била
включена в обема на парцел XII в кв.274 за индивидуално
жилищно строителство. Със заповед №1345/26.05.1965г. е бил одобрен ЗРП на
гр.Кюстендил, който е бил проектиран върху същата кадастрална основа, като
предишния. Според новия ЗРП, имот пл.№3198 в кв.274 е бил отреден за две
мероприятия: 1/ придаваемо се място по регулация към парцел IX в кв.274, в размер на
около 116 кв.м. и 2/ за парцел Х в кв.274,
отреден за индивидуално жилищно строителство. След одобряването на
регулационния план на гр.Кюстендил от 1965г. парцел Х-3198 е бил групиран с
други имоти и е бил преотреден за ХЕИ, държавен жилищен блок и Бърза помощ. Със
заповед №2150/04.11.1983г. на председателя на ОбНС-гр.Кюстендил, имот пл.№3198
в кв.274 е бил отчужден за строителство на ХЕИ и Бърза помощ, като е било
предвидено от имота да ъдат отчуждени 364 кв.м. – частта, отредена за
индивидуално жилищно строителство. При изготвянето на кадастралния план, върху
който е бил проектиран ЗРП за централната градска част на гр.Кюстендил от
1993г., имот с пл.№3198 не е бил заснет и за него не е бил отреден никакъв
парцел /УПИ/.
По делото бе назначена допълнителна експертиза, вещото
лице по която да направи проверка при ответника и да отговори на въпроса: от
кога датират документите, въз основа на които върху процесната площ е била
изградена улицата – тупик. При заявено от страна на експерта искане за
представяне на документи: одобрена проекто-сметна документация за улицата,
свързваща улица „***“ с улица „***“ и паркинга пред Поликлиниката; Акт №15 за
приемане на обекта; Акт №16 за приемане и въвеждане на обекта в действие;
разрешение за ползване на обекта, ответната община е предоставила единствено
заповедта с №102/09.02.2000г. на Кмета на Община Кюстендил и приложено към нея
цветно ксерокопие на скица с №128/03.02.2000г., на която са изчертани със
съответното цветово изображение, цитираните в заповедта улици и части от
квартали 274 и 274а по ЗРП на гр.Кюстендил от 1993г.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства и налага формиране на следните правни изводи:
Предявените искове са допустими. С тях ищецът заявява
спорни права, които биха могли да бъдат защитени по избрания процесуален ред,
чрез предявяване на ревандикационни искове, доколкото се твърди, че ищецът е
носител на правото на собственост върху конкретни имоти, заедно с други лица и
поддържа, че ответникът, като един от съсобствениците, е отнел владението върху
имота, установявайки своя фактическа власт върху него изцяло. Поддържаното в
отговора на исковата молба разбиране за недопустимост на заявените претенции,
поради факта, че съгласно заповед №102/09.02.2000г. на Кмета на Община
Кюстендил, на терена е било реализирано мероприятие – прокарване на улица, не
може да бъде споделено, тъй като този факт няма отношение към надлежното
упражняване на правото на иск, а би могъл евентуално да бъде от значение при
преценката за неговата основателност.
Преди да се навлезе в анализ на конкретните
предпоставки за уважаване на предявените искове, съдът счита за нужно да засегне
още няколко аспекта, които касаят допустимостта на предявените искове, за
наличието на каквато съдът следи служебно.
На първо място, допустимо е да се търси защита,
чрез иска по чл.108
от ЗС, от съсобственик по отношение на друг
съсобственик, който владее цялата съсобствена вещ без да има основание за това,
тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното
право. В този
смисъл е напр. Решение №15 от 02.08.2012г. на ВКС по гр.д.№1299/2010г., I г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК. Допустимо е още, в подобна хипотеза, да
се търси ревандикация на идеална част от притежаваното право на собственост.
На следващо място, допустимо
е единият съсобственик /в случая – съпритежателят на 1/6 ид.ч./ да предяви иск
за защита правото на собственост изцяло /за съпритежаваната 1/6 ид.ч./, тъй
като предявяването на иска по чл.108 от ЗС представлява действие на обикновено
управление на имота. Този извод произтича и от факта, че всеки съсобственик
може да ползва изцяло общата вещ, съобразно нейното предназначение. В този
смисъл също е постановена задължителна съдебна практика – Решение №179 от
08.06.2012г. на ВКС по гр.д.№1241/2011г., II г. о., ГК, Решение №144 от 15.09.2010г.
на ВКС по гр.д.№5105/2008г., IV г.о., ГК.
Наред с посоченото - допустимо е предмет на предявен
ревандикационен иск да бъде правото на собственост върху реална част, нанесена
в кадастралната карта, като част от имота на ответника, преди нанасянето на
тази реална част, като самостоятелен имот в кадастъра, без да е необходимо
предхождащо провеждане на производство по чл.54 ал.2 от ЗКИР /преди изм. с ДВ
бр.49/2014г. - чл.53 ал.2 от ЗКИР/. В този смисъл са постановявани решения на
ВКС по чл.290 от ГП. Съгласно
Тълкувателно решение №8 от 23.02.2016г. на ВКС по тълк.д.№8/2014г.,
ОСГК, т.2 - искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална
част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, са допустими.
По същество съдът намира
следното:
1. Претенцията на ищеца за
ревандикация на 1/6 ид.ч. от имот пл.№3198
кв.274 по плана на гр.Кюстендил от 1965г. с площ от 480.40 кв.м., при границите, уточнени
в допълнителна молба, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, по
изложените по-долу мотиви:
За да бъде основателен
предявеният иск, ищецът преди всички следва да докаже, че е носител на правото
на (съ)собственост върху описания имот и едва след това трябва може да се
пристъпи км обсъждане на останалите предпоставки за уважаване на заявената
претенция.
Ищецът поддържа, че
наследниците на К. В. са собственици на 1/6 ид.ч. от този имот, тъй като такива
права от притежавания от наследодателя недвижим имот, целият с площ от 480.40
кв.м., са били отчуждени през 1950г. по ЗОЕГПНС и съответно – реституирани на
наследниците му по силата на чл.1 ал.1 от ЗВСОНИ.
ЗВСОНИ е реституционен закон,
съгласно който при наличие на предвидените в чл.1 ал.1 от същия предпоставки
реституцията настъпва по право от момента на влизане в сила на закона, т.е. от
25.02.1992г. За целта следва да бъдат осъществени кумулативно няколко
предпоставки, предвидени в самия закон, а именно: 1/ имотът да е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС; 2/ при влизане в сила на
закона имотът да се намира в собственост на държавата, общините, обществените
организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.61 от ТЗ; 3/
имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден и 4/ собственикът
да не е бил обезщетен, чрез изплащане на паричната равностойност на отчуждения
имот или с друг равностоен недвижим имот.
Несъмнен и доказан в случая
е фактът, че 1/6 ид.ч. от дворно място, с административен адрес: гр.Кюстендил
ул.„***** “ №**, представляващо по плана на гр.Кюстендил от 1909г. парцел XVII, кв.25 с площ общо от
480.40 кв.м. е била отчуждена от собственика К. В., който е наследодател на ищеца.
Отчуждаването, видно от намиращата се по приложеното гражданско дело
допълнително решение от 03.07.1950г., е било извършено по реда на ЗОЕГПНС.
Налице е и втората от горепосочените предпоставки –
при влизане в сила на ЗОСОИ на 25.02.1992г. имотът е бил общинска собственост.
Дали имотът съществува
реално до размерите, в които е бил отчужден, следва да се преценява с оглед на
всеки конкретен случай, като се изхожда от целта на ЗВСОНИ, която е да се
възстанови собствеността върху тези, отнети по посочените в чл.1 и чл.2 ал.1 закони (или по реда на чл.2 ал.2
от с.з.) имоти, които към момента на влизане в сила на закона са били
собственост на държавата, общините и т.н. и към този момент не са променени до
степен, че да представляват друг имот. Промяната на предназначението на имота
или обединяването му в общ имот с други имоти, т.е. когато имотът не съществува
като отделна кадастрална единица, сами по себе си не са пречка за реституцията.
Когато обаче след промяната на предназначението му, отчужденият незастроен имот
е застроен или върху него са осъществени благоустройствени мероприятия очевидно
предназначението на този имот е дотолкова съществено променено, че той вече не
съществува реално до размерите, в които е отчужден. Така, в т.1 от Тълкувателно
решение №1/1995г. на ОСГК на ВКС, се приема, че ЗВСОНИ не поставя изискване
предназначението на отчуждения имот да е същото, каквото е било при
одържавяването му, тъй като целта на закона е да се възстанови собствеността
върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не
и да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. В ТР се
сочи, че правото на собственост върху имотите по чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ се
възстановява и при промяна на предназначението им, но не се възстановява
правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след
одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя
може да се обособи като самостоятелен обект на собственост.
В настоящия случай, съдът
приема за недоказано от страна на ищеца, че наследниците на К.В. са
реституирали по силата на ЗВСОНИ 1/6 ид.ч. от целия отчужден имот с площ от
480.40 кв.м., тъй като по делото не се събраха доказателства, от които да се
направи несъмнен и единствено възможен извод, че имотът, с такава площ,
съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, по смисъла на закона и
на посоченото Тълкувателно решение.
Поради недоказаност на една
от предпоставките за уважаване на основния предявен иск, същият следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
2. Горният извод обуславя
необходимостта от разглеждане на предявения евентуално съединен иск, а именно
за ревандикация на 1/6 ид.ч. от имот, притежаван между страните в съсобственост
и с площ от 287 кв.м. Този иск, според съда, е основателен и подлежи на
уважаване, поради следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважена исковата
претенция, намираща своето правно основание в посочената норма, следва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищецът да е
съ/собственик на процесния имот; 2) ответникът да владее имота и 3) владението
върху имота да е лишено от правно основание.
Първата от посочените
предпоставки е налице. С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1344/2001г. по
описа на КРС, наследниците на К.В. са били признати за собственици по иск, предявен
срещу Община Кюстендил, на основание реституция по чл.1 ал.1 от ЗВСОНИ, на 1/6
ид.ч. от имот
пл.сн.№3198 в кв.274 по плана на гр.Кюстендил от 1965г., представляващ към
момента на постановяване на съдебното решение празно и незастроено място,
непредвидено за никакви мероприятия, възлизащо на площ от 287.00 кв.м.,
находящо се в гр.Кюстендил ул.„***** “ №***, в кв.274 по плана на гр.Кюстендил,
при съседи: ул.„**** “, Битов комбинат - парцел XI-809 и Поликлиника и Бърза
помощ.
Влязлото в сила съдебно решение създава задължение за
страните спрямо държавата да преустановят правния спор; формира сила на
пресъдено нещо - определеност и
безспорност относно съществуването или несъществуването на спорното право и има
за последица непререшимост на разрешения спор.
Влязлото в сила решение обвързва не само страните по
спора, но има задължителен характер и по отношение на всички съдилища,
учреждения и общини в Р.България (чл.297 от ГПК).
Изложеното идва да покаже, че както в отношенията
между наследниците на К.В. и Община Кюстендил, така и по отношение на
разглеждащия настоящия правен спор съд горепосоченото влязло в сила решение по
гр.д.№1344/2001г. по описа на КРС има задължителен характер и вече разрешеният
спор не може да бъде повдиган отново нито чрез иск, нито, чрез възражение.
Налага се извод, че ищецът, като един от наследниците
на К.В., се легитимира като съсобственик на спорния имот.
Няма как настоящият съд да обсъжда доводи от
естеството на наведените от ответника в посока, че имотът съставлявал част от
имот публична общинска собственост, тъй като мястото на подобно възражение е не
в настоящото производството, а по делото, по което е разрешен въпросът за
собствеността. Несъмнено е, че ако към момента на реституцията отчужденият имот
е станал публична общинска собственост, същият не би могъл да бъде възстановен
на наследниците на отчуждения собственик (чл.7 ал.4 от ЗОС), а правото им би се
трансформирало в имуществено такова – за обезщетяване, съгласно чл.3 ал.3 от
ЗВСОНИ. През време на съдебното производство по гр.д№.№1344/2001г., продължило
почти седем години, ответната община не е навеждала доводи, каквито поддържа
пред настоящия съд - че по силата на реализирано предвиждане, съгласно заповед
№102/09.02.2000г. на Кмета на Община Кюстендил на мястото е била изградена
улица и паркинг и имотът е станал публична общинска собственост, съгласно §7
ал.1 т.4 от ПЗР на ЗИД на ЗМСМА.
Настоящият съд няма правомощия да преценява
правилността на влязлото в сила съдебно решение, нито да формира изводи,
незачитащи неговата задължителна сила.
Следва да се приеме за осъществена и втората от
гореказаните предпоставки, а именно – наследниците на К.В., макар и носители на
1/6 ид.ч. от правото на собственост не ползват имота, съобразно правата, които притежават,
а целият имот се ползва от другия съсобственик - Община Кюстендил.
Липсва правно основание реституираният имот да се
ползва изцяло от ответника. Изтъкваните пречки за възстановяване на
собствеността не формират основание за лишаване на съсобственика от ползване,
още повече, че данните по делото са ясни и в посока, че само 90 кв.м. от площта
от 287 кв.м. са заети от улично платно. Подразбира се, че
съсобственикът-физическо лице няма как да ползва фактически уличното платно, но
и не това е предмет на настоящото разглеждане, тъй като се иска ревандикация на
идеална, а не на реална част от имота. При наличието на съсобственост,
разпределението на ползването ще се разреши по съответния ред, предвиден в
закона. Възражението на ответната страна, че притежаваните от ищеца идеални
части попадат именно върху уличното платно е най-малкото неоснователно.
Завзелият целия имот съсобственик ще следва да предостави на другия
съсобственик възможност да владее имота, според правата, които притежава.
В контекста на изложеното евентуално съединеният иск
се явява основателен и подлежи на уважаване. Доколкото площта на имота, 1/6
ид.ч. от който подлежи на ревандикация, е изчертана на скица №1 към заключение
с вх.№ 9730/14.05.2015г. на в.л.инж.Б.Г., на която е повдигната с жълт цвят от
вътрешната страна и е показана с фигурата А-В-С-Д-Е, то за яснота скицата
следва да бъде приподписана от съда и да съставлява неразделна част от
съдебното решение.
По-горе в съдебния акт се посочи, че съдът не е
надлежно сезиран и не дължи произнасяне в посока даване на разпореждане на
ответника за вписване на имота в КККР на гр.Кюстендил. Също така, не Община
Кюстендил е субектът, в компетенциите на който е извършването на подобно
действие.
В Тълкувателно решение №8 от 23.02.2016г. на ВКС по
тълк.д.№8/2014г., ОСГК, се приема, че иск за собственост на реална част от
поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в
кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната
процедура по чл.53 ал.1 т.1 от ЗКИР, респ. чл.54 ал.2 от ЗКИР, за поправяне на
непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или
иск по посочените текстове, като е възприето, че в този случай, в
производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или
грешка в одобрената кадастрална карта и при
уважаване на иска за собственост, в диспозитива на съдебния акт следва да се
установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на
иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се
посочи и в какво се състои същата. Сочи се, че съдебното решение, придружено от
скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от
органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на
действителния собственик по реда на чл.54 ал.1 от ЗКИР. Когато имотът се намира
в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на
изменение съгласно чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен
устройствен план. Съдът счита обаче, че в случая подобни действия не могат да
бъдат предприети, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че
реалната част от 287 кв.м. не отговаря на изискванията на чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ
за обособяването й в самостоятелен имот, а приложението на чл.19 ал.3 от ЗУТ –
макар и принципно възможно – изисква произнасяне на общинския експертен съвет.
По разноските:
С оглед основателността на един от евентуално
съединените искове, ответникът дължи на ищеца, на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
заплащане на сторените разноски в хода на делото, а именно – 814.00 лева, от
които: 50.00 лева – държавна такса, 500.00 лева – възнаграждение за адвокат,
264.00 лева – разноски за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен,
предявения от К.И.И. с ЕГН ********** ***,
гр.Кюстендил пл.„Велбъжд” №1, представлявана от кмета П.П.,
иск с правно основание
чл.108 от Закона за собствеността за осъждане на ответника Община Кюстендил, да
отстъпи на ищеца К.И., в
качеството му на съсобственик, по силата на чл.1 ал.1 от ЗВСОНИ, ведно с наследниците
на К. И. В., б.ж. на с.Николичевци обл.Кюстендил, на 1/6 ид.ч., и да предаде
владението върху притежаваната
от тях 1/6 ид.ч. от имот пл.№3198 кв.274 по плана на
гр.Кюстендил от 1965г. с площ от 480.40 кв.м., с граници: от югоизток – парцел IX-3199, върху който е
реализирано строителство на Битов комбинат, стопанисван от ТПК „Родина“; от
югозапад – улица „******“; от северозапад – парцел XI, имот пл.№3184 в кв.274 по
плана на гр.Кюстендил; от североизток – улица с осови точки 942-943 и улица
покрай Поликлиниката, понастоящем съставляващ
част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.1042
по КККР на гр.Кюстендил, целият с площ от 1 754 кв.м.
О С Ъ Ж Д А Община
Кюстендил, гр.Кюстендил пл.„Велбъжд” №1, представлявана от кмета П.П., да отстъпи на К.И.И.
с ЕГН ********** ***
собствеността и предаде владението върху притежаваните от него в съсобственост
с наследниците на К. И. В., б.ж. на с.Николичевци обл.Кюстендил, по силата на
чл.1 ал.1 от ЗВСОНИ, 1/6 идеални части от недвижим имот
пл.№3198 кв.274 по плана на гр.Кюстендил от 1965г., с
площ от 287.00
кв.м., празно и
незастроено място, с административен адрес:
гр.Кюстендил ул.„****” №***, при съседи на площта от 287
кв.м. – ул.„***** “, Битов комбинат-парцел XI-809 и Поликлиника и Бърза
помощ, понастоящем съставляващ част от поземлен
имот с идентификатор 41112.503.1042 по КККР на гр.Кюстендил, целият с площ от
1 754 кв.м., която
площ от 287 кв.м. е изчертана на скица №1 към заключение с вх.№
9730/14.05.2015г. на в.л.инж.Б.Г., повдигната с жълт цвят от вътрешната страна
и показана с фигурата А-В-С-Д-Е.
Скица №1 към
заключение с вх.№ 9730/14.05.2015г. на в.л.инж.Б.Г., приподписана от съда,
съставлява неразделна част от съдебното решение.
О С Ъ Ж Д А Община
Кюстендил, гр.Кюстендил пл.„Велбъжд” №1 да заплати на К.И.И.
с ЕГН ********** *** сумата
от 814.00 лева (осемстотин и
четиринадесет лева), представляваща сторени по делото разноски.
У К А З В А на
ищеца,
че в 6-месечен срок от влизане в сила на решението следва да отбележи
същото в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията-Кюстендил.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от датата на връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: