Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пепа Маринова - Тонева
ЧЛЕНОВЕ: Василена Дранчовска
Цветомир
Минчев
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното
от съдия Василена Дранчовска в.гр.д. №
2244 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.)
във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника А.Г.А.
срещу решение № 293 от 29.06.2015 г., постановено по гр. дело № 8805/1994 г. по
описа на СРС, 53 състав, в частта, с която са допуснати до делба
недвижими имоти, разположени в сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********, представляващи ателие № 2 на
ет. 8, с площ от 82,31 кв.м., при съседи: север – ателие 1, запад – локално
платно към бул. „Ст. Стамболов“, юг – ул. „Дамян Груев“, изток – коридор на
стълбище и ателие № 3, ведно със съответните идеални части от сградата и от
правото на строеж, както и ателие № 3
на ет. 8, с площ от 69,09 кв.м., при съседи: север – стълбищен коридор,
асансьор и естакаден вход към подземния гараж, запад – ателие № 2 и асансьор,
юг – ул. „Дамян Груев“, изток – калкан със сградата на ул. „**********, ведно
със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж; при квоти: за
Г.Я.А. – 1/6 идеална част, за А.Г.А. – ½ идеална част, за В.А.А. – 1/6
идеална част и за М.А.А. – 1/6 идеална част.
В жалбата на ответника А. са развити оплаквания за неправилност
на решението в обжалваната част, доколкото пристроените ателиета не били годни
обекти на собственост и делбата им е недопустима. Въззивникът А. счита, че
двете ателиета са негова лична собственост, тъй като са изградени по одобрените
проекти и за изграждането им като самостоятелни обекти е учредено право на
строеж, т.е. те не представляват приращение. При условията на евентуалност поддържа,
че е придобил същите по давност, считано от издаване на акт 16 за сградата на
10.08.1993 г., евентуално от сключване на договора за доброволна делба на
26.04.1994 г. до предявяване на иска срещу него през 2007 г. Ето защо моли за отмяна
на решението в обжалваната част и
отхвърляне на иска за делба на ателие № 2 и ателие № 3.
По делото е постъпила и въззивна жалба от ищеца Г.Я.А.
(починал в хода на въззивното производство и заместен от законните му
наследници М.Г.Х., Л.Г.А., Г.Г.А. и К.Г.А. и наследницата по завещание Е.Б.Л.,
конституирани в производството по реда на чл. 120 ГПК (отм.) с протоколно определение
от 09.03.2022 г.) срещу решение № 293 от 29.06.2015 г., постановено по гр. дело
№ 8805/1994 г. по описа на СРС, 53 състав, в частта, с която са
допуснати до делба при посочените квоти недвижими имоти, разположени в
сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********, представляващи ателие № 2 на ет. 8, с площ от 82,31
кв.м., при съседи: север – ателие 1, запад – локално платно към бул. „Ст. Стамболов“,
юг – ул. „Дамян Груев“, изток – коридор на стълбище и ателие № 3, ведно със
съответните идеални части от сградата и от правото на строеж, ателие № 3 на ет. 8, с площ от 69,09
кв.м., при съседи: север – стълбищен коридор, асансьор и естакаден вход към
подземния гараж, запад – ателие № 2 и асансьор, юг – ул. „Дамян Груев“, изток –
калкан със сградата на ул. „**********, ведно със съответните идеални части от сградата
и от правото на строеж (двете ателиета при квоти: за Г.Я.А. – 1/6 идеална част,
за А.Г.А. – ½ идеална част, за В.А.А. – 1/6 идеална част и за М.А.А. –
1/6 идеална част); мазе № 3 съгласно
схемата на л. 460 от делото при съседи: паркомясто № 6, мазе № 4, запад – улица,
юг – улица (при квоти: за Я.М.С. 1/3 идеална част, за Г.Я.А. – 1/3 идеална
част, за Д.В.Я. – 1/6 идеална част, за В.А.А. – 1/12 идеална част и за М.А.А. –
1/12 идеална част); мазе № 4 с площ
от 3,93 кв.м. и съседи: изток – мазе № 5, север – гараж № 6, запад – мазе № 3 и
юг – ул. „Дамян Груев“ (при квоти: за С.М.С. 1/3 идеална част, за Г.Я.А. – 1/3
идеална част, за Д.В.Я. – 1/6 идеална част, за В.А.А. – 1/12 идеална част и за М.А.А.
– 1/12 идеална част); мазе № 5 с
площ от 3,93 кв.м. при съседи: изток – мазе № 6, север – гараж № 6, запад –
мазе № 4 и юг – ул. „Дамян Груев“; мазе
№ 6 с площ от 3,93 кв.м. при съседи: изток – маневрено хале и мазе № 7,
север – гараж № 6, запад – мазе № 5 и юг – ул. „Дамян Груев“; мазе № 7 с площ от 3,08 кв.м. при
съседи: изток – мазе № 8, север – маневрено хале, запад – мазе № 6 и юг – ул.
„Дамян Груев“; и мазе № 8 с площ от
3,08 кв.м. при съседи: изток – маневрено хале, север – маневрено хале, запад –
мазе № 7 и юг – ул. „Дамян Груев“ (при квоти на мазета № 5-8: за Г.Я.А. – 1/2
идеална част, за Д.В.Я. – 1/4 идеална част, за В.А.А. – 1/8 идеална част и за М.А.А.
– 1/8 идеална част); както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.Я.А. срещу Д.В.Я., М.А.А., В.А.А. и З. „А.Б.“
АД иск за делба на недвижими имоти, разположени в сграда, находяща се в гр.
София, ул. „**********, представляващи офис
(банков салон) с площ от 162,31 кв.м. при съседи: запад – улично платно към
бул. „Ст. Стамболов“, юг – ул. „Дамян Груев“, отдолу – подземни гаражи и отгоре
– тераса пред офиси 2 и 4 на втория етаж, както и ателие № 1, находящо се на мансардния етаж (8 етаж) на сградата с
площ от 61,05 кв.м. при съседи: бул. „Стефан Стамболов“, вътрешен двор,
стълбищна клетка, коридор и ателие № 2; както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.Я.А. срещу Д.В.Я.,
М.А.А., В.А.А. и „А.Б.Х.“ АД иск за делба на недвижими имоти, разположени в
сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********, представляващи мазе № 1 с площ от 11,40 кв.м. при
съседи: изток – регулационна линия с парцела на ул. „**********, север – мазе №
2 и регулационна линия с парцела на бул. „**********, юг – гараж № 1 и запад –
маневрено хале, както и мазе № 2 с
площ от 7,13 кв.м. при съседи: изток – мазе № 1, север – регулационна линия с
парцела на бул. „**********, юг – мазе № 1 и запад – маневрено хале; както и в
частта, с която е отхвърлен предявеният
от Г.Я.А. срещу Д.В.Я., М.А.А., В.А.А., Д.В.М., М.Д.М. и З. „А.Б.“ АД иск за
делба на недвижими имоти, разположени в сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********,
представляващи гараж № 1 в подземния
етаж с площ от 17,40 кв.м., при съседи: изток – естакада към подземния етаж,
север – мазе № 1, юг – абонатна станция и запад – маневрено хале, гараж № 2 в подземния етаж с площ от
14,60 кв.м., при съседи: изток – маневрено хале, север – парцел на бул. „**********,
юг – гараж № 3 и запад – локално улично платно към бул. „Ст. Стамболов“; гараж № 3 в подземния етаж с площ от
16,20 кв.м., при съседи: изток – маневрено хале, север – гараж № 2, юг – гараж
№ 4 и запад – локално улично платно към бул. „Ст. Стамболов“; гараж № 4 в подземния етаж с площ от
17,40 кв.м., при съседи: изток – маневрено хале, север – гараж № 3, юг – гараж
№ 5 и запад – локално улично платно към бул. „Ст. Стамболов“; гараж № 5 в подземния етаж с площ от
18,90 кв.м., при съседи: изток – маневрено хале, север – гараж № 4, юг – гараж
№ 3 и запад – локално улично платно към бул. „Ст. Стамболов“; и гараж № 6 в подземния етаж с площ от
13,80 кв.м., при съседи: изток – маневрено хале, север – гараж № 5, юг – мазета
№ 3, 4, 5 и 6 и запад – локално улично платно към бул. „Ст. Стамболов“.
В жалбата на ищеца А. са развити оплаквания за
неправилност на решението в обжалваните части при твърдения, че ищецът черпи
правото си на собственост върху допуснатите до делба имоти по приращение в
качеството му на собственик на земята, поради което е недопустимо квотата му от
вещното право върху всеки имот да е различна. Въззивникът А. оспорва А.А. да е
придобил ½ идеална част от ателие № 2 и ателие № 3 по давност, като
счита, че при липса на наведено възражение за придобиване на целия имот по
давност оригинерният способ за придобиване на право на собственост върху
идеална част от имота е неприложим. Счита, че застрахователното дружество не е
придобило собствеността върху банковия салон и ателие № 1 по изложените в хода
на делото съображения, а обстоятелството, че гаражите не били разграничени
помежду си със стени и врати, било неотносимо при положение, че същите са
изградени съобразно одобрените проекти. Ето защо моли за отмяна на решението в
обжалваните части и допускане на делба на ателие № 2 и ателие № 3 при квоти от
½ идеална част за ищеца А. (респ. за неговия наследник по завещание Е.Л.)
и по ¼ идеална част за В.А. и за М.А. (съобразно становището на
процесуалния представител на конституираната въззивница Л. в последното открито
съдебно заседание пред въззивния съд).
Въззиваемият В.А.А. не подава отговор на въззивните
жалби. В открито съдебно заседание изразява становище за основателност на
въззивната жалба на А.Г.А. и моли първоинстанционното решение да бъде отменено
в частта, с която е допусната делба на ателие № 2 и ателие № 3 и искът за делба
на тези имоти да бъде отхвърлен.
Въззиваемите З. „А.Б.“ и „А.Б.Х.“ АД са подали отговор на
въззивната жалба на Г.Я.А., с който оспорват същата, като считат, че решението
на СРС в обжалваната от Г.А. част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите М.А.А., Д.В.М., М.Д.М., Д.В.Я., Я.М.С. и С.М.С. не изразяват становище по подадените въззивни жалби.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила в частта, с която е отхвърлен искът за делба на описаните ателие № 2
и ателие № 3 по отношение на ответниците Д.В.М., М.Д.М. и Д.В.Я.; в частта,
с която е отхвърлен искът за делба на мазе № 3 по отношение на ответниците Д.В.М.
и М.Д.М.; в частта, с която е отхвърлен искът за делба на мазе № 4 по
отношение на ответниците Д.В.М. и М.Д.М.; в частта, с която е отхвърлен
искът за делба на мазе № 5, мазе № 6, мазе № 7 и мазе № 8 по отношение на
ответниците Д.В.М. и М.Д.М..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните в първата и
въззивната съдебни инстанции доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), намира за установено
следното:
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл.
282, ал. 1 ГПК (отм.).
За да се уважи искът за делба, като се допусне
прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните
материални и процесуални предпоставки: 1) ищецът да е носител на съответна
идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот;
2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2
ЗС.
Производството пред СРС е инициирано по искова молба с
вх. № 14518/29.07.1994 г., подадена от Г.Я.А. срещу М.В.А., Д.В.Я., Д.В.М. и М.Д.М.,
за делба на недвижими имоти, находящи се в сградата в гр. София, ул. „**********
и представляващи 6 гаража и 8 мазета, офис с пристройка (банков салон) и три
броя ателиета на подпокривния етаж (съобразно съдържанието на исковата молба и
няколко уточнителни молби на ищеца, включително молба за индивидуализация на
имотите от 19.03.2013 г. – л. 352 от делото на СРС). С молба от 13.06.2007 г. и
след дадени от първоинстанционния съд указания ищецът Г.А. е насочил иска си и
срещу С.М.С., Я.М.С. (конституирани като ответници с протоколно определение от
04.07.2007 г.) и А.Г.А. (конституиран като ответник с протоколно определение от
20.02.2014 г.), а с молба от 25.06.2007 г. – и срещу ЗПАД „Алианц България“ АД
(конституиран като ответник с протоколно определение от 04.07.2007 г. и
преобразуван в З. „А. „Б.“, считано от 27.05.2008 г.). В хода на
първоинстанционното производство първоначалната ответница М.В.А.е починала (на 19.10.2008
г.) и е заместена от законните си наследници – синове В.А.А. и М.А.А.
(конституирани като ответници с определение на СРС от 19.07.2012 г.), като към
датата на смъртта й същата е била разведена, поради което съпругът й А.Г.А. не
се явява неин наследник. По искане на ответника З. „А. „Б.“ и на ищеца, по
делото е конституирано като ответна страна и „А.Б.Х.“ АД (с протоколно
определение от 23.04.2014 г.).
От приложените писмени доказателства се установява, че с договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу строителство, обективиран в нотариален
акт № 109, том XXXVI, дело №
6871/04.06.1991 г., М.В.А., Д.В.Я. и Г.Я.А. са прехвърлили на Д.В.М. и М.Д.М.
общо 2/6 идеални части от незастроеното тогава дворно място, съставляващо
парцел XI-7 от кв. 325 по плана на гр. София, местност „Еврейски гробища“, като са
си запазили право на строеж върху изрично посочените в т. 2 от нотариалния акт
обекти и са учредили право на строеж на приобретателите върху описаните в т. 3
от нотариалния акт обекти. В замяна на прехвърлените идеални части от правото
на собственост и на учреденото право на строеж Д.В.М. и М.Д.М. са се задължили
да построят в имота сграда, в която описаните в т. 2, б. „А“ обекти стават
собственост на М.В.А. и Д.В.Я. (сред тях един гараж и едно мазе в подземния
гараж (без допълнителна индивидуализация) и ателие № 4 в подпокривното
пространство с изложение на юг и с площ от 51 кв.м.), описаните в т. 2, б. „Б“
обекти стават собственост на Г.Я.А. (сред тях един гараж и едно мазе в
подземния гараж (без допълнителна индивидуализация) и ателие № 2 в
подпокривното пространство с изложение на запад и с площ от 54 кв.м.), а
останалите обекти, описани в т. 3 от нотариалния акт (сред които три мазета и
три гаража и ателие № 1 с площ от 47 кв.м. и ателие № 3 с площ от 42 кв.м. в
подпокривния етаж), стават собственост на строителите Д.В.М. и М.Д.М., които
поемат задължение да построят сградата в срок от две години от датата на
подписване на нотариалния акт. Уговореният срок е спазен, като на 10.08.1993 г.
сградата е въведена в експлоатация с издаване на акт обр. 16, от който е видно,
че са изградени 8 офиса на първи и втори етаж от сградата, 8 апартамента на 3,
4, 5 и 6 етажи и три ателиета в подпокривното пространство, както и два офиса
на партерния етаж и подземен паркинг с 6 паркоместа на сутерена.
С договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт № 176, том XXXIV, дело №
6753/29.03.1994 г., М.Д.М. и Д.В.М. са прехвърлили на М.В.А., Д.В.Я. и А.Г.А.
две ателиета в подпокривния етаж под № 1 и № 3, обединени по одобрен
архитектурен проект в ателие № 2 със застроена площ от 82,31 кв.м. Тримата приобретатели
са сключили договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от
26.04.1994 г., с който в дял на М.В.А. и съпруга й А.Г.А. са поставени ателие №
3 с площ от 69,09 кв.м. и ателие № 2 с площ от 82,31 кв.м., а в дял на Д.В.Я. е
поставен подземен гараж – автостоянка № 5 със застроена площ от 48,09 кв.м. По
делото са представени и констативни нотариални актове за собственост в полза на
Д.В.Я. по отношение на апартамент № 6 на ет. 6 и мазе № 6 в сградата, в полза
на М.В.А. по отношение на апартамент № 5 на ет. 6 и мазе № 5 в сградата и в
полза на Г.Я.А. по отношение на офис № 3 на ет. 2 в сградата, както и по
отношение на апартаменти № 7 и № 8, магазин № 2 на партерния етаж и 1/3 идеална
част от дворното място, върху което е построена сградата; респ. в полза на З. „А.Б.“
АД по отношение на офис (банков салон) и ателие № 1. Приложени са и нотариални
актове, обективиращи договори за продажба от 12.03.1994 г., по силата на които Я.М.С.
е купила от М.Д.М. иД.В.М. апартамент № 3 на ет. 5 и мазе № 3 в сградата, а С.М.С.
е купил от М.Д.М. иД.В.М. апартамент № 4 на ет. 4 и мазе № 4 в сградата, респ.
договор за продажба от 29.03.1994 г., с който М.Д.М. иД.В.М. са продали на ЗПАД
„България“ (понастоящем З. „А.Б.“) подземен гараж – автостоянки № 1, № 2, № 3 и
офиси № 1, № 2 и № 4 на ет. 2 в сградата, както и договор за продажба от
29.03.1994 г., с който М.Д.М. иД.В.М. са продали на „България Холдинг“ АД
(понастоящем „А.Б.Х.“ АД) апартамент № 1 заедно с мазе № 1, апартамент № 2
заедно с мазе № 2, офиси № 5, 6 и 7, както и 1/6 идеална част от дворното
място, върху което е построена сградата.
От изложеното е видно, че процесната сграда на адрес гр.
София, ул. „********** е изградена при възникнала съсобственост върху дворното
място при квоти 1/3 идеална част за ищеца Г.Я.А., 1/3 идеална част за
ответниците М.В.А. и Д.В.Я. и 1/3 идеална част за ответниците Д.В.М. и М.Д.М., като същите са си учредили
взаимно право на строеж за изграждане на определени обекти в сградата. Спорно
се явява обстоятелството дали първоначално разпределените обекти с договора от
04.06.1991 г. са изградени съобразно вида и обема на учреденото право на
строеж, респ. дали същите са станали собственост на отделните лица, в чиято
полза е учредена суперфицията или са придобити в съсобственост от собствениците
на земята (предвид наведените от ищеца доводи за наличие на съсобственост като основание
за допускане на тяхната делба).
Според приетото заключение на СТЕ в първоинстанционното
производство, съобразно описанието в нотариалния акт за замяна и учредяване на
право на строеж от 04.06.1991 г. и представените архитектурни проекти,
ателиетата на последния (подпокривен) етаж са 4 броя, но към настоящия момент
на етажа са изградени три ателиета, които са в експлоатация. Според експертните
изводи, ателие № 1 е изградено по одобрения проект, въз основа на който е
издадено разрешението за строеж за сградата (с предвидената в проекта площ от
54 кв.м., макар в договора за замяна от 04.06.1991 г. да е посочена по-малка
площ на ателие № 1 от 47 кв.м.), а ателие № 2 и ателие № 3 са изградени по
одобрения технически проект с площ от 83 кв.м. за ателие № 2 и ок. 70 кв.м. за
ателие № 3, свързани са с врата и се ползват заедно за учебен център, но се
различават от първоначалния проект към 04.06.1991 г., според който двете
ателиета е следвало да са три отделни обекта с площ от 54 кв.м. за ателие № 2,
42 кв.м. за ателие № 3 и 51 кв.м. за ателие № 4. Различията между предвижданията
към 04.06.1991 г. и впоследствие изграденото са видими от приложената към
заключението схема (л. 459 от делото на СРС), от която се установява, че ателие
№ 1 е изградено в приблизително идентичен вид и местоположение съобразно
първоначално предвиденото, но останалите три ателиета са значително изменени,
като не е изградена стена между ателие 2 и ателие 3 и двете са обединени, но с
намалена площ, доколкото част от първоначалното ателие 3 е обособено към ателие
4 (понастоящем ателие 3) и са изградени нови стени и врати, които не са
съществували по първоначалните проекти.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС, собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго. Изключението е предвидено в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗС,
според която собственикът може да отстъпи
на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане
собственик на постройката – т.нар. учредяване на право на строеж като
ограничено вещно право върху определен недвижим имот. Преценката какъв е обемът
на учреденото право на строеж се прави при тълкуване волеизявленията в договора
за учредяване на право на строеж и спрямо този обем се преценява дали
реализираното строителство е извън тези рамки. Обемът на правото на строеж се
определя от рамките на договора или административния акт, с който е учредено и
построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект
и издадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде
самостоятелен обект, се придобива по приращение от собственика на земята, а
когато изграденото в повече не е самостоятелен обект – то става собственост на
собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл. 97 и
чл. 98 ЗС. В този смисъл – Решение № 118/16.11.2016 г. по гр.д. № 766/2016 г.
по описа на ВКС, II г.о., Решение № 316 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 217/2012 г.
на ВКС, II г.о., Решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г., на
ВКС, I г.о.
В случая правото на строеж е учредено с договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу строителство от 04.06.1991 г., с който
съсобствениците на дворното място М.В.А., Д.В.Я. и Г.Я.А. са прехвърлили 1/3 (2/6)
идеална част от терена на Д.В.М. и М.Д.М. срещу задължението на последните да
построят в имота масивна жилищна сграда на шест етажа и подпокривен етаж.
Прехвърлителите са си запазили вещно право на строеж върху определени обекти,
описани в договора, за които е предвидено да станат еднолична собственост на
конкретното посочено лице, а не съсобственост на притежателите на терена по
приращение, като при съпоставка в описанието на тези обекти в договора и
впоследствие построените обекти, с които страните са се разпореждали,
настоящият въззивен състав стига до извод, че изградените 3 ателиета в
действителност се отнасят до описаните в договора от 1991 г. четири обекта,
които са придобити от отделните съсобственици в резултат на реализираното право
на строеж, поради следните съображения:
Видно от заключението на СТЕ и схемата към него, в подпокривния
етаж на сградата е разположено ателие №
1 с площ от 54 кв.м., което съответства на разпределеното в полза на Г.Я.А.
по договора за суперфиция ателие № 2 с идентична площ от 54 кв.м. Според
клаузите на договора ищецът е имал задължение да заплати обекта на строителите
по фактическата му стойност след построяването му, като в тази връзка е
проведено исково производство между Д.В.М. и М.Д.М., от една страна, и Г.Я.А.,
от друга страна – гр.д. № 8154/1994 г. по описа на СРС (приложено към
настоящото дело). От исковата молба в това производство също е видно, че
ателието, за което в полза на Г.А. е учредено ограничено вещно право на строеж,
е изграденото ателие № 1, идентично с ателие № 2 по договора от 04.06.1991 г.,
като поради неплащане на стойността му М.М. и Д.М. са предявили иск за
разваляне на договора в тази част. Искът е отхвърлен, но по делото е несъмнено,
че ищецът не е заплатил стойността на посочения обект, поради което последният
е предаден във владение на З. „А.Б.“ по силата на предварителен договор, а
впоследствие дружеството е придобило собствеността върху ателие № 1 въз основа
на давностно владение (по изложените по-долу в решението мотиви).
От изложеното в крайна сметка е видно, че ателие № 1 не е
изградено извън обема на учредената суперфиция и на основание чл. 63, ал. 1 ЗС
е станало собственост на титуляра на ограниченото вещно право – Г.Я.А., видно и
от съдържанието на договора за замяна от 29.03.1994 г. (л. 92 от делото на
СРС), в който като съсед на ателие № 2 е посочено ателие № 1 с отбелязване, че
е „собственост на Г.А.“. Същият обаче е загубил вещното си право върху него
поради упражнено от трето лице давностно владение. В тази връзка по делото е представено решение № 2040/21.12.2012 г. по гр.д.
№ 2695/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд (влязло в сила на 29.04.2013
г.), с което обжалваното първоинстанционно решение е отменено и по предявени от
З. „А.Б.“ срещу Г.Я.А. положителни установителни искове е признато за
установено спрямо ответника, че застрахователното дружество е собственик по
силата на изтекла придобивна давност в периода 30.08.1993 г. – 30.08.2003 г. на
недвижими имоти в процесната сграда в гр. София, ул. „**********, представляващи
офис (банков салон) с площ от 162,21
кв.м., офис № 3 на втори жилищен етаж и ателие
№ 1 на мансардния етаж на сградата. Съгласно заключението на СТЕ, банковият
клон на партерния етаж понастоящем включва предвидения по проект магазин с
югозападно изложение с площ от 130 кв.м. и проектираната впоследствие
пристройка, като помещението е оформено и функционира като едно цяло. Същото
представлява годен обект на собственост, както и ателие № 1, което е изградено
съобразно първоначалните проекти за сградата и в съответствие с разрешението за
строеж, архитектурния проект и учредената суперфиция. Описаните обекти са били
предмет на сключен между З. „А.Б.“, от една страна, и М.Д.М. иД.В.М., от друга
страна, предварителен договор за продажба, но същите не са били прехвърлени
валидно с нотариална сделка, поради което, предвид установеното още при
сключване на допълнителното споразумение към предварителния договор от
30.08.1993 г. владение, имотите са придобити по давност от застрахователното
дружество. В този смисъл е налице сила на пресъдено нещо между ищеца в
настоящото производство Г.Я.А. и ответника З. „А.Б.“, въз основа на влязлото в
сила решение на САС по гр.д. № 2695/2012 г. Правото на собственост на
застрахователното дружество върху банковия салон и ателие № 1, придобито на
оригинерно основание, е установено и с констативен нотариален акт № 13, том II,
рег. № 8428, дело № 186/09.12.2013 г., който, съобразно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012
г. на ВКС, ОСГК, има легитимиращо действие относно принадлежността на правото
на собственост върху имотите.
Ето защо, предвид силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила съдебно решение и разпоредбата на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.), съдът в
настоящото производство е длъжен да приеме, че в отношенията с ответника З. „А.Б.“
ищецът Г.Я.А. не е титуляр на правото на собственост върху банковия салон и ателие
№ 1 и последният не може да претендира собствени вещни права върху двата
обекта, освен ако не са основани на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството пред САС по гр.д. № 2695/2012 г. (каквито в
случая не са наведени). На етапа на въззивното производство не е налице
оспорване от останалите страни в делбения процес на правото на собственост на
застрахователното дружество (искът срещу Д.В.Я. е отхвърлен и същият не е подал
въззивна жалба срещу решението, което в тази част е влязло в сила), с оглед на
което и предвид липсата на проведено доказване, което да оборва изводите на
нотариуса, констативният нотариален акт обвързва третите страни и съда да
приемат, че собственик на банковия салон и на ателие № 1 към настоящия момент е
З. „А.Б.“. Предвид липсата на съсобственост върху посочените имоти и на
принадлежност на вещното право в полза на ищеца, не е налице основание за
допускане на делба на тези два обекта в процесната сграда, поради което искът в
тази част е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на ателие № 2 и ателие № 3 се установяват
значителни различия в площта в сравнение с описаните в договора за учредяване
на суперфиция обекти, но според настоящия състав те не обосновават възникване
на съсобственост върху тези обекти в полза на съсобствениците на поземления
имот. Видно от съдържанието на договора за замяна от 29.03.1994 г., обективиран
в нотариален акт № 176, том XXXIV, дело № 6753/1994
г., разпределените по договора от 1991 г. в полза на М.М. и Д.М. ателие № 1 и
ателие № 3, за които на посочените лица е учредено право на строеж, са били
обединени в ателие № 2 съобразно
одобрения впоследствие (на 23.07.1991 г.) архитектурен проект. Същото е с площ
от 82,31 кв.м., като е видно, че е намалено с около 6 кв.м. в сравнение с
общата площ на първоначално предвидените две ателиета № 1 и № 3 (общо 89
кв.м.), но това не обосновава извод, че построеното излиза извън рамките на
ограниченото вещно право, напротив – видно е, че М.М. и Д.М. са получил реално
обекта, за който им е учредена суперфиция, в рамките на първоначално
предвиденото (построеното е по-малко), поради което те са станали съсобственици
на ателие № 2 и валидно са го прехвърлили с договора за замяна от 29.03.1994 г.
в полза на М.В.А., Д.В.Я. и А.Г.А.. Тримата са сключили валиден договор за
доброволна делба от 26.04.1994 г., с който са постигнали съгласие, че ателие №
2 остава в дял на М.И А.А., които са ги придобили по време на брака им (сключен
на 27.07.1990 г. и прекратен с решение за развод от 22.02.2007 г.) в условията
на съпружеска имуществена общност, а след прекратяването му – в условията на
обикновена съсобственост при равни квоти.
Делът от правото на собственост на М.А., след смъртта й
през 2008 г., е придобит по силата на наследяване от В.А.А. и М.А.А. (нейни
синове), които към настоящия момент притежават по ¼ идеална част от
обекта (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), заедно с баща им А.Г.А., титуляр на останалата
половина от вещта. Следователно, ищецът в настоящото делбено производство не
притежава дял от собствеността върху този имот, а същият се явява съсобствен
между трима от ответниците, които не претендират неговата подялба, поради което
предявеният от Г.Я.А. иск за делба на ателие № 2 се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Изложеното се отнася и до последното ателие в сградата – ателие № 3, което се явява идентично с разпределеното
в полза на М.А. и Д.Я. ателие № 4 по договора за учредяване на суперфиция от
04.06.1991 г. Правото на строеж на посочените лица е учредено за ателие с площ
от 51 кв.м. и изложение юг, като видно от схемата към СТЕ и приложения по
делото архитектурен проект (л. 447 от делото на СРС), с южно изложение е именно
изграденото понастоящем ателие № 3. Същото е с по-голяма площ от първоначално
предвиденото – 69,09 кв.м., в сравнение с посочената в акта за суперфиция площ
на ателие № 4 от 51 кв.м., но изграденото в повече в случая не представлява
самостоятелен обект, поради което не се придобива по приращение от
собствениците на земята. Когато при неспазване на учреденото право на строеж е
увеличена застроената площ на обекта, за който е учредена суперфицията, приложима
е разпоредбата на чл. 97 ЗС и построеното в повече става собственост на
собственика на самостоятелния обект, към който е присъединена увеличената площ.
Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне
върху несамостоятелен обект, поради което за него важат правилата на чл. 97 или чл. 98 ЗС – той или следва режима на главната вещ, или се
присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна
вещ (в този смисъл – Решение № 137 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2008
г., II г. о.).
Ето защо, макар и с различна от първоначално предвидената
площ, ателие № 3 се явява идентично с ателие № 4 по договора от 1991 г. и е
станало собственост на основание чл. 63, ал. 1 ЗС на М.А. и Д.Я. съобразно
учреденото им право на строеж. Посоченият имот също е бил предмет на делба с
договора от 26.04.1994 г. и е поставен в дял на М.И А.А., които след развода си
са го придобили в условията на обикновена съсобственост при равни дялове, а
предвид настъпилата в хода на процеса смърт на М.А., към настоящия момент
ателие № 3 е съсобствено между В.А.А. и М.А.А. (с по ¼ ид.ч.) и А.Г.А.,
титуляр на останалата половина от вещта. Следователно, ищецът в настоящото
делбено производство не притежава дял от собствеността и върху този имот, а
същият се явява съсобствен между трима от ответниците, които не претендират
неговата подялба, поради което предявеният от Г.Я.А. иск за делба на ателие № 3
също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Доколкото исковете за
делба на ателие № 2 и на ателие № 3 са неоснователни, съдът не следва да
разглежда по същество наведеното при условията на евентуалност от М.А. и от А.А.
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на тези
обекти, като събраните в тази връзка писмени доказателства (договори за наем,
справка от Служба по вписванията, декларации по чл. 14 ЗМДТ) и гласни
доказателства (свидетелски показания) са неотносими и обсъждането им се явява
безпредметно.
От приетото и неоспорено заключение на СТЕ се установява,
че на подземното ниво на сградата не са изградени 5 броя отделни гаражи, каквито са били предвидени при
учредяване на суперфицията към 04.06.1991 г., а места за паркиране, които не са
отделени със стени и врата (само две от тях са оградени с мрежа) и не са
обособени с маркировка, която да очертава границите им. Обособени са пет броя
паркоместа, като част от подземния гараж (включително от маневреното хале) е
обособена като стопанско помещение, заградено със стени и врата с площ от 26,18
кв.м., което съобразно одобрените проекти също е предвидено за място за
паркиране (т.е. съобразно одобрените проекти са предвидени 6 паркоместа – 5 на
етажа и едно под рампата). Според вещото лице, подземният гараж не отговаря на
техническите правила за експлоатация поради малкия радиус на завой на рампата
към него и широчината на рампата в долната част при входа, както и поради
липсата на предписаната за изграждане вентилационна система.
От изложеното е видно, че претендираните за делба 6 броя
подземни гаражи всъщност не са изградени като самостоятелни обекти на правото
на собственост, тъй като не са разграничени помежду си със стени, врати или
маркировка, която да обособява отделни реални части от етажа със самостоятелно
функционално предназначение. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 от
ДР на ЗКИР, самостоятелен обект в сградата е обособена с ограждащи стени част
от нея със самостоятелно функционално предназначение, а процесните „гаражи“
представляват неразграничени места за паркиране на територията на подземния
етаж на сградата, т.е. реални части от този етаж, които обаче не са със статут
на самостоятелни обекти, а на обща част, тъй като са съсобствени на
собствениците на отделни обекти в сградата и служат по предназначение за общо
ползване по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. При евентуално обособяване на отделни
паркоместа ползването им може да бъде разпределено по реда на чл. 32, ал. 1 ЗС,
но при всички случаи делбата им е недопустима, тъй като съобразно разпоредбата
на чл. 38, ал. 3 ЗС общите части не могат да се делят. Ето защо следва да се
приеме, че подземните гаражи не са самостоятелен обект на правото на
собственост, нито са годен обект за делба, поради което предявеният иск за
тяхната делба следва да се отхвърли.
От събраните по делото доказателства се установява, че изградените
на подземния етаж мазета са 8 броя и
представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, доколкото са оградени
със стени и врата и могат да функционират самостоятелно. Според таблицата в
отговора на задача 2 от заключението на СТЕ, в проекта към сключване на
договора от 1991 г. е било предвидено изграждане на 5 мазета, но в техническия
проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж впоследствие, са
предвидени 8 броя мазета, които са изпълнени към настоящия момент, като две от
тях са с по-голяма площ.
В договора от 1991 г. е предвидено, че М.В.А. и Д.В.Я. ще
получат един гараж и едно мазе в подземния етаж, като идентично право има и Г.Я.А.,
а Д.В.М. и М.Д.М. получават останалите три гаража и три мазета в сутерена.
Посочените обекти не са индивидуализирани с конкретна площ и номер, като от
заключението на СТЕ се установява, че вместо пет са изпълнени осем мазета с
различна площ, но това допълнително увеличение на броя на мазетата се обяснява
с броя на изградените жилищни обекти в сградата – осем апартамента, всеки от
които следва да разполага с прилежащо сервизно помещение. Видно е, че според
одобрения архитектурен проект осемте мазета са изградени и са функционално
свързани с жилищните помещения – 8 апартамента, като принадлежност към тях,
поради което не представляват самостоятелни обекти. Това се установява и от
приетите по делото доказателства за извършени разпоредителни сделки с
апартаментите в сградата, от които е видно, че заедно с всеки от жилищните
обекти е прехвърлено и мазе с идентичен номер – Я.С. е придобила апартамент № 3
заедно с мазе № 3, С.С. е придобил апартамент № 4 заедно с мазе № 4, „А.Б.Х.“
АД е купил апартамент № 1 и апартамент № 2, заедно с мазе № 1 и мазе № 2, в
полза на М.А. и на Д.Я. са издадени констативни нотариални актове за собственост
върху апартамент № 5 заедно с мазе № 5, респ. върху апартамент № 6, заедно с мазе
№ 6.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че мазетата
също не са самостоятелни обекти, а принадлежност към основни жилищни обекти в
сградата, поради което делбата им е недопустима, освен ако не се допуска заедно
с основния обект (в този смисъл Решение № 163/17.09.2012 г. по гр.д. №
1170/2010 г. по описа на ВКС, I г.о., Решение № 313
от 05.04.2000 г. по гр.д. № 793/97 г. на ВС, І г.о.). Апартаментите в сградата
не са предмет на настоящото делбено производство, поради което делбата на
мазетата като самостоятелни обекти е недопустима. Ето защо искът и в тази част
се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид различните изводи за изхода на правния спор, до
които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение се явява неправилно
и следва да бъде отменено в частта, с която е допусната делба на ателие № 2 и №
3, както и на мазета № 3, 4, 5, 6, 7 и 8, като искът за делба на тези обекти
следва да бъде отхвърлен, а в останалата обжалвана част решението е правилно и
следва да бъде оставено в сила. С крайния акт по съществото на спора следва да
бъде съобразено настъпилото наследствено правоприемство в хода на процеса, като
надлежна страна по делото в качеството си на ищец към настоящия момент се явява
Е.Б.Л., заместила Г.Я.А. по силата на валидно универсално завещание, чието
действие не е оспорено от законните наследници на първоначалния ищец. Описаната
промяна следва да бъде отразена в диспозитива на съдебното решение, а по
отношение на наследниците по закон на Г.Я.А. – М.Г.Х., Л.Г.А., Г.Г.А. и К.Г.А.,
производството следва да бъде прекратено.
При този изход на правния спор на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) въззиваемите З. „А.Б.“ и „А.Б.Х.“ АД имат право на направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 6684 лв. (за З. „А.Б.“) и 996 лв. (за
„А.Б.Х.“ АД), платено възнаграждение за един адвокат, които следва да бъдат
възстановени от ищцовата страна по делото и въззивник по предявените срещу
двете дружества неоснователни искове за делба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 293 от 29.06.2015 г., постановено по гр. дело №
8805/1994 г. по описа на СРС, 53 състав, в частта, с която са допуснати
до делба недвижими имоти, разположени в сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********,
представляващи ателие № 2 на ет. 8,
с площ от 82,31 кв.м., при съседи: север – ателие 1, запад – локално платно към
бул. „Ст. Стамболов“, юг – ул. „Дамян Груев“, изток – коридор на стълбище и ателие
№ 3, ведно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж, и ателие № 3 на ет. 8, с площ от 69,09
кв.м., при съседи: север – стълбищен коридор, асансьор и естакаден вход към
подземния гараж, запад – ателие № 2 и асансьор, юг – ул. „Дамян Груев“, изток –
калкан със сградата на ул. „**********, ведно със съответните идеални части от
сградата и от правото на строеж; при квоти: за Г.Я.А. – 1/6 идеална част, за А.Г.А.
– ½ идеална част, за В.А.А. – 1/6 идеална част и за М.А.А. – 1/6 идеална
част; както и в частта, с която са допуснати до делба мазе № 3 съгласно схемата на л. 460 от
делото при съседи: паркомясто № 6, мазе № 4, запад – улица, юг – улица (при
квоти: за Я.М.С. 1/3 идеална част, за Г.Я.А. – 1/3 идеална част, за Д.В.Я. –
1/6 идеална част, за В.А.А. – 1/12 идеална част и за М.А.А. – 1/12 идеална
част); мазе № 4 с площ от 3,93 кв.м.
и съседи: изток – мазе № 5, север – гараж № 6, запад – мазе № 3 и юг – ул.
„Дамян Груев“ (при квоти: за С.М.С. 1/3 идеална част, за Г.Я.А. – 1/3 идеална
част, за Д.В.Я. – 1/6 идеална част, за В.А.А. – 1/12 идеална част и за М.А.А. –
1/12 идеална част); мазе № 5 с площ
от 3,93 кв.м. при съседи: изток – мазе № 6, север – гараж № 6, запад – мазе № 4
и юг – ул. „Дамян Груев“; мазе № 6 с
площ от 3,93 кв.м. при съседи: изток – маневрено хале и мазе № 7, север – гараж
№ 6, запад – мазе № 5 и юг – ул. „Дамян Груев“; мазе № 7 с площ от 3,08 кв.м. при съседи: изток – мазе № 8, север –
маневрено хале, запад – мазе № 6 и юг – ул. „Дамян Груев“; и мазе № 8 с площ от 3,08 кв.м. при
съседи: изток – маневрено хале, север – маневрено хале, запад – мазе № 7 и юг –
ул. „Дамян Груев“ (при квоти на мазета № 5-8: за Г.Я.А. – 1/2 идеална част, за Д.В.Я.
– 1/4 идеална част, за В.А.А. – 1/8 идеална част и за М.А.А. – 1/8 идеална
част), и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Я.А., ЕГН **********, починал в хода на
процеса и заместен на основание чл. 120 ГПК (отм.) от наследника си по
универсално завещание Е.Б.Л., ЕГН **********, срещу А.Г.А., ЕГН **********, В.А.А.,
ЕГН **********, и М.А.А., ЕГН **********, искове за делба на недвижими имоти,
разположени в сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********, представляващи ателие № 2 на ет. 8, с площ от 82,31
кв.м., при съседи: север – ателие 1, запад – локално платно към бул. „Ст.
Стамболов“, юг – ул. „Дамян Груев“, изток – коридор на стълбище и ателие № 3,
ведно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж, и ателие № 3 на ет. 8, с площ от 69,09
кв.м., при съседи: север – стълбищен коридор, асансьор и естакаден вход към
подземния гараж, запад – ателие 2 и асансьор, юг – ул. „Дамян Груев“, изток –
калкан със сградата на ул. „**********, ведно със съответните идеални части от
сградата и от правото на строеж; както и предявените от Г.Я.А., ЕГН **********,
починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 120 ГПК (отм.) от
наследника си по универсално завещание Е.Б.Л., ЕГН **********, срещу В.А.А.,
ЕГН **********, М.А.А., ЕГН **********, Я.М.С., ЕГН **********, Д.В.Я., ЕГН **********,
и С.М.С., ЕГН **********, искове за делба на недвижими имоти, разположени в
сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********, представляващи мазе № 3 съгласно схемата на л. 460 от делото при съседи: паркомясто № 6, мазе № 4,
запад – улица, юг – улица; мазе № 4
с площ от 3,93 кв.м. и съседи: изток – мазе № 5, север – гараж № 6, запад –
мазе № 3 и юг – ул. „Дамян Груев“; мазе
№ 5 с площ от 3,93 кв.м. при съседи: изток – мазе № 6, север – гараж № 6,
запад – мазе № 4 и юг – ул. „Дамян Груев“; мазе
№ 6 с площ от 3,93 кв.м. при съседи: изток – маневрено хале и мазе № 7,
север – гараж № 6, запад – мазе № 5 и юг – ул. „Дамян Груев“; мазе № 7 с площ от 3,08 кв.м. при
съседи: изток – мазе № 8, север – маневрено хале, запад – мазе № 6 и юг – ул.
„Дамян Груев“; и мазе № 8 с площ от
3,08 кв.м. при съседи: изток – маневрено хале, север – маневрено хале, запад –
мазе № 7 и юг – ул. „Дамян Груев“.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 293 от 29.06.2015 г., постановено по гр. дело
№ 8805/1994 г. по описа на СРС, 53 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Г.Я.А., ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен на
основание чл. 120 ГПК (отм.) от наследника си по универсално завещание Е.Б.Л.,
ЕГН **********, срещу В.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН **********, Д.В.Я.,
ЕГН **********, и З. „А.Б.“, ЕИК *********, иск за делба на недвижими имоти,
разположени в сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********, представляващи офис (банков салон) с площ от 162,31
кв.м. при съседи: запад – улично платно към бул. „Ст. Стамболов“, юг – ул.
„Дамян Груев“, отдолу – подземни гаражи и отгоре – тераса пред офиси 2 и 4 на
втория етаж, и ателие № 1, находящо
се на мансардния етаж (8 етаж) на сградата с площ от 61,05 кв.м. при съседи:
бул. „Стефан Стамболов“, вътрешен двор, стълбищна клетка, коридор и ателие № 2;
в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.Я.А., ЕГН **********,
починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 120 ГПК (отм.) от наследника
си по универсално завещание Е.Б.Л., ЕГН **********, срещу В.А.А., ЕГН **********,
М.А.А., ЕГН **********, Д.В.Я., ЕГН **********, и „А.Б.Х.“ АД, ЕИК *********, иск
за делба на недвижими имоти, разположени в сграда, находяща се в гр. София, ул.
„**********, представляващи мазе № 1
с площ от 11,40 кв.м. при съседи: изток – регулационна линия с парцела на ул. „**********,
север – мазе № 2 и регулационна линия с парцела на бул. „**********, юг – гараж
№ 1 и запад – маневрено хале, и мазе № 2
с площ от 7,13 кв.м. при съседи: изток – мазе № 1, север – регулационна линия с
парцела на бул. „**********, юг – мазе № 1 и запад – маневрено хале; както и в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.Я.А., ЕГН **********, починал
в хода на процеса и заместен на основание чл. 120 ГПК (отм.) от наследника си
по универсално завещание Е.Б.Л., ЕГН **********, срещу В.А.А., ЕГН **********, М.А.А.,
ЕГН **********, Д.В.Я., ЕГН **********, Д.В.М., ЕГН **********, М.Д.М., ЕГН **********,
и З. „А.Б.“, ЕИК *********, иск за делба на недвижими имоти, разположени в
сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********, представляващи гараж № 1 в подземния етаж с площ от
17,40 кв.м., при съседи: изток – естакада към подземния етаж, север – мазе № 1,
юг – абонатна станция и запад – маневрено хале, гараж № 2 в подземния етаж с площ от 14,60 кв.м., при съседи: изток
– маневрено хале, север – парцел на бул. „**********, юг – гараж № 3 и запад –
локално улично платно към бул. „Ст. Стамболов“; гараж № 3 в подземния етаж с площ от 16,20 кв.м., при съседи: изток
– маневрено хале, север – гараж № 2, юг – гараж № 4 и запад – локално улично
платно към бул. „Ст. Стамболов“; гараж №
4 в подземния етаж с площ от 17,40 кв.м., при съседи: изток – маневрено
хале, север – гараж № 3, юг – гараж № 5 и запад – локално улично платно към
бул. „Ст. Стамболов“; гараж № 5 в
подземния етаж с площ от 18,90 кв.м., при съседи: изток – маневрено хале, север
– гараж № 4, юг – гараж № 3 и запад – локално улично платно към бул. „Ст.
Стамболов“; и гараж № 6 в подземния
етаж с площ от 13,80 кв.м., при съседи: изток – маневрено хале, север – гараж №
5, юг – мазета № 3, 4, 5 и 6 и запад – локално улично платно към бул. „Ст.
Стамболов“.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на конституираните
в хода на процеса наследници по закон на първоначалния ищец Г.Я.А. – М.Г.Х., родена
на *** г., Л.Г.А., ЕГН **********, Г.Г.А., ЕГН **********, и К.Г.А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Е.Б.Л., ЕГН **********, да заплати на З. „А.Б.“, ЕИК
*********, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) сумата от 6684 лв., разноски във въззивното производство, както и да заплати
на „А.Б.Х.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) сумата от 996 лв., разноски във въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.