Решение по дело №16061/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,26.06.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на  двадесет и втори юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                 мл.с.  МАРИНА ГЮРОВА                                        

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 16061 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

              С решение от 02.07.2018 г. по гр.д. №17610/17 г., СРС, ГО, 61 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.М. ***, с ЕГН ********** съществуването на вземането на „К.с.2.“ ЕООД, с ЕИК ******** за сумата 1453,66лв., представляваща задължение по споразумение с нотариална заверка на подписа от 17.06.201Зг., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 25.08.2016г., до окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 10.09.2016г. по ч.гр.д. № 48314 по описа за 2016г. на Софийския районен съд, 61 състав, като

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта над сумата 1453,66лв. до сумата 7453,66лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА А.Г.М. ***, с ЕГН ********** да заплати на „К.с.2.“ ЕООД, с ЕИК ******** сумата 146,09лв., представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 48314 по описа за 2016г. на Софийския районен съд, 61 състав разноски, съобразно уважената част от искането, които разноски са включени в заповедта за изпълнение и сумата 165,60лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА „К.с.2.“ ЕООД, с ЕИК ******** да заплати на А.Г.М. ***, с ЕГН ********** сумата 499,08лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

 

                  Срещу постановеното решение са постъпили две жалби –въззивна жалба на ответницата А.М. и насрещна въззивна жалба от  ищеца „К.С.2.“ЕООД /н/.

             С въззивната жалба на ответницата се обжалва решението в частта,с която е признато за установено по отношение на нея,че съществува вземане в размер на 1 453.66 лв.Сочи, че решението е неправилно.Излага съображения,че съдът приел съществуване на вземане за сумата 1453.66 лв.,която сума не е изплатена ,дължима по записа на заповед,но за това вземане следвало да се приеме,че е погасено по давност,тъй като падежът на записа на заповед бил 30.09.2010 г. и давностният срок изтичал на 30.09.2013 г.Неправилно приел,че с процесното споразумение сроковете се променят.Освен това ,неправилно съдът не разгледал възражението за прихващане.

         Иска се от настоящата инстанция да отмени решението като неправилно в обжалваната част и да се отхвърли исковата претенция изцяло . С въззивната жалба  се претендират разноски.

         По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

           С насрещна въззивна жалба на ищеца се обжалва решението в частта,с която е отхвърлена претенцията за признаване за установено ,че се дължи сумата над 1453.66 лв.до пълния предявен размер.Твърди ,че са неправилни изводите на съда за погасени по давност суми в размер на 2000 лв.по уговорени в споразумението вноски с падежи  15.07.2013 г. и 15.08.2013 г.Освен това неправилно е прието от съда,че твърдяните от ответницата  ПКО и квитанции изхождат от ищеца и установяват плащания на ответника по задълженията му към дружеството.Не била указана доказателствената тежест на ищеца да ангажира доказателства,че тези документи не изхождат от негови представители.

               Моли да се отмени решението в обжалваната част като неправилно,необосновано и незаконосъобразно.Претендират се разноски.

             По насрещната въззивна жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби  са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, поради следното:

Фактическите и правни констатации на СРС са правилни и съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

По направените във въззивната жалба възражения на ответницата, СГС излага следните мотиви:

             Исковете по менителницата срещу платеца,съобразно чл.531 ТЗ се погасявт с тригодишна давност.Този срок тече от падежа на процесния запис на заповед -30.09.2010 г.Междувременно със споразумение от  17.06.2013 г. изпълнението на задължението е разсрочено .Имащо характер на изнъсъдебно признание на задължението ,то прекъсва давностния срок  и премества началния момент на давността към деня ,в който според споразумението вземането става изискуемо.Затова и правилно е прието от съда,че са погасени по давност двете вземания с падежи 15.07.2013 г. и 15.08.2013 г.в размер на по 1 000 лв .Неизплатената сума в размер на 1453.66 лв.е извън давностния срок и е дължима.

              Правилно съдът е оставил без разглеждане направеното възражение за прихващане .Същото е недопустимо,тъй като в откритото производство по несъстоятелност на ищеца,ответникът има възможност да предяви  вземането си в размер на възражението пред синдика в сроковете по чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ,за вземания на ищеца възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност .

         Жалбата,като неоснователна следва да се остави без уважение.

         По направените възражения в насрещната въззивна жалба на ищеца  :

         Съдът правилно е приложил норамите относно погасителната давонст по искове по менителница ,съобразно чл.531 ТЗ ,изложено по-горе.

          Правилно е прието от СРС,че при оспорването автентичността на частни документи-ПКО,квитанции към тях,съгласно чл.193 ал.3 ГПК, тежестта на доказване на неавтентичността е на ищеца,тъй като оспорените документи носят подписи на негови служители.Тъй като не са ангажирани доказателства,че тези документи не са издадени от ответното дружество съдът е приел оспорването за неуспешно.С доклада по делото е указана  доказатествената тежест на ищеца да докаже оспорването.           

           Предвид изложеното, при постановяване на решението си, първоинстанционният съд е анализирал в цялост събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което е направил правилни, пълни и обосновани изводи, а подадената въззивна жалба срещу решението се явява неоснователна.

            Не се доказаха твърдяните пороци на  първоинстанционното решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбите да се оставят без уважение като неоснователни.

           Няма доказателства за сторени  разноски за адвокатски хонорари на страните и такива не следва да се присъждат.

             Водим от гореизложеното, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И  :

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.07.2018 г. по гр.д. №17610/17 г., СРС, ГО, 61 с-в в обжалваните части.

               РЕШЕНИЕТО   подлежи  на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

          

                                                                          ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1                                 

 

 

                                                                                                                2 .