Решение по дело №7940/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 06.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА

 

          при участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7940/2020 г. по описа на Районен съд  - Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е образувано по предявени от Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „С.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно и субективно съединени искове, както следва: 1. с правно основание чл. 89, ал. 6, вр. ал. 5 от Закон за туризма за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 2 413,49 лева, представляваща част от заплатена цена по Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 71,07 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 19.03.2020 г. до 02.07.2020 г.

          Прието за съвместно разглеждане в производството е направеното от ответника „С.К.“ ЕООД, ЕИК ***, евентуално процесуално възражение за прихващане, както следва: за сумата от 4 826,98 лева с претендираната от ищците сума от общо 4 826,98 лева, представляваща неустойка по процесния Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г. за стойността на закупените самолетни билети.

          Ищците твърдят, че страните са сключили Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г., с предмет организирано туристическо пътуване с престой в различни градове на Бруней и Малайзия, в периода от 06.04.2020 г. до 18.04.2020 г. Сочат, че общата цена на туристическия пакет била 5 420 лева на човек или 10 840 лева за двамата потребители, от която ищците са внесли по банкова сметка ***,66 лева и на 10.02.2020 г. – втора вноска от 3 500 лева. Заявява се, че във връзка с разрастващата се епидемия от Ковид 19 на 26.02.2020 г. ищците уведомили ответното дружество, че развалят сключения договор, като искат връщане на предплатените по същия суми. Твърди се, че ответникът отказал да възстанови сумите, тъй като не били налице непреодолими и извънредни обстоятелства, като развалянето на процесния договор имало като последица  санкция в размер на авансовото плащане и цената на издадените самолетни билети. Сочи се, че на 28.02.2020 г. ответното дружество възстановило на ищците сумата от 2 584,68 лева, представляваща разликата между предплатената от тях част от цената и стойността на самолетните билети. Заявява се, че на 16.03.2020 г. на ответника е връчена покана за доброволно изпълнение за връщане на цялата предплатена сума със срок за изпълнение до 19.03.2020 г. включително, като и до настоящия момент такова възстановяване не е направено. Изложени са съображения за наличие на основание за прекратяване на процесния договор от ищците въз основа на разпоредбите на Закона за туризма.

          В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковите претенции, като излагат съображения за тяхната основателност и доказаност. Твърди се неоснователност на направеното от ответника възражение за прихващане. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

          В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който не се оспорват твърденията на ищците за сключване между страните на Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г., както и за заплащане от ищците на ответното дружество на предплата в размер на 3 911,66 лева и на 10.02.2020 г. – втора вноска от 3 500 лева. Твърди се обаче, че към момента на отправяне на волеизявлението за разваляне на договора ищците не са били изправна страна по същия. От друга страна се сочи, че ответното дружество не е било неизправна страна по процесния договор, както и че развалянето следва да бъде разграничено от прекратяване на договора по реда на чл. 87, ал. 5 от Закона за туризма. Заявява се, че съгласно сключения между страните договор, при отказ на потребителя по причини, несвързани със съществено неизпълнение на задълженията на туроператора, се дължи неустойка за всеки турист, както и не се възстановява сумата на вече закупените самолетни билети. Твърди се, че дължимата от ищците сума е в размер на 3 911,66 лева – авансово плащане и 4 826,98 лева – стойност на самолетни билети, като е направено възражение за прихващане с предявения главен иск за сумата от 4 826,98 лева, представляваща неустойка  по процесния договор за стойността на закупените самолетни билети. Сочи се, че към момента на отправяне на волеизявлението на ищците – 26.02.2020 г. не са били налице форсмажорни обстоятелства, като същите са се възползвали от правото си да прекратят договора за туристически пакет, съгласно чл. 89, ал. 1 от Закона за туризма.

          В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове, както и излага доводи за основателност и доказаност на направеното възражение за прихващане. Претендира разноски.

          Третото лице – помагач в производството - „З.д.Е.” АД, редовно призовано за открито съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

          Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че същите са сключили Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г., както и че ищците са заплатили на ответното дружество предплата в размер на 3 911,66 лева и на 10.02.2020 г. – втора вноска от 3 500 лева.

          Представен по делото е Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г., сключен между ищците и ответника. В същия е уговорен краен срок, в който туристът има право да се откаже от екскурзията без да дължи неустойка и обезщетение. Договорът съдържа клауза, съгласно която преди закупуване на самолетен билет туроператорът коментира цената на полета с туриста, след което последният потвърждава полета и неговото закупуване. Уговорено е, че при отказ на потребителя от туристическия пакет по причини, които не са свързани със съществено неизпълнение от туроператора на неговите задължения, се дължат определени неустойки, както и не се възстановява сумата на вече закупени самолетни билети, като останалата след съответните удръжки сума се възстановява на туриста в срок от пет работни дни.

          Приети като писмени доказателства по делото са платежни нареждания за сумите от 3 911,66 лева и 3 500 лева, разпечатка от електронна кореспонденция между ищците и ответника по повод на отказа от процесния туристически пакет, извадки от интернет страницата на Министерство на външните работи към 17.02.2020 г., 21.02.2020 г., 23.02.2020 г., 24.02.2020 г., 27.02.2020 г., 10.03.2020 г.

          Представени по делото са искане за незабавно плащане от ищците до ответника, ведно с известие за доставяне на същото.

          Като писмени доказателства по делото са приети Проформа фактура от 19.12.2019 г. и Разписка от 26.12.2019 г., двете на стойност 1 078,50 щатски долара, с основание „депозитно за самолетни билети“, разпечатки от електронни билети от 16.10.2019 г. на името на двамата ищци, опростени фактури №***г. на стойност 3 911 лева и № 316/24.02.2020 г. на стойност 3 500 лева с получател ищцата Г.А., Протокол №***г. с получател ответника и доставчик трето лице относно самолетни билети с посочени имена на двамата ищци на стойност 19 423,68 лева, ведно с Преводно нареждане от 12.10.2019 г. за същата сума.

 

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

          Основателността на предявените искови претенции е обусловена от доказване в производството на следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало облигационно отношение между ищците и ответника по Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г.; заплащането на ответното дружество предплата в размер на 3 911,66 лева и на 10.02.2020 г. – втора вноска от 3 500 лева; упражняване на правото на ищците да прекратят или развалят договора, като волеизявлението им е достигнало до ответника; настъпване на изискуемостта на задължението на ответника за възстановяване на направените плащания за туристически пакет; изпадане в забава на ответника да заплати претендираните суми, както и размер на обезщетението за забава.

          По аргумент от пар. 1, т. 92

 от ДР на Закона за туризма, "договор за туристически пакет" (какъвто е визиран в чл. 89, ал. 5 ЗТ) е договор, който включва всички услуги по туристическия пакет и съставлява едно цяло, или когато туристическият пакет се предоставя чрез самостоятелни договори, следователно "договори за туристически пакет" са всички договори, обхващащи туристическите услуги, включени в туристическия пакет.

          Видно от процесния договор, същият е с предмет организирано туристическо пътуване с обща цена от 5 420 лева на човек, по определен маршрут –***, с начало на туристическия пакет – 06.04.2020 г. Тоест, договорът попада в понятието "договор за туристически пакет" и включва всички елементи по смисъла на пар. 1, т. 92 от ДР на ЗТ. Предметът на договора напълно отговаря и на понятието "туристически пакет" по смисъла на чл. 2, т. 1 от Директива на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (90/314/ЕИО), впоследствие отразено и в чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета.

          Безспорно по делото е, че на 26.02.2020 г. (преди да започне изпълнението на туристическия пакет на 06.04.2020 г.) ищците са изявили желание договорът да бъде прекратен и заплатените суми да им бъдат възстановени.

          Спорен по делото въпрос е дали ищците са имали право да прекратят договора по реда на чл. 89, ал. 5 ЗТ или същият е прекратен по реда на чл. 89, ал. 1 - ал. 4 ЗТ, вр. Раздел „Отговорност на страните“, абзац втори от процесния договор - без основателна причина.

          Фактическият състав на прекратяване на договора по реда на чл. 89, ал. 5 ЗТ включва следните елементи: 1. наличието на действащ договор; 2. незапочнало към момента изпълнение на туристическия пакет; 3. наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинация или близост до него; 4. последните да засягат значително изпълнението на туристическия пакет.

          Текстът на чл. 89, ал. 5 ЗТ представлява транспониране в българското законодателство на чл. 12 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета. Ето защо, в случая са напълно относими всички постановки на посочената Директива.

          В Приложение I, Част А, Формуляр за стандартната информация за договори за пакетно туристическо пътуване от Директивата е предвидена възможност преди започване на изпълнението на туристическия пакет пътуващите да прекратят договора без да плащат такса за прекратяване на договора, при настъпване на извънредни обстоятелства, като например сериозни проблеми със сигурността на мястото на дестинацията, които биха могли да засегнат туристическия пакет. В пар. 31 от Преамбюла на Директивата е даден и неизчерпателен списък на "непреодолими и извънредни обстоятелства": война, други сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване. Следователно, безспорно рисковете за човешкото здраве и по-специално наличието на огнище на сериозна болест на мястото на пътуването представляват "непреодолими и извънредни обстоятелства" по смисъла на Директивата, респективно по смисъла на чл. 89, ал. 5 ЗТ.

          Следва да се обърне внимание, че още на 20.02.2020 г. е постановен акт - Заключения на Съвета относно COVID-19 (2020/C 57/04), според който: Съветът на Европейския съюз признава, че широкото разпространение на нови заразни болести като COVID-19 е потенциална заплаха за здравето в световен мащаб, по-специално поради масовите и чести международни пътувания в един глобализиран свят; отбелязва, че потвърдените случаи на COVID-19 са причинени от вирус, който може да се предава от човек на човек; отбелязва публикувания от СЗО на 3 февруари 2020 г. Стратегически план за подготвеност и реакция относно 2019-nCoV (2), който има за цел да се спре по-нататъшното предаване на вируса 2019-nCoV в Китай и други страни и да се смекчи въздействието на заразата във всички страни, и в който се отправя призив за мобилизирането на финансиране с цел създаване на международна координация и подкрепа за операциите, засилване на националните усилия за подготвеност и реакция и ускоряване на приоритетните научни изследвания и иновации; приветства резолюцията "Укрепване на подготвеността за извънредни ситуации в областта на здравето. Прилагане на Международните здравни правила" (МЗП, 2005 г.), приета от Изпълнителния съвет на СЗО на 8 февруари 2020 г.

          Тоест, още в началото на месец февруари 2020 г. Изпълнителният съвет на СЗО е постановил стратегически план за реакция относно вируса и резолюция за извънредни ситуации в областта на здравето, като към 20.02.2020 г. тези документи са признати изцяло от Съвета на европейския съюз, а в световен план са приети решения, според които COVID-19 е потенциална заплаха (от извънреден характер) за здравето.

          Междувременно, в различни свои документи от месеци януари, февруари и март 2020 г. (като например "Подготовка на работното място за COVID-19" от 27.02.2020 г.) Световната здравна организация е определила взрива на заболяването като "спешна ситуация за общественото здраве с международно значение". Прието е, че има "сериозна опасност коронавирусът от 2019 г. (COVID-19) да се разпространи и в други страни по света" и да прерасне в пандемия (обявена официално от СЗО на 11.03.2020 г.).

          Същевременно, от публикации на Дирекция "***" към Министерството на външните работи става ясно, че на 17.02.2020 г., 21.02.2020 г., 23.02.2020 г., 24.02.2020 г., 27.02.2020 г., 10.03.2020 г. е публикувана информация, че във връзка с разпространението на новия коронавирус "Ковид-19" (COVID-19) в редица азиатски държави се препоръчва на българските граждани, които пребивават или пътуват в тази посока, да пътуват само в краен случай в районите, където е установена зараза.

          Следва да се обърне внимание, че Световната здравна организация е създадена на основание чл. 57, т. 1, вр. чл. 55, б. "б" от Хартата на Организацията на обединените нации от 1945 г. с цел решаване на международните здравни проблеми, за което са предвидени и широки правомощия на организацията. Съгласно Конституцията на СЗО, организацията е създадена с цел постигане от всички народи на възможно най-високо равнище на здраве.

          Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на Министерството на външните работи

, сред правомощията на Дирекция "***" е да координира действията на междуведомствено равнище при възникване на кризисни ситуации с български граждани в чужбина, събира, обработва и анализира информация за ситуации, определени като рискови за живота и сигурността на голям брой български граждани или граждани на държави - членки на ЕС, изготвя и разпространява периодичен бюлетин за потенциално опасни за българските граждани държави, градове, туристически и други обекти в чужбина. Тоест, може да се направи извод, че Световната здравна организация е компетентен орган за предприемане на действия по повод възникнали здравни проблеми в световен мащаб, а Дирекция "***" - за вземане на решения (вкл. и разпространяване на информация) в Република България при кризисни ситуации с български граждани в чужбина и потенциално опасни за българските граждани държави, градове, туристически и други обекти в чужбина.

          От направения преглед на актовете на СЗО, Съвета на Европа и Дирекция "***" може да се направи извод, че към 26.02.2020 г. се е развивала ситуация на взрив на заболяване, което заплашва (към онзи момент) да се превърне в "пандемия", разпространява се от човек на човек, а регионът, за който се отнася процесният туристически пакет, е определен за опасен за българските граждани поради огнище на това заболяване. При това положение, съдът приема за доказано, че към същата дата са били налице достатъчно данни за наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства в предвидените в договора дестинации, а ситуацията към този момент се е развивала изключително бързо и е заплашвала подобни обстоятелства (огнища на заразна болест) да се разразят на много по-големи територии. Безспорно, тези обстоятелства са засегнали значително и изпълнението на туристическия пакет, тъй като с оглед ежедневно менящата се обстановка, поставянето под карантина на огромни територии и развиващото се огнище на заразна болест, не е било ясно дали в периода 06.04.2020 г. - 18.05.2020 г. ще може да се осъществи безпрепятствено пътуване.

          От друга страна, не бяха ангажирани в производството доказателства от страна на ответника дали пътуването се е осъществило, както и ответникът да е направил опит за анулиране на самолетните билети, за закупуването на които се иска удържане на суми от ищците.

          С оглед всичко изложено до тук, съдът приема, че предпоставките на чл. 89, ал. 5 ЗТ са възникнали за ищците към 26.02.2020 г. и на тази дата те са имали право да прекратят договора с ответника по този ред.

          Съгласно чл. 89, ал. 6 ЗТ, при прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5, пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение. В чл. 89, ал. 8 ЗТ е предвидено, че туроператорът възстановява на пътуващия всички дължими суми по ал. 6 и ал. 7, а при прекратяване на договора за туристически пакет възстановява всички плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име, след приспадане на съответните разходи по ал. 2 за прекратяване на договора. Дължимите суми или плащания се възстановяват на пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически пакет. Тоест, направено е разграничение между хипотезите на прекратяване на договора, като приспадане на съответните разходи е предвидено само за прекратяване при условията на ал. 2, докато за прекратяването по чл. 89, ал. 5 ЗТ в закона се предвижда пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет. Същите последици са предвидени и в чл. 12, пар. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година.

          Съгласно процесния договор, общата цена на туристическата услуга е 5 420 лева на човек, следователно, по аргумент от чл. 89, ал. 6, вр. ал. 8 ЗТ и чл. 12, пар. 2 от Директивата, ищците имат право (при прекратяването на договора по посочения по-горе текст) да получат връщане на цялата сума, представляваща цена на всички направени от тях плащания по туристическия пакет.

          Не може да се приеме тезата на ответника, в подкрепа на която той представя писмени доказателства, че е направил разходи за закупуване на самолетни билети и не следва да връща същите суми на ищците. Видно от представените доказателства, заплатените от ответника суми се явяват част от туристическия пакет (в чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година изрично е предвидено, че именно "пътуването" е в основата на туристическия пакет) и не представляват отделни разходи, направени от ответника. Разпоредбата на чл. 89, ал. 6 ЗТ е безусловна и предвижда връщане на всички плащания по туристическия пакет, независимо от това какви разходи е направил туроператорът към други лица. Няма спор, че сумата е заплатена за услугите, включени в туристическия пакет (аргумент и от процесния договор). В този смисъл, по аргумент от чл. 89, ал. 6, вр. чл. 89, ал. 8 ЗТ, ответникът е следвало да върне на ищците цялата заплатена от тях сума в 14-дневен от 26.02.2020 г. (датата на прекратяване на договора) - най-късно на 11.03.2020 г.

          Във връзка с настъпилия падеж на задължението съдът намира, че към настоящия случай не следва да се прилага хипотезата на чл. 25 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Според цитирания текст, туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено до 31 декември 2020 г. поради разпространението на COVID-19, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет - заместител между туроператора и пътуващия туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на отмяната на пътуването, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име.

          Основната предпоставка за приложението на този текст е отмяна на пътуването поради разпространението на COVID-19. Видно от Заповед № Т-РД-*** от 17.03.202 г. на Министъра на Туризма, от тази дата временно се преустановяват всички организирани туристически пътувания по ЗТ на български граждани извън страната. Тоест, към 26.02.2020 г. не е имало заповед за отмяна на пътуването и фактически то не е отменено. Следователно, настоящата хипотеза изобщо не попада в приложното поле на чл. 25 от цитирания закон и не може да става дума за приложението на цитирания в този текст падеж за връщане на цената по договора. Нещо повече, процесният договор е прекратен на 26.02.2020 г., а законът е приет на 13.03.2020 г. с цел да уреди мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България и за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение (чл. 1 от Закона). Следователно, той не би могъл да уреди отношения, свързани с договор, който е прекратен още преди обявяването на извънредно положение.

          Както се посочи, задължението на ответника за връщане на сумите е възникнало на 11.03.2020 г., поради което предявените искове за сумата от по 2 413,49 лева следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от предявяване на същите – 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията по същите.

          С оглед забавата на ответника за връщане на посочените суми, същият дължи и обезщетение за забава. С помощта на програмния продукт „Апис Финанси“ съдът изчисли, че дължимото обезщетение върху посочената сума от по 2 413,49 лева за заявения период от 19.03.2020 г. до 02.07.2020 г. възлиза на претендирания размер от 71,07 лева за всеки ищец.

 

          По направеното възражение за прихващане:

          Ответникът основава претенцията си за неустойка на текст от договора, според който при отказ на потребителя от туристическия пакет по причини, които не са свързани със съществено неизпълнение от туроператора на неговите задължения не се възстановява сумата на вече закупени самолетни билети.

          Настоящият съдебен състав намира, че въпросната хипотеза не е налице, тъй като тя фиксира отказа от пътуване без основателна причина, предвиден в чл. 89, ал. 1 - ал. 4 ЗТ, като по аргумент от чл. 89, ал. 3 ЗТ, посочената клауза представлява такса за прекратяване на договора, изчислена въз основа на момента, в който се прекратява договорът, преди започването на изпълнението на туристическия пакет, и на очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно извършване на туристическите услуги.

          Както се посочи, начисляването на такива такси при прекратяване по реда на чл. 89, ал. 5 ЗТ е недопустимо, като в чл. 89, ал. 6 и ал. 8 ЗТ и в Директивата е предвидено безусловно задължение на туроператора да върне дължимите суми. Следователно, тълкуването на договора води до извод, че посочената клауза е неприложима към настоящия случай и касае само безпричинните откази, но не и тези, основаващи се на обстоятелствата по чл. 89, ал. 5 ЗТ.

          Дори и да се приеме, че клаузата е относима към чл. 89, ал. 5 ЗТ, то същата би била нищожна поради противоречие с императивни разпоредби на чл. 89, ал. 6 ЗТ и чл. 12, пар. 2 от Директивата. Освен това, тази клауза, доколкото не е индивидуално уговорена договорна клауза, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 4 ЗЗП, тъй като позволява на търговеца да задържи заплатени от потребителя суми, в случай, че последният откаже да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при неизпълнение на договора от страна на търговеца. Изложеното е и основание за нищожност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Ето защо, при всички случаи тази клауза не може да намери приложение към настоящия случай и възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

 

          По разноските:

          Съдът намира, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски следва да бъдат присъдени в полза на всеки един от ищците, като претендираните и доказани такива са, както следва: по 121,54 лева – внесена държавна такса, по 2,50 лева – държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и по 300 лева – адвокатско възнаграждение за всеки от двамата ищци.

Претендират се и разноски за държавна такса за образуване на изпълнително дело въз основа на издадена обезпечителна заповед в размер на 66 лева, които съдът счита, че не следва да бъдат присъждани в настоящото производство, доколкото това са разноски по налагане на допуснатата обезпечителна мярка /а не разноски по обезпечителното производство в хода на висящ исков процес/ и представляват извършени разноски по самото изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл Определение № ***.2011 г. по ч.т.д. № ***/2011 г. по описа на ВКС, I Т.О., Определение № ***.2014 г. по ч.т.д. № ***/2014 г. по описа на ВКС, I Т.О., Определение № ***2016 г. по ч.т.д. № ***2016 г. по описа на ВКС, I Т.О./.

С оглед изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА „С.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на всеки един от ищците Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 1. сумата от по 2 413,49 (две хиляди четиристотин и тринадесет лева и четиридесет и девет стотинки) лева, представляваща част от заплатена цена по Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г., на основание чл. 89, ал. 6, вр. ал. 5 от Закон за туризма, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. сумата от по 71,07 (седемдесет и един лева и седем стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 19.03.2020 г. до 02.07.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

 

          ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника „С.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, евентуално процесуално възражение за прихващане, както следва: за сумата от 4 826,98 (четири хиляди осемстотин двадесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки) лева с претендираната от ищците сума от общо 4 826,98 (четири хиляди осемстотин двадесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки) лева, представляваща неустойка по процесния Договор за организирано туристическо пътуване от 21.05.2019 г. за стойността на закупените самолетни билети.

 

          ОСЪЖДА „С.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на всеки един от ищците Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми, представляващи разноски за настоящото производство: сумата от по 121,54 (сто двадесет и един лева и петдесет и четири стотинки) лева – внесена държавна такса, по 2,50 (два лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и по 300 (триста) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

          Присъдените суми следва да бъдат заплатени по следните банкови сметки на ищците:

          За Г.С.А.: IBAN: ***, открита в „***“ АД;

          За В.Х.А.: IBAN: ***, открита в „*** АД.

 

          Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника в производството „З.д.Е.” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***.

 

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: