№ 4695
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110170489 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от ищеца Ч. Г*** Т. срещу ответника П. С. Д. иск за
заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на виновно противоправно поведение на ответницата,
изразяващо се в депозиране на жалба срещу ищеца пред Софийски адвокатски съвет, въз
основа на която е била образувана дисциплинарна преписка № 199/2022г.
Ищецът Ч. Г*** Т. твърди, че през 2019 година бил упълномощен и сключил с
ответницата Договор за правна защита и съдействие, като водил в интерес на ответницата
гр.д № 43504/2019г. по описа на 81 състав, Софийски районен съд. Твърди, че при
приключване на производството по делба на имущество, ответницата оттеглила
пълномощното си, като не заплатила договорения хонорар. Твърди, че няколко дни след като
поискал заплащане на оставащия хонорар тя, без каквото и да е основание, депозирала
жалба срещу него пред Софийски адвокатски съвет, по която била образувана
дисциплинарна преписка № 199/2022г. Твърди, че в резултат на подадената жалба изпитал
стрес и силни негативни продължаващи емоции. Посочва, че на свое заседание от 04.05.2022
година Софийски адвокатски съвет гласувал решение за отказ да се образува дисциплинарно
дело срещу него, което решение е влязло в сила. С оглед на изложеното ищецът прави
искане за осъждането на ответницата да му заплати сумата от 5000 лв. – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 21.12.2022г. до окончателното плащане на вземането, както и сторените по
1
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата П. С. Д., с
който същата оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че искът е
недопустим поради липса на правен интерес от страна на ищеца, доколкото не се е стигнало
до образуване на дисциплинарно дело срещу него и налагане на наказание, а подаването на
жалба от страна на ответницата е в резултат от упражняване на нейно законно право, чрез
което същата е целяла да се установи виновно неизпълнение на поети от ищеца задължения.
Оспорва да е налице противоправно поведение. Оспорва ищецът да е претърпял вреди, както
и да е налице причинна връзка между твърдените вреди и поведение на ответницата. Твърди,
че по делото, по което ищецът е бил неин представител, същият е извършил нарушения на
чл. 132, т.2, т.3 и т.10 от Закон за адвокатурата, като е водил делото изключително небрежно.
Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждане на разноски за производството,
включително за отлагането на делото в две съдебни заседания поради причини, за които
отговаря ищецът.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна
и фактическа страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване осъществяване на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД–
наличие на противоправно виновно поведение на ответницата, в причинна връзка с което за
ищеца са настъпили неимуществени вреди, техния вид, характер и интензитет. Съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага.
С доклада по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени обстоятелствата, че ищецът е бил
упълномощен да представлява ответницата по иск за делба, по който е образувано по гр.д. №
43504/2019г. по описа на СРС, 81 състав, че ответницата е подала жалба срещу ищеца до
Софийски адвокатски съвет във връзка с твърдения за проявена пропуски и небрежност от
страна на ищеца като неин адвокат при водене на делбеното дело с бившия й съпруг, по
която жалба е била образувана преписка № 199/2022г. по описа на Софийския адвокатски
съвет, както и че с влязло в сила решение на Софийския адвокатски съвет от 04.05.2022г.
производството по дисциплинарната преписка е прекратено поради отказ да се образува
дисциплинарно дело, което решение не е обжалвано от страна на ответницата.
От приетия по делото протокол от редовно дистанционно заседание на Софийския
адвокатски съвет от 04.05.2022г. се установява, че на посоченото заседание е обсъждана
подадената от ответницата П. С. срещу ищеца адв. Т. жалба, в която са били изложени
твърдения за проявена от ищеца като пълномощник на ответницата по гр.д. № 43504/2019г.
на СРС, 81 състав, груба небрежност при защита на интересите й, изразяваща се в
невключване в процеса на още три съсобствени имота и един съсобствен автомобил,
неиздаване на док***т за заплатен адвокатски хонорар за сумата от 350 лв. и претендиране
2
получаването на сума от още 4000 лв. за възнаграждение за положения от него труд по
защитата й, след като пълномощията били оттеглени. Въз основа на жалбата е била
образувана преписка № 199/2022г. по описа на Софийския адвокатски съвет. След
обсъждане на събраните писмени доказателства и проведени разговори с жалбоподателката
и адвоката Софийският адвокатски съвет е стигнал до решение за отказ да се образува
дисциплинарно производство срещу ищеца по мотиви, че адвокатът е преценил, че не може
да докаже съсобственост между клиента и съпруга й по делбено дело върху допълнително
посочено имущество, тъй като ответницата не му се предоставила док***ти, представляващи
доказателство за уважаване на такова искане, а по отношение оплакването за адвокатския
хонорар, че е образувано гражданско дело, по което ще се реши адекватността на защитата,
осъществена по делбеното дело. Отказът за образуване на дисциплинарно производство не е
бил обжалван и е влязъл в сила.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че с решение №
89557 от 11.04.2017г. по гр.д. № 65512/2016г. на СРС, 117 с-в, е прекратен бракът, сключен
между Р*** Т*** Д*** и ответницата П. С. Д., че съгласно нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 21.02.2011г. ответникът е купувач на недвижим имот –
гараж № 3, находящ се в гр. С***, който имот е придобит по време на брака на страните и
който не е бил включен в предмета на делбата.
На съда е служебно известно, че по иск за заплащане на адвокатски хонорар в размер
на 4000 лв., предявен от Ч. Т. срещу П. Д., е било образувано гр.д. № 13561/2022г. по описа
на СРС, 143 състав.
При така събраните доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Отговорността за непозволено увреждане следва от
установяване на сложния фактически състав на деликта, включващ деяние (действие или
бездействие), което е противоправно, настъпване на вреди, причинна връзка между деянието
и вредите, съответно техния размер. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното.
В настоящия случай се твърди, че противоправното деяние е подаване на жалба до
Софийския адвокатски съвет от страна на ответницата срещу ищеца и образуването по нея
на преписка с № 199/2022г. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от Закона за
адвокатурата (ЗАвд.) дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския
съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи,
юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се
съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното
нарушение пък от своя страна е дефинирано в чл. 132, ал. 1 ЗАдв. като виновното
неизпълнение на задълженията по този закон и Етичния кодекс на адвоката, на наредбите и
решенията на Висшия адвокатски съвет и на решенията на адвокатските съвети и общите
събрания, както и пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на
клиента (чл. 132, ал. 2, т. 2 Задв.) и системна небрежност или очевидно невежество при
3
изпълнение на професионалните задължения (чл. 132, ал. 1, т. 3 Задв.). При упражняване на
това свое право ответницата е подала жалба до Софийския адвокатски съвет с твърдения за
проявена от ищеца в качеството му на неин адвокат по гражданско дело за делба груба
небрежност при осъществяване на защитата й, за което е изложила конкретни твърдения,
подкрепени с писмени доказателства, част от които са представени и по настоящото дело,
т.е. при субективната увереност, че адвокатът е действал непрофесионално и в ущърб на
собствените й интереси. Такова поведение не може да се възприеме за противоправно, тъй
като подаването на жалба е конституционно право на всеки гражданин и това негово право е
гарантирано в чл. 45 от Конституцията на Република България. Упражняването на правото
на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със субективната
увереност, че те са неправомерни и действително извършени (т. е. добросъвестно
упражняване на правото на жалба), не представлява противоправно действие. Дори
описаните в жалбата обстоятелства да са неверни, не може да се приеме, че са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Не така би
било в случай на превратно упражняване на предоставени права или подаване на жалба при
злоупотреба с право, каквото е налице, когато заявеното становище по дело, респ.
изложеното в сигнал, жалба, не е направено с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да
се вземат необходимите мерки, а когато страната знае, че обстоятелствата са неверни, но
въпреки това упражнява правото си на защита в съответната процесуална форма, за да
навреди другиму (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), или да накърни
друг обществен интерес (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право е
деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно
признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия –
ищеца (в този смисъл Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1243/2009 г., IV
г. о., ГК, Решение № 245 от 05.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 1734/2014 г., III г. о., ГК,
Решение № 53 от 04.04.2018 г. на ВКС по гр. дело № 1913/2017 г., ІІІ г. о., ГК).
В случая ищецът не е доказал, че подаването на жалбата до Софийския адвокатски
съвет от ответницата е израз на такова превратно упражняване на право, а именно, че тя се е
възползвала от предоставената правна възможност да подаде сигнал с единствената цел да
бъдат причинени на ищеца неудобства и да бъде злепоставен – за посочения факт не са
ангажирани никакви доказателства. Нещо повече ищецът не е ангажирал и доказателства за
настъпването на твърдените неимуществени вреди – не е довел допуснатия му за
установяване на този факт свидетел, респективно по делото не са събрани поисканите
гласни доказателствени средства по причина на неговото процесуално поведение. За
пълнота следва да се отбележи, че възникването на твърдените вреди не се предполага,
същите не следват нито от положението на едно лице в обществото, нито от субективното
възприемане на значимостта на собствената му личност. В случая с подадената жалба
действително е направена оценка за професионалните качества на ищеца, обосновани с
твърдения за проявена груба небрежност по конкретно изложени оплаквания,
интерпретирани от ищеца като уличаващи го в непрофесионално отношение и
4
некомпетентност, но те отразяват еднозначното впечатление на ответницата от работата на
ищеца. Тези твърдения не са годни да въздействат върху общественото мнение, още повече
при постановения отказ за образуване на дисциплинарно производство и липсата на
наложено наказание, изложеното от ответницата не е достигнало до неограничен кръг от
лица, както поддържа ищецът, т.е. не е довело до настъпване на вредоносни последици за
последния. Преценката за наличие на предпоставки за образуване на дисциплинарно
производство е на дисциплинарния орган, поради което наличието на критично мнение
досежно дейността на адвоката от страна на ответницата, основано на проверими факти,
въпреки че е възможно да предизвика неприятно преживяване у ищеца се включва в
следващия се по-висок праг на търпимост към критика, поради което и не сочи на подлежащ
на защита негов интерес.
С оглед изложеното не се установяват елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, с оглед на което предявеният иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата, която е претендирала
такива и е доказала извършване на разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв. съгласно отбелязването в представения договор за правна защита и
съдействие от 29.03.2023г., който в тази част има характер на разписка. Ищецът е направил
своевременно възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. В случая, като изхожда от
материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на същото, броя на
проведените съдебни заседания (в които е даден ход на делото), обема на събраните
доказателства и извършените от адвоката процесуални действия, съдът намира, че
претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 800 лв., която не е
по-ниска от минималния размер на възнаграждението, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2
(в действащата към датата на приключване на устните състезания по делото редакция, ДВ,
бр. 88 от 04.11.2022г.). Посочената сума следва да се присъди на ответницата на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Неоснователно е искането на ответницата за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за явяване на процесуалния й представител в две съдебни
заседания, в които делото е отложено по искане на ищеца, доколкото не се установява
постигане на договорка за заплащане на такова допълнително възнаграждение между
клиента и адвоката, а отделно не може да се приеме, че ищецът неоснователно е причинил
отлагане на делото, доколкото са представени доказателства за обективни причини за
невъзможността му да се яви в тези заседания.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. Г*** Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С**** срещу П. С.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С***, иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
5
заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на виновно противоправно поведение на П. С. Д.,
изразяващо се в депозиране на жалба срещу Ч. Г*** Т. пред Софийски адвокатски съвет, въз
основа на която е била образувана дисциплинарна преписка № 199/2022г.
ОСЪЖДА Ч. Г*** Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С**** да заплати на П. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6