Р
Е Ш Е
Н И Е № 119
гр. Силистра,08.12.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд гр.Силистра в
публичното съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди двадесет и
първа година, в състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на
секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 182 / 2021 г. по
описа на съда, и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Ц.П.М. с ЕГН:
**********, подадена чрез адв. С.С. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0362-000158 / 17.07.2021 г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – Силистра, РУ – Тутракан. С
последната, на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) временно е прекратена регистрацията на пътно превозно средство
за срок от 6 месеца, поради установено нарушение, а именно – мярка спрямо
собственик на моторно превозно средство (МПС), управлявано от неправоспособен
водач.
Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за
нищожност на така издадения индивидуален административен акт, тъй като се
твърди, че издателят му няма нужната компетентност – отменително основание по
чл. 146, т. 1 от АПК. Счита се, че процесната заповед е незаконосъобразна и
поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с
целта на закона. Излагат се съображения за липса на материалните предпоставки
по приложения текст на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, тъй като се счита, че
жалбоподателят не е предоставил изрично като волеви акт процесното МПС на С. Ц.
П. – негов син. Моли се за отмяна на акта и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът - полицейски инспектор към
ОД на МВР – Силистра, РУ – Тутракан, чрез юрисконсулт В.А., оспорва жалбата
като неоснователна. Сочи, че процесната заповед е издадена от лице, което
притежава необходимата компетентност, тъй като е упълномощено по надлежния ред
с нарочна заповед. Счита, че с наложената ПАМ не се ограничава правото на
собственост на жалбоподателя, като със същата се постига защита на обществени
интереси от едно вероятно ПТП, предвид управлението на МПС от неправоспособно
лице. Посочва, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на
мярката, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП. Посоченият
текст не включва в обхвата си терминът „предоставяне“ на МПС от собственика на
водача, поради което възраженията на жалбоподателя за липса на лично
предоставяне на автомобила на неправоспособен водач се явяват неотносими. Моли
се за отхвърляне на оспорването и за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След
като разгледа доводите и
възраженията в жалбата, извърши преценка на относимите спрямо предмета на
делото доказателства,
в рамките на служебната
проверка по чл.
168 от АПК за всички отменителни основания по
чл. 146 от АПК, Административен съд Силистра приема за
установено следното от
фактическа страна:
При
извършена проверка от службите
за контрол по ЗДвП на 16.07.2021 г. е установено, че около 20.15 часа на
посочената дата в гр. Тутракан по ул. „Радецки“ до кръстовището, образувано с
ул. „Ана Вентура“ процесното моторно превозно средство „Рено Меган“ с рег.
№ ***- собственост на
жалбоподателя Ц.М., се управлява
от С. Ц. П., който е неправоспособен водач, лишен от правото да управлява МПС
по административен ред със заповед на прилагане на ПАМ №
21-0362-000076/01.05.2021 г. Констатирано е също, че свидетелството за
управление на МПС на лицето е отнето по административен ред с акт за
установяване на административно нарушение № АА 426878/01.05.2021 г. На
горепосочената дата били съставени два акта за установяване на административно
нарушение - АУАН № 408553, с който на С.П. било повдигнато обвинение за
управление на МПС без да е правоспособен по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, и втори
АУАН № 408554, с който е повдигнато обвинение на същото лице за извършено
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, която разпоредба гласи, че при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По
повод на първия АУАН е образувана преписка по НК за извършено престъпление по
чл. 343в, ал. 3 от Кодекса, чието изпълнително деяние се състои в управляване
на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС. По повод на втория АУАН е
издадено НП № 21-0362-0003888/26.07.2021 г., с което е наложено административно
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок
от 3 месеца и глоба в размер на 100 лева.
Като е отчел наличието на нарушение,
удостоверено и с АУАН № 408553 от 16.07.2021 г., което нарушение се изразява в
управление на МПС от неправоспособен водач, административният орган е наложил
предвидената в чл. 171, т. 2а, б. “а“ принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрация“ за минималния предвиден в закона срок от 6 месеца
спрямо собственика на МПС.
В административната преписка е
приложена справка картон на водача /л.15 - л. 16/, в която се съдържат данни за
наложена на нарушителя ПАМ за текущата 2021 г., а именно временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
за неповече от 18 месеца, на основание чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП.
От изложеното в жалбата, се
установява, че жалбоподателят и неговия син обитават едно и също домакинство,
като през деня Ц.М. е на работа и няма възможност да контролира сина си къде
ходи и с какво се придвижва. Това е спомогнало на 16.07.2021 г. С.П. да вземе
ключовете за колата на баща си, без знанието на последния, и съответно е
управлявал МПС без да е правоспособен.
По делото е представена Заповед №
342з-330/21.04.2017 г. на Директора на ОДМВР- Силистра, с която на основание
чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и МЗ № 8121з-1524/09.12.2016 г.
са оправомощени длъжностните лица, компетентни да прилагат ПАМ от процесния
вид, сред които е и длъжността на издателя на оспорения акт – полицейски
инспектор в група „ОП“ в РУ – Тутракан
при ОДМВР – Силистра.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Проверка
за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на
компетентност:
Видно от
приложената по делото Заповед № 342з-330 от 21.04.2017 г., Директорът на ОД на
МВР-Силистра, в изпълнение на правомощието си по чл. 172, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП,
е оправомощил длъжностни лица, компетентни да издават заповеди за ПАМ по ЗДвП,
сред които е и издателят на процесната заповед - полицейски инспектор в група
„ОП“ на РУ - Тутракан при ОДМВР - Силистра.
Неоснователно е оплакването за некомпетентност на
издателя на акта с теза, че Заповед от 21.04.2017 г. е негодна да породи
правомощие за адресата й, тъй като разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП e нова, влязла в сила на 22.01.2017 г.,
но е претърпяла изменения. Така възпроизведеният факт не отговоря на
действителното положение. Приложената от административния орган норма на чл.
171, т. 2а от ЗДвП влиза в сила от 21.01.2017 г. (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) и
разписва правилото: За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с
концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. Действително посочената разпоредба е претърпяла промени
през 2017 г., като цитираното от жалбоподателя изменение на нормативния
текст (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 05.07.2017 г.)
касае допълване на хипотезите с нова, касаеща адресат - собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление. Т.е. кръгът на адресатите се увеличава
– освен лица - собственици,
които управляват неправомерно, още и собственици, чийто МПС са управлявани от
други лица при съответно нарушение.
Следва да се отбележи, че с посоченото изменение на цитираната разпоредба
единствено се увеличава кръгът от лица, спрямо които могат да се налагат ПАМ,
като не се променя нито реда за упълномощаване, нито обема от действия, които
могат да извършват упълномощените длъжностни лица. В този смисъл
възражението се явява неоснователно.
Следователно
процесният акт е валиден като издаден от компетентен по материя, територия и
степен орган. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК -
нищожност/невалидност на административния акт.
Проверка за наличие на отменително
основание по чл. 146, т. 2 от АПК - наличие на установената форма:
Заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма. В мотивите й изрично се
препраща към фактическите обстоятелства, удостоверени в процесния АУАН №
408553/16.07.2021 г., съставен против С.П., които мотиви обезпечават
възможността за възприемане съдържанието на волеизявлението – прекратяване на
регистрацията на МПС поради установено нарушение, изразяващо се в нарушаване на
забрана за управление на МПС без правоспособност, за което отговорен е собственикът
на автомобила. Същите осигуряват и възможност за извършване на съдебен контрол
спрямо приложения, респ. спрямо дължимия материален закон.
Проверка за наличие на отменително
основание по чл. 146, т. 3 от АПК - наличие на съществени нарушения на
административно-производствените правила:
В
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Преди издаването на финалния спрямо преписката акт са събрани
относимите към предмета й доказателства спрямо следните относими факти -
управление на МПС без притежаване на свидетелство за управление, а именно:
процесният АУАН № 408553 от 16.07.2021 г. /л.8/, удостоверяващ с материална
доказателствена сила фактите, включени в хипотезата на приложената норма на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В кориците на делото е поместена и справка картон
на водача /л.15 - л.16/, видно от която с нарочна заповед за налагане на ПАМ от
01.05.2021 г. е наложена на нарушителя ПАМ „временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но за неповече
от 18 месеца, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Проверка за отменително основание по
чл. 146, т. 4 от АПК - съответствие с материалния закон:
По смисъла
на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Фактическите обстоятелства, с които чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП свързва издаването на процесната заповед за прилагане на процесната
принудителна административна мярка, са: собственик, чието МПС се управлява от неправоспособен водач. Предвиденият в
закона резултат е налагане на принудителна мярка – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца до една
година. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна, като не
предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло
в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и
обстоятелствата, представляващи основание за налагане на мярката, същият орган
е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено
продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на
оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до
една година.
Неоспорената по делото фактическа
обстановка сочи, че са налице материалните предпоставки, съставляващи
хипотезата на приложената норма на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, поради което
административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си за налагане
на процесната ПАМ.
По повод
значението на АУАН в административното производството по издаване на
принудителна административна мярка, следва да се акцентира и на следното:
отговорностите по закон най - общо казано са четири вида-гражданска,
наказателна, трудова (дисциплинарна) и административно- наказателна в
зависимост от критериите за разграничение със съответни подвидове. В рамките на
гражданската отговорност се подвежда административната отговорност, със
субсидиарно приложение на процесуалния Гражданско-процесуален кодекс спрямо
процесуалния Административно-процесуален кодекс. Процесната принудителна
административна мярка се налага с административен акт, която се издава в
административно производство и се регулира от ЗДвП и от АПК. Мярката не е
наказание, санкция, а принудителна обезпечителна мярка, различна от глобата
като санкция, която ПАМ е предназначена да охрани интересите на обществото от
извършване на друго нарушение.
Съответно в
рамките на наказателната отговорност се подвежда административно-наказателната
отговорност, със субсидиарно приложение на Наказателно-процесуалния кодекс,
респ. на Наказателния кодекс. Административно-наказателната отговорност,
реализирана примерно чрез глоба, се налага с наказателно постановление,
равняващо се на присъда в наказателното производство, а обвинението се повдига
с АУАН, равностойно на обвинителния акт в наказателното производство.
Издаването
на АУАН като констативен акт, служещ да удостовери, че описаните в него факти
са се случили така както са описани /материална доказателствена сила на
свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му/
и използването му като доказателствено средство, е улесняващо, но не е
задължително условие за издаване на заповед за принудителна административна
мярка. Това е така, тъй като нарушение може да се установи и без АУАН – всеки
административен орган може да установи нарушение, без да е повдигнато обвинение
чрез АУАН в рамките на административно-наказателно производство. Нарушение може
да е налице и при изтичане на сроковете за съставяне на АУАН по чл. 34 от ЗАНН,
респ. нарушение може да се установи и в рамките на наказателно производство и
т.н. При това положение е неоснователно възражението за липса на съставен акт
за нарушение, поставящ началото на административно-наказателно производство.
По
процесното дело нарушението, изведено от чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, се
изразява в допускане от страна на собственика на МПС последното да се управлява
от неправоспособен водач. Възражението на жалбоподателя за липса на
„предоставяне“ на автомобила на сина му, не е относимо, тъй като разпоредбата
за налагане на тази ПАМ не включва в хипотезата си изискването собственикът на
МПС да е допуснал или предоставил управлението на МПС на друго лице, както е
при нормата на чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП. В тази насока възраженията на
жалбоподателя са неоснователни. Значение има обективния факт на управление на
МПС от неправоспособен водач , а собственикът е допуснал този резултат,
включително и чрез бездействие като самонадеяно, респ. непредпазливо е оставил
ключовете от МПС на достъпно за сина си място.
Неоснователни
са и възраженията, касаещи ограничаване правото на собственост на жалбоподателя.
Приложената превантивна ПАМ не засяга правото на собственост на автомобила, а
ограничава използването му за определен срок, респ. не рефлектира върху правото
на разпореждане, а на управление на МПС. И това е логично, тъй като именно с
превозното средство е извършено нарушението, чието преустановяване ПАМ цели
чрез спирането му от движение.
Целта на закона е спазена.
Принудителната мярка се налага, за да се обезпечи живота и здравето на всички
членове на обществото, включително и на жалбоподателя и сина му, от извършване
на транспортно произшествие. Предполага се, че чрез временното прекратяване на
регистрацията на ППС се предотвратява евентуалното извършване на бъдещи
нарушения, т. е. управлението на МПС без притежаване на съответно свидетелство
за управление.
Обобщавайки
гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липса на
отменителни основания по чл. 146 от АПК, което обуславя и отхвърляне на
оспорването.
При този
изход на спора в тежест на жалбоподателят следва да се присъдят разноски за
юрисконсулт в размер на 100 лева, поискани в съдебно заседание.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд гр.
Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ц.П.М. с ЕГН: **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0362-000158/17.07.2021 г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР –
Силистра, РУ – Тутракан - „временно прекратяване регистрация на пътно превозно
средство „Рено Меган“ с рег. № ***, поради установено нарушение на Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), а именно, наложена спрямо собственик на моторно
превозно средство (МПС), чието МПС е управлявано от неправоспособен водач.
ОСЪЖДА Ц.П.М.
с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Силистра разноски в размер на 100(
сто) лева.
ОТХВЪРЛЯ
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:…………………..