РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 549 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 121/14.06.2019
г. по гр.д.№ 130/2019 г. по описа на ЛРС е отхвърлен предявеният от Н.Н.А. срещу М.А.А. иск за
прекратяване на сключения на 27.05.1987 г. в с. ***, обл. В. Т., граждански
брак чрез развод по чл. 49, ал.1 от СК, като неоснователен.Осъден е Н.Н.А. да заплати държавна такса от 25 лв. за
завеждане на исковата молба, както и окончателна държавна такса в размер на 25
лв.
Депозирана
е въззивна жалба от Н.Н.А., чрез особен представител, срещу решение № 121/14.06.2019 г. по гр.д.№ 130/2019
г. по описа на ЛРС, което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че при
постановяване на решението първоинстанционният съд не е изследвал обективно,
цялостно и всестранно фактическата обстановка и доказателствата по делото.Прави
се искане да се отмени обжалваното решение изцяло и вместо него да се постанови
друго такова, с което да се уважи първоначално предявеният иск на основание
чл.49, ал.1 СК и да се постанови решение, с което да се присъди развод по вина
на М.А..
Въззиваемата
страна - М.А.А., редовно
призована, не се явява и не взема становище.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Настоящата
инстанция приема за установено следното от фактическа страна.
От приложеното
удостоверение за сключен граждански брак, съставен в с.***, обл.В. Т., е видно,
че такъв е сключен на *** г. между въззивникът Н.Н.А. и въззиваемата М.А. Л.,
която след сключването на брака е приела да носи фамилното име А..
За изясняване на
спорните по делото обстоятелства пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателства.
От показанията
на децата на страните-свидетелите Н. Н. и Ю. Н. е видно, че майка им и баща им
са разделени повече от десет години - от 15-16 години.Майка им ги е оставила и
изчезнала.Двамата са останали при баща си, не знаят къде е майка им, тя не ги е
търсила и не се е обаждала, не са имали никакъв контакт.Гледал ги е само баща
им.Не е идвала в гр.Л. повече от 10 години.
Показанията на
свидетелите следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК,
тъй като те имат непосредствени впечатления от взаимоотношенията между
въззивника и въззиваемата през продължителен период от време.
От правна страна
настоящата инстанция приема следното.
Правното основание
на предявеният иск е чл.49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от СК – по иска за
развод.Претенцията за разрешаване на въпроса за
фамилното име е и с правно основание чл.326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК.
Спорни по делото
са въпросите налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е
вината за това, тъй като ищецът Н.А. в исковата молба е поискал съдът да се
произнесе и относно вината за разстройството на брака, като счита, че тя е на
ответницата М.А..
Въззиваемата М.А.
както в хода на първоинстанционното производство, така и в настоящето, не е
изразила становище.
В ППВС №
10/1971 г. е посочено, че една от причините, която може да доведе до
разстройство на брака, е продължителната фактическа раздяла на съпрузите, като
отражението й върху брачните отношения следва да се преценява с оглед на всички
доказателства по делото.
Разводът
представлява способ за прекратяване по съдебен ред на брака между съпрузите по
причини, възникнали след сключването му, които имат за последица дълбоко и
непоправимо разрушаване на брачната връзка.От доказателствата по делото се
установява, че към настоящия момент страните са в трайна фактическа раздяла,
която е продължила над 10 години - около 15-16 години, между тях не съществува
никаква семейна близост, а брачната връзка е напълно и необратимо изпразнена от
житейското си съдържание и не изпълнява своята социална функция.При това
положение запазването й не би било полезно за съпрузите и е безпредметно.
Напускането на
семейното жилище, неподдържането на никакви контакти между двамата съпрузи в
продължителен период от време - повече от 10 години, са сред основните причини,
които биха разстроили непоправимо един брак.Ето защо съдът приема, че бракът е
дълбоко разстроен.Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на
двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради
което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена.
Гореизложеното
налага уважаване на иска.
Досежно вината,
съдът намира следното.
Според чл.49,
ал.3 СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно
вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това.Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не
посочва каква да е неговата форма, то е възможно да е направено в исковата
молба, какъвто е и процесния случай.
Законовата
уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака“.
За да бъде
прието, че само единият от съпрузите е предизвикал разрушаването на цялостта на
брачната връзка е необходимо да бъде установено негово трайно и системно
поведение в отклонение от изискванията
на чл. 13-17 СК, както спрямо
другия съпруг, така и спрямо децата.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема, че вина за разстройството на
брака има въззиваемата, която е напуснала семейството преди повече от 10 години
-15-16 години и през този период от
време въззивникът е бил този, който е полагал грижи за семейството и децата, не
се е обаждала, не поддържат никакви отношения.
Предвид
изложените съображения съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното
решение и вместо него постановено друго такова, с което предявеният иск с правно основание чл.49, ал.1 СК във вр. ал.3 СК следва да бъде уважен и бъде прекратен с развод гражданският
брак, сключен между Н.А. и М.А. поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им, като вина за настъпилото такова има съпругата М.А..
Съгласно чл.322,
ал.2 ГПК всички брачни искове, към която група спада и процесният за развод,
може да се съединяват помежду си, като с тях задължително се предявява и
разглежда и иска за фамилното име.Според ал.3 на този текст разпоредбата на
ал.2 се прилага и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.
Съгласно чл.326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът решава и въпроса за фамилното
име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще.
Според чл.53 СК
след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.При
действието на новия СК принципът на изгубване е заменен с принципа за запазване
на фамилното име, тъй като правото на име е право на личността.
В доктрината се
посочва –„Българско гражданско процесуално право“-ІХ преработено и допълнено издание, че с влизане
в сила на новия СК служебното задължение на съда да се произнесе по въпроса за
фамилното име след развода е отпаднала.
Искът с правно
основание чл.53 СК, предявен от съпруга Н.А. с искане след прекратяване на
брака съпругата му да носи предбрачното си име Л. е недопустим, предявен от
нелегитимирана страна (определение №
173/16.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 5856/2015 г.-ІV г.о., определение №
344/31.03.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 6656/2014 г., ІІІ г.о.).
Ето защо същият
следва да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустим и да бъде
прекратено производството по делото в тази му част.
При този изход
на процеса следва на основание чл.78, ал.6 ГПК във вр. чл.329, ал.1 ГПК във вр.
чл.6, т.1 и т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, да бъде осъдена въззиваемата да заплати в полза на ПлОС държавна такса в
общ размер на 50 лв.
На основание чл.112 от
Правилника за администрацията в съдилищата, след влизане в сила на решението, следва да се изпрати съобщение до служба
„Гражданска регистрация и административно обслужване“ на областно равнище.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 121/14.06.2019 г. по гр.д.№130/2019г. по описа на Левченски районен
съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание
чл.49, ал.1 във вр.ал.3 СК гражданския
брак, сключен с акт № *** г., на *** г. в с.***, община П., област В. Т., между
Н.Н.А., ЕГН **********,***, и М.А.А., ЕГН **********,***, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, като вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има съпругата М.А.А., ЕГН **********,***.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявеният от Н.Н.А., ЕГН **********,***,
срещу М.А.А., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.53 от СК за
възстановяване на фамилното име от преди
брака на жената след развода – Л., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
му част.
Осъжда на основание чл.78, ал.6 ГПК във
вр. чл.329, ал.1 ГПК във вр. чл.6, т.1 и т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, М.А.А., ЕГН **********,***, да заплати
по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 50 лв.
На основание чл.112 от
Правилника за администрацията в съдилищата, след влизане в сила на
решението, следва да се изпрати
съобщение до служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“ на
областно равнище.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: