Решение по КНАХД №588/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила е касационна жалба от „ЕМ ТИ ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД. Жалбата е насочена против решение № 332/24.07.2025г., постановено по а.н.д №578 по описа за Районен съд – Русе за 2025г., с което е потвърдено НП № 18 - 2500184 от 17.03.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Русе. Със санкционния акт на дружеството, за нарушение на чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл.413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Като касационни основания за атакуване на въззивното решение жалбоподателят релевира нарушение на материалния и допуснати съществени процесуални нарушения. Релевират се твърдения, че не било доказано по безспорен и категоричен начин нито качеството „работодател“ на наказаното дружество, нито такова на строител. Това правело санкционният акт необоснован, обстоятелство, несъобразено от районния съд и довело до отхвърляне на жалбата, с която е бил сезиран и потвърждаване на наказателното постановление.

Иска се от касационната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови ново, с което да отмени издаденото срещу дружеството наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител, оспорва основателността на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното в касационното производство решение, РРС е потвърдил оспореното пред него НП № 18 - 2500184 от 17.03.2025 г., като е приел, че нарушението на „ЕМ ТИ ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД е правилно установено и доказано. Счел е още, че събраните в производството доказателства водели на безспорния извод за допуснато от дружеството нарушение на чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Решението на въззивния съд е правилно, въпреки липсата на изложени в него подробни мотиви досежно качеството на наказаното лице, съответно че в това му качество носи отговорност за спазване на изискванията на ЗЗБУТ и Наредба № 2 от 22.03.2004 г.

Настоящият съдебен състав счита, че наличието на осъществен от обективна страна състав на административно нарушение, за което е наказано дружеството „ЕМ ТИ ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД, неговият извършител и безвиновната му отговорност са безспорно установени и доказани в проведеното административно-наказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл.60 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)“. Следващата норма /приетата за нарушена/ от същата Наредба пък казва, че „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение“.

Не се спори, че на 05.02.2025г. длъжностни лица към Д “Инспекция по труда“ Русе извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на „ЕМ ТИ ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД, в обект на контрол – СМР-многофамилна жилищна сграда, находящ се в гр. Русе [улица]. Проверяващите установили, че работниците извършвали СМР на кота +3.50м, без да е обезопасена етажната плоча в обекта чрез съответните приспособления.

Всичко това е материализирано в съставения от извършилите проверка инспектори към ДИТ протокол от 19.02.2025г., от който узнаваме, че са дадени и предписания към дружеството за отстраняване на установените нарушения на трудовото законодателство. Бил издаден и Акт за спиране от 05.02.2025г. със срок – до отстраняване на нарушението.

Липсата на приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение при извършвали СМР на кота +3.50м дало основание и за съставянето на АУАН №18-2500184 от 19.02.2025г. от гл. инспектор Д., а административното нарушение, за което е повдиганото с него обвинение, е квалифицирано като такова по чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Въз основа на АУАН, независимо от подаденото срещу него възражение, в което се обяснили причините за липсата на приспособления - съоръжения, ограждения при извършване на СМР на кота +3.50м, директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе издал и НП № 18 - 2500184 от 17.03.2025 г., оспорено пред РРС и потвърдено от съдебния състав, разгледал жалбата.

За да е налице нарушение на чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.3004 г. и да се осъществи състава на чл.413, ал.2 от КТ, според която норма „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева“, е необходимо да са изпълнени следните две условия: 1. Лицето, срещу което се повдига обвинение по текста на чл.413, ал.2 от КТ да има качеството на работодател, по смисъла на §1,т.2 от ДР на ЗЗБУТ, съответно на строител по смисъла на §1, т.2 от ДР на същата Наредба № 2 от 22.03.2004 г. и да не е обезопасило както се изисква в чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. извършването на СМР на такава височина.

Въпреки, че едва с касационната жалба се оспорва факта наказаното дружество да е имало някое от тези качества, административният съд приема, че събраните в административно-наказателното производство доказателства водят именно на този извод-че „ЕМ ТИ ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД има качеството на строител, който съгласно Наредба № 2 от 22.03.3004 г. носи отговорност за обезопасяване на извършваните от неговите работници СМР. Не е от значение дори релевираното възражение, че не било изследвано от РРС дали дружеството-жалбоподател „има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР КТ, съответно по §1,т.2 от ДР на ЗЗБУТ. Фактът, че при проверката служители на ДИТ-Русе са констатирали работещи на обект „многофамилна жилищна сграда, находящ се в гр. Русе [улица]“ при необезопасяване на извършваните от тях СМР води на извода, че „ЕМ ТИ ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД има качеството на строител, а щом има и работещи лица при него, и на работодател. Това се доказва и от съставените писмени доказателства – Протокол №ПР2405885/19.02.2025г. и Акт за спиране от 05.02.2025г., и от събраните гласни такива пред районния съд. Не се и твърди от наказаното дружество, че спрямо установените на обекта лица друг е възложил работата и носи цялата отговорност за това.

Нещо повече. Липсата на такива приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце е призната от дружеството, което след издадения Акт за спиране е извършило дължимите по чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.3004 г. действия по обезопасяване на СМР на кота +3.50м, за което е съставен и нарочен протокол.

Протокол №ПР2405885/19.02.2025г. и Акт за спиране от 05.02.2025г. са административни актове, те са обвързващи с констатациите в тях, доколкото не са оспорени от адресата им и следва да се съобразят.

Ето защо правилно и обосновано е ангажирана отговорността на дружеството за допуснатото от него нарушение на изискванията на чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., съответно то е санкционирано по реда на чл.413, ал.1 от КТ, тъй като това нарушение е вид неизпълнение на задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Административният съд счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Така издаденото от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе НП № 18 - 2500184 от 17.03.2025 г. е законосъобразно. Като такова правилно е било потвърдено от въззивната инстанция.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на процесуалният представител на ответника - директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат в размер на 130 лева към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в чиято структура е директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

Оставя в сила решение № 332/24.07.2025г., постановено по а.н.д №578 по описа за Районен съд – Русе за 2025г.

Осъжда „ЕМ ТИ ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, с управител П. Ц. да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата от 130 (Сто и тридесет) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.