№ 347
гр. Русе, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520104493 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „АПС България“ ЕООД твърди, че на 24.04.2017 г. между
„Кредисимо“ EАД, в качеството си на кредитодател и Р. Т. С., в качеството на
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 866213 по
електронен път по силата на ЗПФУР. При сключването му на ответника била
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Договорът за потребителски
кредит бил сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и
приложимото законодателство. Приложените Общи условия и Договора от 24.04.2017
г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията
си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
По силата на същия Р. С. получил сумата от 1100 лв., срещу което се съгласил
да я върне в срок до 20.05.2018 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно
Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план,
неразделна част от него. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %,
както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %.
На 24.04.2017 г. ответникът сключил Договор за предоставяне на
поръчителство с „Ай Тръст“, по силата на който дружеството се задължило да сключи
договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ и да отговаря пред него солидарно с Р.
Т. С. за всички задължения по Договора за кредит с „Кредисимо“ така, както те са
установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора
1
за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от „Кредисимо“.
На 24.04.2017 г. „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ сключили договор за
поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се задължило спрямо „Кредисимо“ за
всички задължения на ответника по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.
„Кредисимо“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.
Страните постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията
си по тях, които вземания било договорено да се индивидуализират в Приложение № 1
към дата 18.02.2021 г., неразделна част от договора. От представената извадка от
Приложение № 1 било видно, че вземането на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
към ответника по гореописания Договор за кредит е прехвърлено на „АПС Бета
България“ ЕООД.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, поради което ищецът подал
заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 2101/2023
г. по описа на РС-Русе, предвид връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, на заявителя били дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си, което и към настоящия момент не било заплатено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, моли да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено, че ответникт Р. Т. С. дължи
на „АПС Бета България“ ЕООД сумата в общ размер 811.96 лв., от които: главница по
Договор за потребителски кредит в размер на 567.78 лв., ведно със законната лихва от
подаван ена заявлението по чл.410 ГПК в съда, договорна възнаградителна лихва върху
главницата - 59.71 лв. за периода 24.04.2017 г. - 20.05.2018 г. и лихва за забава върху
главницата в размер на 184.47 лв. за периода 24.04.2017 г. - 02.03.2021 г. Претендира
присъждане и на направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител,
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло исковете по основание и
по размер. Твърди, че дължимите суми са погасени по давност, като цесията е
извършена едва на 02.03.2021 г.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
2
установено от фактическа страна следното:
В полза на ищцовото дружество срещу ответника е издадена заповед №
1087/25.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 2101/2023 г. по описа на РС-Русе за сумите: 567,78 лв. главница по договор за
кредит № 866213/24.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2023 г. до
окончателното й изплащане, 59.71 лв. възнаградителна лихва по договора за кредит за
периода 24.04.2017 г. - 20.05.2018 г. и 184.47 лв. лихва за забава за периода 24.04.2017
г. - 02.03.2021 г.
С разпореждане № 3676/25.04.2023 г. заповедният съд е оставил без уважение
заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД за издаване заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Р. С. за сумите: 327.60 лв. възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и 96.30 лв. лихва за забава върху него.
От представените писмени доказателства се установява, че на 24.04.2017 г. по
реда на Закона за електронния документ между “Кредисимо“ АД, в качеството на
кредитодател, и Р. Т. С. - кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски
кредит № 866213, с Приложение № 1 и ОУ към него. По силата на контракта
дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 1100 лв., които той се
съгласил да върне разсрочено на 13 месечни вноски от по 106,34 лв., ведно с
договорната лихва, възлизаща на обща стойност 282,42 лв., в срок до 20.05.2018 г.
Уговорени били лихвен процент по кредита от 41,24 %, както и ГПР от 50 %.
Според Раздел Х, чл.2 от Общите условия към договора за кредит, ответникът
се е съгласил да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска.В раздел VІІІ, чл.2.5 от същите е предвидена
възможност за кредитора да прехвърли вземанията си на трето лице.
На основание чл.4 от договора за кредит, на 24.04.2017 г. между „Ай Тръст“
ЕООД /поръчител/ и Р. С. /потребител/ е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, с който дружеството се задължава да сключи договор за поръчителство
с „Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на последния, възникнали съгласно договор за
потребителски кредит. За поемане на това задължение потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя, съгласно Приложение № 1 /в размер на 65.53 лв. на
месец за периода на действие на договора за кредит или в общ размер 851.89 лв./, което
се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план. Потребителят дължи на поръчителя заплащане и на всички платени
от послесния изискуеми задължения по договора за кредит, заедно със законната лихва
от датата на плащането от поръчителя в срок 3 работни дни от получаване на писмено
искане.
Все на 24.04.2017 г. между двете дружества „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“
3
ЕООД е сключен договор за поръчителство, с който поръчителят „Ай Тръст“ се
задължава да плати на „Кредисимо“ всички изискуеми задължения на потребителя по
договора за кредит в срок 5 работни дни от получаване на писмено искане.
На 02.03.2021 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между “Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД от една страна като цеденти 1 и
2 и от друга страна - “АПС Бета България“ЕООД – цесионер. Предмет на цесията са
парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на
физически лица, сключени с цедент 1, индивидуализирани в Приложение 1 към
договора, както и парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя „Ай
Тръст“ – цедент 2 в правата на първоначалния кредитор – цедент 1 по просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица, както и вземания на цедент 2 по
договори за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на Кредисимо,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Такова Приложение № 1 към
договора за целия, обаче, не е представено по делото.
За съдебно заседание ищецът представя: Справка извлечение от системата на
„Кредисимо“ ЕАД за клиент Р. Т. С. по договор № 866213 към 23.02.2021 г. В същата е
посочено, че със сумата 261.68 лв. е погасено задължение по стар заем, а сумата 838.32
лв. е преведена на 25.04.2017 г. чрез Изипей.
Във втората Справка извлечение от системата на „Ай Тръст“ ЕООД за клиент
Р. С. по договор № 866213 към 23.02.2021 г. е отразено, че клиентът има непогасена
сума по договор за кредит размер на 811.96 лв. Най-отдолу в графа „Забележка“ е
посочено, че сумите са прихванати по насрещни разчети между „Ай Тръст“ ЕООД и
„Кредисимо“ ЕАД.
В депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 2101/2023 г. по описа на РС-Русе, заявителят
„АПС Бета България“ ЕООД в т.12 /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е
посочил, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит,
поради което „Кредисимо“ поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми
задължения на Р. С.. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ погасило дължимите суми на
„Кредисимо“ в общ размер 811.96 лв. /567,78 лв. главница, 59.71 лв. договорна лихва за
периода 24.04.2017 г. - 20.05.2018 г. и 184.47 лв. лихва за забава/. Посочено е още, че
на 18.02.2021 г. „Ай Тръст“ уведомило по ел.поща длъжника за извършеното плащане
по договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването му в правата на
кредитора „Кредисимо“, както и за задължението за плащане на възнаграждение за
поръчителството от 327.60 лв., ведно с обезщетение за забава от 96.30 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът намира установителната претенция
4
на ищеца неоснователна и недоказана по няколко съображения:
За да претендира заплащане на процесните суми по договора за потребителски
кредит от 24.04.2017 г., сключен между ответника и „Кредисимо“ АД, „АПС Бета
България“ се позовава на договор за цесия от 02.03.2021 г., по който цеденти са както
„Кредисимо“, така и „Ай Тръст“ за вземанията на всяко от дружествата по договори за
кредит и договори за предоставяне на поръчителство, посочени в Приложение № 1 към
договора за цесия. Както беше посочено по-горе, такова приложение не е представено
по делото, за да може да се установи какво вземане срещу длъжника Р. С. е
прехвърлено в полза на цесионера – по кой договор и в какъв размер. Същевременно в
исковата молба по настоящото дело са изложени твърдения, че претенцията от 811.96
лв. произтича от договора за кредит, сключен между „Кредисимо“ и ответника. От
друга страна, както беше цитирано вече, в заявлението по чл.410 ГПК заявителят
„АПС Бета България“ се позовава на обстоятелството, че дължимите на „Кредисимо“
суми по договора за кредит са изплатени изцяло от поръчителя „Ай Тръст“, който
встъпва в правата на кредитора. Не са ангажирани никакви доказателства както за
заплащането на сумата от 811.96 лв. от „Ай Тръст“ на „Кредисимо“ на 23.02.2021 г.
чрез прихващане на насрещни разчети, така и за уведомяването на длъжника по
електронната му поща пет дни преди плащането. Яснота по тези въпроси не внасят и
допълнително представените справки-извлечения от системите на „Кредисимо“ и „Ай
Тръст“.
Освен, че не става ясно вземането на кой цедент е прехвърлено на ищеца и по
кой договор, претенцията се явява и недоказана по размер. Въпреки изричното
оспорване на установителните искове от ответника както по основание, така и по
размер, ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи как са формирани
претенциите за главница, договорна лихва и лихва за забава. Липсват твърдения, както
и доказатества на кои дати какви суми са внасяни от ответника по кредита и какви
задължения по него са погасявани с тях.
В отговора на исковата молба е направено и възражение за погасяване на
претенциите по давност, като съдът намира същото частично основателно.
Според чл.430, ал.1 ТЗ, с изтичане на срока по кредита, кредитополучателят е
длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става
изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече
давността по чл.114 ЗЗД, като по отношение на главницата е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД /напр.Решение № 261 от 12.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 7952010 г., IV г.о., ГК; Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 523/2011 г., III г. о., ГК/, а за акцесорните вземания-тригодишен давностен срок
(чл.111 от ЗЗД.).
5
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
21.04.2023 г. В мотивите на ТР № 5/21.01.2022 г. по тълк.дело № 5/2019 г. на ОСГТК е
посочено, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, срокът кредитора да упражни правото си на
иск, започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг. В процесния
случай крайният срок за връщане на предоставения кредит е изтекъл на 20.05.2018 г.
До датата на подаване на заявлението не е изминала предвидената в закона 5-годишна
давност. Претенцията за заплащане на главница не е погасена по давност. По аргумент
от чл.111 б.“в“ от ЗЗД, вземането за лихви се погасява с кратката тригодишна давност
/в този смисъл Решение № 38/26.03.2019 г., постановено по т. д. № 1157/2018 г. на
ВКС, ІІ т.о./. При съобразяване на посочената норма, вземането за договорна лихва е
изцяло погасено по давност, а обезщетението за забава - за времето от 24.04.2017 г. до
24.08.2020 г. Съдът обаче не разполага с данни какъв е размерът на претендираната
лихва за забава за този период, тъй като такава се претендира до 02.03.2021 г. и тя е
посочена само като обща сума.
Предвид горните съображения, съдът намира, че ищецът не доказа, че
притежава качеството на кредитор на вземания срещу ответника, произтичащо от
договор за цесия от 02.03.2021 г., т.е. липсват доказателства, установяващи, че с този
контракт ”Кредисимо” АД и/или „Ай Тръст“ ЕООД надлежно са прехвърлили
вземанията си към Р. С. на ”АСП Бета България” ЕООД. Всички претенции като
оспорени по размер са и недоказани, а акцесорните искове са и погасени по давност.
Предявеният установителен иск като неоснователен подлежи на отхвърляне,
като съобразно този изход на спора, разноските, направени от ищеца, остават за негова
сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.”България” 81 В,
установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, срещу Р. Т. С., с ЕГН **********, от
гр. Русе, за дължимост на сумите: 567.78 лв. - главница по Договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва от 21.04.2023 г., 59.71 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 24.04.2017 г. - 20.05.2018 г. и 184.47 лв. лихва за
забава за периода 24.04.2017 г. - 02.03.2021 г., предмет на издадената заповед №
1087/25.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
2101/2023 г. по описа на РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7