Решение по дело №4758/2022 на Софийски градски съд

Мотиви към Решение по ЧНД № 4758/2022г. по описа на СГС
Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за
кратко Закона).
Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
№ 13/234057 - 21, издадено от съдебен орган на Кралство Нидерландия на
29.09.2021г. и влязло в законна сила на 14.10.2021г, за налагане на финансова
санкция глоба в размер на 600 евро на лицето Б. К. К. – роден на ****г. в
Реп.България, гр.Хасково и с регистриран постоянен адрес гр.София, ж.к.****
ап.№ **.
В с.з. представителят на СГП предлага да бъде признато решението за
финансова санкция спрямо Б.К. от страна на нидерландските власти.Изтъква
се наличие на формалните предпоставки - валидно решение за налагане на
финансова санкция, което е влязло в сила, като българският гражданин е имал
право да го обжалва, но не го е упражнил, поради което е налице
административен акт по см. на чл.3 ал.1 т.1 от Закона, придружен от
удостоверение съгл. приложение 2, ведно с превод на български език.По
същество на процесния спор се аргументира становището, че решението за
налагане на финансова санкция, постановено в наказателно производство в
държава-членка, следва да се изпълни на територията на РБ, тъй като се
отнася до деяния, съставляващи престъпления по българското
законодателство, за които не се изисква двойна наказуемост.В заключение и в
подкрепа на тезата за налични предпоставки за признаване на акта
участващият по делото прокурор подчертава и липсата на визираните в чл.35
от Закона основания за отказ от признаване и допускане на изпълнение, като
също така се изтъква и липсата на доказателства за пълно или частично
изпълнение, следователно не се налага и приспадане по реда на чл.17 от
Закона.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява и не изразява
позиция по същество на процесния спор.
Служебният му защитник счита, че са налице предпоставките за
признаване на финансовата санкция за изпълнение.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице Б. К. К. е роден на ****г. в Реп.България, гр.Хасково,
българин, български гражданин с регистриран постоянен адрес гр.София,
ж.к.**** ап.№ ** ул.**** и ЕГН: **********.
От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение за
налагане на финансова санкция № 2005/214/ПВР, издадено от съдебен орган
1

на Кралство Нидерландия на 29.09.2021г. и влязло в законна сила на
14.10.2021г. е наложена на лицето глоба в размер на 600 евро във вр. с
извършени на територията на Нидерландия и установени престъпни деяния,
изразяващи се в реализирано на 30.08.2021г. престъпно увреждане на чуждо
имущество и в реализирани на 07.09.21г. и на 14.09.21г. кражби на чужди
движими вещи.Видно от доказателствените материали, лицето се е явило
лично на съдебния процес, в следствие на който е постановено и
горепосоченото решение, като въпреки наличното знание за наложената
финансова санкция, К. не се е възползвал от предоставената му възможност
за обжалване на същото и след влизането му в законна сила не е заплатил
наложената му глоба.
На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът
намира, че е компетентният орган съгл. чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от Закона да
признае и постанови изпълнение на цитираното решение. Законовите
предпоставки за допустимост са лимитативно определени в самия закон, а
именно следва засегнатото лице да притежава местоживеене или обичайно да
пребивава в района на съответния окръжен съд, които се приемат за
изпълнени.
По същество на делото настоящият съд се солидализира с процесните
страни, установявайки наличие на законовите условия за признаване на
издадения от съдебен акт.Налице са формалните предпоставки, предвидени в
чл.5 от Закона – удостоверение по образец, ведно с превод на български
език.В случая горепосоченото решение за налагане на финансова санкция е
влязло в законна сила на 14.10.2021г., респ. представлява акт на държава
членка на ЕС, подлежащ на изпълнение, като по безспорен начин се
установява и фактът на уведомяване на лицето за възникналото му право на
жалба.Съобразно приобщените по делото доказателствени материали,
засегнатото лице е наказано за извършени две отделни престъпни деяния
против собствеността.Последните, независимо че имат аналог и в
българското право (чл.216 и чл.194 вр.чл.26 ал.1 НК) са от кръга на
посочените, за които не се изисква двойна наказуемост съгл. чл.30 ал.2 т.1 от
Закона.Т.е. налице са законовите условия по чл.30 ал.1 и ал.2 от Закона за
признаване на решението за наложена финансова санкция.Законът обаче в
нормата на чл.30 ал.3 регламентира и допълнителни предпоставки, които са
нормативно определени в условията на алтернативност.За такава относно ФЛ
е въздигнато наличие на местоживеене или обичайно пребиваване на
територията на Реп. България. Понятието „местоживеене" е уредено в чл.94
ал.1 ЗГР, а понятието „обичайно пребиваване" в чл.48 ал.7 КМЧП – съответно
за местоживеене се приема адресът, на който лицето живее, а за обичайно
местопребиваване се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за
определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.В случая по категоричен начин се установява, че засегнатото
2

лице е български гражданин, въпреки че не е установено точното му
местонахождение към настоящия момент – приложената по делото справка за
задгранични пътувания отразява факта на напускане пределите на страната от
лицето на 03.05.2022г., но съгласно наличната официална справка БДС,
засегнатото лице притежава семейство, живущо отново на територията на
страната, респ. установяват се трайни връзки от личен семеен характер,
обвързващи лицето с Реп. България.Т.е. налице е едно от алтернативните
законово регламентирани в чл.30 ал.3 от Закона условия
На следващо място съдът приема, че наложената глоба с решение на
съдебен орган представлява финансова санкция по см. на чл.3 ал.1 т.1 от
Закона, като за процесните деяния по силата на чл.30 ал.2 т.5 и т.6 от Закона
не се изисква двойно наказуемост.
Същевременно съдът установи, че не е налице нито една от хипотезите,
която може да бъде основание за отказ по чл.35 от Закона. Удостоверението
съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити,
засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, няма
имунитет или привилегии, които да не допускат изпълнението на решението,
не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, деянията са
извършени на територията на Кралство Нидерландия и претендираната
финансова санкцията надхвърля минималната граница от 70 евро.
С оглед всички изложени съображения съдът прие, че следва да признае
решението на съдебен орган на Кралство Нидерландия, с което на Б. К. К. е
наложена финансова санкция, като на осн. чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.8 от Закона
я определи в български левове по курса на БНБ
На основание чл.38 ал.1 т.1 от Закона, след влизане в сила на
настоящото решение, съдът постанови да се уведоми издаващата държава за
постановяването му, а копие от уведомлението по чл.38 ал.1 т.1 от Закона в
изпълнение на чл.38 ал.2 от Закона да се изпрати на МП на Република
България.
При горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.
3

Номер на акта:	822
Дата:	19 декември 2022 г.
Съдия:	Аделина Иванова

Дело:	20221100204758
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 ноември 2022 г.

Решение по дело №4758/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите