гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Калина Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 8650 по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №90075 от 17.05.2020 г.,
постановено по гр. д. № 10934/2018 г. на Софийски районен съд, 28 състав, е
признато за установено на основание чл. 23 ЗПК по иска по чл. 415 ГПК, вр. чл.
240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, че М.О.С., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
ЕИК ********, сумата от 420 лв., представляваща неплатена част от главница по
потребителски кредит, сключен на 15.11.2013 г. между М.О.С. и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно със законната
лихва върху тази сума от 30.08.2017 г. до окончателното й заплащане, за която е
издадена заповед за изпълнение от 04.09.2017 г. по ч.гр.д. № 59920/2017 г. на
СРС, 28 състав, като са отхвърлени предявения иск за главница за разликата над
420 лв. до пълния предявен размер от 544,62 лв., както и акцесорните искове за
сумата от 355.38 лв. - договорна лихва за периода 27.12.2013 г. - 30.08.2017 г.
и за сумата от 271.23 лв. - мораторна лихва за периода 28.12.2013 г. -30.08.2017
г.
Решението
е обжалвано в уважителната част от ответника в първоинстанционното производство
- М.О.С., действащ чрез назначения му особен представител. Изложените доводи във
въззивната жалба са за неправилност на решението. Оспорва се изводът на
районния съд, че процесния договор за цесия е породил правното си действие
Излагат се подробни съображения, че поради липсата на надлежно уведомяване на
длъжника, цесията не е породила правни последици за М.О.С.. Освен това се изтъква,
че процесният договор за паричен заем не
е представен в цялост и не е доказано неговото подписване от длъжника. Моли се да
се уважи въззивната жалба, като предявеният иск за главница бъде отхвърлени
изцяло.
Ответникът
по въззивната жалба - „А.з.с.н.в.“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба.
В отговора се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението
на районния съд и се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Претендира се
присъждане на сторени разноски от въззиваемото дружество в размер на 350 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част въззивният съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Въззивният
съд не установи при служебната проверка нарушение на приложими императивни
материално правни норми от страна на районния съд.
За да постанови обжалваната част от съдебно
решение, с което искът за главница е частично уважен, първоинстанционният съд е
приел, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. В
разглеждания случай договорът съдържа таблица, наречена погасителен план, която
по същество обаче не представлява погасителен план по смисъла на цитираните
разпоредби, тъй като съдържа единствено информация за начина на погасяването на
главницата, но не и относно начислените такси и възнаградителна лихва. Съгласно
чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит районният
съд е намерил за дължима само чистата стойност на кредита, като от получената главница в размер на 600 лв. е приспадната платената
от кредитополучателя сума от 180 лв. и искът е уважен за разликата от 420 лв.
Изложените правни аргументи на
районния съд са законосъобразни, обосновани са, при правилно прилагане на
закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което
настоящият състав счита, че постановеното решение в обжалваната част е правилно
и следва да се потвърди.
Неоснователни са възражения,
обективирани във въззивната жалба.
По възражението срещу действието на
процесния договор за цесия:
Установява се от приетия като
доказателство договор за потребителски кредит №CASH-10439398 от 15.11.2013 г ., че между
ответника и „БНПП.Пърсънъл Файнънс” АД е съществувало облигационно
правоотношение. На следващо място се установява, че на 21.07.2014 г. между „БНПП.Пърсънъл Файнънс” АД и “Изи Асет Мениджмънт“ АД, е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който„БНПП.Пърсънъл
Файнънс” АД в качеството му на цедент, е прехвърлил на “Изи Асет Мениджмънт“ АД
в качеството му на цесионер вземания, сред които е и процесното. Установява се
също така, че на 28.07.2014 г. между “Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“
ООД, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата
на който “Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на цедент, е прехвърлил н. „А.з.с.н.в.“
ООД в качеството му на цесионер вземания, сред които е и процесното. Процесното
времане е индивидуализирано Приложения №1, представляващи неразделна част от сключените
договори за цесия. Обосновано районният съд е заключил, че цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В
разглеждания случай изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение на исковата молба на цесионера следва да бъде съобразено от съда при
решаване на делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този
смисъл е практиката на ВКС (например решение №109/13.07.2016 по търговско дело
№1050/2015 г., I т. о.).
По възражението, че не е възникнало
облигационно правоотношение между „БНПП.Пърсънъл Файнънс” АД и М.О.С. по силата
на договор за потребителски кредит №CASH-10439398 от 15.11.2013 г.:
За установено наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между тези страни е приет като
доказателство договор за потребителски кредит №CASH-10439398 от 15.11.2013 г.,
който безспорно е подписан от М.О.С.. Съдържанието на представения договор като
текс въззивният съд счита за достатъчно, за да се заключи възникване на процесното
правоотношение. Освен това от приетата от районния съд съдебно-техническа
експертиза (л. 103-106 от гр. д. № 10934/2018 г.), която въззивният съд
кредитира, се установява по категоричен начин предоставянето на договорената
кредитна сума в размер на 600 лв. в полза на М.О.С..
Напълно
неотносими към предмета на съдебното производство са и останалите възражения, обективирани във
въззивната жалба. Те са твърде общи, без никаква конкретика, поради което няма
как да се обсъждат в детайли от въззивния съд и няма как да се отразят на правилността на решението
в обжалваната уважителна част.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението на районния съд следва
да се потвърди в обжалваната част.
Поради
неоснователността на въззивната жалба, въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ има право на сумата 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и на
сумата от 100 лева, която е депозит за назначения на въззивника особен
представител.
Воден
от изложеното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част решение №90075 от 17.05.2020 г., постановено по гр. д. №
10934/2018 г. на Софийски районен съд, 28 състав.
ОСЪЖДА М.О.С.
с ЕГН:********** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на
общо 200 лева, от които 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. – депозит
за особен представител.
ЗАДЪЛЖАВА
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********, в едноседмичен срок от уведомяването да довнесе
депозит по сметката на Софийски градски съд в размер на 50 лева за изплащане на
възнаграждение на особения представител на М.О.С. за представителството пред
Софийски градски съд и да представи доказателства за извършения превод по
делото. След представянето им да се издаде разходен касов ордер в полза на адв.
Г.С. от САК за сумата от 100 лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.