РЕШЕНИЕ
№ 12271
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110166102 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД /ищец/ срещу Н.
А. Н. /ответник/ установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 27933/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.430
ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 4000.00 лева - непогасена
главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
............/31.08.2007г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по
чл.417 ГПК – 10.05.2024г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.2 ТЗ вр. чл.
7 от Договора за установяване съществуване на вземане за сумата 13966.58 лева
- договорна лихва за периода от 08.06.2011г. – 20.07.2015г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 4.60 лева - мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 07.05.2024г.-09.05.2024г.
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. т.8 от Договора за установяване
1
съществуване на вземане за сумата 4741.97 лева - наказателна лихва върху
главницата за заемна сума за периода 08.06.2011г.- 20.07.2015г.
иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за
сумата 99.00 лева – обезщетение за вреди от неизпълнението на задължението по
договора, от които 39.00 лева годишна такса за поддръжка за 2015г. на основание
т. 10 от договора и 60.00 лева – разноски за връчване на покана за доброволно
изпълнение.
Ищецът - „Първа инвестиционна банка“ АД, твърди, че между него и ответника Н.
А. Н. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ........../31.08.2007г.
Заявява, че по силата на договора на ответника била отпусната сумата в общ размер от
4000.00 лева. За ползвания овърдрафт оправомощения държател ползвал гратисен
период със срок до 45 дни, а вслучай, че до падежната дата погаси изцяло дебитното
салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен
период, банката не начислява лихва върху дебитното салдо. Уговорено било, че при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до
края на последния отчетен период, длъжника заплаща на банката, след изтичане на
първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размер, както следва: за
извършени безналични плащания на ПОС терминал – 16%, за всички останали
тансакции – 18%. При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на
разрешения кредитен лимит се начислява наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент с надбавка 12%. Твърди, че отношенията се уреждат и с Общи
условия за този вид кредит, предоставени на ответника. Релевира, че предоставената
сума под формата на овърдрафт е усвоена поетапно на посочени в исковата молба
дати, последната от които 03.10.2010г. Твърди, че усвоения банков кредит – овърдрафт,
е погасяван, като последната платена вноска била извършена на 02.08.2013г., като
кредитът бил в просрочие, считано от 03.10.2010г. Релевира, че поради неплащане в
срок и съгласно чл. 13.1.1. от Общите условия банката е изпратила до длъжника
покана за доброволно изпълнение на задълженията в 7-дневен срок, с указание, че в
противен случай вземането се приема за предсрочно изискуемо. Твърди се, че
задължението не е платено в предоставения срок, поради което и банката е обявила
вземането си по договора за предсрочно изискуемо, считано от 07.05.2024г.
Обосновава правен интерес от депозиране на исковата молба с издадената в негова
полза заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и постъпилото срещу нея възражение по чл. 414 ГПК. Моли исковете да
бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК от ответника, с който оспорва предявените искове. Признава
2
обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор. Релевира
възражение, че вземането е погасено по давност преди обявяването му за предсрочно
изискуем с изтичането на три години от падежа на всяка вноска, тъй като вземането
има периодичен характер, защото касае револвиращ кредит.
С протоколно определение от 10.05.2025г. като трето лице-помагач на страната на
ищеца е конституиран „АПС Бета България“ ЕООД, което лице със съгласието на
всички страни и на основание чл. 222 ГПК е допуснато да замени ищеца „Първа
инвестиционна банка“ АД, който е освободен от участието си по делото.
С протоколно определение от 17.06.2025г. е допълнен проекта за доклад по делото
с оглед настъпилите промени в хода на процеса, след което и при липса на
възражения, проекта за доклад с направените допълнения е обявен за окончателен.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
............/31.08.2007г., сключен между страните по делото, по силата на който банката е
открила на Н. А. Н. картова разплащателна сметка и е издала кредитна карта с чип с
предоставено нему право да ползва кредитен лимит в размер до 4000.00 лева под
формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката на
титуляря при условията и по реда, предвиден в Общите условия на банката за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa.
Срокът за ползва на кредитния лимит е до 31.08.2009г., като същият се подновява
автоматични при условията и по реда, предвиден в Общите условия на банката.
Титулярят се е задължил да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и
по начина, договорен в общите условия. За всички операции, изпълнени до размера на
текущия разполагаем лимит, отчетени през един отчетен период, титулярят има право
на гратисен период със срок съгласно Общите условия на банката и само при условие,
че до датата на падежа на съответния отчетен период той погаси задълженията си до
пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Гратисния
период е със срок до 45 дни. При непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в
срока и при условията на т. 7 от договора, титулярят плаща на банката след изтичане
на първите 3 отчетни периода годишен лихвен процент в размери, както следва: а) за
извършване на безналични плащания на ПОС терминал – 16%; б) за всички останали
трансакции – 18%. Уговорено е, че при неплащане на месечна погасителна вноска или
надвишение на разрешения кредитен лимит, Банката начислява наказателна лихва в
размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Според чл. 10 от договора
за ползване на кредитната/ните карта/и и предоставения овърдрафт съгласно
настоящия договор титулярят заплаща на банката такси и комисионни съгласно
3
действащата Тарифа за такси и комисионни на банката, неразделна част от договора.
Договора съдържа изявление на титуляря, че са му предоставени и е запознат с
Общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Mastercard и Visa и Тарифата на банката.
Според Общите условия на банката, приложими към договора, съгласно
посочването в раздел „Условия за ползване на овърдрафт“ от тях, кредитния лимит по
сметката може да се ползва с карта след подписване на договора, предоставяне на
договорените обезпечения и съобразно предвиденото в Общите условия /чл. 12 и 13/.
Кредитната карта е персонална – на физически лица, авторизирана на база кредитен
лимит, увеличен с размера на салдото по разплащателната сметка. Всяка карта се
издава заедно с уникален персонален идентификационен номер (ПИН), които се
предоставят на оправомощения държател лично или чрез пълномощник. Картата е
собственост на банката и оправомощения ползвател е длъжен при изтичане на срока
на валидността и или при прекратяване на договора да я върне на банката. Според чл.
14 и 15 от ОУ за ползвания овърдрафт титулярят ползва гратисен период със срок до
45 дни, като в случай, че до датата на падежа си погаси пълния размер на дебитното
салдо по сметката, формирано до края на последния отчетен период, банката не
начислява лихва върху ползваните и погасени до падежа суми. При непогасяване до
датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо по сметката за последния
отчетен период, банката начислява до 19-то число на месеца, следващ отчетния
период, лихва върху пълния размер на непогасените суми в размер на фиксиран
лихвен процент, уговорен в договора. Лихвата се начислява за всяка отделна
трансакция, извършена през последния отчетен период, за реалния брой дни за
съответната трансакция, считано от датата на извършването и до датата на
погасяването. При частични погасявания по сметката погасяването на задълженията се
извършва хронологични по видове трансакции в следния ред: непогасени задължения
от предходни отчетни периоди, лихви, комисионни и такси, теглене на пари в брой,
чрез ПОС терминал и плащания. В раздел IX“Просрочени плащания“ е уговорено
правото на банката да начислява наказателна лихва в размер на фиксиран лихвен
процент, посочен в договора, върху размера на минималната погасителна вноска за
дните на просрочие при невнасяне до падежа на тази минимална месечна погасителна
вноска, като банката служебно задължава сметката на 19-то число на текущия месец.
Предвидено е, че ако титулярят не извърши което и да е плащане по овърдрафта с
повече от пет работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо,
банката има право да блокира картата, която се отблокира по молба на титуляря и след
плащане на дължимото. Ако в дадения срок титулярят не погаси всички изискуеми
задължения, банката има право да деактивира картата, да обяви всички задължения за
изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати едностранно договорните отношения с
титуляря и оправомощените държатели на всички издадени към сметката
4
допълнителни карти. Банката има право да обяви ползвания овърдрафт за предсрочно
изискуем след писмено уведомление до титуляря в с случай, че не извърши което и да
е плащане по договора и ОУ за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която
плащането е станало изискуемо. В раздел XVII от Общите условия е уговорено
прекратяването на договора, а именно: срокът на ползване на кредитния лимит се
удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко шестдесет
дни преди изтичане на текущия срок за титуляря и 30-дневно за банката. Извън този
случай, договора може да бъде прекратен по всяко време от срока на действие
едностранно от всяка една от страните по него с писмено предизвестие до другата
страна /60-дневно за титуляря и 30-дневно за банката/, при условие, че титулярят е
погасил изцяло дебитното салдо и е изпълнил всички задължения към банката. С
прекратяването на договора, независимо на което от основанията, се прекратяват и
договорите за допълнителни карти. В чл. 36.4 е предвидено, че банката подновява
срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срока на овърдрафта
като издава нова карта. Оправомощеният държател може да получи новата си карта в
банката в срок до 10 дни преди изтичането на срока на валидността на картата. Ако
оправомощенят държател не желае картата да бъде подновена, той следва да уведоми
банката за това в писмена форма не по-късно от един месец преди датата на изтичане
на срока на валидността на картата. Банката си запазва правото да откаже да поднови
картата, без да сочи мотиви за това.
Съгласно т. 1, б. „ж“ от Общите условия „отчетен период“ е всеки период от срока
на действие на договора, считано от 20-то число на всеки месец до 19-то число на
следващия месец, за който банката издава на титуляря отчет по сметка.
Според т. 1, б. „з“ от Общите условия „падеж“ е датата, до която титулярът е
длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или минималната погасителна
вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е
неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. В т. 1, б. „к“ от Общите
условия „минимална погасителна вноска“ е определена като сума, която титулярът е
длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до
датата на падежа, и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към
последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лв., или целия размер на
усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв.
Извежда се, че преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
10.05.2024г., ответникът е бил редовно уведомен за предсрочната изискуемост на
задължението си, с изтичане на срока за получаване на книжата, т.е. считано от
20.03.2024г. /л.14-22/.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
5
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната
документация, е установило следното:
овърдрафта е усвоен изцяло чрез теглене на суми в брой, плащания на ПОС –
терминал, и чрез усвояване на суми от банката за погасяване на текущи
задължения;
ответникът е извършвал плащания в общ размер на 8322.24 лева, с които са
погасени: 419.26 лева дължими такси; 25.40 лева – наказателни лихва върху
неплатена минимална месечна вноска; 76.24 лева – наказателни лихви за
надвишен кредитен лимит; 2533.68 лева договорни лихви; 5293.06 лева –
погасяване на главница;
последното усвояване по процесния договор е на 05.10.2010г., когато
картодържателят е изтеглил сума на ATM, а последното плащане – от
02.08.2013г.;
според вещото лице наказателната лихва се формира от БЛПкк + 12,71%
/надбавка за теглене на суми в брой/. Като през посочения период от 08.06.2011г.
до 20.07.2015г. БЛПкк не е променян.
даден е отговор на дължимите суми при договорените лихвени проценти на
договорна и наказателна лихва.
Видно от представения по делото договор за цесия от 12.12.2024г., сключен между
първоначалния ищец „Първа инвестиционна банка“ АД като цедент и „АПС Бета
България“ ЕООД като цесионер, първият е прехвърлил на втория посочени в
Приложение № 1 към договора вземания, заедно с всички привилегии и обезпечения,
включително лихвите. Сред описаните в приложение № 1 вземания е процесното
вземане на банката срещу Н. А. Н. по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № ........../31.08.2007г.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че са в
договорни правоотношения, както и че ответникът е усвоил предоставени му
овърдрафт.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били
погасени в цялост от ответника, доколкото извършените плащания не са достатъчни да
погасят главницата. Обстоятелството се доказва от приетото заключение, вещото лице
по което е изследвало въпроса проверявайки счетоводните записвания на ищеца.
Видно от заключението на стр. 6, таблица № 1 – последното теглене е на 05.10.2010г. в
размер на 60.00 лева. Извежда се, че банката е извършила усвояване, с което е
6
превишен кредитния лимит. Така, съдът достига до извод, че кредитния лимит е
изцяло усвоен, което не е спорно, и то считано от 05.10.2010г.
Както се посочи по-горе, в хода на процеса първоначалния ищец е заместен с нов,
легитимиращ се като носител на вземането въз основа на сключен договор за цесия. С
договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно
съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно
притезателно субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази
връзка лице. Този договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет
вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора и да е
прехвърлимо. Със сключването на договора, т.е. с постигане на съгласие между
страните, вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера
(приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения
между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне
договорът се счита за изпълнен. Вземането, предмет на договора за цесия, освен
прехвърлимо, следва да бъде индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез
своя носител, насрещно задължено лице, правопораждащ юридически факт и
съдържание.
В конкретния случай съдебният състав приема за доказано по делото, че
процесните вземания, чийто носител е била „Първа инвестиционна банка“ АД са
прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на договор за цесия от
12.12.2024г. Вземането е индивидуализирано в достатъчна степен, а банката е
потвърдила прехвърлянето с изявлението си, отправено до съда. Посочените
доказателства в случая в достатъчна степен дават основание да се заключи, че ищецът
се легитимира като носител на вземането, след като и самият ответник не оспорва
легитимацията му с конкретно такова възражение. Възражението на ответника касае
продължаването на процеса по този ред, което е допустимо, след като има съгласие на
всички страни.
От значение по делото е даване на разрешение на въпроса настъпила ли е
предсрочна изискуемост по кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Законът, в частност текста на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предвижда възможност за кредиторът
да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410/417 ГПК, както в
хипотезата, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, така и в случаите, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: 1/ да са настъпили
уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното
право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление да достигне до
кредитополучателя.
7
В настоящия случай изявлението на кредитора, с което е упражнил правото си да
обяви вземането си за предсрочно изискуемо в пълен размер с оглед неплащането на
което и да е плащане по договора и ОУ за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата,
на която плащането е станало изискуемо, както е уговорено в договора, е достигнало
до кредитополучателя, в който смисъл е т.18 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014г.
по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС преди подаване на заявлението, поради което
вземането е предсрочно изискуемо на дата – 20.03.2024г. Както се посочи по-горе и е
изводимо от приетата за установена фактическа обстановка, длъжникът е в забава на
плащанията по договора на повече от две вноски и банката има право да упражни
правото си на предсрочна изискуемост, с което двете предпоставки за реализирането
на тази възможност са налице и третата също с достигане на поканата до длъжника на
посочената дата.
С оглед проверката, която съдът дължи по чл. 7 ГПК, е необходимо да се изследва
въпроса за валидността на процесния договор за кредит и погасяване на вземанията по
давност съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока, съдът
намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за
потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко
физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в
рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателя е
физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който
не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради
което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на
договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да
предостави на потребителя – физическо лице, кредит за общо ползване, като не са
налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така възприето съдът приема, че за
валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, които имат императивен характер.
8
Съгласно посоченото в договора за кредит, неразделна част от него са Общите
условия на ищеца. В договора е материализирано изявление на ответника, че е
запознат с тяхното съдържание и ги приема. Сключването на договор с потребител
при действието на общи условия е подчинено на специални правила, уредени в чл.
147а и чл. 147б ЗЗП. За общи условия, приети преди влизане в сила на разпоредбите
на чл. 147а и чл. 147б ЗЗП, приложение намират общите правила на чл. 16 ЗЗД и чл.
298 ТЗ. Съгласно чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, при сключване на договор при общи
условия с потребител общите условия обвързват потребителя, само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях чрез полагане на подписа си. Разпоредбата
на чл. 147а ЗЗП възпроизвежда правилата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД и чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ за
обвързване на насрещната страна от предложение за сключване на договор при общи
условия, предпоставящи обвързването с общите условия от изразяване на писмено
съгласие за приемането им. Аналогично на общото правило на чл. 16, ал. 3 ЗЗД, че
изменението или замяната на приетите при сключване на договора общи условия има
сила за насрещната страна, само ако й е било съобщено и тя не е заявил в
предоставения срок, че го отхвърля. В настоящия случай договорът за кредит е
сключен на 31.08.2007г, т.е. преди влизане в сила на чл. 147а ЗЗП - ДВ, бр. 61 от 2014
г., в сила от 25.07.2014 г., поради което и приложение намира чл. 289 ТЗ. При
изложеното, съдът намира, че не съществува пречка предаването на Общите условия
да е удостоверено с материализираното в договора за кредит волеизявление, след като
разпоредбата на чл. 147, ал. 5 ЗЗП не е произвела своето действие.
По искове за вземания, основани на договор за потребителски кредит, съдът е
длъжен служебно да следи за валидността на клаузите от договора за потребителски
кредит, на който ищецът основава правата си. Съобразно датата на сключване на
договора неприложим се явява ЗПК, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г., поради което и съдът не може да изследва съответствието на договора за
кредит с този закон.
Съдът приема, че клаузата на възнаградителна лихва също е валидна, защото
начинът на формирането й е ясен и разбираем /арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП/, а също така
нейният размер не е в противоречие с добрите нрави /арг. чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
Действително, лихвата за един период е фиксирана, но и за следващата оставаща част
от договора лихвата е останала една и съща. Макар да е уговорено, че се формира от
два компонента, един от които променлив, експертното заключение позволява да се
проследи променян ли е този лихвен процент и видно от него е, че възнаградителната
лихва, съдържаща два компонента, не е променяна във времето. Уговаряне на
променлив, а не на фиксиран лихвен процент за възнаградителна лихва по договор за
заем, не представлява неравноправна уговорка по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
каквото е правилото на чл. 4.1 от договора, защото никъде в ЗЗП не е казано, че
лихвата трябва да бъде твърда и да не се променя.
9
Както беше уточнено по-горе, клаузата на чл. 3 от договора в атакуваната й част
предвижда възможност за автоматично продължаване действието на договора след
изтичане на неговия срок. Теоретично въпросът е разгледан в публикувана по въпроса
статия в сп. „Търговско право“, бр.3-4/2023 г. „Изискуемост при договорите за
потребителски кредит – овърдрафт“, според която подобна клауза за автоматично
подновяване, може да се приеме за увреждаща потребителя, доколкото е формулирана
по отрицателен начин, т.е. активира се не по негово активно поведение, а по негативен
начин – при липса на искане за прекратяване на обвързаността, така и доколкото
предвижда търговецът да се освободи от негативните последици от изискуемостта на
вземането си свързани с течението на погасителната давност. В същото време с
действието на договора между страните се запазва основанието за начисляване на
възнаграждение, което може да се приеме, че не отговаря на изискванията на
добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика, а именно не е
съответно на честното и почтено поведение на всеки участник в гражданския и
търговския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, доколкото
създава възможност, при значително просрочие да се държи обвързаността на страните
поради неясна клауза за средния потребител с възлагане нему на заявяване желание за
прекратяване на автоматично продължавания срочен договор. И не на последно място
– същата уговорка може да се разглежда като такава в очевиден ущърб на потребителя,
водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, защото може да се приеме, че е налице несъответствие във възможността
по упражняване правата за защита, доколкото потребителят се лишава от основно
правоизключващо възражение за погасяване по давност. Подобни клаузи за
автоматично подновяване биха отговаряли на добросъвестната търговска практика, ако
условие за подновяване действие на договора е към крайната падежна дата да са
погасени всички дължими суми, съответно ако условието за автоматичното
подновяване при непогасени дължими суми се активира при изрично искане от
потребителя и съгласие на заемодателя, което може да е обвързано като условие за
подновяване на изтичаща дебитна или кредитна карта към разплащателната сметка,
съответно издаването им или по друг съответен начин. Съществува съдебна практика -
Решение № 50186 от 16.11.2021г. по гр.д. № 4472/2021г. на ВКС, III г.о., ГК, според
която, възможността за автоматично подновяване на договора на принципа „година за
година“ не нарушава изискването за добросъвестност и не води до неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Настоящият състав
възприема това последно разрешение, доколкото в хипотеза на продължаващо
ползване на платежния инструмент от страна на потребителя, респ. задължаване на
сметката и липса на изявление за прекратяване действието на договора за
предоставяне на кредитния овърдрафт, това автоматично продължаване не нарушава
изискването за добросъвестност при договаряне, а напротив – съответства на
10
фактическите отношения между страните по договора след изтичане на неговия
първоначален срок, тъй като самият ответник се е възползвал от тази възможност до
2010г. видно от усвояването на кредитния лимит до тази дата, ерго искайки да бъде
обвързан от този договор. Възможност приложението на тази клауза да го превърне
във „вечен длъжник“ касае въпросите относно нейното приложение и в частност, дали
в действителност срокът на договора е бил продължен и до кой момент, а не
валидността на самата клауза, предвиждаща възможността за автоматичното
продължаване. Преценката за нищожност на договорната клауза /в това число за
нейната неравноправност/, обаче, се извършва към датата на сключване на договора за
потребителски кредит, затова последващите обстоятелства относно нейното прилагане
и въпросите дали тя е приложена правилно или неправилно от страна на банката, не
засягат нейната валидност. Следователно клаузата за автоматично продължаване на
договора сама по себе си няма неравноправен характер, а въпросът дали действието на
договора в действителност е било продължено касае дължимостта на възникналите
вземания и тяхното погасяване по давност, които подлежат на разглеждане по
предявен отрицателен установителен иск за недължимост на начислените суми.
По възражението за погасителна давност
Видно от разпоредбите на договора и на Общите условия титулярят се е задължил
да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по реда, договорени в
Общите условия на банката. Съгласно Общите условия на „Първа инвестиционна
банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип Mastercard и Visa, приети с Решение на Управителния съвет на „Първа
инвестиционна банка“ АД от 17.04.2007 г., изменени и допълнени с Решение от
24.07.2007 г. (ведно с приетите изменения и допълнения), в раздел XVII е уговорено
прекратяването на договора, а именно: срокът на ползване на кредитния лимит се
удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко шестдесет
дни преди изтичане на текущия срок за титуляря и 30-дневно за банката. Извън този
случай, договора може да бъде прекратен по всяко време от срока на действие
едностранно от всяка една от страните по него с писмено предизвестие до другата
страна /60-дневно за титуляря и 30-дневно за банката/, при условие, че титулярят е
погасил изцяло дебитното салдо и е изпълнил всички задължения към банката. С
прекратяването на договора, независимо на което от основанията, се прекратяват и
договорите за допълнителни карти. В чл. 36.4 е предвидено, че банката подновява
срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срока на овърдрафта
като издава нова карта. Оправомощеният държател може да получи новата си карта в
банката в срок до 10 дни преди изтичането на срока на валидността на картата. Ако
оправомощенят държател не желае картата да бъде подновена, той следва да уведоми
банката за това в писмена форма не по-късно от един месец преди датата на изтичане
11
на срока на валидността на картата. Банката си запазва правото да откаже да поднови
картата, без да сочи мотиви за това. Съгласно т. 1, б. „ж“ от Общите условия „отчетен
период“ е всеки период от срока на действие на договора, считано от 20-то число на
всеки месец до 19-то число на следващия месец, за който банката издава на титуляря
отчет по сметка. Според т. 1, б. „з“ от Общите условия „падеж“ е датата, до която
титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или минималната
погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако
то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. В т. 1, б. „к“ от
Общите условия „минимална погасителна вноска“ е определена като сума, която
титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния
период, до датата на падежа, и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката
към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лв., или целия размер на
усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв.
На първо място следва да се посочи, че процесното вземане не се погасява с
изтичането на кратката 3 годишна давност по чл. 111 ЗЗД. В случая се касае за договор
за банков кредит, при който престациите представляват задължение за неделимо
плащане. Обстоятелството, че се дължат месечни погасителни вноски, не превръща
този договор в такъв за периодични платежи. Касае се за разсрочено погасяване на
едно общо задължение на отделни части и приложимата в случая давност е общата 5-
годишна по чл. 110 ЗЗД. Процесното вземане произтича от договор за кредит,
разновидност на договора за заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се
прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.
В този смисъл е налице константна съдебна практика, обективирана в решение № 540
от 20.12.2011г. на ВКС по гр.д. № 110/2011г., IV ГО, решение № 261 от 12.07.2011г. на
ВКС по гр.д. № 795/2010г., IV ГО, решение № 28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д. №
523/2011г., III ГО и др.
По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата
на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на
кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва
да тече давността по чл. 114 от ЗЗД, като е приложим общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната
вноска, като давностният срок е петгодишен за главницата и тригодишен за
начислените лихви.
12
Поради изложените съображения съдът намира, че задължението за плащане на
усвоената заемна сума няма характер на периодично, поради което не попада в
хипотезата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а се погасява с изтичането на общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД.
Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява по
дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се
съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да
разполага с определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер до 4000 лева, която
може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на
действие на договора в пълен размер или частично.
При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор
за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва
многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими
вноски, на които да е разсрочено на части връщането на еднократно дадената в заем
сума както е при стандартния договор за потребителски кредит. Овърдрафтът е
краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя
и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът
овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се
ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по
разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за
погасяване на кредита.
Действително при овърдрафта не се изготвя предварително погасителен план,
както при потребителския или ипотечен кредит, т.к. няма как отнапред да бъде
известно, каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този банков
кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от
формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата. При договора за
револвиращ кредит връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята на
държателя на картата и ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит.
Според част от съдебната практика и съобразявайки този особен характер на
кредита овърдрафт, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, при
който падежът за плащане на изначално определените по размер вноски, на които е
разсрочено плащането на части на еднократно отпуснатата в заем сума, при договора
за кредитна карта /револвиращ кредит/ падежът за връщане на цялата усвоена главница
по кредита настъпва към установения краен падеж, респ. - при предсрочно
прекратяване на договора, каквото обаче в случая не се установява. Обстоятелството,
че страните са уговорили задължение на кредитополучателя да плаща минимална
месечна погасителна вноска, не води до извод, че посочените периоди за плащане на
главницата представляват уговорени месечни погасителни вноски по кредита.
13
Сроковете за плащане са обвързани с начисляването или неначисляването на
възнаградителна лихва и/или неустойки /редът и условията за тяхното начисляване са
подробно описани в договора и ОУ/ и в този смисъл същите нямат отношение към
падежа на задължението за връщане на главницата. Възникването, падежът и размерът
на задължението за погасяване нито са определени в договора, нито са определяеми, а
зависят изцяло от поведението на длъжника. Погасяването на задълженията по
договора за револвиращ кредит не се изпълнява на предварително договорени
анюитетни вноски. При ползването на такъв вид кредит, кредитополучателят има
възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен
лимит. Кредитният лимит може да се използва при необходимост и се погасява с всяко
постъпване на средства по сметката, като няма определена месечна вноска и лихвата,
която се заплаща, се начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е
ползвана. Това обаче не означава, че изискуемостта на вземането е започнала да тече
от възникването му, т.е. от всяко отделно усвояване на кредитната сума. В тази
съдебна практика е прието още, че при този вид договори за кредит в доказателствена
тежест на ищцовото дружество е да установи по реда на пълното и главно доказване,
че срокът на ползване на овърдрафта е бил удължаван по реда на чл. 3 от договора и т.
36.1. от ОУ, което означава да ангажира доказателства, че кредитната карта,
посредством която е бил усвояван процесният кредит, е била преиздавана след
изтичане на срока на валидност на същата, респективно – че след изтичане на
двугодишния срок по договора, кредитополучателят е извършвал платежни операции с
тази кредитна карта. Този извод следва пряко от същността на кредитната карта, която
представлява eлектронен платежен инструмент /ЕПИ/ по смисъла на Закона за
паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи
/ЗППЕПИПС – отм./ /обн. ДВ, бр. 31 от 08.04.2005г., в сила от 09.10.2005г., отм. ДВ,
бр. 23 от 27.03.2009г., в сила от 01.11.2009г./. Кредитната карта е едновременно ЕПИ,
но тя представлява и средство за предоставяне на револвиращ кредит, при който
картодържателят може да използва предоставените му средства до определен лимит,
като междувременно следва да погасява частично или изцяло получените парични
средства в определени срокове съгласно условията на договора. Установяване на това
обстоятелство е необходимо, тъй като съгласно чл. 36.4. от ОУ банката подновява
срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срокът на
овърдрафта, като издава нова карта. Следователно, ако срокът на договора е
продължен, банката е длъжна да издаде нова карта и обратно – ако срокът на договора
не е подновен, такава карта не се издава. С оглед на това е застъпено становището, че
в случаите, в които предоставеният овъдрафт кредит е по картова разплащателна
сметка, за ползване на която се издава кредитна карта, чийто срок на валидност
съвпада с крайния срок на договора, съответно при автоматично подновяване се
преиздава нова пластика, изискуемостта се определя от крайния падеж, но когато няма
14
данни за преиздаване на нова кредитна карта, т.е. заемодателя не докаже, че
заемополучателят е получил в негово държане нова пластика, то се приема, че срокът
на овърдрафта не е продължен автоматично – в който смисъл са Решение №
3208/23.06.2023г. по в.гр.д. № 4290/2022г. на СГС, Решение № 3936/17.07.2023г. по
в.гр.д. № 12220/2020г. на СГС и др.
Според друга част от съдебната практика, становището на която се застъпва от
този съдебен състав, се приема, че падежът на задължението на кредитополучателя
да върне изцяло сумата по усвоения кредитен лимит настъпва на датата на падежа,
следваща датата на отчетния период, в който тази сума е усвоена. Този извод се
извежда от разпоредбите от договора, според които на датата на падежа
кредитополучателят следва да възстанови пълният размер на дебитното салдо.
Последиците от неизпълнение на това задължение е поставено в зависимост от
това дали на датата на падежа е внесена поне минималната месечна погасителна
вноска (в този случай се начислява само лихва в размер на определения в договора
годишен лихвен процент), а при непогасяване дори на минималната вноска, освен
определения в лихвен процент се начислява и наказателна лихва“ в който смисъл
е Решение № 5445 от 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 9207 / 2022 г. на СГС; В Решение №
260566 от 04.04.2023 г. по в. гр. д. № 4492 / 2021 г. на Възз. II-в състав на СГС, се
приема, че след като е предвидено, че при неплащане от кредитополучателя на
минимална погасителна вноска до изтичане на 5 работни дни на месеца, следващ този,
в който е усвоена сума по кредита, вземането по договора за непогасената част от него
става изискуемо и кредитът се оформя като неразрешен овърдрафт, то „с изтичането
на петия ден от неплащането на минимална месечна вноска за кредитора възниква
правото на кредитодателя да иска изпълнение от кредитополучателя за усвоения
размер на овърдрафта. Падежът на всеки ползван овърдрафт настъпва на пето
число всеки месец, следващ съответното усвояване, като след тази дата, главницата
става изискуема и кредиторът може да иска изпълнение. С оглед спецификата на
кредита – овърдрафт, е налице определен кредитен лимит по разплащателната
сметка на длъжника, който се усвоява по избран начин и период от длъжника, като
последният може да извършва усвоявания и над разполагаемите суми по
разплащателната си сметка. Релевантно за началния момент, от който започва да
тече давността, е датата на последното осъщественото усвояване на парични
средства от кредитополучателя“. Аналогично тълкуване е възприето и в Решение №
2187 от 28.04.2023 г. по в. гр. д. № 1963 / 2023 г. на СГС и др.;
Съобразявайки цитираната съдебна практика, становището на която се възприема
от този съдебен състав, и конкретиката на настоящия казус, се заключва следното:
Срокът на ползване на кредитният лимит по процесния договор е до 31.08.2009г.
/чл. 3 от договора/. Според т. 36.1 от ОУ срокът за ползване на овърдрафта се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че никоя от страните не
15
уведомила другата за прекратяване на договора най - малко 60, респ. 30 дни преди
изтичане на текущия срок. Съгласно т. 36.3 от ОУ във всички случаи на прекратяване
на договора, титулярят е длъжен да върне издадените му карти и да погаси изцяло
дебитното салдо по сметката си и да изпълни всички останали задължения към
банката. В конкретния случай ищецът твърди, че договорното правоотношение между
банката и ответникът е било подновявано по реда на т. 36.1. от Общите условия до
07.05.2024г., когато задълженията по договора били обявени за предсрочно изискуемо
с получаването от кредитополучателя на уведомление за предсрочна изискуемост.
Ответникът оспорва всички твърдения като противопоставя възражение, че всички
суми са падежирали отдавна и преди обявяването на задълженията по договора за
предсрочно изискуеми.
По делото е установено, че последното усвояване на суми от ответника е
посредством теглене на парични средства от ATM на 05.10.2010г., като последното
погасяване на вземането е на 02.08.2013г. Възражението, че ответникът не е извършил
това последно плащане, не се споделят, тъй като независимо къде е бил, то плащането
не е установено как е извършено.
По делото липсват доказателства, че банката е изпълнила задължението си да
поднови издадената банкова карта, с която е разрешено усвояването на кредита,
въпреки указаната и доказателствена тежест. Доколкото обаче след първоначалния
срок (31.08.2009г.) е имало усвояване на суми от ищеца до 05.10.2010г. се приема, че е
имало две продължавания на срока на договора за този период. При липса на данни за
преиздаване на картата след това не може да се приеме, че договора е продължил
действието си. В този случай изискуемостта се определя от крайния падеж, но когато
няма данни за преиздаване на нова кредитна карта, т.е. заемодателя не докаже, че
заемополучателят е получил в негово държане нова пластика, както е в случая, то се
приема, че срокът на овърдрафта не е продължен автоматично. Дори да се приеме, че е
продължен автоматично с оглед извършените тегления, които са немислими без
преиздадена кредитна карта, то от края на последното продължаване – 31.08.2011г., е
започнала да тече изискуемостта на вземанията, от който период до датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК – 10.05.2024г., а и до обявяване на предсрочната
изискуемост на вземанията 20.03.2024г., е изминал период от време, който далече
надвишава предвидения в закона петгодишен даваност срок, с изтичането на който и
при липса на действия, водещи към спирането и прекъсването му, вземането се приема
за погасено. По делото не се доказаха извършени от кредитора действия, водещи до
спиране и/или прекъсване на давността, поради което и отчитайки изминалия период
от време на бездействие на кредитора, съответстващ на предвидения в закона, то
вземането се приема за погасено по давност. На основание чл. 119 ЗЗД, погасени се
явяват и търсените лихви върху погасената по давност главница и другите акцесорни
вземания.
16
От друга страна и съблюдавайки другото разбиране на съдебната практика, както
се посочи по-горе съгласно текстовете от ОУ, ако титулярят не погаси което и да е свое
изискуемо задължение, банката има право да деактивира издадените към сметката
карти и да обяви вземането си за предсрочно изискуемо. Освен това в Общите условия
падежът и минималната погасителна вноска са определени в т. 1 и е предвидено
начисляването на договорна и наказателна лихва върху усвоения кредитен лимит.
Подобен извод следва не само от уговорените в полза на банката договорни и
наказателни лихви, но и от останалите уговорени в ОУ клаузи, даващи право на
банката при неплащането на минималната месечна вноска да прекрати договора и да
блокира издадените в негово изпълнение карти. Всичко това дава основание на този
съдебен състав да заключи, че изискуемостта на вземанията /погасителните вноски/ по
процесния договор може да се приеме за настъпила с определената месечна падежна
дата 05.11.2010г. /петък/.
В същия смисъл са още решение № 4919 от 22.08.2024г. по в.гр.д. № 2314/2023г.
по описа на СГС, IV-Г състав, и решение № 4921 от 22.08.2024г. по в.гр.д. №
9981/2023г. по описа на СГС, IV-Г състав, в които изрично е отбелязано, че
мнозинството от съдебния състав изоставя поддържаното досега становище, че
давностният срок започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, т. е.
крайният падеж, освен в хипотезата на предсрочна изискуемост.
Тук следва да бъде посочено, че договорните клаузи, уреждащи възможност за
гратисен период и минимална месечна вноска по същество не променят падежа на
задълженията, а касаят единствено възможността на банката да начислява
възнаградителна и наказателна лихва/. С оглед на това, доколкото изискуемостта на
всички задължения на длъжника по кредита е настъпила още през 2010 г., отправеното
едва през 2024 г. изявление на банката за обявяване на кредита за „предсрочно“
изискуем, не е породило целените правни последици и не би могло да промени датата
на изискуемост на задълженията по кредита. Към момента на изпращане на поканата
всички вноски по кредита са били с настъпил падеж и настъпила изискуемост, поради
което и с оглед правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 69 ЗЗД погасителният давностен
срок за всяка от вноските е започнал да тече. Предсрочна изискуемост означава
възможност за кредитора да иска изпълнението на срочно задължение и преди
изтичане на срока (чл. 71 ЗЗД). Фактът, че банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем след погасяване по давност на вземането си за
главница не води до промяна на момента на изискуемостта на вземанията, нито до
прекъсване на давността за тях. Обратното разбиране би означавало от волята на
кредитора да зависи началото на течение на погасителния давностен срок.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 10.05.2024г., и съобразно
приетото по-горе за началният момент на изискуемостта на вземането по това
разбиране – 05.11.2010г., 5 – годишният давностният срок на задължението за връщане
17
на последно усвоената сума, формираща непогасеното задължение за главница, изтича
на 05.11.2015г., от който момент до дата на подаване на заявлението е изминал още
дълъг период от време на бездействие на кредитора. На основание чл. 119 ЗЗД,
погасени се явяват и търсените лихви върху погасената по давност главница и и други
акцесорни вземания. Ищецът не е доказал настъпването на обстоятелства в рамките на
този период, водещи до спиране или прекъсване на давността, поради което и
направеният извод не се променя.
Дори да се приеме, че с извършените плащания ответникът е признал
извънсъдебно вземането, то от датата на последното плащане – 02.08.2013г., до датата
на предсрочната изискуемост, а и до датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК е изминал период от време, надвишаващ далеч петгодишния давностен срок за
погасяване на вземането.
Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност, направено с отговора на
исковата молба, се явява основателно за всички търсени от ищеца суми.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 3 ГПК. Ответникът се е представлявал сам в исковото и заповедното
производство, няма доказателства да е сторил разноски, поради което и такива не
следва да му се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени по давност, предявените от „Първа Инвестиционна
банка“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“,
бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, заместена в хода на процеса на основание чл. 222
ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България“ № 81В, имащ качеството на титуляр на вземанията –
цесионер, съгласно договор за цесия от 12.12.2024г. и Приложение № 1 към него,
срещу Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „А. С.“ № ..., , вх. ..., ет. ..., ап.
..., следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 27933/2024г. по описа на СРС, 55
състав, а именно:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.430
ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 4000.00 лева - непогасена
главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
18
.........../31.08.2007г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.417
ГПК – 10.05.2024г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.2 ТЗ вр. чл.
7 от Договора за установяване съществуване на вземане за сумата 13966.58 лева
- договорна лихва за периода от 08.06.2011г. – 20.07.2015г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 4.60 лева - мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 07.05.2024г.-09.05.2024г.
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. т.8 от Договора за установяване
съществуване на вземане за сумата 4741.97 лева - наказателна лихва върху
главницата за заемна сума за периода 08.06.2011г.- 20.07.2015г.
иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за
сумата 99.00 лева – обезщетение за вреди от неизпълнението на задължението по
договора, от които 39.00 лева годишна такса за поддръжка за 2015г. на основание
т. 10 от договора и 60.00 лева – разноски за връчване на покана за доброволно
изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19