РЕШЕНИЕ
№ …………………/02.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 3815 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.и.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *
А. –
управител, срещу „**“ ЕООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. Стилиянов – управител, искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 266, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: за сумата от 506,11 лв. (петстотин и шест
лева и единадесет стотинки), представляваща главница за стойността на
извършена доставка по акт за СМР въз основа на договор за доставка и монтаж на
ОВК оборудване, за която сума е издадена фактура № */16.12.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена по чл.
410 ГПК заповед за изпълнение
№420/31.01.2020 г. по ч.гр.д. № 1101/2020 г. по описа на ВРС, 51 състав, както и сума в размер на 3623.70 /три хиляди шестстотин двадесет и
три лева и 70 ст./ лева – дължима главница, по фактура № */
21.06.2019 год. за доставка и монтаж на ОВК оборудване, за които има Акт за
СМР, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2020
год. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена по
чл. 410 ГПК заповед за изпълнение
№455/31.01.2020 г. по ч.гр.д. № 1102/2020 г. по описа на ВРС, 14 състав.
В
производството са приети за съвместно разглеждане направеното в условие на
евентуалност от ответника възражение за
прихващане за сумата 2887,65лв.,
представляваща неустойка за периода от 06.03.2019 г. до 18.06.2019г., поради
забавено изпълнение съгласно т. 30 от договор за доставка и монтаж на ОВК
оборудване от 04.02.2019г., евентуално със сумата от 1212,81в., представляваща неустойка за периода от 07.05.2019 г. до
18.06.2019г., поради забавено изпълнение съгласно т. 30 от договора.
В исковата молба се излага,
че на 04.02.2019 г. страните сключили договор за изработка, доставка и монтаж
на ОВК оборудване, съобразно изготвена оферта от 31.01.219 г., неразделна част
от договора. В изпълнение на договора ищецът изработил и доставил и монтирал в
срок необходимото оборудване, за което издал процесните
фактури. Твърди се, че уговорените СМР, подробно описани, са извършвани
поетапно в срок в периода от 25.04.2019 г. до 18.06.2019 г., като са приети без
забележки от техническия ръководител и одобрени от представител на ответника.
Твърди, че стойността на целия договор е 28876,50лв., като незаплатени са
останали сумите от 506,11лв. и 3623,70лв., за което са издадени фактури. Сочи,
се че стойността на СМР е 11055,60лв., от които авансово е платено 7431,90лв.,
като след приемане на сумата е останала незаплатена в размер на 3623,70лв.
Настоява се, че ищецът е изправна страна, поради което му се дължи договореното
заплащане. По отделни пера посочва вида и размера на извършената работа.
Настоява се за уважаване на така предявените искове. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание
исковете се поддържат, чрез процесуален представител. Настоява се, че спорният по
делото въпрос относно реално извършване на работата е доказан от гласните
доказателства, и че процесните СМР са извършени през
май и април, а фактурите са издадени по-късно. Работата била приета от
страните, поради което се моли за уважаване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „**“ ЕООД, в който се оспорва
предявеният иск като неоснователен. Сочи, че в началото на месец
февруари 2019г. между „**“ ЕООД като възложител и трето неучастващо в спора
лице „**“ ЕООД, чиито управител е Тодор А., било уговорено да бъде монтирано ОВК оборудване в сграда находяща се в гр.*. Излага се, че „**" ЕООД е било
строител на сградата, а инвеститор и собственик на тази сграда е „Дебър проект“
ООД. Сочи се, че страните договорили извършване на СМР, подробно описани в
посочената от ищеца оферта със срок за изпълнение бил договорен на четири
седмици, считано от датата на получаване на аванса за възложените СМР. За
аванса „*“
ЕООД издало фактура № 11/31.01.2019г., в която било записано, че се издава по
Акт № 1 за доставка и монтаж на ОВК оборудване, но такъв акт не съществувал.
Сочи, че авансът в размер на 12204 лева бил заплатен по банкова сметка *** „**“
ЕООД на 12.02.2019г. Излага се, че към 12.02.2019г. договор за доставка и
монтаж на ОВК оборудване за обект от 04.02.2019г. не е бил сключен. Твърди се,
че възложените CMP били изпълнени от „**“ ЕООД и приети от ответника с Протокол
акт обр. 19 от 18.06.2019г. на стойност 9213,00 лева
без ДДС /11065,60 лева с ДДС/ и протокол акт обр. 19
без дата на стойност от 7581,20 лв. без ДДС /9097,40 лева с вкл. ДДС/, като
протоколите били подписани от Кристиян Халачев, като представител на „**“ ЕООД.
Излага, че доставките - извършени СМР са документирани от „*“ ЕООД с фактура № */03.07.2019 г. за
Протокол акт обр. 19 с дата 18.06.2019г. и фактура № */03.07.2019 г. - за
протокол акт обр. 19 без дата на стойност от 7581,20
лв. без ДДС /9097,40 лева с вкл. ДДС/. Твърди, че по настояване на управителя
на ищеца през м. април 2019 г. ответник направил второто плащане на
16.04.2019г. в размер на 7431,90 лева за възложените СМР по сметка на „Т.И.“
ЕООД, за което е издадена фактура на 25.04.2019г. Във връзка с това бил подписан Договор за
доставка и монтаж на ОВК оборудване за обект, с дата от 04.02.2019г., като
ответникът се съгласил на това заради забава в изпълнението на възложените СМР
и за да не се ангажира отговорността му на строител. Твърди се, че приложения
по делото Протокол акт обр. 19 от 18.06.2019г. е
подменена първата страница, на която вече вместо „**“ ЕООД е записано
дружеството „Т.И.“ ЕООД. В тази връзка оспорва наличие на вземане от ищеца към
ответника. Твърди, че акт протокол обр. 19 на
стойност от 506,11 лева не съдържа реално приети СМР, а дублира СМР по
„смукателна вентилация подземен гараж" по протокол акт обр.
19 без дата на стойност от 7581,20 лв. без ДДС /9097,40 лева с вкл. ДДС/ , т.е.
че фактура № */16.12.2019г. не документира реално извършени
СМР различни от тези по протокола, като са приети заедно с останалите на
18.06.2019г.. Настоява, че ищецът не е изпълнил
задълженията си в срок, като последните са извършени със закъснение от
104 дни изчислено от 12.02.2019г., когато е платен аванса, до 18.06.2019г.,
когато е подписан протокол обр. 19. В тази връзка релевира възражение за прихващане със сумата от 2887,65лв.,
представляваща неустойка за периода от 06.03.2019 г. до 18.06.2019г., поради
забавено изпълнение съгласно т. 30 от договора, евентуално със сумата от
1819,22лв., представляваща неустойка за периода от 06.03.2019 г. до
18.06.2019г, поради забавено изпълнение съгласно т. 30 от договора. Моли се за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание, ответникът чрез процесуален
представител, оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им, евентуално
за уважаване на направеното възражение за прихващане. Релевира
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца в
заповедното и исковото производство.
Съдът въз
основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните счита за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д. №
1101/2020 г. по описа на ВРС, 51 състав, срещу ответника е издадена заповед чл. 410 ГПК заповед за изпълнение №420/31.01.2020 г.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответника, поради което са
дадени указания за предявяване на иска на заявителя.
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д. №
1102/2020 г. по описа на ВРС, 14 състав, срещу ответника е издадена заповед чл. 410 ГПК заповед за изпълнение №455/31.01.2020 г.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответника, поради което са
дадени указания за предявяване на иска на заявителя.
От представената оферта №*
от 31.01.2019 г. от „Т.И.“ ЕООД до „**“ ЕООД, се
установява предлагане на извършване на доставка и монтаж на вентилационна и
климатична инсталация срещу цена от 28876лв. без ДДС.
С договор за доставка
и монтаж на ОВК оборудване за обект от 04.02.2019 г., между „**“ ЕООД и „Т.И.“ ЕООД, подписан на
всяка страница от представители на страните, се установява, че същите са
договорили по оферта с №* от 31.01.2019 г. да се извърши изработка,
доставка и монтаж на ОВК оборудване в срок от 4 седмици, от датата на
авансовото плащане до подписване на Акт за СМР
или протокол за 72 часови проби срещу цена от 28876,50л.в без ДДС. В т.
30 е договорено при забавяне на монтажните работи на монтажните работи от
страна на изпълнителя да се дължи неустойка от 0,1 % на ден върху стойността на
офертата, но не повече от 10% от общото възнаграждение.
Видно от Протокол/Акт
обр. 19 за извършени СМР, със страни „**“ ЕООД и „**“
ЕООД, проверени от инж. *, предадени от *, на 18.06.2019 г. е
удостоверено извършване на работата на обект Жилищна сграда ул. Дебър 19
климатизация на стойност 11055.60лв.
Представен е и
Протокол/Акт обр. 19 за извършени СМР, със страни „Т.И.“
ЕООД и „**“ ЕООД, подписан от страните без дата, в което е удостоверено
извършване на работата на обект Жилищна сграда ул. Дебър 19 климатизация на
стойност 11055.60лв.
Представен е и
Протокол/Акт обр. 19 за извършени СМР, със страни „Т.И.“
ЕООД и „**“ ЕООД, проверени от инж. *, предадени от *, на 18.06.2019 г. е
удостоверено извършване на работата на обект Жилищна сграда ул. Дебър 19
климатизация на стойност 11055.60лв.
С протокол /Акт обр. 19 за извършени СМР, проверени от * и одобрени от Г. *, са удостоверени СМР
на стойност от 9097,40лв. с възложител „**“ ЕООД и изпълнител „**“ ЕООД.
С протокол/Акт обр. 19 за извършени СМР с възложител „**“ ЕООД и
изпълнител „Т.И.“ ЕООД са посочени извършени СМР на стойност 506,11лв.
Видно от
представената по делото фактура от 31.01.2019 г. в полза на * * АД е извършено
плащане по акт №1 за доставка и монтаж на ОВК оборудване в размер на 12204лв.
Представен е отчет по
сметка от 18.02.2019 г., видно от който в полза на „**“ ЕООД е заплатена сумата
от 12204лв.
От представения отчет
по сметка от 22.04.2019 г. се установява, че на 16.04.2019г. е извършено
плащане в полза на „Т.И.“ ЕООД по проформа фактура
15/11.04.2019 г. в размер на 30995,93лв.
Представени са по
делото неподписани фактури от 03.07.2019 г. издадени от „**“ ЕООД в полза на „**“ ЕООД на стойност
5527,80лв. и 4548,72лв.
С приемо-предавателен
протокол от 18.06.2019 г. се установява, че на посочената дата представител на „Т.И.“ ЕООД е предал на „**“
ЕООД оборудване – вентилатор взривозащен тип на
стойност 2520лв.
Видно от приемо-предавателен протокол от 07.05.2019 г., на
посочената дата представител на „Т.И.“
ЕООД е предал на „**“ ЕООД оборудване, подробно описано в протокола.
В представената фактура №*/21.04.2019
г., издадена от „Т.И.“
ЕООД, е отбелязано остойностяване на доставка, монтаж и ремонт на
оборудване по Акт за СМР – климатизация,
което след приспадане на авансово плащане, възлиза на 3623,70лв.
В представената фактура №*/16.12.2019
г., издадена от „Т.И.“
ЕООД, е отбелязано остойностяване на доставка, монтаж и ремонт на
оборудване по Акт за СМР в размер на 506,11лв.
С писмо вх. № 27/21.05.2020 г. ответникът е
отправил покана до ищеца за извършване на прихващане на задължението си по
договора от 04.02.2019 г. и вземане за неустойка, поради забавено изпълнение.
От назначената по делото първоначална
съдебно-счетоводна експертиза и повторната съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че съобразно счетоводните записвания в
счетоводството на ищеца и на ответника цялото задължение на ответното дружество
е в размер на 4 129,81 лв. в т.ч. по ф. №*/21.06.19г. - 3 623,70 лв. с ДДС и по ф. №*/16.12.19г. - 506,11 лв. с ДДС. Съобразно
заключението за периода 01.01.2019г.-30.04.2020г. за
сметка "Доставчици" в
счетоводството на ответното дружество са отразени фактури №№*, издадени от „Т.И."ЕООД,
т.е. всички издадени от доставчика документи със сбор на сума за плащане от 11
561,71 лв. Установява се, че частичното плащане за доставка и монтаж в размер
на 7 431,90 лв. е отразено по сметка "Доставчици", като е закрит
разчета по фактура №*/16.04.2019г. Според Хронологична ведомост - аналитична за периода 01.01.2019г.-30.04.2020г. за сметка "Доставчици" в
счетоводството на ответното дружество е отразена и фактура №*/31.01.2019г., издадена от „**"
ЕООД с данъчна основа от 10170 лв. и 2034 лв. ДДС. Отразено е плащане на тази
фактура на 12.02.2019г. от 12204лв. Фактури №*/03.07.19г. и №*/03.07.19г. кореспондират като
цена (данъчна основа) с Протокол акт обр. 19 с дата
18.06.2019г., приложен на листи 7 и 8 от г.д. № 3815/2020г. на стойност 9213,00
лева без ДДС /11065,60 лева е ДДС/ и протокол акт обр.
19 без дата на стойност от 7581,20 лв. без ДДС /9097,40 лева е вкл. ДДС/ -
приложен на лист № 9 от същото дело. Съобразно заключението има извършено
плащане по сметка на „**“ ЕООД само по фактура №*/31.01.2019г. в размер на 12
204,00 лв. с основание „плащане по фактура“. В съдебно заседание вещото лице по
допуснатата повторна съдебно-счетоводна експертиза сочи, че процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ищеца и ответника, вписани са в дневниците за покупки и
продажби на двете дружества, както и по същите е упражнено правото за
приспадане на данъчен кредит от ответната страна.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на *, воден от ищеца и *, водена от ответника.
От показанията на свидетеля *, се установява, че като консултант
относно работата на системата и инсталацията на обекта на * *, е констатирал, че същата работи
нормално. Това се случило в началото на месец май 2019 г. Излага предположение,
че „**“ ЕООД е изпълнил инсталацията на
обекта, както било по договора, но не бил виждал договора. Била изградена
вентилация на подземни гаражи.
От показанията на свидетеля * се установява, че последната работи по
трудово правоотношение при ответника от 2018 г. Свидетелката сочи, че „**“
е възложило изработката на ОВК инсталацията на обект в гр. * на „**“ ЕООД по
оферта от м. 01.2019 г. Излага, че СМР на обекта са
изпълнени от „**“ ЕООД, които били приети и със съответните актове. Споделя, че
по данъчни съображения помолили „**“ да издаде фактура по авансово плащане през
месец януари въз основа на акт за приемане, който към датата на издаването
ѝ несъществувал. Този акт съществувал, но бил подписан по-късно през м.
12.2019 г. Свидетелката сочи, че има
сключен договор между „** *“ и „**“ през м. 12.2019 г. Започнали работа по
обекта през месец април 2019 г. и приключили лятото юни-юли на 2019 г. Като
служител при ответника водила комуникация само с ** и счита, че са служители на
„**“ ЕООД са работили на обекта им. Споделя, че управителят на **“ ЕООД помолил
последващите актове за СМР да бъдат пуснати от друго
негово дружество „** Инженеринг“. Излага, че „**“ закъснявали много със
сроковете, поради забавяне на завършването на сградата и се съгласили да се фактурира
работата от „** Инженеринг“. Свидетелката разказва, че договорът през декември
бил сключен със задна дата, тъй като пускали фактури от името на дружеството „**
*“. Има ли частични плащания към тази
фирма. От ** нямало извършени СМР през месец декември 2019 г. Излага, че СМР-тата, които са подписвали своевременно при изпълнение
на СМР, техен представител с наш техник от обекта, са извършени реално на
обекта. Оставали 506 лева, които трябвало да бъдат „дофактурирани“,
реално, които не са платени. Сочи, че фактура от 31.01.2019 г. , издадена на * *, е сгрешена и трябва да е на **
ЕООД, тъй като нямали никакви договорни отношения с Трансстрой Варна. Сумата по
фактурата от 31.01.2019 г. била платена от **.
Предвид така
установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК вр. чл. 327 ТЗ. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения
в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието
на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1101/2020
г. по описа на ВРС, 51 състав и ч.гр.д. № 1102/2020 г. по описа на ВРС, 14
състав.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: съществуване
на валидно облигационно отношение между страните по делото, в това число и
постигната между страните уговорка за осъществяване на строително-монтажни
дейности и доставка в твърдения вид и обем; изправността му по договора, както
и претендираното вземане по размер. При установяване
на посочените обстоятелства в тежест на
ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения или
други правопогасяващи, правоизключващи
или правоунищожаващи възражения, в т.ч. че е изпълнил
изцяло и в срок задълженията си, както и извършване на работата от трето лице.
От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. приетите по делото първоначална
и повторна съдебно-счетоводна експертизи, се установява наличието на търговски
взаимоотношения между страните, в рамките на които са се развили и процесните сделки, които са индивидуализрани
по страни, предмет и цена, видно от съдържането на приобщените фактури.
Съгласно
трайно установената съдебна практика фактурата може да се приеме като
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на движими вещи, в
случаите, когато съдържа необходими елементи от съдържанието на сделката.
Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни към
възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е съставена /в
този смисъл Решение № 96/26.11.2009 год. по т.д. № 380/2008 год. на ВКС, I
т.о., Решение № 46/27.03.2009 год. по т.д. № 546/2008 год. на ВКС, II т.о и
др./
В случая представените по делото фактури, както се установи от приетите по делото
съдебно-счетоводни експертизи са отразени в счетоводството и от ответното
дружество, а сумите по тях са включени регистрите му за покупки по ДДС. По
същите ответникът е ползвал и данъчен кредит. В случай, че е имал възражения по
тези сделки, поради недоставяне на стоката или липса на представителна власт за
лицата-получатели, то ответника е следвало да ги изложи незабавно. Фактът, че е
осчетоводил фактурите, без да изложи никакви възражения (доказателства в тази
насока не са ангажирани по делото), следва да се тълкува като неизгодно за него
обстоятелство – признание, че работата и стоките по фактурите са реално
получени.
В допълнение на изложеното, съдът намира, че и
работата, която е възложена с договора за СМР е реално осъществена от ищеца и
следва да бъде заплатена.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установи по категоричен начин, че работата е осъществена от
трето лице, комуто се дължи възнаграждението по договора. Отделно от това, няма
законова пречка изпълнителят да ангажира трети лица подизпълнители за
изпълнение на работата, като вътрешните им отношения не засягат постигнатите
между страните по първоначалния договор уговорки. Съдът кредитира показанията
на свидетеля Димитрова при условията на чл. 172 от ГПК, предвид наличието на
трудово правоотношение с ответника, но от същите се установява, че работата е
осъществена реално на обекта. Свидетелката заяви, че към ищеца са извършени
частични плащания и са издавани фактури с оглед осчетоводяване в дружеството.
Данните, че са осчетоводявани фактури със задна дата и че договорът за СМР е
подписан между страните по-късно, не разколебава извода за наличие на договорни
отношения между страните и реално осъществяване на работата от ищеца. Договорът за поръчка е неформален и консесуален, поради което за действителността му не се
изисква писмена форма, а последната е само за доказване. Още повече,
свидетелката Димитрова посочва, че при осъществяване на работата не знае чии
работници са извършвали дейности по обекта, тъй като на място не им се изисква
трудов договор, но едновременно с това са договорили фактурите да се издават на
името на ищеца. Следователно, дори
ищецът да е възложил работата на трето лице – „**“ ЕООД, като подизпълнител,
факт е, че възнаграждението се дължи от възложителя съобразно договора от
04.02.2019 г. на „Т.И.“ ЕООД за осъществената работа от този подизпълнител. Независимо от това от което лице е предадена
работата, от самия
документ от 18.06.2019 г. се установява приемане на работата от
възложителя без възражения. Последователна е съдебната
практика, че в случай, че възложителят не направи възражения, съгласно ал. 3 на
чл. 264 ЗЗД, работата се счита приета, като законът установява необоримата
презумпция. От показанията на свидетеля Георгиев, които съдът кредитира като
последователни и незаинтересовани от изхода на спора, се установи, че при
извършване на проверка през м.май 2019 г. за изграждане на вентилацията,
инсталацията на обекта е функционирала правилно и е работила безпроблемно. Ето
защо и оспорванията на ответника с отговора на
исковата молба в тази насока са неоснователни. Свидетелят колебливо излага, че
тя е изпълнена от „**“ ЕООД,
но заявява, че не е виждал договора между страните, а изпълнителят е страната,
която е вписана в договора. И двамата
свидетели еднопосочно излагат, че работата на обекта е приключила през лятото –
юни-юли на 2019 г., като свидетеля Димитрова категорично заявява, че през м.
декември на 2019 г. не са извършани СМР. Ето защо, съдът приема, че към датата
на предаване на СМР – 18.06.2019 г. ищецът е изпълнил изцяло, точно в
количествено и качествено отношение възложената работа, поради което му се
дължи възнаграждение.
Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане
на процесните фактури, поради което задължението по
тях е дължимо.
По изложените съображения съдът намира предявените
искове за основателни, поради което следва да бъдат изцяло уважени, ведно със
законната лихва от датата на заявлението до окончателно изплащане на
задължението.
С оглед изложените съображения за основателност на
главния иск подлежи на разглеждане направеното в условие на евентуалност
възражение за прихващане от ответната страна.
В случая ответникът твърди, че забавено изпълнение на
възложената работа, поради което на основание т. 30 от договора претендира
неустойка.
При така релеверираното възражение за прихващане се възлага в тежест
на ответника да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на
валидно облигационно отношение между страните, по което е уговорено неустоечно задължение при неизпълнение; действителността на
клаузата за неустойка, забава на ответника за изпълнение на уговорените
задължения по договора, както и размера на претенцията за процесния период, а на ищеца - наличието на обективна невъзможност
за изпълнение.
Не е спорно между страните, а и видно от съдържанието
на договора от 04.02.2019 г. страните в т. 30 са договорили, че при забавяне на
монтажните работи от страна на изпълнителя се дължи неустойка от 0,1 % на ден
върху стойността на офертата, но не повече от 10% от общото възнаграждение. Т.е.
налице е валидна договорна клауза, предвиждаща заплащане на мораторна неустойка.
Съгласно постигнатите между страните уговорки в т. 2 и
т. 3 от договора изпълнителят-ищец е поел задължение да извърши изработка,
доставка и монтаж на ОВК оборудване в срок от 4 седмици, от датата на
авансовото плащане до подписване на Акт за СМР или протокол за 72 часови проби
срещу цена от 28876,50л.в без ДДС.
Видно от изготвената първоначална ССчЕ на вещото лице К.К., в
неоспорената част, на 16.04.2019г. ответникът е извършил плащане в полза на
ищеца в размер на 7431,90лв., осчетоводено и при двете дружества. Съдът намира,
че с това плащане се поставя началото на срока на изпълнение на договора,
поради което от този момент тече и възможността ищецът да изпълни своевременно
задълженията си по договора. Съдът намира за недоказано, че с извършеното
плащане в полза на третото лице – „**“ ЕООД от 12.02.2019 г. е поставено
началото на изпълнение на договора, доколкото от гласните доказателства посредством
разпита на свидетеля * се установи, че част
от фактурите са антидатирани, както и че са издавани
въз основа на актове, които не са съществували към датата на издаването им. Не
се установи по категоричен начин, че тази сума е изплатена въз основа на
постигнатите между страните договорки за заплащане на аванс, с който да се
обвърже началния срок на изпълнение на договора. Още повече, същата е издадена
на името на трето лице – „* *“
ЕООД, с което и свидетелката * споделя, че не са
имали търговски взаимоотношения.
По изложените по – горе съображения ищецът е
следвало в срок от четири седмици, т.е. до 14.05.2019 г. да извърши възложените
СМР. От показанията на свидетелката Димитрова и от представения от страните
протокол за приемане на работата, еднопосочно се установи цялостно извършване и
приемането ѝ на 18.06.2019 г. Фактът, че през месец май е осъществена
проверка на вентилационната система, установено от показанията на свидетеля
Георгиев, не означава, че в този момент работата е била приета от възложителя. От
друга страна, от показанията на свидетелката * се
установи, че именно поради забавеното изпълнение от страна на изпълнителя се е
налагало префактуриране на суми и съставяне на антидатирани документи. Ищецът не е ангажирал доказателства
за наличието на обективни причини, попречили своевременно изпълнение на
възложената работа, поради което в периода от 14.05.2019 г. до 18.06.2019 г.
същият е бил в забава и съобразно постигнатите между договорености дължи
компенсаторна неустойка. Следователно ищецът е бил в забава 33 дни, т.е.
неустойката възлиза на 3,3% от цената на договора в размер на 28876,50лв. без
ДДС, поради което на ответника се дължи сумата от 952,92 лева без ДДС или
сумата от 1143,50лв. с ДДС, до която сума релевианото
възражение за прихващане е основателно.
По правилото на чл. 76 от ЗЗД тази сума от
1143,50 лв. с ДДС следва да се приспадне от по-старото задължение от 21.06.2019
г. в размер на 3623,70лв., поради което на ищеца следва да се присъди сумата от
2480,20 лв. по фактура от 21.06.2019 г. и искът следва да бъде уважен до този
размер, а за разликата до претендираната сума – да се
отхвърли, поради извършено прихващане с насрещното вземане на ответника за
неустойка по договора. Липсват доказателства за заплащане на сумата от
506,11лв. по фактура от 16.12.2009 г., поради което това вземане следва да се
присъди в пълен размер, респективно искът за заплащането му да се уважи в пълен
размер.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение. Срещу така претендираното
адвокатско възнаграждение по водените заповедни производства е релевирано възражение за прекомерност, което съдът намира
за неоснователно. На първо място, по така заявените претенции, които по
характер са самостоятелни такива, страната няма пречка да заяви самостоятелни
искове, респективно се дължи и отделно възнаграждение за тях. От друга страна,
с възражението по чл. 414 от ГПК в рамките на заповедното производство не е
заявено своевременно такова възражение, поради което е преклудирана
възможността за валидното му заявяване. По изложените съображения на ищеца се
следват разноски за водените заповедни производства по ч.гр.д. № 1101/2020
г. по описа на ВРС, 51 състав и ч.гр.д. № 1102/2020 г. по описа на ВРС, 14
състав, съобразно уважената част от исковете или сумата от 325 лв. по ч.гр.д. № 1101/2020 г. по описа на ВРС, 51 състав за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 297,37 лв. по ч.гр.д. № 1102/2020 г. по
описа на ВРС, 14 състав. В рамките на заповедните производства от длъжника не
са претендирани разноски и не са представени
доказателства за извършени такива, поради което такива не следва да се
присъждат.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство. Ищецът е
представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 900 лв. по
два договора с процесуалния си представител. Срещу така претендираното
възнаграждение ответникът своевременно в с.з. е релевирал
възражение за прекомерност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност,
броя на предявените искове, материалния интерес и предвидения в Наредба №
1/2004 г. минимален размер намира възражението за основателно, поради което
възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 600 лв., която е в
близък до предвидения минимален размер. Ето защо съобразно представените
доказателства за заплатена държавна такса от 97,47лв., 150 лв. за ССчЕ и 600лв. адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената чат от иска в тежест на ответника следва да се възложи сумата в общ
размер от 612,81 лв.
С оглед
изхода на спора и отправеното от ответника искане на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят сторените в исковото производство разноски, за които
са представени доказателства – 300 лв. за ССчЕ и 630
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които съобразно отхвърлената част
от исковете, възлизат в общ размер на 257,51лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО между
страните, че „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г. Стилиянов – управител, дължи на „Т.и.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Тодор А. – управител, сумите, както следва: за сумата от 506,11 лв. (петстотин и шест лева и единадесет стотинки),
представляваща главница за стойността на извършена доставка по акт за СМР въз
основа на договор за доставка и монтаж на ОВК оборудване, за която сума е
издадена фактура № */16.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена по чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение №420/31.01.2020 г. по ч.гр.д. № 1101/2020 г. по описа на
ВРС, 51 състав, както и сума
в размер на 2480,20 лв. /две хиляди
четиристотин и осемдесет лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима главница, по фактура № */
21.06.2019 год. за доставка и монтаж на ОВК оборудване, за които има Акт за
СМР, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2020
год. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена по
чл. 410 ГПК заповед за изпълнение
№455/31.01.2020 г. по ч.гр.д. № 1102/2020 г. по описа на ВРС, 14 състав, на
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за разликата до претендирания
размер от 3623,70 /три хиляди шестстотин двадесет и три лева и 70 ст./ лева, поради прихващане със сумата от
1143,50лв. с ДДС, представляваща неустойка за периода от 15.05.2019 г. до
18.06.2019г., поради забавено изпълнение съгласно т. 30 от договор
за доставка и монтаж на ОВК оборудване от 04.02.2019г.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г. * – управител, да заплати на „Т.и.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от *
А. –
управител, сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
1101/2020 г. по описа на ВРС, 51 състав; сумата от 297,37 лв. (двеста деветдесет и седем
лева и тридесет и седем стотинки) по ч.гр.д. № 1102/2020 г. по описа на ВРС, 14
състав, както и
сумата от 612,81 лв. (шестстотин и
дванадесет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото исково
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.и.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от *
А. –
управител, да заплати на „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Г. * – управител, сумата
от 257,51лв. (двеста петдесет и седем лева и петдесет и една
стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
исково производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: