Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Никопол, 01.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III с-в, в открито
съдебно заседание на трети септември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
НАУМОВА
При секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от
ПРЕДСДЕАТЕЛЯ гр. дело № 717 по описа
на съда за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, гр. София, чрез юрк.Г.С., против Л.Н.Д. ***, обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца:
- редовно падежирана главница в
размер на 2 929.00лв., начислена за периода от 05.01.2015г. до 05.05.2107г.,
- предсрочно изискуема главница в
размер на 425.55лв.,
- изискуема редовна лихва в размер на
502.77лв., начислена за периода от 05.12.2014г. до 21.05.2017г., вкл.,
- изискуема наказателна лихва върху
вноска с настъпил падеж в размер на 451.12лв., начислена за периода от
05.01.2016г. до 20.06.2017г., вкл.,
- изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 3.55лв., начислена за периода от
22.05.2015г. до 20.06.2017г., ведно със законната лихва за забава за периода от
21.06.2107г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 324/
2017г. по описа на НРС.
В исковата молба се твърди, че по силата
на Договор за банков кредит от 30.06.2008г., по
програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и
предприемачи в слабо развити региони №56737, банката ищеца е отпуснала на ответника, в качеството му на кредитополучател и на солидарния длъжник М.Н.Й., кредит в размер на 9 000.00лв.,който бил напълно усвоен на 30.06.2008г.
Съгласно чл.1.2.
кредитът е отпуснат с цел за инвестиция на дейността на ответника, и с краен
срок на погасяване на кредита - 25.06.2016г.
Твърди се, че договорът бил
допълван и изменян с Анекси с №№1/09.09.2009г., №2/30.09.200г., №
3/21.10.2009г. и № 4/28.09.2010г., сключени между банката, кредитополучателя и
солидарният длъжник.Твърди се още, че съгласно чл.2 от Анекс № 4, страните се
споразумели, крайният срок за погасяване на
кредита да бъде променен на 05.09.2017г.Твърди се и това, че съгласно чл.1.5.
от Договора страните се договорил още, за ползвания кредит, кредитополучателят
да за плаща на банката годишна лихва в размер на СБР за лева +7 пункта надбавка
годишно, както и наказателна лихва при забава в плащанията на дължимите вноски,
в размер на СБР за лева +20 пункта надбавка.
Тъй като поетите по договора
задължения не били изпълнявани от длъжниците, Банката обявила кредита за
предсрочно изискуем, считано от 02.05.2017 г. Банката изпратила писма до кредитополучателя,
което същият е получил лично на 22.05.2017г.
Поради липса на
изпълнение ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника и
солидарният длъжник, по което било образувано цитираното частно гр. дело, но
тъй като ответникът подал възражение срещу издадената заповед, се предявявал
настоящият установителен иск за съществуване на вземането против него.
В
срока по чл. 131 ГПК , е постъпил отговор на исковата молба от особеният
представител на ответника, адв.И.И.,
определен по реда на чл.94 от ГПК, в който изразява становище, че иска е
неоснователен за което развива доводи.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Между страните по делото не е спорно,
че между ответника в качеството му на кредитополучател е М.Й., в качеството и
на солидарен длъжник, от една страна и и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, от
друга страна е сключен Договор за банков
кредит на 30.06.2008г. г.
Безспорно се установява също, че
Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 9 000 лв. и са уговорили годишна лихва за ползваният
кредит, СБР, плюс надбавка от 7%. Страните са определили и размера на обезщетението в случай на забава в
заплащането на дължими вноски по кредита – наказателна лихва, чийто размер се
определя като към размера на дължимата редовна лихва се надбавят 20
пункта. Уговорено е също, че
кредитополучателят се задължава да погаси главницата и лихвите по кредита
съгласно Погасителен план, който е неразделна част от Договора за кредит.
Солидарният длъжник М.Й., е подписала
договора за банков кредит, като с полагане на подписа си безусловно и
доброволно се е задължила да отговаря спрямо Банката за изпълнение на
задълженията на кредитополучателя (главница, договорна лихва, наказателна
лихва, разноски, такси, комисионни) по договора.
Безспорно също, че съгласно чл.8
от Договора, вр. чл.29,т.2 от общите условия на Банката, последната има
право при неизпълнение да обяви всички
усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва и комисионните за
предсрочно и незабавно изискуеми.
Видно от приложеното на л.30 и 31
по делото, уведомително писмо от
15.05.2018г. и известие за доставяне от
22.05.2018г., , находящи се на лист 30 и 31 от настоящото дело, се установява, че ответникът Л.Д. е
надлежно уведомена за предсрочната изискуемост на кредита.
От заключението на вещото лице И.
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че неизплатената
главница по Договора за потребителски кредит от 30.06.2008г. е в размер на 3 354.55лв., от които
редовно падежирала 2 929лв. за периода от 05.01.2015г. – 05.05.2017г. и
предсрочно изискуема главница в размер на 425.55лв., лихви в размер на 957.44лв., от които изискуема
редовна лихва 502.77лв., за периода от 05.12.2014г. до 21.05.2017г. и
наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж 451.12лв., за периода от
05.01.2015г. до 20.06.2017г., както и наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 3.55лв., за периода от 22.05.2017г. до
20.06.2017г. Установява се и това,
че кредита е бил редовен до 05.12.2014г.
В хода на съдебното дирене
ответника не е ангажирал доказателства
от които да се установяващи факта
на погасяване на задължението му за главница и лихви в претендираният размер и
за сочения период.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 324/2017 г. по
описа на НРС, е издадена Заповед №
218/23.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК
по отношение на длъжника Л.Н.Д. и солидарния длъжник М.Н.Й. в полза на Банката,
ищеца за процесните суми, срещу която ответника е възразил в срок.
В предвидения едномесечен
срок, заявителят е предявил установителен иск против длъжникът Л.Д. за
съществуване на вземането си.
По отношение на солидарния длъжник М.Н.Й., издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, е влязла в сила.
За
да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: Банката – ищец
следва да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и изправността на ищеца – наличието
на сключен договор за паричен заем, в това число валидно
постигната договореност между страните за връщане на заемната сума с лихва,
настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираното обезщетение за
забава, като установи вземанията си и по размер.
В съответствие с т. 18 от
Тълкувателно решение 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4 по описа за 2013 г.
на ВКС, ОСГТК, ищецът следва да докаже, че предсрочната изискуемост на
вземането е била обявена на длъжника – ответник и кредитополучателя преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а в случай,
че това не е сторено размерът на задължението за главница и лихви с настъпил
падеж към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Ответникът следва да докаже всички
факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните
вземания.
От представените и обсъдени по –горе
писмени доказателства се установи, че
между ответника в качеството му на
кредитополучател и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит на 30.06.2008г., с
краен срок за погасяване на кредита – 05.09.2017г.Установи се също, че кредита
е бил редовен до 05.12.2014г.
Установи се още,
че ответника е бил редовно уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение от
страна на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира,
така предявените искове са основателни и доказан, доколкото към настоящия
момент ответника не установява извършени
плащания по кредита, въпреки междувременно настъпилата изискуемост и на
погасителните вноски, дължими след подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 417 ГПК, т.е. падежиралите такива, поради което , следва да се
уважат изцяло.
Относно разноските:
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените в исковото производство разноски в общ размер на
общо 407.94лв./ 147.94лв. за д.т., 100лв. за юрк.възнаграждение и 160лв. за
ВЛ/., включително и тези, сторени в заповедното производство, в размер на общо
236.24лв..
В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, по настоящото исково производство, следва да бъде определено в
минимален размер от 100лв., а не както претендира ищеца в размер на 450лв.,
доколкото размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната
помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв./по делото
процесуален представител на ищеца не се явява, и същото не е с фактическа и
правна сложност/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Л.Н.Д. с ЕГН ********** дължи на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, при условията
на солидарна отговорност с М.Н.Й. с ЕГН **********, сумата от 3 354.55лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за банков кредит от 30.06.2008 г., сключен с „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, от които 2 929.00лв., представлява редовно падежирана главница
за периода от 05.01.2015г. до 05.05.2017г., а сумата от 425.55лв., представлява предсрочно изискуема главница;
сумата от 502.77лв.
представляваща редовна договорна лихва за периода от 05.12.2014г. до
21.05.2017г.; сумата от 451.12 лв., представляваща
наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от 05.01.2015г. до
20.06.2017г., сумата от 3.55лв. представляваща наказателна лихва
върху предсрочно изискуема главница за
периода от 22.05.2017г. 20.06.2017г. ведно със законната лихва считано от
21.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 324 по описа за 2017 г. на НРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, Л.Н.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, с ЕИК: *********, гр. София, сумата от общо 407.94лв., представляваща
разноски, направени в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА Л.Н.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК: *********, гр.
София, сумата
от 236.24лв., представляваща
разноски, направени в заповедното
производство.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: