Р Е Ш Е Н И Е
№ 98 27.03.2020г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на пети март две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от
съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 1160 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано е по повод
исковата молба на Ч.Г.Ч.
с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуалния му представител –
адв.А.М. ***, със съдебен адрес:***0, партер против О.У.„Г.С.Раковски”, с адрес: с.О., общ.Несебър,
обл.Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от Директора П.С.. В исковата молба се твърди, че между
страните е съществувало трудово-правно отношение в периода от 15.09.2017г. до
04.09.2019г, през който ищецът е заемал длъжността „учител” и е бил класен
ръководител на ІІІ и ІV клас. В началото на учебната 2019г./2020г., на училищен
съвет, проведен на 02.09.2019г., на ищеца било съобщено, че като класен
ръководител на І клас трябва да провежда учебните си часове в нова стая. Ищецът
Ч. изразил несъгласие с новото разпределение на стаите, но промяна не
настъпила. С оглед на това, същият бил принуден да прекрати трудово-правните си
отношения с О.„Г.”***, поради невъзможност да изпълнява трудовите
си задължения с оглед заболяванията му – диабет тип І и онкологично заболяване
на белия дроб, за което имал решение на ТЕЛК, представено на Директора на
училището. След подадена от него молба на 05.09.2019г., трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от
04.09.2019г. Твърди се, че при прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, работодателят не изпълнил задължението си да впише в трудовата книжка
данните свързани с прекратяването на трудовия договор и да я предаде незабавно
на работника. Сочи се, че ищецът получил трудовата си книжка със закъснение от
над два месеца от работодателя си на 06.11.2019г., след подаден сигнал в
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – гр.София, с което му били
нанесени вреди. На 11.11.2019г., ищецът изпратил покана до бившия си
работодател, с която поискал да му бъде изплатено дължимото му обезщетение, но
изпълнение не последвало.
Гореизложеното е мотивирало ищеца Ч. да поиска от съда да постанови решение,
с което да осъди О.„Г.”*** да
му заплати сумата в размер на 1953 лева /хиляда деветстотин петдесет и три
лева/, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на
работника или служителя, за периода от 04.09.2019г. до 06.11.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането, както и заплатените по делото
разноски. Наред с това, се иска от съда да зачете периода от 04.09.2019г. до
06.11.2019г., като трудов стаж на ищеца Ч.. Представя писмени доказателства.
Предявени са искове с правно
основание чл.226, ал.2 вр. ал.3 от КТ, чл.354, ал.1, т.5 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответната страна, подаден чрез процесуалния им
представител, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни и
недоказани. На първо място се твърди, че не е налице незаконно задържане на
трудовата книжка от страна на работадателя. В тази връзка се сочи, че от
възникване на трудовото правоотношение между страните до момента на
прекратяването му, трудовата книжка се е съхранявала от ищеца. Твърди се, че
след прекратяването на трудовото правоотношение, ищецът бил многократно търсен и
уведомяват от директора на училището, че следва да се яви, за да получи
заповедта си за прекратяване на трудовия му договор, както и да представи
трудовата си книжка на работодателя, за да бъде вписано в нея извършеното
уволнение. Твърди се, че ищецът не се явил, за да представи трудовата си
книжка, поради което за работодателя не било възникнало задължението му по
чл.350, ал.1 от КТ да я предаде незабавно след вписване на уволнението. Твърди
се, че след представяне на трудовата книжка, Директорът на училището незабавно
я е оформил и с писмо изх.№ 41 от 05.11.2019г. /препоръчано с обратна разписка/
е изпратил оформената трудова книжка, заедно със заповедта за прекратяване на
трудовия договор на ищеца, с други документи, свързани с трудовото
правоотношение. Сочи се, че забавата в оформянето на трудовата книжка се дължи
изцяло на недобросъвестното поведение на ищеца, поради което не било налице
незаконно задържане на същата, респективно за ищеца не били настъпили вреди,
подлежащи на обезщетение. Наред с горното, ответната страна оспорва размера на
предявения иск, като сочи, че не става ясно на каква база е изчислено
претендираното обезщетение.
Независимо от гореизложеното,
ответната страна оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, довели до
напускането на ищеца, като твърди, че същите не отговарят на истината. Заявява,
че причина да подаде молба за напускане било неявяването на ищеца на работа в
два поредни дни, без наличието на уважителна причина. Оспорва се й изложеното в
исковата молба твърдение, че Директорът е знаел за решението на ищеца от ТЕЛК,
тъй като същото било издадено на 16.10.2019г., т.е. повече от месец след
прекратяване на трудовия договор. На последно място, ответната страна оспорва
предявения иск за зачитане на трудов стаж времето от 04.09.2019г. до
06.11.2019г., като нередовен, тъй като не съдържа изложение на обстоятелствата,
на които се основава иска. Представя писмени доказателства. Прави искане за
допускане на двама свидетели при режим на довеждане, с чийто показания ще
установява изложените в отговора обстоятелства.
Ищецът се
явява в съдебно заседание лично и с процесуалния си представител и поддържа
исковата молба. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане на заплатените
по делото разноски.
Процесуалният
представител на ответната страна – О.У.„Г.С.Раковски“ – с.О. оспорва
предявените искове и поддържа подадения писмен отговор. Представят писмени
доказателства. Също претендира присъждане на сторените по делото разноски.
По почин
на съда, по делото бе допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално
допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа
изискуемите по закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия
закон, съдът прие следното от фактическа и
правна страна:
От представените писмени доказателствени средства се установява
наличието на валидно възникнало между страните трудово правоотношение въз
основа на срочен трудов
договор
№ 1 от 15.09.2017г., на основание чл.68, ал.1, т.2 във връзка с чл.70 КТ – до завършване на
определена работа /л.4/. С допълнително споразумение № 30 от 04.01.2019г.,
срочният трудов договор е бил превърнат в безсрочен, като на ищеца е било
определено месечно трудово възнаграждение в размер на 920 лева при пълно
работно време от 8 часа. Страните са се споразумели и за допълнително
възнаграждение за продължителна работа за всяка година трудов стаж – 1%, със
срок на предизвестие един месец, с основен платен годишен отпуск в размер на 48
дни и удължен в размер на 8 дни, както и възнаграждение на класен ръководител
за консултиране на родители и ученици, и водене на училищната документация на
съответната паралелка – 36 лева /л.6/.
Със Заповед № 407-557 от 04.09.2019г., на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение между
страните, считано от 04.09.2019г./л.10/.
Ищецът твърди, че при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, работодателят не изпълнил задължението си да
впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването на трудовия договор
и да я предаде незабавно на работника. Сочи, че получил трудовата си книжка на
06.11.2019г. след подаден от него сигнал в ИА „Главна инспекция по
труда“-София.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати обезщетение
за незаконно задържане на трудовата книжка в размер на 1953 лева, увеличена на
2012,14 лева, за периода от 04.09.2019г. до 06.11.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и зачитане на горепосочения период,
като трудов стаж на ищеца Ч.. Претендира присъждане на разноски.
По претенцията на ищеца с правно основание чл.226, ал.2 от КТ за обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка, за
да се произнесе, съдът съобрази:
Според разпоредбата
на чл.226, ал.2 КТ работодателят и
виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за
вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му
книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. За
основателността на иска е необходимо кумулативно наличие на следните
предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова
книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане.
Размерът на вредите е нормативно определен в чл.226, ал.3 от КТ - на
обезщетение подлежат имуществените вреди, които се съизмерват с
брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка.
При прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка
данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или
служителя – чл.350, ал.1 от КТ и чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж.
Според задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2019 г., ОСГК на ВКС, задължението
по чл.350, ал.1 от КТ на работодателя възниква в момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя,
неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява
от работника или служителя, задължението на работодателя по чл.350, ал.1 от КТ
става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето
й. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.226, ал.2 КТ е
налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя
трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е
върнал незабавно. За работодателят възниква задължение да заплати обезщетение
по чл.226, ал.2 и ал.3, изр.2 КТ от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от
работника или служителя, като обезщетението се дължи до предаването на
трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл.6, ал.3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
В настоящия случай
правоотношението е прекратено на 04.09.2019г., като от данните по делото се
установява, че трудовата книжка е върната на ищеца едва на 07.11.2019г.
/вж.обратна разписка – л.51/. От дадените пред съда обяснения от ищеца се
установява, че при прекратяване на трудовото му правоотношение, трудовата му
книжка е била в него. Същата била занесена от ищеца в счетоводството на
училището на 09.09.2019г., когато бил нанесен и трудовият му стаж в нея.
Седмица по-късно ищецът отишъл да си вземе книжката оформена и подписана от
работодателя му, но се оказало, че същата се намира в О. „Г.“***, тъй като
имало и други документи за подписване. В началото на месец октомври 2019г.
Директора на училището се обадил на ищеца да му съобщи, че документите му са
готови, както и трудовата му книжка. При отиване на место на 07.10.2019г.,
ищецът отново не могъл да си вземе документите свързани с прекратяване на
трудовото му правоотношение, включително и трудовата му книжка. След сезиране
на Инспекцията по труда от страна на ищеца, трудовата му книжка, ведно с
останалите документи били изпратени на ищеца и получени от него на 07.11.2019г.
Така установените
факти водят до извода, че трудовата книжка на ищеца е била в държане на
работодателя в периода от 09.09.2019г. до 06.11.2019г. вкл. Работодателят е
имал и обективна възможност да изпълни задължението си по чл.350, ал. 1 КТ още
на 07.10.2019г., когато ищецът се е явил лично, за да получи документите за
прекратяване на трудовото му правоотношение, включая и трудовата му книжката.
Като не е сторил това, ответникът е задържал незаконно трудовата книжка, поради
което иска се явява доказан по основание за периода от 09.09.2019г. до
06.11.2019г. включително.
По отношение на
неговия размер съдът кредитира изготвеното по делото заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което размера на обезщетението по
чл.226, ал.3 от КТ за периода от 09.09.2019г. до 06.11.2019г. вкл. възлиза в
размер на 1904,86 лева /хиляда
деветстотин и четири лева и осемдесет и шест стотинки/, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен до тази сума, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.11.2019г. За разликата до пълния предявен размер от 2012,14 лева искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По претенцията на ищеца
с правно основание чл.354, ал.1, т.5 от КТ за признаване на трудов стаж на
периода от 04.09.2019г. до 06.11.2019г. вкл., в който е била задържана
трудовата книжка на ищеца, за да се произнесе съдът съобрази:
Съгласно визираната разпоредба на чл.354, ал.1, т.5 от КТ, за трудов
стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово
правоотношение, когато работникът или служителят е останал без
работа поради незаконно задържане на трудовата книжка.
От дадените от ищеца обяснения пред съда по реда на чл.176 от ГПК се установи,
че същият не си е търсил работа в периода на задържане на трудовата му книжка
от работодателя. Установи се безспорно по делото и периода на задържане на
книжката, а именно – от 09.09.2019г. до 06.11.2019г. вкл., за който период иска
следва да бъде уважен, като основателен и доказан. За останалата част от
претендирания от ищеца период от 04.09.2019г. до 08.09.2019г. вкл. иска следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса и разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответната страна – О. „Г.“***,
следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Несебър, всички дължащи се такси и разноски в общ
размер на 406,19 лева
/четиристотин и шест лева и деветнадесет стотинки/, от които общо 159,19 лева
държавни такса по всеки от уважените искове (76,19 лева за осъдителния иск по
чл.226, ал.2 от КТ, дължима на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и 80 лева за установителния иск, дължима
на основание чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК) и 250 лева за разноски за възнаграждение на вещото лице по
проведената съдебно-счетоводна експертиза.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на делото,
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени заплатените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете, в общ размер на 378,67
лева /триста седемдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, в общ размер на 23,99 лева /двадесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/.
Мотивиран
от гореизложеното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.У.„Г.С.Раковски”, с адрес: с.О., общ.Несебър,
обл.Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от Директора П.С. да заплати на Ч.Г.Ч. с
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***0, партер /чрез адв.А.М. ***/, сумата в
размер на 1904,86 лева /хиляда деветстотин
и четири лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка на Ч. за времето от 09.09.2019г. до
06.11.2019г. вкл., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226, ал.2 и ал.3
от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 1904,86 лева до пълния предявен размер от 2012,14
лева като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на О.У.„Г.С.Раковски”, с
адрес: с.О., общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от
Директора П.С., че е
налице трудов стаж на Ч.Г.Ч. с
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***0, партер /чрез адв.А.М. ***/, за
периода от 09.09.2019г. до 06.11.2019г., на основание чл.354, ал.1, т.5 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от
04.09.2019г. до 08.09.2019г. вкл., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК О.У.„Г.С.Раковски”, с
адрес: с.О., общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от
Директора П.С. да заплати на Ч.Г.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***0, партер /чрез адв.А.М. ***/, сумата в размер на 378,67
лева /триста седемдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляващи заплатено по делото адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК Ч.Г.Ч. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***0, партер /чрез адв.А.М. ***/ да заплати на О.У.„Г.С.Раковски”, с адрес: с.О., общ.Несебър,
обл.Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от Директора П.С., сумата в размер на 23,99 лева /двадесет
и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляващи заплатено по
делото адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК О.У.„Г.С.Раковски”, с
адрес: с.О., общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от
Директора П.С. да заплати по сметка на
Районен съд – гр.Несебър, сумата общо в размер на 406,19 лева /четиристотин и шест лева и деветнадесет стотинки/,
представляващи дължими държавни такси и разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: