ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 22014.10.2020 г.Град гр. В.
Окръжен съд – В.II-ри въззивен граждански състав
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Д. М. В.
като разгледа докладваното от Д.М. В. Въззивно частно гражданско дело №
20201300500398 по описа за 2020 година
Депозирана е жалба от Главна дирекция „Г. п.“ - МВР, представлявана от
директора С. И. К. чрез процесуалния си представител Й. С. – главен юрисконсулт, срещу
Определение от 12.08.2020 г. на РС – Б. постановено по гр. дело № 433 по описа на РС – Б.
за 2019 г., с което първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя да заплати по
транзитна сметка на РС – Б. държавна такса в размер на 5 /пет/ лева за издаване на
изпълнителен лист в полза на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса.
Твърди се, че гр. дело № 433 по описа на РС – Б. за 2019 г. е приключило с
Решение № 3 от 16.01.2020 г. на РС – Б., с което Главна дирекция „Г. п.“ – МВР е осъдена да
заплати по сметка на Районен съд – Б. държавна такса в размер на 100.00 лева, 5.00 лв.
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда и
40.00 лв. – възнаграждение за вещо лице. Същото е потвърдено с Решение № 42 от
26.06.2020 г. на ОС – В.. Подчертава се, че и двете решения са в сила от 26.06.2020 г.
Жалбоподателят заявява още, че с Уведомление за доброволно изпълнение на
основание чл. 182, ал. 2 ДОПК, получено в РДГП – Р. на 08.07.2020 г., са информирани, че
следва да внесат по сметка на РС – Б. следните суми: държавна такса в размер на 100.00
лева и 40.00 лв. – възнаграждение за вещо лице. С платежно нареждане от 10.07.2020 г., в
посочения срок, същите са внесени. Представени са и копия от всички изброени документи.
Изрично се подчертава, че в горецитираното уведомление не е фигурирала сумата от 5 /пет/
лева, тъй като тя е включена в диспозитива на осъдителното решение под условие, а именно:
„в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда“, респ. при
доброволно изпълнение, такъв не би следвало да бъде издаван.
По – натам се изтъква, че с процесното определение РС – Б. възприема, че Главна
дирекция „Г. п. – МВР е останала задължена за разноски и следва да бъде осъдена да
заплати 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, като въпросното осъждане
е след влизане на решението в сила.
На следващо място се цитира разпоредбата на чл. 404, т. 1 ГПК, според която на
принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения. Твърди си, че безспорно
Решение № 3 от 16.01.2020 г. на РС – Б. е влязло в сила на 26.06.2020 г., което само по себе
си, е достатъчно основание ищецът В. да подаде заявление/молба или друг наименован
1
документ до ГДГП или РДГП – Р. и дължимите суми са щели му бъдат изплатени.
Подчертава се, че никой не е искал от ищеца да представя изпълнителен лист, тъй като той,
като служител, може да реализира своето право да получи присъдените му суми и без да се
ползва от изпълнителен лист. Продължава се с това, че издаването на изпълнителен лист не
е единствената възможност, както е в хипотезата на подаване на искова молба, за да защити
правата, които произтичат от трудовото му правоотношение. Именно тогава, когато няма
друга възможност да защити тези права и за да бъде улеснен достъпът му до правосъдие, той
е освободен от заплащане на държавни такси.
На последно място се твърди, че в конкретния случай нарушено право няма, има
неупражнено такова от страна на ищеца, тъй като той не е инициирал заплащане на суми от
ГДГП или РДГП – Русе, което да обоснове необходимостта от издаване на изпълнителен
лист.
Основавайки се на изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени Определение от
12.08.2020 г. на РС – Б. постановено по гр. дело № 433 по описа на РС – Б. за 2019 г.
Отговор на частна жалба не е постъпил.
Настоящата инстанция, като се запозна с делото и съобрази оплакванията в
частната жалба, намира за установено следното:
С Решение № 3 от 16.01.2020 г. на РС – Б. по гр. дело № 433/2019 г. Главна дирекция
„Г. п.“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Б. държавна такса в размер
на 100.00 лева, 40.00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 5.00 лв. държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда,, както и 607.50 лева –
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, 152.34 лева мораторна лихва,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2019 г. до окончателното й
изплащане и 700 лева – адвокатско възнаграждение на Б. В. В. , с ЕГН: **********. Същото
е потвърдено с Решение № 42 от 26.06.2020 г. на ОС – В., което е влязло в сила на същата
дата, тъй като не подлежи на последващо обжалване пред Върховната съдебна инстанция.
Видно от приложено платежно нареждане от 10.07.2020 г. ГДГП е внесла по сметка
на РС – Б. следните суми: държавна такса в размер на 100.00 лева и 40.00 лв. –
възнаграждение за вещо лице в посочения седемдневен срок в уведомлението за доброволно
изпълнение.
На 31.07.2020 г. е входирана молба за издаване на изпълнителен лист от процесуални
представител на ищеца Влашев – адв. С. И. като същата е помолила да бъдат вписани и
присъдените по въззивното гражданско дело разноски.
На 05.08.2020 г. е издаден изпълнителен лист № 200 с дата 05.08.2020 г. от РС – Б. в
полза на Б. В. В. , с ЕГН: **********, за следните суми: 607.50 лева – неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, 152.34 лева мораторна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2019 г. до окончателното й изплащане,
700 лева – адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд и 300 лева –
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
С Определение от 12.08.2020 г. по гр. дело № 433/2019 г. Главна дирекция „Г. п.“ –
МВР е осъдена, на основание чл. 77 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – Б.
държавна такса в размер на 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца,
който е освободен от заплащане на държавна такса.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав
намира, че частната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
2
легитимирана страна, за която е налице правен интерес от подаването й, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество обаче същата се явява и неоснователна по следните
съображения:
Според т. 23 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС служителите на МВР са освободени от заплащане на държавни
такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, от което следва,
че правилно Б. В. В. не е трябвало да заплаща каквито и да било държавни такси.
Според чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или разноски, както е в настоящия случай, осъденото лице, което се явява
Главна дирекция „Г. п.“ - МВР, представлявана от директора С. И. К., следва да заплати
всички дължащи се такси и разноски.
Действително ГДГП е заплатила доброволно държавна такса в размер на 100.00 лева
и 40.00 лв. – възнаграждение за вещо лице, но не е сторила същото с дължимото
възнаграждение за положен извънреден труд, ведно с мотараторната и законна лихви,
въпреки че представляващите я органи са били наясно, че на 26.06.2020 г. решенията както
на ОС – В., така и на РС – В. са влезли в сила и подлежат на изпълнение, което от своя
страна, предполага иницииране на изпълнително производство.
Главното възражение в частната жалба се изразява в това, че е било достатъчно Б. В.
да подаде молба до ГДГП или РДГП – Р. и дължимите суми са щели да му бъдат изплатени.
Н. не е искал от него да представя изпълнителен лист. Подобно твърдение е напълно
правноирелевантно, доколкото е имало влязло в сила осъдително решение, надлежно
връчено на страните и повече от месец след датата на влизане в сила дължимите суми не са
били изплатени, поради което процесуалният представител на Влашев е поискал издаване на
изпълнителен лист. Щом е налице влязло в сила осъдително решение, осъденият има два
варианта пред себе си – да плати доброволно или принудително. В първия случай
категорично страната, в чиято полза е крайният акт, не е длъжна по какъвто и да е начин да
„сезира“ осъдения да му изплати дължимото, последният трябва самосиндикално да го
стори, иначе срещу него може да инициирано изпълнително производство.
С оглед гореизложеното Б. В. напълно законосъобразно е поискал издаване на
изпълнителен лист и тъй като освободен от заплащане на държавни такси, сумата от 5 лева,
необходима за процедурата, следва да остане за сметка на Главна дирекция „Г. п.“ – МВР.
Ето защо въззивният съд намира, че изложените в частната жалба възражения са
неоснователни. Районен съд - Б. е постановил правилен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 12.08.2020 г. на РС – Б., постановено по гр. дело
№ 433 по описа на РС – Б. за 2019 г., с което Главна дирекция „Г. п.“ - МВР, представлявана
от директора С. И. К., с ЕИК:.. е осъдена да заплати по транзитна сметка на РС – Б.
държавна такса в размер на 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист в полза на Б. В. В.
, с ЕГН: **********, който е освободен от заплащане на държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4