Р
Е Ш Е
Н И Е
С. 03.07.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.ският районен съд, Іви
състав в публично съдебно
заседание на деветнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Антоанета Чакалова,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр. дело № 283 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 60 от 16.
04. 2019 година, постановено по настоящото гр. дело № 283 по описа на РС С. за
2017 година съдът е обявил
по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от Й.М.Я. и В.И.Я. срещу „С.Л.” ЕООД, ЕИК ********* и „С.С.Г
Със същото
решение съдът е отхвърлил като неоснователен предявения срещу С.Л.” ЕООД, ЕИК ********* и „С.С.Г
На 25. 04. 2019 година е постъпила
от ищците молба с правно основание чл. 250 от ГПК в която е поискано съдът да
допълни решението си както следва:
1/Със същата молба е поискано на основание чл. 194 от ГПК, съдът да се произнесе относно оспорения официален документ, представляващ
УДОСТОВЕРЕНИЕ № 23/11.07.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж - V
категория "Работилница за вторична обработка на дървен
материал", като приеме за
установено, че оспорването е доказано и че документът е с неверно съдържание.
2) Със същата молба е поискано на основание
чл. 17 от ГПК да се произнесете по
незаконосъобразността на горепосоченото удостоверение за въвеждане в
експлоатация като приеме за установено, че същото е нищожно, респ.
незаконосъобразно.
Сочи се в молбата за допълване на
решението с правно основание чл. 250 от ГПК, че с молба по делото, депозирана за с.з. от 04.04.2018г. т. IV.! от същата
ищците са заявили чрез пълномощниците си следното (цит.): „В с.з. от
24.01.2018г. сме ОСПОРИЛИ удостоверение за въвеждане в експлоатация №
23/'11.07.2017г. на сграда „Работилница за вторична обработка на дървен
материал" по дата. съдържание и подпис. ПОДДЪРЖАМЕ ОСПОРВАНЕТО.
УТОЧНЯВАМЕ-, че това удостоверение е издадено и в нарушение на разпоредбите на
Наредба № 2/2003г. , поради което е с неверно съдържание, нищожно и
незаконосъобразно и МОЛИМ да установите неговата нищожност по реда на косвения контрол по чл. 17 ГПК.
Изложено е също в молбата от 25. 04. 2019 година за
допълване на решението, че с определение по делото, обективирано в протокол от
с.з. от 04.04.2018г., стр 1, е открито произвоство по чл. 193 от ГПК за
оспорения документ.
Твърди се в молбата за допълване с правно основание
чл. 250 от ГПК, че в постановеното съдебно решение № 60/16.04.2019г. липсва
произнасяне по откритото производство по оспорването, както и липсва
произнасяне по законосъобразността на посочения административен акт.
Направено е искане съдът да допълни постановеното по горепосоченото дело Решение
№ 60/16.април 2019г., както следва:
1) На основание чл. 194 от ГПК, съдът да се произнесе
касателно оспорения официален документ УДОСТОВЕРЕНИЕ № 23/11.07.2017г. за
въвеждане в експлоатация на строеж - V категория "Работилница за вторична
обработка на дървен материал" като приеме, че оспорването е доказано и че
документът е с неверно съдържание.
2/ Със същата молба е поискано на основание чл.
17 от ГПК съдът да се произнесе по незаконосъобразността на
горепосоченото удостоверение за въвеждане в експлоатация като приеме, че същото
е нищожно.
От ответниците по делото „С.С.Г
Съдът, като прецени изложеното в молбата за допълване
на решението и събраните по делото доказателства прие следното:
Безуспешно е останало оспорването от ищците на документ УДОСТОВЕРЕНИЕ № 23/11.07.2017г. за
въвеждане в експлоатация на строеж - V категория "Работилница за вторична
обработка на дървен материал".
В тежест на
ищците е на доказване а не се установява неистинност на този документ, не се
установява същият да удостоверява неверни обстоятелства, същият документ е
издаден от визирания в него орган, надлежно оправомощен да издава Удостоверение
за експлоатация и същото удостоверение е издадено в законоустановената форма,
без да са вписани в него обстоятелства съществуването на които да е опровергано
в настоящото исково производство.
По силата на чл. 193 ал. 3 от ГПК когато се оспорва
официален документ, тежестта за
доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва.
В случая не е налице неистинност нито под формата
на неавтетичност, нито под формата на невярно съдържание.
Видно от съдържанието му процесния официален
документ УДОСТОВЕРЕНИЕ № 23/11.07.2017г.
за въвеждане в експлоатация на строеж - V категория "Работилница за
вторична обработка на дървен материал". Тази категория строеж подлежи на
регистрация в общината, а самата постройка като строеж V категория не е на
разрешителен а на регистрационен режим.
Този документ удостоверява въвеждането в експлоатация на този обект и то
след регистрацията му в общината. Налага се изводът че това е диспозитивен
документ доколкото създава основанието за ползване на строежа. Един
диспозитивен документ не може да бъде с невярно съдържание, защото обективира
волеизявление насочено към законоустановени правни последици.
От друга страна това УДОСТОВЕРЕНИЕ № 23/11.07.2017г.
за въвеждане в експлоатация на строеж - V категория "Работилница за
вторична обработка на дървен материал" удостоверява, че за този строеж има
издадени визирани в самото удостоверение документи – Акт образец 15 от 27. 06.
2017 година за установяване годност за приемане на строежа, нотариален акт за т
№ 4, том 2, рег. № 2593, дело № 190 от 2013 год. Разрешение за строеж № 37 от
12. 02. 2009 година на гл. Архитекх на Община С. и Заповед № 11 от 12. 06. 2014
година на Гл. Архитект на Община С. за смяна на титуляра на строителното разрешение, Одобрени проекти на
12. 02. 2009 година, протокол от 12. 05. 2014 година за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво, скица № 15-116396 от 21. 03.
2015 год. на СГКК Софийска област с нанесена сграда "Работилница за
вторична обработка на дървен материал".. Това са описаните в атакуваното
удостоверение документи и всеки от тях в действителност е издадено и приложено
по делото. При това положение и от гледна точка на цитираните документи
послужили като основание за издаване на документа няма неистинност, няма
невярно съдържание, нито неавтетичност на оспореното УДОСТОВЕРЕНИЕ №
23/11.07.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж - V категория
"Работилница за вторична обработка на дървен материал".
Същото удостоверение е издадено на датата 11. 07.
2017 година като и за датата на издаване на документа не е налице, нито се
твърди, нито е установена претендираната неистинност на този документ от гледна
точка верността на съдържанието.
С основание Удостоверението за въвеждане в
експлоатация се позовава на чл. 177 ал. 3 от ЗУТ.
Визирано е в удостоверението, че строежът е изпълнен
в съответствие Строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти от
12.02.2009 г. и Разрешение за строеж № 37/12.02.2009 г., издадено от Главния
архитект на Община С. и Протокол от 12.05.2014 г. за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа с резултатите от
проверките на контролираните нива — изкоп, цокъл, корниз (стреха) и било в
съответствие с изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 от ЗУТ.
Всяко от тези удостоверявания е официално. В тежест
на ищцовата страна е на доказване, а не се установява невярно съдържание на
никое от тези удостоверявания съдържащи се в оспорения официален документ УДОСТОВЕРЕНИЕ
№ 23/11.07.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж - V категория
"Работилница за вторична обработка на дървен материал".
В гражданския процес правилата на доказателствената
тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от
недоказване на твърдение, на което страната основава своите искания, възражения
или оспорвания.
Съдът следва да допълни решението си, като на
основание чл. 194 ал. 2 от ГПК признае за установено че не е доказано
оспорването от ищцовата страна на истинността на УДОСТОВЕРЕНИЕ №
23/11.07.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж - V категория
"Работилница за вторична обработка на дървен материал".
Неоснователна е и претенцията на ищците основана на
чл. 17
от ГПК за претендираната от
ищците нищожност на горепосоченото удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Достатъчно за абсолютната неоснователност на тази претенция и отхвърлянето й е че органът издал това
удостоверение, а именно Главният архитект на община С. има материална
компетентност за издаване на такива документи.
Именно този орган е издал разрешението за строеж и по силата на
чл. 177 ал. 3 от ЗУТ именно главния архитект е компетентният орган за
издаването на оспореното на УДОСТОВЕРЕНИЕ № 23/11.07.2017г. за въвеждане в
експлоатация на строеж - V категория "Работилница за вторична обработка на
дървен материал". По силата на
цитираната разпоредба строежите от
четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на
удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж,
при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението се
издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 на чл. 177 от ЗУТ
след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на
строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и
проверка на място.
В случая от значение е не само че тези изисквания
са спазени, а това че главния архитект на община С. има материална
компетентност да издаде процесното УДОСТОВЕРЕНИЕ № 23/11.07.2017г. за въвеждане в
експлоатация на строеж - V категория "Работилница за вторична обработка на
дървен материал". Същото удостоверение, препис от което е приложен по
делото е издадено в законоустановената писмена форма и не е налице никое от
основанията за претендираната нищожност на този официален документ.
За построената в същия имот сграда
РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА обработка на дървен материал" в действителност
са издадени следните документи, преписи от които са приложени по делото.
1.2. ПРОТОКОЛ ЗА ОТКРИВАНЕ НА
СТРОИТЕЛНА ПЛОЩАДКА И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТРОИТЕЛНА ЛИНИЯ И НИВО НА СТРОЕЖА от
12.05.2014г.за за обект: РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА ОБРАБОТКА НА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ. /приложен на стр.90/. Към този
момент процесната сделка вече е осъществена и действията по изграждането на
тази сграда не са действия на длъжника.
2. Акт
образец № 3
2.1. КОНСТАТИВЕН АКТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ СЪОТВЕТСТВИЕТО НА СТРОЕЖА С
ИЗДАДЕНИТЕ СТРОИТЕЛНИ КНИЖА И ЗА ТОВА, ЧЕ ПОДРОБНИЯТ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН Е
ПРИЛОЖЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАСТРОЯВАНЕТО за обект: РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА
ОБРАБОТКА НА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ. /приложен
на стр.93/
5. Акт
образец № 14
5.1. АКТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА
КОНСТРУКЦИЯТА от 19.09.2014г. за обект: РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА ОБРАБОТКА НА
ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ /приложен на стр51/
5.2. АКТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА
КОНСТРУКЦИЯТА от 14.10.2014г. за обект: ДЪСКОРЕЗНИЦА С ОБСЛУЖВАЩИ ПОМЕШЕНИЯ /
приложен на стр52/
6. Акт
образец № 15 е представен за изградената в имота сграда РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА
ОБРАБОТКА НА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ и представлява приложен по делото Констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа - след завършване на строежа
на РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА ОБРАБОТКА НА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ с него се извършва
предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя.
За построената в имота сграда
РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА ОБРАБОТКА НА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ е представен „АКТ –
ОБРАЗЕЦ 16” и на основание чл.177, ал.3 от ЗУТ е издадено УДОСТОВЕРЕНИЕ №
23/11.07.2017г.за въвеждане в експлоатация на строеж: РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА
ОБРАБОТКА НА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ със ЗП=195.00кв.м., РЗП=195.00кв.м., находяща се в
ПИ 23039.7.273 по КК и КР на с.Д., община С., обл.С. В това удостоверение е вписано, че строежът ”РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА ОБРАБОТКА НА
ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ” е изпълнен в съответствие с одобрените проекти от
12.02.2009г.и разрешение за строеж № 37/12.02.2009г., издадено от Главния
архитект на общ.С. и протокол от 12.05.2014г. за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво с резултатите от проверките на
контролираните нива- изкоп, цокъл, корниз (стреха), и било в съответствие с
изизкванията към строежитесъгласно ал.169, ал.1 от ЗУТ.
Строежът на построената в имота
сграда ”РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА ОБРАБОТКА НА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ”е заснет и нанесен
в кадастралната карта на с.Д., община С., обл.С. като изградена в процесния
имот и отразена на приложената по делото скица № 15-387381-11.08.2017г. за
поземлен имот с идентификатор 23039.7.273 издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър – Софийска област.
Съдът кредитира заключението на
СТЕ относно констатацията, че построената в процесния имот сграда ‘‘РАБОТИЛНИЦА
ЗА ВТОРИЧНА ОБРАБОТКА НА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ-ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ” в ПИ
23039.7.273, м.”Ч.”, земл.с.Д.”, отговаря и на изискванията за допълващо
застрояване по смисъла на чл.41, ал.1, чл.42, ал.1 и чл.148, ал.1 от ЗУТ с оглед параметрите и разположението
му спрямо основното застрояване, като са изпълнени техническите изисквания.
На основание чл.177, ал.3 от ЗУТ е
издадено УДОСТОВЕРЕНИЕ № 23/11.07.2017г.за въвеждане в експлоатация на строеж:
РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА ОБРАБОТКА НА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ със ЗП=195.00кв.м.,
РЗП=195.00кв.м., находяща се в ПИ 23039.7.273 по КК и КР на с.Д., община С.,
обл.С. В него се отбелязва че: строежът
”РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА ОБРАБОТКА НА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ” е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти от 12.02.2009г.и разрешение за строеж №
37/12.02.2009г., издадено от Главния архитект на общ.С. и протокол от
12.05.2014г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво с резултатите от проверките на контролираните нива - изкоп, цокъл,
корниз (стреха), и е в съответствие с изизкванията към строежите съгласно
ал.169, ал.1 от ЗУТ.
По аргумент от чл. 17 ал. 1 и 2 ГПК съдът първо следва да се произнесе по претенцията за нищожност на
процесното УДОСТОВЕРЕНИЕ № 23/11.07.2017г.за въвеждане в експлоатация на
строеж: РАБОТИЛНИЦА ЗА ВТОРИЧНА ОБРАБОТКА НА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ. Тази претенция по изложените съображения е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Не е налице и претендираната
незаконосъобразност на това удостоверение. Налице са по изложените по-горе
съображения всички законоустановени основания и предвидени в закона документи
за издаването на това удостоверение и съдът следва да отхвърли тази претенция
като неоснователна.
Ищците следва да се осъдят да
заплатят на С.ския районен съд по този неоценяем иск сумата 80 лева като
държавна такса по този иск на основание чл. 3 от ТАРИФА за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В
случая няма никакво основание за освобождаване на ищците от тази държавна
такса.
Така
мотивиран С.ският районен съд на осн. чл. 250 ал. 3 ГПК,
Р
Е Ш И:
ДОПЪЛВА решението си № 60 от 16. 04. 2019 година,
постановено по настоящото гр. дело № 283 по описа на РС С. за 2017 година, като
на основание чл. 194 ал. 2 пр. 1 ГПК ПРИЗНАВА по отношение на ищците Й.М.Я. с ЕГН ********** и В.И.Я. с ЕГН ********** ,че не е доказано оспорването от тези
ищци на истинността на УДОСТОВЕРЕНИЕ № 23/11.07.2017г. за въвеждане в
експлоатация на строеж - V категория "Работилница за вторична обработка на
дървен материал"", издадено от Главния архитект на Община С..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана претенцията
на ищците Й.М.Я.
с ЕГН ********** и В.И.Я. с ЕГН **********
за нищожност и незаконосъобразност на УДОСТОВЕРЕНИЕ № 23/11.07.2017г. за
въвеждане в експлоатация на строеж - V категория "Работилница за вторична
обработка на дървен материал", издадено от Главния архитект на Община С.
на основание чл. 177 ал. 3 от ЗУТ.
ОСЪЖДА ищците Й.М.Я. с ЕГН ********** и В.И.Я. с ЕГН
********** *** да заплатят на С.ския
районен съд сумата 80 лева като държавна такса върху неоценяемия иск с правно
основание чл. 17 от ГПК за нищожност и
незаконосъобразност на УДОСТОВЕРЕНИЕ
№ 23/11.07.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж - V категория
"Работилница за вторична обработка на дървен материал"",
издадено от Главния архитект на Община С..
В частта му относно признаването на
основание чл. 194 ал. 2 пр. 1 ГПК че не е доказано оспорването от тези ищци на
истинността на УДОСТОВЕРЕНИЕ № 23/11.07.2017г. за въвеждане в експлоатация на
строеж - V категория "Работилница за вторична обработка на дървен
материал" настоящия съдебен акт е с характер на определение по чл. 194 ал.
1 от ГПК.
Решението, включително и в частта му в
която настоящият съдебен акт е с характер на определение по чл. 194 ал. 1 ГПК
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване преписа на страните.
Районен съдия: