Р Е Ш Е Н И Е
№
539 29.04.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорския
районен съд втори граждански състав
На двадесет и
втори януари 2019 година
В публично
заседание, в следния състав:
Председател: Александър Г.
Секретар:
РОСИЦА Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия АЛЕКСАНДЪР Г. гр.д.№ 2403 по описа за
2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от М.Ц.Г. и Н.Ц.Г. – собственици при
правни права/по ½ ид.част/ на дворно място, урегулирано в УПИ ХІV-161 в
кв.201 по плана на Стара Загора, с площ от 415кв.метра, представляващ поземлен
имот с идентификатор 68850.513.244 по кадастралната карта на Стара Загора с
адрес ул.”Козлодуй” № 35 – придобили го по наследство от баща си и по дарение
от майка си.
Същите
заявяват претенцията си против ответниците Д.М.М., М.М.В., М.М.В. и Й.Х.В. –
собственици на съседния урегулиран поземлен имот УПИ ХV-157 в кв.201 по плана
на Стара Загора, с площ от 360кв.метра, находящ се в град Стара Загора,
ул.Козлодуй № 33, заедно с постройките в дворното място – имот с идентификатор
№ 68850.513.243 – първият ответник бил собственик по силата на договор за
дарение и наследство на ½ от имота, а останалите трима – само по
наследство на останалата ½ от имота. От урегулирането на имотите
регулационната граница не била променяна – не е имало неуредени регулационни
отношения – заради това и регулационната граница между имотите била и имотна
граница. Със Заповед № РД-18-43 от 25.05.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК е одобрена КККР като собствения на ищците имот с площ от 415кв.метра бил
заснет с площ от 395кв.метра – отразената в кадастралната карта граница между
имотите на ищците и ответниците не съответствала на регулационната граница по
действащия регулационен план към момента на одобряване на КККР. В резултат на
това ивица от 17кв.метра по протежение на границата между двата имота била
неправилно отразена като част от имота на ответниците, а не като част от този
на ищците. Молят да бъде установено че е налице грешка в кадастралната карта –
погрешно отразяване на реална част от 17кв.метра – неправилно отразено като
част от имота на ответниците, а не като част от този на ищците, които били
собственици на процесната част. Претендират за направените по делото
разноски.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответниците Д.М.М., М.М.В. и М.М.В. представят
писмен отговор чрез пълномощника си, като оспорват изцяло исковата молба –
твърдят, че иска не бил уточнен прецизно, посочената като ответница Й.Х.В.
нямало качество на собственик на процесния имот, като спрямо нея искът бил
недопустим, а спрямо останалите ответници бил неоснователен – нямало допусната
грешка на кадастралната основа, като съгласно дворищно-регулационния план на
кв.”Каравелов” одобрен със Заповед № 818/27.05.1961г. на ГОНС вътрешно
регулационната граница между парцел ХІV-2973 и парцел ХІІІ-2976 – двата в кв201
е била изместена на изток – целта била да се придаде правилна форма на имотите
и регулационните линии да са перпендикулярни на улицата, а оттам и парцелите да
са с правоъгълна форма. Заявяват, че границата била нанесена правилно при
изготвяне на кадастралната карта, в съответствие с притежаваните вещни права.
Молят иска срещу тях да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират за
направените по делото разноски. Й.Х.В. не представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК.
Делото е образувано по искова молба
от ищците М.Ц.Г. и Н.Ц. Георгияв в която твърдят, че били собственици при равни
права /по 1/2идеална част/ на недвижим имот, представляващ
дворно място, урегулирано в УПИ XIV-161 в квартал 201 по регулационния план на
гр.Стара Загора, с площ 415кв.м. в т.ч. придаваеми от улица 3кв.м., находящ се
в гр.Стара Загора, ул.Козлодуй 35, при граници: улица, УПИ XV- 157, УПИ
XXIV-159, УПИ VI-160 и УПИ XIII-163, заедно с всички постройки в дворното
място, което по действащата кадастрална карта представлявало поземлен имот с
идентификатор 68850.513.244, гр. Стара Загора, община Стара Загора, област
Стара Загора, с адрес на имота:гр. Стара Загора.п.к. 6000, ул.Козлодуй 35, с
площ 395кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване:ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план 161,
квартал 201, парцел XIV, съседи: 68850.513.243,68850.513.252, 68850.513.7116,
68850.513.230, 68850.513.229. Кадастралната карта е одобрена със Заповед №
РД-18-43 от 25.05.2009г. Основанието, на което притежавали право на собственост
върху поземления имот, било наследство от баща им Цветан Маринов Г. и дарение
на идеални части от майка им Мария Х.Г.. Ответниците били собственици на
урегулиран поземлен имот УПИ XV-157 в квартал 201 по регулационния план на
гр.Стара Загора, с площ 360 кв.м., находящ се в гр.Стара Загора, ул.Козлодуй
33, заедно с постройките в дворното място, което по действащата кадастрална
карта представлявало поземлен имот с идентификатор 68850.513.243, гр.Стара
Загора, община Стара Загора, област Стара Загора, с адрес на имота: гр.Стара
Загора,п.к. 6000, ул.Козлодуй 33. Първият ответник бил собственик на идеална
част от дворното място на основание договор за дарение, материализирано в
нотариален акт № 154, т.31, дело № 7748/1997г. на Старозагорския нотариус и
наследство. Останалите ответници били собственици по наследство от М. Иванов В.
и Гуна Тодорова В. на другата половина от поземления имот. От урегулирането на
имотите им до настоящия момент регулационната граница между имотите не била
променяна и не било имало неуредени регулационни отношения. Именно поради това
регулационната граница по действащия ПУП-ПР, одобрен със заповед № 4811 от
21.12.1990г. на кмета на Община Стара Загора, била и имотна такава между
техните съседни имоти. Със заповед № РД-18-43 от 25.05.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК била одобрена КККР като собствения им УПИ XIV -161 с площ 415
кв.м. бил заснет в кадастралната карта на град Стара Загора с идентификатор ПИ
68850.513.244 с площ 395 кв.м. Отразената в кадастралната карта граница между
поземлен имот 68850.513.244 и поземления имот на ответниците 68850.513.243 не
съответства на регулационната граница по действащия към момента на одобряване
на КККР регулационен план. В резултат на това несъответствие, след цифрово
измерване, площ от 17 кв.м., разположена по протежение на границата между двата
поземлени имота била отразена в кадастралната карта погрешно към имота на
ответниците и погрешно била записана в регистъра към картата на името на
ответниците. Предвид допуснатата в кадастралната карта грешка, подали заявление
до СГКК Стара Загора за изменение на КККР, като кадастралната граница между
двата поземлени имота минела по регулационната граница по действащия
регулационен план. Към заявлението приложили и изискуемия проект за изменение,
както и необходимите документи. В процедурата по изменение на кадастралната
карта ответниците, в качеството си на заинтересовани лица били направили
възражение, поради което бил постановен отказ за изменение на КККР от началника
на СГКК. Това обосновавало правния им интерес от предявяване на настоящия
установителен иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР относно неправилно
заснетата в картата площ от 17кв.м. към имота на ответниците. Молят да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че били
собственици /при равни права/
на реална
част с квадратура от 17кв.м., отразена в действащата КККР като част
от ПИ 68850.513.243, находяща се между
регулационната линия по регулационен план,
одобрен
със Заповед №4811 от 21.12.1990г. на кмета и имотната граница по
кадастралната карта на гр.Стара Загора,
одобрена
със Заповед №РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
че била налице грешка в кадастралната карта на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед РД-18-43/25.O5.2009г на
Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в погрешно отразяване на
реална част с
квадратура от 17кв.м, която реална част, находяща се между
регулационната линия по регулационен план,
одобрен
със Заповед № 4811 от 21.12.1990г. на кмета и имотната граница по
кадастралната карта на гр.Стара Загора,
одобрена
със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
била отразена като
част от поземлен имот с идентификатор ПИ 68850.513.243, че била
налице грешка в кадастралния
регистър към кадастралната карта на гр.Стара Загора, одобрена със
Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, изразяваща се в погрешно записване на името на
ответниците на частта от имота им с квадратура от 17кв.м., която реална част
била между регулационната линия по регулационния план,
одобрен
със Заповед №4811 от 21.12.1990г. и имотната граница по кадастралната карта на
гр.Стара Загора, одобрена
със Заповед №РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК. Молят на основание чл.54, ал.2 ЗКИР постановеното решение да
бъде придружено от проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице
по геодезия и кадастър - основание за изменение на КККР по чл.53а, т. 1 от ЗКИР. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
На основание чл. 131, ал.1 от ГПК,
ответниците Д.М.М., М.М.В. и М.М.В., представят писмен отговор на подаденият от
ищците М.Ц.Г. и Н.Ц.Г. правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, с който искат да
се признае за установено по отношение на ответниците, че били собственици /при
равни права/ на реална част от 17кв.м., отразена в действащата КККР на Стара
Загора като част от ПИ 68850.513.243, находяща се между регулационната линия по
регулационен план, одобрен със Заповед №4811/21.12.1990г. на кмета на Община
Стара Загора и имотната граница по кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, че е налице грешка в
кадастралната карта на гр.Стара Загора, изразяваща се в погрешно отразяване на
реална част с квадратура 17кв.м., която реална част, находяща се между
регулационната линия по регулационен план, одобрен със Заповед №
4811/21.12.1990г. на кмета на Община Стара Загора и имотната граница по
кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-43/25.05.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, била отразена като част от ПИ 68850.513.243,
била налице грешка в кадастралния регистър към кадастралната карта на гр.Стара
Загора, изразяваща се в погрешно записване на името на ответниците на частта от
имота с квадратура от 17кв.м., която реална част е между регулационната линия
по регулационен план, одобрен със Заповед № 4811/21.12.1990г. на кмета на
Община Стара Загора и имотната граница по кадастралната карта, одобрена със
Заповед №РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК. Молят съда,
постановеното по делото решение да бъде придружено от проект за изменение на КККР,
изготвен от правоспособно лице по ЗКИР, която молба обосновавали с разпоредбата
на чл.54,ал.2 от ЗКИР. По така формулирания петитум, които определяли предмета
на поставения за разрешаване правен спор, молят да се вземе предвид възражения: На първо място,
молят да бъде оставена исковата молба без движение,
тъй като същата не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал.1 от ГПК. Считали,
че не бил конкретизиран спорния предмет, което ставало като се посочи
основанието и петитума на иска. Последният
бил неясен - претендираните 17кв.м. от ПИ 68850.513.243
не били
индивидуализирани, чрез
посочване на техните граници. Описанието им, в петитума не кореспондирало с
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба. Съображенията им в тази
връзка били следните: Спорните квадратни метра от имота на моите доверители са
описани като, „реална част от 17кв.м, отразена в действащата КККР на Стара
Загора като част от ПИ 68850.513.243, находяща се между регулационната линия по
регулационен план, одобрен със Заповед № 4811/21.12.1990г. на кмета на Община
Стара Загора и имотната граница по кадастралната карта, одобрена със Заповед
№РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК". В тази връзка
следвало да се съобрази, че урегулираният поземлен имот по регулационен план,
одобрен със Заповед №4811/21.12.1990г. на кмет на Община Стара Загора, който
ищците са имали предвид има повече от една граница. Поземлен имот с
идентификатор 68850.513.243 има повече от една граница. Следователно трябва да
бъде конкретизирано за коя точно регулационна граница и коя точна граница по
кадастралната карта са имали предвид ищците. С петитума на исковата молба това
не е направено - „регулационната" граница по действащия регулационен план
не била конкретизирана, чрез посочване на двата урегулирани поземлени имота,
които тя разделя, както не е конкретизирана „имотната граница" по
кадастралната карта, чрез посочване на поземлените имоти, които тя разделя. В
този смисъл, считам, че следва да бъдат задължени ищците да конкретизират
петитума на исковата молба, като индивидуалзират спорните 17кв.м., чрез ясно и
точно посочване на техните граници по начин, който ги определя еднозначно. На
второ място изразявам следното становище по отношение допустимостта
на предявения иск. Пасивната процесуална легитимация по предявен иск с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР се определя от принадлежност на право на
собственост върху поземления имот, за който се твърди, че е неправилно нанесен
в кадастралната карта, като в него е включена част от имота на ищците. Твърдяли,
че процесният недвижим имот, който съгласно одобрените КККР е с идентификатор
68850.513.243 е собственост само на първите трима ответници, при квоти
3/4идеални части за ответницата Д.М.М. и 1/8идеална част, общо за ответниците М.М.В.
и М.М.В. (по 1/8 ид.ч. за всеки от тях). Четвъртата ответница Й.Х.В. не
притежава идеални части от правото на собственост върху този имот. Във връзка с
това твърдение, моля да имате предвид следните факти и обстоятелства: М. Иванов
В. (баща на ответницата Д.М.М. и дядо на ответниците М.М.В. и М.М.В.) е
придобил процесния недвижим имот, чрез договор за покупко-продажба, което се
установява от нотариален акт № 199, том 1, дело 332/1953г. на Старозагорски
народен съдия. С нотариален акт за дарение № 154, том XXXI дело 7748/1997г. на
Районен съд Стара Загора, М. Иванов В. и съпругата му Гуна Тодорова В.
прехвърлят на дъщеря си Д.М.М. 1/2 идеална част от същия имот. Останалата 1/2идеална част от имота след тяхната смърт се
разделя по равно между Д.М.М. и нейния брат Митко Маринов В., т.е. двамата са
придобили по наследство по 1/4идеална част от имота. Видно от представеното
удостоверение за наследници № 598/07.02.2018г. на Община Стара Загора, Митко
Маринов В. е оставил двама наследници - М.М.В. и М.М.В.. Те придобиват неговата 1/4идеална част от процесния имот, т.е. придобиват по
1/8идеална част от него. Й.Х.В., която е тяхна майка и бивша съпруга на Митко В.
не го наследява. Следователно тя не е носител на право на собственост върху
процесния ПИ 68850.513.243, поради което не е легитимирана да отговаря по
предявения иск. Поради гореизложеното, считам че искът е допустим само по
отношение на първите трима ответници, като по отношение на четвъртата ответница
бил недопустим, поради което делото в тази си част следвало да бъде прекратено.
На следващо място, считали че предявеният иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР бил
неоснователен. Съгласно константната практика на Върховен
касационен съд, при иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, от съществено значение било
единствено дали кадастралната карта отразявала точно границите на
собствеността, така както били установени, въз основа на сочените от страните
придобивни основания. Следователно основният спорен момент бил дали ищците били
носители на право на собственост върху спорните квадратни метри от имота на
ответниците, за които твърдяли, че неправилно били отразени в кадастралната
карта, като част техния /на ответниците/ имот. Във връзка с горното ответниците
Д.М.М., М.М.В. и М.М.В., твърдяли, че никаква част от техния ПИ 68850.513.243
не бил собственост на ищците.
В производството по одобряване със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на
Изпълнителният директор на АГКК София не била допусната грешка.
Границите на ПИ 68850.513.243 били нанесени в съответствие с правото на
собственост на ответниците. Границата между ПИ 68850.513.243 и ПИ 68850.513.244
(собственост на ищците) била нанесена в съответствие с правото на собственост
както на ответниците, така и на ищците. Във връзка с тези твърдения, излагали
следните факти и обстоятелства: Видно от представеният нотариален акт № 199,
том I, дело 332/1953г. М. Иванов В. бил придобил правото на собственост върху
следния недвижим имот, а именно: НИВА с площ от 450кв.м.
в гр.Стара Загора, местност „МОЛЛА ГЕРМЕСИ", представляваща
ДВОРНО МЯСТО с площ от
403кв.м., с
построената в него къща, находя що се в гр.Стара Загора, „Каравеловия
квартал", при граници: улица ІІ-ра безименна, Кера Минчева, Слави Славов, Г.
Маринов и Кръстьо Бакалов, което по не утвърдена дворищна регулация на кв.310,
представлявал парцел IX-3663 (девети за три хиляди шестстотин шестдесет и три).
Съгласно дворищната регулация на квартал
„Каравелов", одобрена със Заповед № 818/27.05.1961г. на ГОНС описания
недвижим имот, собственост на М. Иванов В., представлява парцел
XIV-2973, кв.201, с граници: север - парцел V-2972, 2974, от юг
улица „Козлодуй", от запад-парцел XV-2968, от изток - парцел XIII-2976.
Както било посочено в пункт втори на писмения отговор, ответниците М.М.В. и М.М.В.
били придобили по 1/8 идеална част от този имот, който съгласно одобрените КККР
на гр.Стара Загора, представлявал ПИ 68850.513.243 по силата на наследствено
правоприемство. Ответницата Д.М.М. била придобила
1/4 от същия имот по
наследство, а 1/2 идеална част от него по силата на договор за дарение. Парцел
XIII-2976. кв. 201 съгласно дворищно-регулационен план, одобрен със Заповед №
818/27.05.1961г. на ГОНС е бил собственост на Г. Маринов - дядо на ищците,
придобит с Нотариален акт № 57, том II от 13.05.1944г. След неговата смърт е
извършена делба по гражд. дело 1963/1991г., след което Недялка Ангелова М.
(баба на ищците) го прехвърля на своя син Цветан Маринов Г.. След неговата
смърт ищците получават по наследство по 1/6 идеална част, а по силата на
договор за дарение останалите 2/3 идеални части от него. Съгласно одобрените
КККР на гр. Стара Загора този имот е ПИ 68850.513.244. Извършеното хронологично
проследяване на придобиване от страна на ищците на ПИ 68850.513.244 и на придобиване
от страна на ответниците на ПИ 68850.513.243 е направено с оглед на преценката
за пространствените предели на правото на собственост на всяка от страните по
делото, въз основа на направен извод за приложена регулация, съобразно правните
норми, действали към момента на одобряване на регулационните планове за
квартала. Тези планове, противно на посоченото в исковата молба са повече от
един. В този смисъл аз оспорвам, като невярно, следното твърдение в исковата
молба: „От урегулирането на имотите ни до настоящия момент регулационната
граница не е променяна и не е имало неуредени регулационни
отношения".Съгласно дворищно регулационния план на квартал „Каравелов",
одобрен със Заповед № 818/27.05.1961г. на ГОНС, вътрешно регулационна граница
между парцел
XIV-2973 и парцел XIII-2976,
и двата в кв.201 била изместена на изток, като част от парцел XIII-2976,
собственост на Г. Маринов е придадена към парцел XIV-2973, собственост на М.
Иванов В.. Само за пълнота следва да се посочи, че е било предвидено и
изместване на източната граница на парцел XIII-2976, към който е придадена част
от съседния му /от изток/ парцел. Целта е била да бъде придадена правилна форма
на имотите, като вътрешно регулационните линии са били поставени така, че да са
перпендикулярни на улицата и да се оформят парцели, които били приблизително
правоъгълна форма. Към момента на издаване на Заповед N9 818/27.05.1961г. на
ГОНС е действал Закон за планово изграждане на населените места (обн. в ДВ бр.
227/01.10.1949г., в сила от 03.01.1950г.), който в чл.39 от ЗПИНМ предвиждал,
че придадените по дворищно-регулационния план части към парцели на други лица
се считали за отчуждени по силата на самия регулационен
план. Отчуждителният ефект настъпвал по силата на самата
регулация, като изплащането или неплащането на обезщетение на бившите
собственици за отчуждената част от техния имот, не бил елемент на
отчуждителното производство. Придадената част към парцел XIV-2973
била
заета от праводателя на ответниците в нормативно определения две
годишен срок от влизане в сила на регулацията. Той бил направил циментова алея
/в която са включени и придадените по регулация квадратни метри от съседния
парцел/, която алея се намирала източно от къщата му и която била служела за
автомобилна алея, по която МПС можели да влизат в двора. Според ответниците,
техния наследодател М. Иванов В. не бил имал неуредени сметки със съседите си,
но за съжаление те не разполагали с писмени доказателства, в подкрепа на това
твърдение. По тази причина, твърдели, че даже и ищците да отрекат, плащане на
определеното обезщетение, то вземането било отдавна погасено по давност. От
изложеното по-горе следвало, че границата между парцел
XIV-2973 и парцел ХІІІ-2976, определена с дворищно регулационния
план, одобрен със Заповед № 818/27.05.1961г. на ГОНС се е превърнала в
кадастрална граница. Тя е определяща за правото на собственост на собствениците
на посочените парцели /които към днешна дата били страни по делото - първите
трима ответници за първия имот и ищците за
втория имот/.С нотариално заверено заявление М. Иванов В. и Гуна Тодорова В.,
на основание чл.56, ал.2 от ЗТСУ, били учредили на сина си Митко Маринов В.
право на пристрояване и надстрояване на съществуващата жилищна сграда. Въз
основа на отстъпеното право на строеж било издадено Строително разрешение №
52/20.04.1981г. На 19.05.1981г. била дадена строителна линия и определено ниво.
От последната било видно, че източната граница на парцела им бил
перпендикулярна на улицата, т.е. съвпадал с регулационната граница по плана,
одобрен със Заповед №818/27.05.1961г. на ГОНС. Същото се виждало и на
представената скица № 639/19.02.1966г. на Община Стара Загора. Обстоятелството,
че било издадено строително разрешение за парцел XIV-2973, кв.201 било още една
индикация, че дворищната регулация, одобрена с горната заповед била приложена.
При действията на всички закони, уреждащи териториално селищно устройства
строителство се разрешавало само в парцели с уредени регулационни отношения,
т.е такива за които регулационните граници са станали кадастрални. Видно от
представената комбинирана скица, изготвена от правоспособно лице по ЗКИР,
границата между парцел XIV-2973 (който понастоящем бил собственост на
ответниците) и парцел ХІІІ-2976 (понастоящем собственост на ищците) съвпадало с
границата между ПИ 68850.513.243, собственост на първите трима ответници и ПИ
68850.513.244, собственост на ищците. Следователно при изработване на
кадастралната карта имота на ответиниците, в частност границата му с имота на
ответниците била нанесена правилно, в съответствие притежаваните вещни
права. Следвало да се посочи също, че в процедурата по изработване на
кадастралната карта на гр.Стара Загора границата между ПИ 68850.513.243 и ПИ
68850.513.244 била нанесена, в съответствие със съществуващите на терена
белези, отразяващи правата на собственост - изградената циментова алея - от
къщата до края на имота. Освен това, следва да се съобрази, че при създаване на
КК като имоти се нанасят само урегулирани поземлени имоти с приложена
регулация. Регулационният план, утвърден със Заповед №4811/21.12.1990г. е
одобрен върху неверен кадастър - не е съобразена трансформацията на
регулационната граница между парцел XIV-2973 и парцел ХІІІ-2976, кв.201 по
предходния план, в кадастрална такава. Следователно при изработване на
кадастралния план, послужил като основа за новия регулационен план е допусната
грешка. При тази грешка кадастралната граница между имот пл. № 243 /на моите
доверители/ и имот пл. №244/на ищците/ била нанесена, без съобразяване с
предпоставките за стабилизиране на отчуждителното действие на предходната
регулация, одобрена през 1961г. Следователно регулационната граница между УПИ
XV-243 и УПИ XIV-244, по регулационен план, одобрен със Заповед
№4811/21.12.1990г., която била нанесена върху грешна кадастрална основа, не
съвпада с вярната кадастрална граница между пл. №243 и имот пл. №244. Това е
основание за промяна на този регулационен план, така че регулационната граница
да бъде съобразена с вярната кадастрална граница. Само за пълнота на изложението,
следвало да се посочи, че погрешното отразяване на имота в кадастралния план,
послужил като основа за изработване и одобряване на регулационен план на
кв.201, одобрен със Заповед № 4811/21.12.1990г. на Кмета, не означавало,
ответниците да са загубили правото на собственост върху тази част от техния
имот, която е била неправилно отразена в този кадастрален план. Освен това
грешката, допусната в плана от 1990г. не била пренесена в кадастралната карта,
в която границите на техния поземлен имот 68850.513.243 са нанесени в
съответствие с правото им на собственост. Необходимостта да бъде променен
регулационния план, така че да съответства на вярната кадастрална основа, е
въпрос, който е неотносим към правния спор и който следвал да бъде разрешен от
компетентния за това орган - Кмета на Община Стара Загора. На следващо място,
възразявам срещу искането да бъде признато за установено, че е налице грешка в
кадастралния регистър към кадастралната карта на гр.Стара Загора за ПИ
68850.513.243, която според ищците се изразявала в погрешно записване на името
на ответниците на частта от имота с квадратура от 17кв.м., която реална част е
между регулационната линия по регулационен план, одобрен със Заповед
№4811/21.12.1990г. на кмета на Община Стара Загора и имотната граница по
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Във връзка с така направеното искане следвало
да се отбележа, че вписването на данните в кадастралния регистър се извършвали
въз основа на документи за собственост. При създаване на КККР не е бил
представен документ, който да удостоверява че ищците са собственици на реална
част от ПИ 68850.513.243. Следователно при вписване на данните в КР за този
имот не е допусната грешка. Спорът поставен за разрешаване пред съда при иск по
чл. 54, ал.2 от ЗКИР е дали в кадастралната карта е нанесена вярно границата
между имота на ищеца и имота на ответника. При установяване на такава грешка, с
влязло в сила съдебно решение, кадастралната карта се изменя, нанася се установената
от съда вярна граница и се вписват данни, в съответствие с документите за
собственост. В този смисъл, ако с промяната на границата на ищеца, площта на
неговия имот се увеличи, то той ще бъде вписан като собственик на имот с по -
голяма площ. Следователно исканото от ищците установяване на грешка в
кадастралния регистър не почива на разпоредбата на чл. 54, ал.2. Желаната от
тях промяна би била законна последица от уважаване на предявения иск, ако той
бе основателен. На последно място, възразявам срещу искането постановеното
поделото решение да бъде придружено от проект за изменение на ККР, изготвен от
правоспособно лице по ЗКИР. Съдът няма задължения нито да възлага изготвянето,
нито да финансира проекти за изменение на КККР. Евентуално при уважен иск по
чл.54, ал.2, тъй като неразделна част от решението била скицата на вещото лице,
изготвило съдебно - техническа експертиза по делото, ищецът ще възложи и
заплати на правоспособно лице по ЗКИР да му изготви проект за промяна на
кадастралната карта. Въз основа на заявление, към което бил приложен този
проект и след заплащане на държавна такса, съгласно Тарифа № 14, кадастралната
карта се изменяла на основание чл. 53а, т.1 от ЗИКР, без издаване на заповед.
По тези съображения, считали че направеното искане от страна на ищците следвало
да бъде оставено без уважение, тъй като същото не намирало законова подкрепа и
не представлявало част от установяването в рамките на спор по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Поради изложените в настоящия писмен отговор съображения, молят да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения от М.Ц.Г. и Н.Ц.Г.
срещу ответниците Д.М.М., М.М.В. и М.М.В. установителен иск с правно основание
чл.54, ал.2 от ЗКИР, като неоснователен и недоказан. Молят да бъдат осъдени
ищците да им заплатят всички направени по делото разноски.
В съдебно заседание ищците
поддържат исковете си лично и чрез пълномощника си адв.Г., която претендира
направените по делото разноски и представя подробна писмена защита.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите и
възраженията на страните по делото, намира за установено следното:
Безспорно е установено по
делото, че праводателите на страните по делото са придобили съседните си
недвижими имоти от един общ праводател – продавача Слави Славов Миневски,
градинар, който с нот.акт № 90, том ІІІ, на 10.07.1943г. е продал на Карло
Лобош Андреев и Мария Недева Дондукова нива от 450кв.метра в местността „Мола
Гермеси”, отделена от западната страна на цялата нива от 6,8дка. На
13.05.1944г. Същият продавач Слави Славов Миневски, градинар от Стара Загора,
продал на Г. Маринов Кирев и Цвета Г.М. ***, в местността „Молла Гермеси” с
площ от 462,5кв.метра отделена от цялата нива от 6,8дка/нотариалните актове са
представени и приети като доказателства по делото/.
С нот.акт № 199, том І,
дело № 332/15.07.1953г. Карло Лобош Андреев, Душка Недева Дондукова/по мъж
Фесенкова/ и Паунка Недева Дондукова продават на М. Иванов В. своя недвижим
имот: нива от 450кв.метра в метността „Молла Гермеси” в землището на гр.Стара
Загора, а към момента на продажбата: дворно място с постройката в него, в Стара
Загора, „Каравеловия квартал”, „с пространство при днешно измерване от
403кв.метра”, регулирано при неутвърдена дворищна регулация в кв.310, парцел
ІХ, за 3663. С нот.акт за дарение № 154, том ХХХІ, дело № 7748/ 11.12.1997г. М.
Иванов В. и съпругата му Гуна Тодорова В. даряват на дъщеря си Д.М.М. ½
ид.част от дворно място, цялото от 360кв.метра, находящо се в Стара ЗАгора на
ул.”Козлодуй” № 33, урегулирано като парецл ХV-157 от кв.201 по плана на града,
заедно с първия етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда, застроена в
описаното дворно място с площ от 106кв.метра, заедно с ½ ид.част от
сутеренния етаж, като си запазили правото на ползване и обитаване на целия
недвижим имот. Видно от удостоверение за наследници № 368 от 10.02.2010г. на
Община Стара Загора, Гуна Тодорова В. починала на 24.01.2010г. и оставила за
наследници преживелия си съпруг М. Иванов В., сина си Митко Маринов В. и дъщеря
си Д.М.М.. След смъртта на М. Иванов В. на 16.01.2016г. наследници останали
Митко Маринов В. и Д.М.М. /удостоверение за наследници № 555/ 03.02.2016г./, а
след кончината на Митко Маринов В. на 21.01.2018г. негови наследници останали
сина му М.М.В. и М.М.В. – удостоверение за наследници № 598/ 07.02.2018г. С
решение № 61 от 25.01.2012г. по гр.д.№ 4656 от 2011г. е прекратен брака между
Митко Маринов В. и Йона Х.В., сключен на 06.11.1983г. в Стара Загора. С молба
до Председателя на ОбНС, вписана на 31.03.1980г. М. и Гуна Владови заявили по
чл.56,ал.ІІ, т.2 от ЗТСУ съгласието си сина им Митко да построи и пристрои
съществуваща постройка, като по този начин му учредили безвъзмездно право на
строеж върху надстроения етаж. Дадени са му разрешение за строеж за имот №
201,парцел Х-2973 и протокол за строителна линия № 5/ 19.05.1981г., като не е
ясно от материалите по делото кога е завършено строителството – дали преди
сключването на брака през 1983г. или след него, дали няма отношения на
съсобственост от страна на бившата съпруга Й.В. при придобиването на
собствеността върху пристроения втори етаж от къщата в имота на ответниците, поради
което съдът счита, че спрямо същата делото не следва да бъде прекратено,
въпреки предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга й Митко В. при
прекратяването на брака между тях.
С нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 146, том
VІІ, дело № 1858/ 21.04.1997г. Недялка Ангелова М. прехвърлила на сина си
Цветан Маринов Г. недвижимия си имот, а именно дворно място, заедно с всички
находящи се в него постройки, цялото от 415кв.метра, на ул.”Козлодуй” № 35 в
Стара Загора, парцел ХІV-161 в кв.201 по плана на града, срещу задължението за
гледане и издръжка, при запазване на правото на ползване на имота от
прехвърлителката. Видно от удостоверение за наследници № 1685/23.03.2017г. след
смъртта на Цветан Маринов Г. на 21.03.2017г. същият оставил за свои наследници
преживялата си съпруга Мария Х.Г. и синовете си М.Ц.Г. и Н.Ц.Г.. С нот.акт №
62, том ІІ, дело № 191 от 25.07.2017г. за дарение на идеални части от недвижим
имот, Мария Х.Г. дарила на синовете си при равни права за всеки от тях
собствените си 4/6ид.части от ПИ 68850.513.244 с площ от 395кв.метра по
кадастралната карта, с номер по предходен план, имот № 161, кв.201 парцел ХІV с
площ от 415кв.метра по документ за собственост.
Със заявление вх.№
01-388994-06.12.2017г. до Началника на СГКК – Стара Загора ищците в настоящото
производство, както и лицето с учредено право на ползване и праводателката им
поискали промяна на границата между собствения им имот ПИ 68850.513.244 и този
на съседите им от запад – ПИ 68850.413.243, съгласно проекта за промяна,
подготвен от правоспособно лице. В хода на проверката в Агенция по кадастъра
било установено, че ПИ 68850.513.244 /номер по предходен план № 161, парцел
ХІV, кв.291/ е нанесен с площ от 395 кв.метра, като границите му не
съответстват на границите на УПИ ХІV – 161 в кв.291 съгласно кадастрален и
регулационен план, одобрен със заповед № 4811/ 21.12.1990г. на кмета на Община
Стара Загора. Несъответствието е в общата граница на ПИ 68850.513.244 и ПИ
68850.513.244, която не съвпада с общата граница мжду УПИ ХІV-161 и УПИ ХV-157,
както и в южната граница на 68850.513.244, която не съвпада с южната
регулационна граница на УПИ ХІV-161. Тъй като собствениците на ПИ 68850.513.243
възразили, защото имота им се намалява, заявлението било отказано с отказ за
изменение изх.№ 17-19-11.01.2018г. на Началник СГКК – Стара Загора, като
следвало страните да разрешат спора чрез установяване на материалното право на
собственост върху процесната част от имота.
По делото са
ангажирани и гласни доказателства. Според показанията на свидетелката Делка Й.Г., която живее срещу страните – от 1976г. в
гр.Стара Загора на улица Козлодуй № 30, по-точно срещу улица Козлодуй №33. - от
южния тротоар на улицата. Сега в момента имало мрежа между имотите. На времето
този имот, който е на улица Козлодуй №33 било къща на етаж и половина с външни
стълби, след което направили преустройство и вдигнали още един етаж, и в
момента къщата е на два етажа. Оградата към улицата обхващала и двата имота –
основите били от бетон около 0,70см, а отгоре на оградата сложили метални пана.
Оградата била около 1,70м, но това е метална ограда направена от винкели. След
като направили преустройство, но в късни години между двата имота направили
една двойна врата, за да влизат колите в имота. Този път между сградата, която
се направи и другия имот, т.е. парцел 33 и 35 имало двойна врата и между нея
имало алея, в която си държали колите. Тази двойна врата се направи от
оградата, която е на улицата. Вратата била част от оградата, която е към
улицата. Тази ограда била развалено, не знаела от кого и кой направил двойната
врата, може би е направена съвместно, защото и едните и другите си държали
колите. Явно имаха такава уговорка. В самото начало нямаше бетонна алея. В края
на 1980-те години, 1986г. или 1987г. направили бетонна алея. Преди това имало
градинки с цветя. Преди бетонната алея в
тази част може би имаше посети цветя от прабабата на ищците. На времето имаше и
беседка в имота на ищците. Когато бяхме млади сме се събирали там да играем
карти с родителите на ищците, както и с брата на Дидето, който се казваше Митко, той почина. Така сме се
събирали като млади. На тази бетонна алея стоеше колата на Митко и колата на
бащата на ищците, колата беше „жигули”, там стоеше и колата на Митко, неговата
кола беше син „москвич”. После Митко имал кола „фиат” и в годините си паркирали
там колите. Бетонната алея стои и сега. Оградата минава върху бетона, само че
по-голямата част от бетона била към тях/сочи към ответниците/ а по-малката част
била към имота на ищците. Телената мрежа, която била издигната може би преди
десетина или петнадесет години. Между съседите се говорело, че оградата била
направена след желание на ответната страна за оградата на имота. Чувала съм, че
са викали представителите на кадастъра, за да маркират и затова беше направена
оградата, би трябвало да има колчета. Аз лично не съм се заглеждала и не знам
дали има такива колчета. Преди да бъде сложена мрежата нямам впечатление само
ответниците да са ползвали бетонната алея, след като са си паркирали и двете
страни колите. След като беше сложена мрежата всеки си ползваше мястото според
ограждението. След като се монтира тази мрежа се наложи ищците да довършат
оградата и да направят зидана ограда към улицата, между местата остана само
телената мрежа за ограда. Плътната ограда е отдясно като погледна от страната
на улицата - от изток, или отляво на двойната врата. Тази двойната врата беше
широка около 2м, а сега в момента вратата е като част от оградата и е най-много
1,20м, беше съкратена източната страна на вратата и там ищците направиха плътна
ограда според поставената мрежа между двата имота. Сега вратата откъм улицата е
само към имота на ответниците.
Чувала била от съседите, когато
се е коментирало между тях, че този бетон е бил сложен за удобство на страните.
Преди да бъде сложен този бетон имало градински бордюрчета. Чувала, че преди да
дойде да живея на ул.Козлодуй съседите са имали някакви пререкания, че ако се
построяла къщата, тя ставала по-висока и щяла да засенчи двора на ищците, но
вероятно са се споразумели и реално къщата била построена.
Според свидетеля Илчо Петков Илиев, който живее на ул.Козлодуй № 45, през
4-5 къщи от страните по делото, сега в момента между имотите им има ограда.
Тази ограда я има повече от десет години. Оградата е телена мрежа. Тази ограда
мисли, че я направили ищците. Преди тази мрежа между имотите нямаше ограда, а
имаше отпред ограда към улицата, която ограда беше обща, а отвътре нямаше
ограда. Отпред към улицата отначало имаше една обща ограда, като може би през
1980година се появи метална врата за гараж. Това стана, когато започна
строителството в средата на 1980г. Тогава си вкарваха колите през нея в двора.
Бетон тогава нямаше, мисля че го направиха бетона с тази двойната врата през
1980г., тогава разрешиха да се строи в квартала и тогава си направихме
кооперациите. Този бетон и двойната врата не знам, кой ги е направил. Преди тази
двойната врата нямаше ограда, настилка нямаше. Мястото преди 1980г. мисля, че
беше общо, но нямам спомен, на кого е било мястото, но като няма ограда значи,
то е било общо. Собствениците на къщата бай М. и бащата на Митко, те по някакви
неписани закони се разбираха и ползваха местото. Те сееха чушки и домати и това
е било общо. Баба и дядото на ищците са ползвали това място. През 1960години
нямаха коли. Колите дойдоха през 1975г. или 1977г., 1978г. започнаха да се
купуват коли. Аз се уволних през 1975г., Митко се уволни след мен, значи се е
уволнил две, три години след мен, значи е ставало на въпрос през 1979г. или
1980г.,а по-възрастните хора нямаха коли, защото нямаха образование. Мрежата е
сложена почти на средата на бетона. Чувах, че са идвали някакви технически лица
да оразмеряват, преди слагането на мрежата. Не знам кой точно е искал да слага
мрежата.
На тази бетонна алея преди да се сложи оградата двете страни си вкарваха
автомобилите. Митко имаше кола „Москвич”, а след това си купи „Фиат”. Едната
кола беше на Митко, а другата кола беше на М., неговата кола беше „Жигули” или
„Лада” не мога да си спомня точно. Чушките и доматите ги сееха бащата и дядото
на Н., баба му и дядо му/сочи към ищците/ и родителите на ответниците и те са
сели разбира се.
Според свидетелката Елена Недялкова Василева – съученичка и съседка на
ответницата Д. Маркова от може би от 1978г. В имота на Д. имали къща, тази къща
като че ли беше на два етажа. След това имаше нов строеж, но точно коя година
не мога да кажа, но по-късно беше строежа. Помни, че имало някакъв строеж, но
не помни кога е бил този строеж. Когато били ученички, ходила там, нямало
ограда в имота на моята съученичка от изток. Брата на моята съученичка имаше
кола. Той я паркираше вдясно от сегашната постройка от имота. Имаше врата откъм
улицата, която се отваряше и той там си паркираше колата. Колата му беше
„Москвич”, мисля че колата на цвят беше бежова, такъв цвят като този принтер/
сочи принтера в залата/. След това той си купи „Фиат”. Тази кола като се
вкарваше в двора мисля, че имаше циментена настилка на алеята. Друг на тази
циментена алея никой не е спирал колата си, защото нямаше място. Аз не съм
виждала да е спирал друг колата си, освен брата на моята приятелка. Оградата се
появи да кажем преди около осем, девет години. Голямата врата откъм улицата там
сложиха един бял зид, зида взема част от вратата откъм улицата. Част от вратата
сега е бял зид. Не мога да кажа каква част от вратата остана там. Аз съм ходила
много пъти в имота, но преди да бъде изградена алеята, не мога да си спомня
какво е имало. Там има отпред смокиня, която е пред къщата на Дияна, когато се
направи алеята смокинята си остана, тя и сега си е там. Нямам спомен да е имало
там беседка. Имам спомен за някакъв кладенец, както е къщата на северозапад
имаше кладенец от къщата на Дияна. Сега в момента тази ограда е по средата на
цимента. Двойната врата откъм улицата сега я няма, сега има една врата през
която минава Д.. Сега кола от там не може да мине. Не може да се паркира сега
там кола на другата част от имота.
Според свидетелката Катя Райчева Илчева – живее в гр.Стара Загора на
ул.Козлодуй №18, откакто се е родила. Ходила на гости най-често на Д., тъй като
сме приятелки от раждането си. Когато бяхме като деца не беше ограден двора, не
се е налагало. Може би от осем, девет години имат страните конфликт и мисля, че
оттогава е оградата между дворовете. Оградата е телена мрежа. Преди да бъде
поставена тази телена мрежа нямам спомен да е имало ограда. В имота на моята
приятелка към улицата има ограда. Тогава имаше като двойна врата. Има зад нея
нещо като бетонна пътека, на която брата на Д. си паркираше колата. Съседите не
знам да са я ползвали тази бетонна алея, основно брата на Д. я ползваше, за да
паркира колата си, но не знам кога е изградена бетонната алея. Тогава на тази
пътека беше старата им къща. През 1981г., 1982г. се строеше новата къща на Д.,
след като се построи новата къща, не съм сигурна дали това е построена алеята. След това съм виждала
колата, но кога точно е построена алеята не мога да си спомня. Брата на Д.
имаше кола „Москвич”, който беше с цвят „таврия” или бежов, ние имахме същия
Москвич и затова помня цвета му. Не знам от кога Митко има тази кола. Не знам
точно от кога той спира там колата си.
Може да е имало някаква градинка. Бабата на М. и Н. обичаше цветята и може да е
имало някаква градинка. Имаше двойна врата откъм улицата, но със сигурност не
мога да отговоря кога е била направена тя. Мисля, че през 1987г. или 1988г.,
когато е купена колата и тогава може да е направена. Сега няма двойна врата,
има една малка вратичка, която се ползва за багаж или за нещо друго. Тази врата
е за двора на Д.М., а бетонната алея мисля, че е обрасла, не мога да кажа със
сигурност. Не мога да кажа къде минава телената мрежа. Там последно съм ходила
преди три седмици, за да пия кафе с Д., но не мога да кажа къде минава тази
телена ограда.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите – същите са последователни, обстоятелствени, непротиворечиви,
основани на непосредствени впечатления. Несъответствията в показанията на двете
групи свидетели се отнасят до това дали само ответниците, или и ищците са
паркирали автомобилите си на бетонната алея между двата имота, но свидетелите
са съседи от квартала и биха могли да имат само епизодични впечатления от
паркираните между имотите автомобили.
По делото е назначено и
изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, извършено от вещо лице –
инженер-геодезист. Вещото лице е извършило съпоставка на всички кадастрални и
регулационни планове, както и на кадастралната карта, като е отразило
резултатите в комбинирани схеми.
Първият регулационен план
е одобрен със Заповед № 1988/ 16.04.1955г. Заповедта не е запазена в Община
Стара Загора, същото се отнася и за заповедта, с която е одобрен регулационни
план от 1956г. Регулационният план от 1961г. е одобрен със Заповед № 818
/27.05.1961г. на основание §60, т.3, и §296 по предложение на комисията по §58
от ППЗПИНМ.
Регулационният план от 1972г. е одобрен със Заповед
№ 1151 /17.06.1972г. на основание §60, т.1 от ППЗПИНМ, и забележките и
препоръките на комисията по §58 от ППЗПИНМ.
Регулационният план от
1990г. е одобрен със Заповед № 4811 /21.12.1990г. на основание чл.75,ал.1 т.2
от ППЗТСУ и протокол № 19 от 11.10.1990г. на съвета по териториално-селищно
устройство, строителство и архитектура при ОНС Стара Загора. Кадастрално
заснемне е имало през петдесетте години, върху което са изработени и
регулационните планове от този период-Следващо е имало при изработване на плана
от 1961г., за следващия план от 1972г. се предполага, че е имало попълване и
актуализиране на кадастралните данни. Кадастрално заснемане е имало и при
изработката на плана от 1990г., също и при изработването на кадастралната
карта. Вещото лице прилага копия от плановете от 1955г., 1956г., 1961г., 1972г.
и 1990г. и разписен списък към кадастрален план от 1961г., който е използван и
1972г. и разписен списък към плана от 1990г. Разписните списъци от 1955г. и
1956г. не са запазени.
В т.4 от основното
заключение вещото лице е проследило подробно състоянието на имотите към всеки
от плановете, приет през годините, като в комбинирани скици е отразило
местоположението на кадастралните и регулационни граници на двата имота в
различните планове.
Към момента действащ е
регулационния план от 1990г., одобрен със Заповед № 4811/21.12.21990г. според
същия регулационната линия между УПИ ХІV-161 и УПИ ХV-157 в кв.201 съвпада с
кадастралната граница, отразен в плана.
Общата имотна граница
между имоти № 157 и № 161 по кадастралния план, върху който е изработен
действащия регулационен план от 1990г. съвпада със съответната и регулационна
граница между УПИ ХІV-161 и УПИ ХV-157 в кв.201. Според графичното изобразяване
на границата меду двата имота и според разписния списък към
кадастрално-регулационния план от 1990г. няма придаваеми части между двата
имота.
От допълнението към
основното заключение на вещото лице се установява, че при направената
допълнителна справка в архива на Община Стара Загора не беше открит протокол,
свързан с уреждането на регулационните отношения между имоти № 2973 и № 2976. Извършил
е замервания на бетоновата алея и поставената на място ограда, като резултатите
са онагледени със скица. В плана от 1990г. регулационната и кадастралната
граница съвпадат. Поставената на място ограда съвпада с кадастралната граница
отразена в кадастралните планове от 1955г., 1956г., 1961г., 1972г. и 1990г.,
съвпада и с регулационната граница по плана от 1990г. Площта, заключена между
регулационната линия между УПИ ХІV-161 и УПИ ХV-157 в кв.201 по регулационния
план от 1990г. и кадастралната граница между ПИ 68850.513.244 и ПИ
68850.513.243 по кадастралната карта на Стара Загора е 17 кв.метра.
Площта, заключена между
кадастралната граница между имот № 3663 и имот № 3664 по кадастралния план от
1955г. и кадастралната граница между ПИ 68850.513.244 и ПИ 68850.513.243 по
кадастралната карта на гр.Стара Загора е 24кв.метра.
В съдебно заседание от
22.01.2019г. вещото лице обяснява, че Кадастралната граница съвпада по всички
планове от 1955г., 1956г., 1961г., 1972г. и 1990година. Регулационната граница
съвпада с кадастралните граници по плановете от 1955г., 1956г., 1961г., 1972г.
и 1990година. Границата по кадастралната карта съвпада с регулационните граници
отразени в плановете от 1956г., 1961г., 1972г. и не съвпада с кадастралната
граница, която е отразена в тези планове. В първоначалното предадено от него
заключение на стр.6, съм отговорил на въпрос 4, който касае дали има по някои
от плановете придаваеми отчуждаеми места. Да, има като се четат разписните
листи, между тези имоти има придаваеми места със стойности, които били посочени
в основното заключение съответно 6 кв.м и 12кв.м, а в допълнителното заключение
на въпрос 14 – отговора е, че няма такива графични отразявания, да е приложена
регулацията по някои от плановете, понеже това става със задраскване на
отпадналата част с цвят, такова няма. Самият факт, че в плана има разлика на
положението на регулационната граница и кадастралната граница, го приемал, че
има придаваеми части. Посочен е един протокол за друг имот/касае се за имота на
ул.”Козлодуй” № 31 и придаваеми от него части към имота на ответниците/, не е
за процесните, който касае регулационните отношения, не успял да открие и
според него няма такъв протокол, който да урежда регулационните отношения между
процесните имоти.
Възможно било отпаднала граница да
бъде задраскана с друг цвят на отразяването на плана върху платната. Единствено
цвета го карал да даде това заключение, че не е осъществено задраскване, защото
е трябвало да бъде с кафяв или червен цвят, а в случая е с черен цвят.
Съдът възприема изцяло
заключението на вещото лице, което неоспорено от страните, отговарящо на
поставените въпроси.
Като взе предвид
изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
осн.чл.54,ал.2 ЗКИР, вр.чл.124,ал.1 ГПК. Искът е установителен и има за
предмет:
-
установяване
правото на собственост на ищците върху процесните 17кв.м. - реална част,
разположена между регулационнната линия по кадастрален и регулационен план,
одобрен със Заповед № 4811/21.12.1990г. и имотната граница по кадастралната
карта на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед № РД 18 – 43/25.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, като според ищеца тези 17кв.м. погрешно по кадастралната
карта са отразени като част от имот с идентификатор 68850.513.243, собственост
на ответниците, която допусната грешка в отразяването на същите тези 17кв.метра
като част от имота на ответниците, а така също и погрешното отразяване в
кадастралните регистри на имената на ответниците като собственици на процесните
17метра.
Законът за кадастъра и
имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални
карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в
ЗКИР и в Наредба № 3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за
имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2, ал.5 ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не
води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните
за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция
съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за
собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър
не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от
тези на актовете за собственост.
Разпоредбата на §1, т.16
от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014г./ определя непълнотите или грешките в
кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със
спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен
ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта
или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се
отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл.53,ал.2 изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл.54,ал.2 ЗКИР /ДВ, бр.49 от
Провеждането на исковата
защита по реда на чл.54,ал.2 ЗКИР включва не само искане за установяване на
непълнота или грешка в кадастралната карта, но и искане за установяване
съществуването на претендираното имуществено право в патримониума на ищеца към момента
на приключване на устните състезания. Т. е., съдът следва да установи
съществуването на спорното материално право към момента на одобряване на
кадастралната карта, извършено със Заповед РД-18-43/25.05.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК и към момента на приключване на устните
състезания.
Заснемането на имотите към
момента на изготвяне на кадастралната карта не е било съобразено с утвърдените
планове, действащи към момента – а именно плана от 1990г. По него имотната
граница между имотите съществено се отличава от заснетата и отразена по
кадастрална карта. Възможно е при извършването на кадастралното заснемане
ответниците да са се позовали на скицата от протокол № 5 за строителна линия от
19.05.1981г., която е най-близо до отразяването по кадастрална карта от 2009г.,
но по тази скица не е съобразено състоянието на съседните имоти и отстоянието
до граничната линия – с оглед и целите й - за извършване на пристрояване и
надстрояване в имота на ответниците. Вещото лице е категорично, че отразеното
по кадастрална карта не съответства на състоянието на имотите по действащия към
момента на изготвянето и утвърждаването й кадастрален и регулационен план от
1990г. Налага се извода, че е налице несъответствие в данните на процесните
недвижими имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър спрямо
действителното им състояние към момента на одобряването им – погрешно
отразяване на част от имот в кадастралната основа.
Видно от представения отказ
за изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър от 11.01.2018г.
единствената за ищцовата страна възможност е предявяване на иск по чл.54,ал.2
от ЗКИР. Съгласно посочената разпоредба, когато непълнотата или грешката е
свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се
отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти
въз основа на скица – проект след решаване на спора по съдебен ред. Съставянето
на комбинирана скица представлява дейност на компетентния административен орган
/съответната служба по геодезия, картография и кадастър/. Според граматическото
тълкуване на цитираната норма съставянето на комбинирана скица трябва да
предшества исковото производство, като административния орган
"очертае" грешката или непълнотата в кадастралния план, за която е
налице спор за материално право.
В случая следва да се
признае за установено, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралния
регистър. Проследявайки статута на двата съседни имота се установява, че
процесните 17кв.метра са собственост на ищците, като правото на собственост
следва да се преценява в съответствие с действалия преди одобряването на
кадастралната карта регулационен план от 1990г., като констатираното
несъответствие следва да бъда отстранено чрез допускане поправка на допуснатата
грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър – процесната част от имота
е с контур, очертан от точките 5,4,8,2,7,5, по скица приложение 1, към
заключението на вещото лице инж.Р., представено в съда на 14.01.2019г., която
приподписана от съда, се явява неразделна част от решението.
Следва на осн.чл.78,ал.1
от ГПК да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците направените от тях по
делото разноски по делото от общо 1353,17лева – по представения списък. Не
следва да се уважава направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищците, с оглед наличието и на субективно съединяване на искове,
както и на сложността на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.М.М., ЕГН ********** ***, М.М.В. ЕГН **********,***, М.М.В. ЕГН **********,***,
и Й.Х.В. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, партер, че М.Ц.Г. с ЕГН **********
и Н.Ц.Г. с ЕГН **********,***, съдебен адрес адв.М.Г. ***, собственици на
Поземлен имот 68850.513.244, представляващ дворно място, урегулирано в УПИ
XIV-161 в квартал 201 по регулационния план на гр.Стара Загора, с площ 415кв.м.
в т.ч. придаваеми от улица 3кв.м., находящ се в гр.Стара Загора, ул.Козлодуй
35, при граници: улица, УПИ XV- 157, УПИ XXIV-159, УПИ VI-160 и УПИ XIII-163,
заедно с всички постройки в дворното място, което по действащата кадастрална
карта представлявало поземлен имот с идентификатор 68850.513.244/шестдесет и
осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и тринадесет точка двеста
четиридесет и четири/ по картата на гр.Стара Загора, с адрес на имота:гр. Стара
Загора, ул.Козлодуй 35, трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план
161, квартал 201, парцел XIV, съседни имоти с идентификатор: 68850.513.243, 68850.513.252,
68850.513.7116, 68850.513.230, 68850.513.229, са собственици при равни права–по ½/една втора/идеална част
за всеки от тях на реална част с площ от 17/седемнадесет/кв.метра, отразена в
действащата КККР, одобрена със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, като част от Поземлен имот 68850.513.243, находяща се между
регулационната линия по регулационен план, одобрен със Заповед № 4811 от
21.12.1990г. на кмета на Община Стара Загора и имотната граница по
кадастралната карта на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед №
РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, който поземлен имот /с
идентификатор 68850.513.243/ е с адрес гр.Стара Загора, ул.”Козлодуй” № 33, с
площ от 381кв.метра,трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин
на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10м./, номер по предходен план 157
кв.201, парцел ХV, при съседи: имоти с идентификатор 68850.513.242, 68850.513.252,
68850.513.244, 68850.513.229, 68850.513.227.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.М.М., ЕГН ********** ***, М.М.В. ЕГН **********,***, М.М.В. ЕГН **********,***,
и Й.Х.В. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, партер, по предявения от тях
иск по чл.54, ал.2 ЗКИР от М.Ц.Г. с ЕГН ********** и Н.Ц.Г. с ЕГН **********,***,
съдебен адрес адв.М.Г. ***, че е налице грешка в кадастралната карта на
гр.Стара Загора, одобрена със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, изразяваща се в погрешно отразяване на реална част с площ от
17 /седемнадесет/кв.метра, която реална част находяща се между регулационната
линия по регулационен план, одобрен със Заповед № 4811 от 21.12.1990г. на кмета
на Община Стара Загора, и имотната граница по кадастралната карта на гр.Стара
Загора, одобрена със заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор
на АГКК – е отразена погрешно като част от поземлен имот с идентификатор
68850.513.243, вместо като част от поземлен имот с идентификатор 68850.513.244 която част е заключена между очертан контур по точките 5, 4, 8, 2, 7, 5,
на комбинираната скица/л.106 по делото/, съставляваща приложение № 1 към
заключението на вещото лице инж.Г.Р., представено в съда на 14.10.2019г., приподписана
от председателя на състава на съда и представляваща неразделна част от
решението,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.М.М., ЕГН ********** ***, М.М.В. ЕГН **********,***, М.М.В. ЕГН **********,***,
и Й.Х.В. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, партер, по предявения от тях
иск по чл.54, ал.2 ЗКИР от М.Ц.Г. с ЕГН ********** и Н.Ц.Г. с ЕГН **********,***,
съдебен адрес адв.М.Г. ***, че е налице грешка в кадастралния регистър към
кадастралната карта на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед №
РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в
погрешно записване на имената на ответниците, вместо тези на ищците като
собственици на реална част с площ от 17 /седемнадесет/кв.метра, която реална
част находяща се между регулационната линия по регулационен план, одобрен със
Заповед № 4811 от 21.12.1990г. на кмета на Община Стара Загора, и имотната
граница по кадастралната карта на гр.Стара Загора, одобрена със заповед №
РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК – е отразена погрешно
като част от поземлен имот с идентификатор 68850.513.243, вместо като част от
поземлен имот с идентификатор 68850.513.244.
ОСЪЖДА Д.М.М., ЕГН **********
***, М.М.В. ЕГН **********,***, М.М.В. ЕГН **********,***, и Й.Х.В. ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, партер ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Ц.Г. с ЕГН ********** и Н.Ц.Г.
с ЕГН **********,***, съдебен адрес адв.М.Г. ***, сумата от 1353,17лева/хиляда
триста петдесет и три лева и 17стотинки/, направени по делото разноски от
ищците.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: