Решение по дело №1252/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1068
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20217040701252
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 1068

 

гр. Б., 16.07.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Б., осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: М. Николова

 

при секретар Г. С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 1252/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К.К. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000944/19.05.2021 год., издадена от В.Н. – полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Б., с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от Закона за движение по пътищата, на Т.Й.Й. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител намира оспорения акт за неправилен и необоснован. В жалбата се описва фактическата обстановка около твърдяното нарушение – управление на МПС след употреба на алкохол и се сочи, че Й. е предоставил кръвна проба за анализ и видно от резултатите от изготвената съдебно-химическа експертиза № 150/19.05.2021 год., в изследваната проба кръв от лицето Т.Й.Й. не се доказва съдържание на етилов алкохол. Към жалбата се прилагат писмени доказателства, а именно: оспорената Заповед за ПАМ, Постановление за назначаване на експертиза от мл. разследващ полицай при Първо РУ при ОДМВР Б., Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 150/19.05.2021 год.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. К., който поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, не ангажира доказателства, различни от представените такива и формулира искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Б., редовно призован не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

По делото е постъпила административната преписка, както и допълнително изискани писмени доказателства - писмо-справка с вх. № 7322/02.07.2021 г., изготвено от Началник Сектор „ПП” при ОДМВР гр. Б. касаеща образуваното ДП № 431 ЗМ-276/2021 год. по описа на Първо РУ при ОДМВР гр. Б., с която се уведомява съда, че досъдебното производство към настоящия момент не е приключило, поради което не може да бъде предоставен препис от краен прокурорски акт.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2021 год., около 22.06 часа в гр.Б., бул.„Сан Стефано“ до № 107, Т.Й.Й. управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № А 6436 НМ, като бил спрян от полицейски служители в сектор „ПП“ при ОДМВР Б. за извършване на проверка. В хода на проверката, полицейските служители изпробвали водача Й. за употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с фабричен № ARNA-0187, който отчел положителна проба 3,25 промила алкохол в издишания от водача въздух. С оглед тази констатация, полицейските органи съставили на Й. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 933489/18.05.2021 год., като едновременно с това му връчили талон за медицинско изследване. № 0067415 и иззели свидетелството му за управление на МПС. Й. не бил съгласен с отчетената от техническото средство концентрация на алкохол и пожелал да даде кръв за химически анализ, поради което бил откаран в Спешен център към „УМБАЛ Б.“ АД, където му била взета кръвна проба за химически анализ. След взимане на кръвната проба, Т.Й. бил отведен в Първо РУ при ОДМВР Б., където бил задържан за срок от 24 часа. В Първо РУ при ОДМВР Б. било образуваното ДП № 431 ЗМ-276/2021 год. по описа на управлението за осъщественото от Т.Й.Й. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като в хода на разследване, мл. разследващ полицай възложил на сектор БНТЛ при ОДМВР Б. изготвяне на съдебно-химическа експертиза, която да отговори на въпросите има ли наличие на алкохол в кръвта на Т.Й.Й. и при евентуално наличие да се определи процентното съдържание. Видно от Постановлението за назначаване на експертиза от 19.05.2021 год., за нуждите на същата е предадена кръвната проба на лицето, иззета на 18.05.2021 год. В изпълнение на така възложената експертиза е изготвен Протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта № 150/19.05.2021 год., от който е видно, че в изследваната проба кръв от лицето Т.Й.Й. не се доказва съдържание на етилов алкохол. Досъдебното производство не е приключило с краен прокурорски акт към 30.06.2021 год., видно от писмо-справка с вх.№ 7322/02.07.2021 г., изготвено от Началник Сектор „ПП” при ОДМВР гр. Б..

Междувременно, също на 19.05.2021 год. полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Б. издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000944/19.05.2021 год.

Обжалваната заповед от 19.05.2021 год. е връчена на жалбоподателя на 02.06.2021 г., за което е направено отбелязване на гърба на същата и е обжалвана с жалба вх.№ 5976/07.06.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

В случая, жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити. По изложените съображения, съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000944/19.05.2021 год., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ Б., е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Б..

При издаването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до материална незаконосъобразност на оспорения акт.

Съгласно нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, посочена като материалноправното основание за налагане на оспорената ПАМ, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

В случая, административният орган е постановил оспорената заповед на основание резултата от извършената на място проба с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARNA-0187, който е отчел 3,25 промила в издишания въздух, като или не е изчакал резултатите от кръвното изследване, материализирани в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта № 150 от 19.05.2021 год. - датата на издаването на ЗПАМ, от който е видно, че в изследваната проба кръв от лицето Т.Й.Й. не се доказва съдържание на етилов алкохол, или не се е съобразил с тях.

В първият случай, настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че съгласно чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Устните състезания по делото са приключили на 08.07.2021 г., от което следва, че след постановяване на оспорваната заповед до приключване на устните състезания е възникнал нов факт от значение за делото, а именно, че пробата, взета от жалбоподателя за употреба на етилов алкохол, е отрицателна. Настъпването на този нов факт - установяването, че Т.Й.Й. не е извършил нарушение на ЗДвП, е от съществено значение за решаване на делото, тъй като ако същият беше известен на административния орган, то правният резултат от неговия административен акт би бил друг. Следователно не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, като този извод се подкрепя и от обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. „б“, предл. „последно“ от ЗДвП, при наличие на изследване с техническо средство и медицинско изследване, меродавно е медицинското изследване.

Във вторият случай, с издаването на оспорената заповедта от страна на административния орган без същият да се съобрази с резултатите от кръвното изследване, е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, а именно нарушение на нормата на чл.35 от АПК, въвеждаща задължение за административния орган да постанови административния акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административния орган при прилагане на ПАМ следва да се ръководи и от принципа за истинност заложен в чл.7 от АПК, а именно административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая. Нарушението на административнопоризводствените правила е довело и до материална незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като представеният протокол за химическа експертиза доказва липсата на алкохол в кръвта на Т.Й. и обосновава извод за липса на данни за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, т.е. липса на материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. Нещо повече, видно от отбелязването върху самата заповед, същата е връчена на 02.06.2021 год., към който момент вече е било ясно, че кръвното изследване е отрицателно.

Съобразно всичко изложено по-горе, съдът намира подадената жалба за основателна, поради което същата следва да се уважи, а оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна, следва да се отмени.

По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, което следва да бъде уважено, с оглед изхода на спора. На основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 310.00 лева, 10.00 лева от които за платената държавна такса и 300.00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000944/19.05.2021 год., издадена от В.Н. – полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Б., с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от Закона за движение по пътищата, на Т.Й.Й. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Б. да заплати на Т.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 310.00 (триста и десет) лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: