Определение по дело №2402/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………….…./…………………..2018 г.

гр.  Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ирена Петкова

                                               ЧЛЕНОВЕ:  Мариана Христова

        мл. с. Никола Дойчев       

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев

въззивно гр.д. № 2402 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование - Варна, ЕИК ********* срещу решение № 3654/07.08.2018г. по гр.д. № 2000/2018г. на РС-Варна, с което е отменена Заповед № РД-15-260/11.12.2017г., издадена от директора на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование - Варна, с която на Р.С.П., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, на основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.358, ал.1, т.2 предл. 1 КТ.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, необосновано и незаконосъобразно. Навеждат се твърдения, че е извършена проверка, обективирана в протокол № КМОД-11-312/25.10.2017г., която е констатирала, че Р.П., заместник-директор по учебната част на РЦПППО, не е изпълнила минималната задължителна норма на преподавателска работа за учебната 2016/2017г. В хода на проверката бил проведен разговор и изискано становище на  Р.П.. На 15.11.2017г. на педагогически съвет на РЦПППО-Варна и при личното присъствие на Р.П., директорът на РЦПППО-Варна е запознал колектива изцяло с констативния протокол от 25.10.2017г. и заповед № РД-06-1388/09.11.2017г. на началника на РУО-Варна. Посочва се още, че на 20.11.2017г. Р.П. е подала заявление за прекратяване на трудовото й правоотношение, без да конкретизира в коя насока желае прекратяването. На 21.11.2017г. Р.П. представила пред РЗПППО-Варна болничен лист за влошено здравословно състояние за 5 дни. Навежда се възражение, че работодателят не можел да прекрати трудовото правоотношение на 21.11.2017г., тъй като ищцата била в отпуск по болест. Твърди се, че не е заплатено обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие от Р.П., поради което трудовото правоотношение не можело да се прекрати. Също така се заявява, че действието на предизвестието следвало да тече от 26.11.2017г., след изтичането на отпуската по болест, поради което дисциплинарното наказание било наложено в рамките на съществуващо трудово правоотношение. Отделно се посочва, че наложеното наказание е съответно на извършеното от Р.П. нарушение. На следващо място, в жалбата се акцентира върху обстоятелството, че Р.П. е злоупотребила с правото си на прекратяване на трудовото си правоотношение с цел избягване на отговорност по даване на обяснения от нейна страна по констатираните нарушения с протокола № КМОД 110312/25.10.2017г. Моли решението на ВРС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, вкл. в частта за разноските и да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от процесуалния представител на въззиваемата страна Р.П.. Оспорва въззивната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Намира за правилно приетото от ВРС, че ищцата е прекратила трудовото си правоотношение на 21.11.2017г. с отправеното на 20.11.2017г. изявление до работодателя, като наличието на болничен лист не опровергавало този извод. Твърди се, че с това заявление от 20.11.2017г. е изразена категорична воля трудовото правоотношение да се прекрати без спазване на предизвестие, като не било необходимо да се посочи правна норма, доколкото правното основание се извличало от декларираната воля на страната. Твърди се, че с плащането на обезщетението по чл. 220 от КТ Р.П. е понесла и санкцията за неспазено предизвестие. Посочва, че въззиваемата страна не е навела твърдения в отговора на исковата молба, нито в хода на процеса, че трудовото правоотношение било прекратено с цел да се избегне дисциплинарно производство, поради което не следвало да бъде разглеждано от съда. В заключение, въззиваемата страна счита, че решението на ВРС е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Намира жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2402/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  05.12.2018  от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1                                        2.