РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Разград, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Х.
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500037 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. И. Ю. чрез пълномощник против Решение № 190/ 07.
12. 2022 г. по гр. д. № 309/ 22 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което е допусната до
делба между Р. Ю. и А. И. Ю. жилищна сграда, находяща се в УПИ *** в кв. 41 по плана на
гр. *** с площ 830 кв. м. с адм. адрес гр. ***, обл. Разградска, ул. *** ведно със съответните
идеални части от правото на строеж при права по ½ идеална част за страните. Със същото
решение въззивникът е осъден да заплаща на въззиваемата Р. Ю. сумата 90 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствения имот,
считано от датата на подаване на исковата молба 18. 04. 2022 г. до окончателното
извършване на делбата на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК. В жалбата се излагат доводи, че
решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила, тъй като съдът неправилно е преценил събраните по
делото доказателства. Жалбоподателят моли съда да го отмени и да постанови друго, с което
да отхвърли предявената искова молба изцяло, като неоснователна и недоказана.
Въззиваемата страна Р. М. Ю. чрез пълномощник е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба. Оспорва същата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
1
Обжалваното решение е вА.дно и допустимо, а жалбата, депозирана срещу него е
неоснователна. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения,
приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че
страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е бил сключен на 23. 02. 2017
г. и прекратен с развод с Решение № 655/ 17. 12. 2021 г. по гр. д. № 999/ 2021 г. по описа на
РС Разград. С НА за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г.
на Нотариус рег. № 004 на НК, с р-н на д-е РС–Кубрат, вписан в СВ вх. рег. №
332/20.02.2020 г., акт № 200, том 1, дело № 205, партида 31053, преди сключнане брака – на
20. 02. 2017 г., ответникът придобил правото на собственост върху следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО в строителните граници на град ***, обл. Разград, на улица ***,
съставляващо по одобрения със Заповед № 280/31.05.1979 г. ЗРП урегулиран поземлен имот
******* - *** от квартал 41 с площ от 830 кв. м, при граници: улица ***, УПИ ***, УПИ №
***** – *** и УПИ № ********** – ***, заедно с построената в същото дворно място
ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от две стаи и антре с декларирана застроена площ 67 кв.
метра и стопански постройки, с обща декларирана застроена площ по удостоверение за
данъчна оценка 56 кв. метра, ведно с всички подобрения и приращения в имота. Ищцата
твърди, че жилищната сграда била съборена и на нейно място била изградена друга
жилищна сграда със средства на двамата съпрузи, спестени от положен труд в чужбина.
Ищцата е представила 3 бр. спецификации на работна заплата, че е работила по трудово
правоотношение в Гронау, Германия и е получавала седмично възнаграждение в размер на
377.45 евро или около 1500 евро месечно. Претендира делба на сградата при равни права на
страните. Ответникът е направил възражение, че е изключителен собственик на сградата,
тъй като в дворното място не е извършван нов строеж, а основен ремонт и реконструкция на
старата сграда. Само той с личен труд и лични средства е извършвал строително-
монтажните работи на сградата. Имал спестени средства в Банка „ДСК“ в размер на 2700
евро. Представя 3 бр. стокови разписки за заплатени строителни материА. в общ размер на
10 815 лева. Пращал пари на майка си, която ги спестявала и му ги предавала, когато се
върнел в страната.
Св. К. – майка на ответника, дава показания, че синът й работил в Германия, после в
Холандия, изпращал пари по „Уестърн юнион“, тя ги спестявала и като си идвал с тях
правел ремонти на старата къща, която съборил и направил друга. Той намирал работници и
им плащал. След като се оженили, ищцата Р. заминала при сина й в Германия, но често се
връщала в страната. Не стояла при майсторите, докато се строяла къщата. Р. не е живяла в
къщата, свидетелката живеела в къщата.
Св. К. твърди в показанията си, че когато ответникът купил съседния имот, къщата била
стара, кирпичена, трябвало да се ремонтира. Ответникът купил тухли и друго необходимо,
2
казал, че ще ремонтира къщата, ремонтирал я, строил къщата и заминал за чужбина.
Свидетелката виждала Р. да идва в къщата по време на строежа, после разбрала от ответника
в разговор по телефона, че Р. е при него в чужбина.
Според заключението на назначената от райония съд СТЕ, извършените СМР на
процесната сграда представляват „изграждане на нова сграда“.
При тези данни, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
По делото няма спор, а се установява и от представения нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус рег. № 004 на НК, че
дворното място върху което е процесната делбена сграда, е лична собственост на ответника,
доколкото е придобито от него преди сключване на гражданския брак. От показанията на св.
К. и от заключението на СТЕ се установява, че делбената сграда представлява „нова сграда“,
която е построена на мястото на старата сграда. Вещото лице е категорично в извода си, че
процесната сграда представлява ново строителство. Съдът кредитира заключението, тъй
като същото е основано на направените от експерта при оглед констатации относно
строителните характеристики на сградата. Същата представлява нов самостоятелен обект на
право на собственост. Придобита е от страните през време на брака в периода 2017 – 2019 г.
и представлява съпружеска имуществена общност. Според установената съдебна практика,
сградата, построена върху имот лична собственост на един от съпрузите по време на брака
става СИО, тъй като по време на брака се предполага съвместния принос на съпрузите в
построяването на тази сграда. В случая презумпцията за съвместен принос, установена в чл.
21, ал. 3 от СК, не е оборена, тъй като не са нА.це доказателства новопостроената в имота
жилищна сграда да е била изградена изцяло или отчасти с лични средства на ответника. От
представеното от последния банково извлечение се установява, че след 24. 02. 2017 г. е
внесъл общо 2700 евро, която сума от 31. 08. 2018 г. до 27. 11. 2018 г. е изтеглена от него.
Не са нА.це доказателства къде и как са вложени тези парични средства. Представените от
ответника стокови разписки за закупени стротелни материА. и транспорт датират от м.
декември 2017 г. и м. април 2018 г. , т.е. преди горния период, в който са били изтеглени
парите. Безспорно доказателства за произхода на парите, с които са заплатени строителните
материА., посочени в стоковите разписки и че представляват лични средства на ответника,
не са събрани. Показанията на свидетелката К. не са достатъчни да обосноват извод за
нА.чието на твърдяното обстоятелство за лични средства на ответника, които й били
изпращани по „Уестърн юнион“ и да са вложени в придобиването на имота, тъй като се
установява, че в процесния период той и е изпратил един превод от 50 евро.
Към момента на придобиване на собствеността и двамата бивши съпрузи са работили в
чужбина и са разполагА. със средства от трудово възнаграждение, за което ищцата е
представила 3 бр. спецификации на работна заплата в размер на 1500 евро месечно, поради
което и при липса на доказателства за заплащане на цената на вложените труд и материА. в
процесната сграда само и единствено със средства на ответника, следва да се приеме, че е
нА.це съвместен принос при придобиването. Установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция не
е опровергана и делбата следва да бъде допусната при равни квоти.
3
Задължението за плащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писменото поискване от съсобственика, лишен от възможността
също да ползва имота. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на покана по
чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Покана може да
бъде отправена и чрез исковата молба. В случая, исковата молба съдържа искане за плащане
на обезщетение от ползващия недвижимия имот ответник /чрез своята майка – св. К./,
поради което същият дължи обезщетение в размер на средномесечната наемна цена,
установена със заключението на СТЕ.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е
нА.це порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи. По изложените съображения, решението на районния съд
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 190/ 07. 12. 2022 г. по гр. д. № 309/ 22 г. по описа на РС
Кубрат.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването на страните пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4