№ 12175
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.ИЛ.АЛ.
при участието на секретаря Р.ЕМ.Д.
като разгледа докладваното от Г.ИЛ.АЛ. Гражданско дело №
20211110145738 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „М. 201“
ЕООД против „В“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 3432 лв., представляваща:
• неизплатена част от задължение по фактура № 7 от 27.12.2019 г. по
договор за възлагане на строителство от 14.11.2019 г. в размер на 3 120 лв.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение - 17.08.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането;
• и неустойка за забава в размер на 312 лв. по чл. 10,3 от договор за
възлагане на строителство от 14.11.2019 г., начислена за периода 28.12.2019 г.
- 16.08.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 17.08.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.09.2020 г. по гр. д. № 39 631/2020 г. по описа
на СРС, 66 състав.
Ищецът твърди, че на 14.11.2019 г. е сключил договор за възлагане на
строителство с ответника, по силата на който ответникът е възложител, а
ищецът - подизпълнител. Ищецът следвало да изпълни съгласно строителни
книжа работен проект и линеен график строително-монтажни работи по
обект: Еднофамилна жилищна сграда на два етажа в УПИ V-287, кв. 10, в с.
Подгумер, описани в приложение № 3 към договора. Стойността на СМР била
10 500 лв. без ДДС, което възнаграждение следвало да се плати на завършени
1
етапи по график. Съгласно договора е следвало да се изготвят двустранно
подписани протоколи за извършени СМР и да се издава фактура, но ищецът е
издавал само фактури, а ответникът е плащал както следва: по фактура №
1/22.11.2019 г. за сумата от 2040, 00 лв. - по банков път на 25.11.2019г.; по
фактура № 3/29.11.2019 г. за сумата от 1560, 00 лв. - по банков път на
02.12.2019г.; по фактура № 4/09.12.2019 г., за сумата от 1680, 00 лв. - по
банков път на 02.12.2019г. и фактура № 5/16.12.2019 г., за сумата от 1800, 00
лв. - по банков път на 18.12.2019г. По последната издадена от ищеца фактура
№ 7/27.12.2019 г. /процесната фактура/ за сумата от 5520, 00 лв.
възложителят бил направил две плащания в размер на 1200, 00 лв. - на
10.01.2020 г., и 1200, 00 лв. - на 29.01.2020 г. и не бил платил остатъка от
задължението в размер на 3120, 00 лв., който се и претендира. Претендира и
неустойка върху сумата в размер на 0.05 % от неплатения остатък на ден, но
не повече от 10 %, като ответникът бил в забава от 28.12.2019 г. до 16.08.2020
г., в размер на 312 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове.
Сочи, че на 01.10.2019 г. е сключил договор за възлагане на
строителство на процесната еднофамилна жилищна сграда с физическите
лица Г. и Н. В.и. В изпълнение на този договор е сключен процесния договор
с ищеца като подизпълнител, като било предвидено СМР да бъдат завършени
на 5 етапа до м. декември 2019 г. Счита, че процесната фактура № 7 от
27.12.2019 г. обхваща последния пети етап. Според ответника към същата
дата поради забава по изключителна вина на ищеца дейностите по този етап
въобще не са започвали. Посочва, че едва на 27.01.2020 г. е излята плоча на
кота - 0.07. Поддържа, че платените по фактурата 2400 лв. обхващат
извършените от ищеца СМР. Оспорва да дължи остатъка. Твърди, че и петте
посочени от ищеца фактури не описват извършените СМР. Излага становище,
че липсват изискуеми по договора протоколи, тъй като работата не била
приета поради редица недовършени и некачествено изпълнени работи.
Именно поради тези работи основният договор с физическите лица бил
прекратен предсрочно. Излага, че работата е извършена некачествено, със
забава и че договорът между Г. и Н. В.и и ответника бил прекратен, като в
отговора не сочи дата на прекратяването. Сочи, че недовършените дейности
са установени с протокол от 19.12.2019 г., като ищецът - изпълнител се
задължил да извърши необходимите СМР. С протокол от 12.02.2020г. е
установено кои СМР не са довършени/поправени и ищецът е отстранен от
обекта. Поради това в молба от 13.05.2022 г. ответникът излага, че би могло
да се приеме, че по взаимно съгласие на страните по процесния договор то
последният е прекратен именно на 12.02.2020 г., като до тази дата е действал.
Поради наличието на недовършени СМР/некачествени СМР, то ответникът
сам е извършил необходимите СМР, като е претърпял разходи в тази връзка.
Предявява и насрещни искове, както следва:
• чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 3 000 лв., представляваща
заплащане на разходите, необходими за поправката на изпълнената работа с
недостатъци - недовършена топлоизолация на сутеренни стени на кота -0,07,
2
хидроизолация с дефекти, дефект на сутеренна стена и плоча по ос 04 на кота
-0,07, незапълнена каверна под отвора на английски двор, завишени размери
на къщата със 7 см,, завишена кота нула с 5 см, изместване на фусове при
плочата между ос 1 и ос 2, с до 12 см и други;
• чл. 82 ЗЗД за сумата от 6 000 лв., представляваща пропуснати ползи
вследствие на предсрочно прекратен договор от 01.10.2019 г. между Г. и Н.
В.и- инвеститори, и ответника като изпълнител; и
• чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 500 лв., представляваща временно
предоставени парични средства на „М. 201“ ЕООД чрез управителя му М.Ч.,
за да изплати заплатите на работниците си, които следвало да бъдат върнати
чрез прихващане от последното вземане по процесния договор за изработка,
ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба - 18.10.2021 г., до окончателното
изплащане на сумите.
По иска за недостатъци „В“ ЕООД сочи, че разходите представляват
довършване топлоизолацията на сутеренните стена на кота - 0,07 и запълване
на каверна под отвора английски двор по ос 4 и отстраняване на некачествено
изпълнение на хидроизолация на сутеренните стени, изкъртване и
отстраняване на изпуснал кофраж между сутеренна стена и плоча по ос 4 на
кота - 0,07, неспазена кота 0 - завишена с около 5 см., насаждане на нови
фусове за колоните.
По иска за пропуснати ползи „В“ ЕООД твърди, че вследствие на
некачествено извършената работа от подизпълнителя, то договор от
01.10.2019 г. с физическите лица Г. и Н. В.и е бил прекратен предсрочно,
поради което „В“ ЕООД не е получил сумата от 6000 лв., която е следвало да
получи, ако същият договор е бил изпълнен точно и не е бил прекратен.
По иска за връщане на заем „В“ ЕООД посочва, че средствата са
предоставени на подизпълнителя с РКО № 11/17.01.2020 г., за да може
последният да се разплати с работниците си.
В условията на евентуалност прави възражение за прихващане /л. 41/,
като не е уточнено между кои вземания се прави прихващане; предявени са
три насрещни искове и два главни.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК първоначалният ищец подава
отговор на насрещната искова молба.
Първо, относно главните искове уточнява следното. Оспорва да е
оставил недовършени СМР или СМР с недостатъци по процесния договор.
Последната дейност, задължение за ищеца, е именно изливането на плоча на
кота -0,07, което е сторено и понеже СМР се полагат в определен ред, то това
означавало, че и останалите прехождащи СМР са извършени. Сочи, че между
страните не са съставяни протоколи за съответните етапи по силата на
договорка, а не по причина договорно неизпълнение на ищеца „М. 201“
ЕООД. Оспорва „М. 201“ ЕООД да се е задължило да поправя недостатъци и
да довършва СМР по силата на протоколи от 19.12.2019 г. и 12.02.2020 г.,
както и да не е изпълнил задълженията си. Оспорва тези протоколи по
аргументи, че: не отговарят на нормативните изисквания; не са двустранно
3
подписани / в тях има един подпис/; протоколът от 12.02.2020 г. е подписан от
лице, което не става ясно какчо качество има. Твърди, че кота -0,07 е
достигната преди 19.12.2019 г. / а не на 27.01.2020г./ видно от протокол от
12.02.2020 г., т. 3.
Второ, оспорва насрещните искове. Оспорва иска за пропуснати ползи,
твърди, че не е доказано неизпълнение или некачествено изпълнение, както и
да е прекратен договорът от 01.10.2019 г., на коя дата е прекратен, по какъв
ред; оспорва и наличието на причинна връзка между това евентуално
прекратяване и вредите. Сочи, че поканата към отговора няма данни да е
изпратена и получена от ответника „В“ ЕООД, а двустранноподписаният
протокол от 16.03.2020 г. не е свързан със соченото основание за
прекратяване - едностранно и предсрочно. Излага, че причината да бъде
сключен процесният договор е забава от страна на „В“ ЕООД, поради което
незаплащането на сумата от 6000 лв. не е свързано с поведението на „М. 201“
ЕООД
- към датата 16.03.2020 г. е имало закъснение от шест седмици по
изпълнението от страна „В“ ЕООД. Сочи, че през цялото време на изпълнение
е присъствал технически ръководител от страна на „В“ ЕООД. Твърди, че
пропуснатата полза е недоказана.
Оспорва и претенцията за 3 000 лв. за поправени дефекти в СМР, тъй
като нямало СМР, които „В“ ЕООД да е изпълнил впоследствие; оспорва „М.
201“ ЕООД да е било длъжно да извършва дейностите по протоколи от
19.12.2019 г. и 12.02.2020г. Излага становище, че част от претендираните
недостатъци не може да бъдат поправяни на по-късен етап. Сочи, че съгласно
чл. 7,4 от процесния договор да дейности като куфраж, армировка,
топлоизолация, хидроизолация следвало да се съставят протоколи, а това не
било сторено. Относно изолацията излага, че не е възможно да се извърши
след закриването с обратен насип. Оспорва „В“ ЕООД да е заплатило или
извършило довършване на СМР и/или поправка на недостатъци. На
21.02.2022 г. строежът бил предоставен на друг подизпълнител.
Оспорва и претенцията за 1 500 лв. - липсвал подпис на управителя
Чукачев като управител на „М. 201“ ЕООД. Оспорва „съдържанието на РКО“,
като и че сумата му била предадена. Оспорването на РКО е неясно. Не е
изяснено дали се оспорва авторство на подписа, автентичност на
съдържанието /текст над подписа, който в случая е написан на компютър или
машина, а не на ръка/ или качеството, в което М. Чукачев се е подписал на
РКО.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
Към доказателствения материал по делото е приобщено ч.гр.д.
№39631/2020 г. на СРС, от което е видно, че по подадено от заявителя между
„М. 201“ ЕООД срещу „В“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение от
29.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 39631/2020 г. на СРС, 66 състав, с която е
4
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 3432
лева, представляваща неизплатено задължение по договор за възлагане на
строителство от 14.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата от 25.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 428,64 лева, от които: 68,64 лева – заплатена държавна
такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:
1. Между страните на 14.11.2019 г. е сключен договор за възлагане на
строителство, по силата на който „В“ ЕООД бил възложител, а „М. 201“
ЕООД – подизпълнител, като стойността на договореното СМР била 10 500
лв. без ДДС;
2. Че не са издавани протоколи за приемане на работата, но са издавани
фактури, като ответникът е заплатил както следва: по фактура № 1/22.11.2019
г. за сумата от 2040, 00 лв. - по банков път на 25.11.2019г.; по фактура №
3/29.11.2019 г. за сумата от 1560, 00 лв. - по банков път на 02.12.2019 г.; по
фактура № 4/09.12.2019 г., за сумата от 1680, 00 лв. - по банков път на
10.12.2019 г. и фактура № 5/16.12.2019 г., за сумата от 1800,00 лв. - по банков
път на 18.12.2019 г.;
3. Че по процесната фактура № 7/27.12.2019 г. за сумата от 5520, 00 лв.
ответникът е направил две плащания в размер на 1200, 00 лв. на 10.01.2020 г.,
и 1200, 00 лв. - на 29.01.2020 г.;
4. Че на дата 12.02.2020 г. „М. 201“ ЕООД е отстранено от строежа;
5. Че е издаден РКО от 17.01.2020 г. за сумата от 1500 лв.
По делото е приет договор за възлагане на строителство от 01.10.2019г.,
сключен от една страна между Г. В. и Н. В. и ответника „В“ ЕООД. Съгласно
договора, ответника „В“ ЕООД се задължил да осъществи строителството на
еднофамилна жилищна сграда на два етажа в УПИ V-287, кв. 10, в с.
Подгумер.
От приложения по делото договор за възлагане на строителство от
14.11.2019г., се установява, че ответникът „В“ ЕООД, превъзложил на ищеца,
в качеството му на Подизпълнител да извърши строителството, съгласно
работен проект, строителни книжа и линеен график СМР на обект:
Еднофамилна жилищна сграда на два етажа в УПИ V-287, кв. 10, в с.
Подгумер. В чл. 6.3 от договора е предвидено, че за изпълненият обем СМР
ще се отчитат със съставяне на двустранно подписани протоколи. В чл. 10.1.
от договора е предвидена неустойка за Изпълнителя в размер на 0.05% на ден
върху общата цена, но не повече от 10% от крайната цена при забава на
грубия строеж, а в случай на забава с повече от 30 дни, Възложителят има
възможност да развали сключеният между страните договор. В чл. 10.2. от
договора е предвидена неустойка по чл. 10.1., в случай на некачествено
изпълнение от Изпълнителя, която не е отстранена в 30-дневен срок. В чл.
10.3. от договора е предвидено, че Възложителят дължи неустойка при
забавено плащане в размер на 0.05% на ден върху общата цена, но не повече
от 10% от стойността на съответното плащане.
5
От приложения по делото протокол от 19.12.2019г., съставен от Г.
Бончев и разписан само него, се установява, че за процесния обект:
топлоизолацията по стените, предстоящи на засипване със земна маса не е
довършена; хидроизолацията около отворите на английските дворове не е
довършена; връзката между стена и плоча по ос 4 кофражът е изпуснал и
следва да се отстрани излишния бетон; че при бетониране на сутеренната
стена по 5 е останал отвор под прозореца на английския двор.
По делото е приобщен като писмено доказателство, протокол от
12.02.2020г., съставен от инж. Станимир В и разписан само него, от който се
установява, че за процесния обект топлоизолацията по сутеренните стените
не е довършена; Хидроизолацията около отворите на английските дворове е
довършена, но с видими дефекти; кофражът е „изпуснал“ под отвора на
английския двор по ос 4, поради което се е получил зъб, който следва да се
отстрани; че при изливане на бетонната настилка между ос 1 и ос 2, са
изместени фусове по колони 1,8,9,11,12,18,19,21 с до 12 см; че не са спазени
размерите на къщата, като същите са били завишени със 7 см, както и не била
спазена кота 0, тъй като била завишена с 5 см.
По делото са приобщени, като писмени доказателства 1. удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 1124/13.12.2021г., 2. окончателен доклад №
С-054/25.10.2021г. на представителя на строителния надзор в строителството,
относно обект: еднофамилна жилищна сграда на два етажа в УПИ V-287, кв.
10, в с. Подгумер; 3. дневник на бетоновите работи; заповедна книга и
разрешение за строеж № 102/29.08.2019г., които писмени доказателства са
анализирани от вещото лице във връзка с назначената по делото съдебно-
техническа експертиза.
От приложения по делото протокол /л.59/, се установява, че Г. В. и Н. В.
прекратили на 16.03.2020г. сключения с „В“ ЕООД договор за СМР от
01.10.2019г.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля Георги Стоянов
Медов, от които се установява, че през е работил като строител при ищеца на
обект, находящ се в с. Подгумер. Споделя, че към края на 2019г. напуснал
обекта след изливането на плочата. Посочва, че докато работил на обекта не е
имало упреци към фирмата. Имало е технически ръководител на обекта,
който проверявал работата на фирмата на М.Ч.. Не сочи да е имало спорове за
строителството.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля Г. М.Б., от които се
установява, че последният препоръчал ищецът да работи по обекта в с.
Подгумер. Споделя, че от началото на строежа до ангажиране на фирмата на
обекта имало положен бетон, фундамент. Посочва, че педи да се ангажира
ищеца, е имало изкоп, по който ответника е работил с цел обособяване на
мазета на обекта. Свидетелят си спомня, че не е била завършена
топлоизолацията по стените и връзката между ос четири и кофраж, както и
бетониране на сутеренна стена, което отразил в протокол от 19.12.2019
г./л.43/ Посочва, че този протокол е за вътрешно ползване и същият не
съставен с цел представяне пред надзор, а за да удостовери пред управителя
6
на ответното дружество, в какво състояние предава обекта. Посочва, че
фирмата на М.Ч. не е довършила залепването на топлоизолацията, а по
северната страна на обекта, бил „изпуснал“ кофража, за мазето преди кота
нула. Сочи се, че хидроизолацията била компрометирана и трябвало да се
довърши някъде около 20 кв. - 25 кв.
Г. Бончев споделя още, че през м.01.2020г. на бензиностанция „Ш.“,
находяща се на Околовръстен път в гр. София, станал свидетел на
предаването на 1500 лева от В.М. на М.Ч.. Свидетелят споделя, че чул М.Ч. да
казва, че има нужда от 1500 лв., за да се разплати с работниците си, като се
разбрали предадената сума да му бъде приспадната от фактурата, която ще му
се издаде след като приключи Акт № 19.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля С.В.В., от които се
установява, че последният работи във фирма „В“ ЕООД. Посочва, че бил
изпратен на обекта в с. Подгумер, да довърша некачествена работа. Споделя,
че В.М. му казал, че ги гонят от обекта, тъй като не са били доволни от
изпълнението, но не разбрал конкретно от кого и по отношение на коя част от
изпълнението. Свидетелят посочва, че той е изготвил протокол от 12.12.2020
г./л.44/, като в него отразил некачествено извършени работи. Свид. В си
спомня, че на обекта имало недовършена не само топлоизолация, но и
хидроизолация. Посочва, че на едно от нивата, без да сочи конкретно, в
рамките на 60 см. - 70 см. - 80 см. недовършена топлоизолация, както и
недозалепена топлоизолация. Посочва, че ги довършили ги с фибран и пяна.
Споделя, че всички фусове/железа били изместени и трябвало да се отрежат,
след което да се свредловат дупки за същия тип желязо и да се сложат новите
фусове.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице М. М., съгласно което се установяван че „М.
201“ЕООД издало на „В“ ЕООД, Фактура № *****/27.12.2019г., която е
осчетоводена в счетоводството на двете дружества, сумата по нея е включена
в дневник за продажби на “М. 201“ ЕООД, респ. в дневник покупки на „В“
ЕООД и е ползван данъчен кредит за начисления ДДС по нея. Фактура е на
обща стойност 5520 лв., като по нея са извършени плащания в общ размер на
2200 лв., като е останала дължима сумата от 3120 лв. Вещото лице определя
размерът на неустойката по чл.10.3 в размер на 312 лева, изчислен върху
главницата от 3 120,00 лв. за периода от 28.12.2019г. до 16.08.2020г.
По делото е изслушана и приета и съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Л. М., съгласно която се установява
следното: При изпълнението на договора от ищеца, не се установяват
недостатъците описани в протоколите от 19.12.2019 г. и 12.02.2020 (стр. 43 и
44), не се установяват и не се споменават под никаква форма, в окончателния
Доклад за съставяне на протоколите по Наредба № 3 и актовете съставени във
връзка със смяната на строител - от 01.04.2020 г. (стр. 151 до 165), вкл. и
всички работи подлежащи на закриване, като вещото лице посочва, че двата
протокола са едностранно съставени. Същите не са записани и в
представената в папката по делото Заповедна книга. Вещото лице посочва, че
няма представени протоколи по Наредба № 3 с установени недостатъци.
7
На зададените от ответника въпроси вещото лице посочва в
заключението си, че за да се определи стойността на вложените материали от
ответника за довършване на СМР и цената на положения от него труд и
отстраняване на допуснатите недостатъци, е следвало да бъдат изготвени
количествени сметки за СМР и РСМР, както за оставащите към онзи момент
довършителни работи по ангажимент, така и за допуснатите недостатъци,
които не са представени по делото. На въпроса дали е възможно с отразеното
количество бетон в дневника за бетонови работи на дати 17.01.2020. г. и
27.01.2020 г., да бъдат извършени строителни дейности 17.01.2020 г.
27.01.2020г., 03.02.2020 г. и 19.02.2020 г., вещото лице посочва, че е
възможно на 17.01.20 г., да е вложено 6.5 m3 бетон и на 27.01.20 г., да е
вложено 8.5 m3 бетон, но не е възможно да бъдат извършвани строителни
дейности свързани с наливане на бетон на 03.02.20 г. и 19.02.20 г., от същото
количество.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на настоящото производство е и предявените насрещни искове
с правно основание чл. 265, ал.1 от ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 240, ал.1 ЗЗД
Същите са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за
съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и
специалните такива, свързани с реда за търсената защита (съгласно т. 10а от
Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Основателността им е обусловена от наличието на
следните материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по процесния договор за
изработка; точното изпълнение на задължението на изпълнителя (ищец) за
изработка на процесния обект в качествено, количествено и времево
отношение; предаването на извършената работа и приемането от
възложителя (ответник), както и неизпълнението на насрещното задължение
на последния за заплащане на уговореното възнаграждение. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи
съдебно предявените вземания. В негова тежест е да установи също и размера
на претендираните вземания за главница. По отношение възражението на
ответника за неточно изпълнение в качествено измерение, което като
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ответника, като ищцовата страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, а ответника
следва да установи плащане, респ. факти, обуславящи недължимост на
сумата.
Ищецът по насрещния иск следва да докаже наличието на недостатъци
8
в извършената работа; уведомяването на ищеца за констатираните
недостатъци и размера на разходите за отстраняването им; стойността на
неизпълнената работа, както и че в резултат от некачественото изпълнение са
настъпили имуществени вреди по сградата и техния размер.
Между страните не е налице спор за наличието на валидно възникнала
облигационна връзка между тях въз основа на сключения договор за
възлагане на строителство от 14.11.2019г., със стойност на СМР в размер на
10 500 лв. без ДДС.
Безспорно е, че по процесния договор ответникът е заплатил както
следва: по фактура № 1/22.11.2019 г. за сумата от 2040, 00 лв. - по банков път
на 25.11.2019г.; по фактура № 3/29.11.2019 г. за сумата от 1560, 00 лв. - по
банков път на 02.12.2019 г.; по фактура № 4/09.12.2019 г., за сумата от 1680,
00 лв. - по банков път на 10.12.2019 г. и фактура № 5/16.12.2019 г., за сумата
от 1800,00 лв. - по банков път на 18.12.2019 г.; по фактура № 7/27.12.2019 г.
за сумата от 5520, 00 лв. ответникът е направил две плащания в размер на
1200, 00 лв. на 10.01.2020 г., и 1200, 00 лв. - на 29.01.2020 г.
От събраните по делото писмени доказателствени средства и
експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира напълно в тази му част, като правилно и обосновано, се установява,
че по издадена от ответника фактура с № *****/27.12.2019г., която е
осчетоводена в счетоводството на двете дружества, сумата по нея е включена
в дневник за продажби на “М. 201“ ЕООД, респ. в дневник покупки на „В“
ЕООД и е ползван данъчен кредит за начисления ДДС по нея. Фактура е на
обща стойност 5520 лв., като по нея са извършени плащания в общ размер на
2200 лв., като е останала дължима сумата към ищеца в размер на 3120 лв.
Същата би била дължима, в случай че ищецът е изпълнил точното
задължението си за изработка на процесния обект в качествено, количествено
и времево отношение. Според разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД
възнаграждението се дължи за приетата работа, като законът задължава
поръчващия да приеме същата, в случай че е извършена съгласно договора –
чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща както едно
фактическо действие - разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и едно
правно действие – признание, че то напълно съответства на възложеното,
което всъщност е израз на одобряването му (в този смисъл – решение № 84 от
30.07.2015 г. по т.д. № 1428 / 2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 231 по т.д. №
1056 / 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). Именно за да може да се даде на
приемането значението на одобряването, разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД
предвижда, че при приемането възложителят трябва да прегледа работата и
да направи всички възражения за неправилно изпълнение (явни
недостатъци или отклонения), освен ако се касае за такива недостатъци, които
не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-
късно (скрити или новопоявили се), като за последните трябва да извести
изпълнителя веднага след откриването им. Такова уведомяване не е
необходимо, ако изпълнителят е знаел за съответните скрити недостатъци
(чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД). Според необоримата презумпция,
9
регламентирана в чл. 264, ал. 3 ЗЗД, при липса на възражения за неправилно
изпълнение, работата се счита за приета. Законова последица от
неуведомяването на изпълнителя или от несвоевременното му уведомяване е
загуба на правата, уредени в правната норма на чл. 265, ал. 1 ЗЗД - да иска
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане на
разходите, необходими за поправката, или съответно намаляване на
възнаграждението.
От събраните по делото писмени доказателствени средства и
експертното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява,
че не се установяват недостатъците описани в протоколите от 19.12.2019 г. и
12.02.2020 (стр. 43 и 44), не се установяват и не се споменават под никаква
форма, в окончателния Доклад за съставяне на протоколите по Наредба № 3 и
актовете съставени във връзка със смяната на строител - от 01.04.2020 г. (стр.
151 до 165), вкл. и всички работи подлежащи на закриване, като вещото лице
посочва, че двата протокола от 19.12.2019г. и 12.02.2020г. в които са
описани недостатъците са едностранно съставени. Същите не са записани и
в представената в папката по делото Заповедна книга. Вещото лице посочва,
че няма представени протоколи по Наредба № 3 с установени недостатъци.
В случая се касае за „скрити работи“ по смисъла на Наредба 3, поради
което и при липсата на съответни съставени документи не може да се
прецени какви количества са изпълнени. Не могат да се отчетат количествата
на вложения бетон, съответно и техническите характеристики на същия и по
бетоновия дневник, топло и хидроизолация. За целта вещото лице посочва, че
следвало да бъдат изготвени количествени сметки за СМР и РСМР, както за
оставащите към онзи момент довършителни работи по ангажимент, така и за
допуснатите недостатъци, които не са представени по делото. Изрично
вещото лице, в заключението си по депозираната съдебно-техническата
експертиза посочва, че е възможно на 17.01.20 г., да е вложено 6.5 m3 бетон и
на 27.01.20 г., да е вложено 8.5 m3 бетон, но не е възможно да бъдат
извършвани строителни дейности свързани с наливане на бетон на 03.02.20 г.
и 19.02.20 г., от същото количество.
Доколкото се касае в голяма част за „скрити работи“, и съответно СМР,
за които е предвидено създаване на съответни документи от строителя по
Наредба 3, и съответно няма техническа възможност да се установи
действително количество на вложени материали и качеството на същите, с
оглед закриването на тези работи, с оглед правилото на чл. 154 от ГПК, съдът
намира, че следва да приеме, за недоказано наличието на недостатъци при
изпълнение от страна на ищеца на сключения договор за възлагане на
строителство от 14.11.2019г.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде
уважен искът на ищеца за неизплатена част от задължение по фактура № 7 от
27.12.2019 г. по договор за възлагане на строителство от 14.11.2019 г. в
размер на 3 120 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 17.08.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
10
По отношение на иска по чл. 92, ал.1 ЗЗД
По иска по чл.92 ЗЗД – в тежест на ищеца е да докаже, че има уговорена
валидна неустоечна клауза и настъпване на основанията за начисляване на
неустойката, вкл. размерът на същата.
В чл. 10.1. от сключения между страните договор за възлагане на
стероителствео е предвидена неустойка за Изпълнителя в размер на 0.05% на
ден върху общата цена, но не повече от 10% от крайната цена при забава на
грубия строеж, а в случай на забава с повече от 30 дни, Възложителят има
възможност да развали сключеният между страните договор. В чл. 10.2. от
договора е предвидена неустойка по чл. 10.1., в случай на некачествено
изпълнение от Изпълнителя, която не е отстранена в 30-дневен срок. В чл.
10.3. от договора е предвидено, че Възложителят дължи неустойка при
забавено плащане в размер на 0.05% на ден върху общата цена, но не повече
от 10% от стойността на съответното плащане. Вземането за неустойка става
изискуемо при виновно неизпълнение на договорно задължение. В този
смисъл на база договорното правоотношение се развива вторично санкционно
правоотношение. За да бъде основателна претенцията за заплащане на
неустойка, кредиторът следва да докаже само фактът на неизпълнението. Той
не е длъжен да доказва, че е претърпял вреди, нито техния размер, като такава
се дължи и без да са настъпили вреди. Това е така, защото посредством
неустойката страните по договора предварително определят размера на
обезщетението за предполагаемите вреди, които съобразно разпоредбата на
чл.92 ЗЗД не е нужно да се доказват. От приетите по делото фактури,
съответно от заключението на в.л. по ССчЕ се установява, че неизплатена
част от задължението по фактура № 7 от 27.12.2019 г. по договор за възлагане
на строителство от 14.11.2019 г. е в размер на 3 120 лв., следователно ищецът
е доказал настъпване на основанията за начисляване на неустойката. От
заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се установява, че
размерът на претендираната неустойка за периода от 28.12.2019г. до
16.08.2020г., възлиза в размер на 312 лв.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 92 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен до пълния претендирани от ищеца размер.
По предявения от ответника насрещен иск по реда на чл. 265, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД за сумата от 3 000 лв., представляваща заплащане на разходите,
необходими за поправката на изпълнената работа с недостатъци, съдът
намира следното:
Доколкото по делото не се установи наличието на недостатъци при
изпълнение на сключения договор за възлагане на строителство от
14.11.2019г. от страна на ищеца, то предявеният иск за заплащане на за
сумата от 3 000 лв., следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По предявения от ответника насрещен иск по чл. 82 ЗЗД за сумата от
6 000 лв., представляваща пропуснати ползи вследствие на предсрочно
прекратен договор от 01.10.2019 г. между Г. и Н. В.и- инвеститори, и
11
ответника като изпълнител.
Съгласно задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение №
3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за
обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от
забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага. В посоченото решение е разяснено, че:
Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако
длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение
трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване
на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването.
При неизпълнение на задължения, произтичащи от договор, кредиторът
има право да иска от длъжника изпълнението на задължението, заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението му.
Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е
недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди.
Съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК, с оглед характера на предявеният иск,
ищеца следва да установи сключването на договора, че е изправна страна, че е
налице лошо изпълнение по договора от страна на ответника, както и че в
резултат на това лошо изпълнение са настъпили пропуснати ползи в
претендирания от ищеца размер, които са били предвидими към момента на
сключване на договора .
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че
сключеният договор за възлагане на строителство от 01.10.2019 г. между Г. и
Н. В.и от една страна и „В“ ЕООД е бил прекратен на 16.03.2020г. От
събраните в хода на производството доказателства, не се установиха
недостатъци при изпълнение на сключения договор за възлагане на
строителство от 14.11.2019г. между страните по делото. Съгласно ТР 3 от
2021г., от 13.01.2021г., тълк.д.№ 3 от 2021г. на ОСГТК на ВКС е възприето,
че за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на
пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на
логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението. В този
смисъл пропуснатите ползи причинени от неизпълнение на договорно
задължение трябва да бъдат доказани със сигурност
В случая не се доказа, че претендираните от ищеца по насрещния иск
пропуснати ползи, за сумата от 6000 лв., се намират в причинно-следствена
връзка с поведението на ответника, с което той пряко да е допринесъл за
12
настъпването на имуществената вреда в патримониума на ищеца, поради
което предявеният иск по чл. 82 ЗЗД, следва да се отхвърли като недоказан.
По предявения от ответника насрещен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1 500 лв., представляваща предоставени парични средства на „М.
201“ ЕООД чрез управителя му М.Ч., за изплащане на заплатите на
работниците си, съдът намира следното:
За основателността на главната искова претенция следва да се проявили
в обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: наличие на валидно облигационно
правоотношение по договор за заем, сключен между страните, по който на
ответника е предоставена сумата в размер на 1500 лв. със задължението за
връщането й; заемодателят да е изправна страна по договора, т.е. процесната
сума да е предоставена и усвоена от ответника; да е настъпил падежът на
вземането. По правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес съгласно чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да установи
посочените обстоятелствата при условията на пълно и главно доказване.
Последователно се приема в съдебната практика и правната теория, че
договорът за заем за потребление се счита сключен, когато заемодателят
предаде в собственост на заемателя пари или вещи от същия вид, количество
и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му
състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за
връщане на паричната сума, респективно родово определени вещи. Ако
първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият –
няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент – получаването,
се удостоверява от заемодателя с поемането на задължението на заемателя
„да върне”, а не „да даде” нещо. В този смисъл решение № 235/27.09.2016 г.,
постановено по гр.д. № 1362 по описа за 2016 г. на ВКС, IV г.о.
По делото, от показанията на свид. Г. Бончев се установява, че през
м.01.2020г. страните са ищецът В.М. предал сумата от 1500 лв. на М.Ч., която
да му послужи за разплащане с работниците му. Двамата се разбрали
получената сума да бъде приспадната от фактурата, която ще бъде издадена
на дружеството „М. 201“ ЕООД, след издаване на Акт № 19.
По делото не се установява ответникът да се е задължил да върне
взетата сума, напротив, страните са се разбрали сумата от 1500 лв. да бъде
приспадната от фактурата, която ще бъде издадена на ищеца, след издаване на
Акт № 19. В този смисъл е налице липса на втория елемент от фактическия
състав на иска - съгласието на страните за връщане на паричната сума,
доколкото без да е налице договореност за връщане на сумата, то не би могъл
да настъпи падежът на вземането. Поради липса на уговорка между страните
за връщане на предадената сума, съдът намира, че не са осъществени
елементите на фактическия състав на договора за заем, а предадената сума в
размер на 1500 лв. представлява авансово плащане.
На следващо място, по делото не се установи дали В.М. е предал сумата
от 1500 лв. в лично качество или в качеството си на управител на дружество
13
„В“ ЕООД. Доколкото по делото липсват доказателства за осчетоводяване на
предадената сума, настоящият съдебен състав намира, че процесната сума в
размер на 1500 лв. не би могло да се приеме че е предадената от В.М. на М.Ч.
в качеството му на управител на дружество „В“ ЕООД, което да се
легитимира в настоящия процес, като носител правото да претендира
връщането й.
С оглед гореизложеното, ищецът по насрещният иск не доказа при
условията на пълно и главно доказване, в хода на съдебния процес,
материалнопоравната си легитимация на че в качеството си на управител на
дружеството „В“ ЕООД е предал процесната сума в размер на 1500 лв., на
М.Ч., като управител на „М. 201“ ЕООД, поради което предявеният иск
следва да се отхвърли като недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски се поражда само за
ищцовата страна по предявените главни искове.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер от 2463
лв. за настоящото производство – за държавна такса, възнаграждение на вещи
лица по СТЕ и ССчЕ и адв. възнаграждение по главните и насрещни искове,
както и разноски по заповедното производство в размер от 428,64 лв. – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че
„В“ ЕООД, ЕИК: *******, ДЪЛЖИ на „М. 201“ ЕООД, ЕИК:
******, сумата от 3120 лв. представляваща неизплатена част от задължение
по фактура № 7 от 27.12.2019 г. по договор за възлагане на строителство от
14.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение - 17.08.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и 312 лв., представляваща
неустойка за забава в размер на осн. чл. 10,3 от договор за възлагане на
строителство от 14.11.2019 г., за периода 28.12.2019 г. - 16.08.2020 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение - 17.08.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 24.09.2020 г. по ч.гр. д. № 39 631/2020 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В“ ЕООД, ЕИК: ******* срещу „М. 201“
ЕООД, ЕИК: ****** иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за
сумата от 3 000 лв., представляваща заплащане на разходите, необходими за
поправката на изпълнената работа с недостатъци, ведно със законната лихва,
14
считано от датата на предявяване на насрещната искова молба - 18.10.2021 г.,
до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В“ ЕООД, ЕИК: ******* срещу „М. 201“
ЕООД, ЕИК: ****** иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 6 000
лв., представляваща пропуснати ползи вследствие на предсрочно прекратен
договор от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба - 18.10.2021 г., до окончателното
изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В“ ЕООД, ЕИК: ******* срещу „М. 201“
ЕООД, ЕИК: ****** иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1
500 лв., представляваща предоставени парични средства на „М. 201“ ЕООД,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещната
искова молба - 18.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК: *******, ДА ЗАПЛАТИ на „М. 201“
ЕООД, ЕИК: ****** сумата от 2463 лева, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и сумата от 428,64
лв., представляваща направените разноски в производството по ч.гр. д. № 39
631/2020 г. по описа на СРС, 66 състав, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15