Р Е Ш Е Н И Е
№ 368
гр. Враца, 27.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.10.2023
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при
секретаря Ст.Бобойчева и с
участието на прокурора Лалов като
разгледа докладваното от съдия Йорданов
КАН дело № 549 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК
/Административно-процесуалния кодекс/
във вр. с чл.72 ал.4 от ЗМВР /Закон за Министерство на вътрешните
работи/.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на С.Н.М. ***,
предявена чрез пълномощника му * Б.П. против РЕШЕНИЕ № 152/14.04.2023г.,
постановено по адм.д. № 116/2023г. на
Районен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата на С.Н.М. против Заповед
за полицейско задържане на лице рег.№ 1795зз-250/18.07.2022г., издадена от Л.П.Б.,
** при РУ към ОД на МВР Враца. В жалбата като касационно основание за отмяна на
оспореното решение се сочи неправилност, поради нарушение на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост
при постановяването му. Изтъква се, че
незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че не са били налице
предпоставките за издаване на заповедта, тъй като не е имало данни за извършено
престъпление и неправилно е приложена разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР,
според която органите на МВР са овластени да издават такива заповеди за нуждите
на разследването спрямо лицата, за които има вероятност да са извършили
престъпление. Прави се искане за отмяна на решението и на оспорената заповед за
задържане. В с.з. жалбата се поддържа чрез ангажирания от жалбоподателя
пълномощник.
Ответникът
по касационната жалба Л.П.Б., **
при РУ при ОД на МВР Враца, редовно призована, не се явява и представлява и не
изразява становище по жалбата.
Участващият в производството прокурор от
Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли за оставяне на обжалваното решение в сила, като законосъобразно и
правилно.
Настоящият съдебен състав,като взе предвид
наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения преклузивен
срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С Решение
№ 152/14.04.2023г., постановено по адм.д. № 116/2023г. на Районен съд Враца, е отхвърлена жалбата на
настоящия касатор С.Н.М. против Заповед за полицейско задържане на лице рег.№
1795зз-250/18.07.2022г., издадена от Л.П.Б., ** при РУ Полиция при ОД на МВР
Враца. Със тази заповед издадена от ** при РУ-***, Касаторът С.М. е задържан за
срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка чл.129, ал.1 от НК за това, че на 16.07.2022г. в 20.00 ч. в *** е причинил средна телесна
повреда на П.Н.П. от ***.
Първостепенният съд е проявил процесуална
активност, като е събрал относими към спора доказателства, обсъдил ги е
поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на което е направил и извода си за
законосъобразност на оспорения пред него административен акт.
В хода на съдебното производство са приобщени
материалите, приложени към ДП № 756/2022
г. по описа на РУ – Враца.
Въз основа на тях съдът е приел, че ДП №
756/2022 г. по описа на РУ – Враца е образувано за разследване на извършено на 16.07.2022г.
престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Към материалите от това ДП е приложено
Постановление на обявяване на лице за местно издирване от 17.07.2022г., с което
на основание чл.
120, ал.3 и чл.199 от НПК С.Н.М. е обявен за местно издирване за провеждане
на ПСД-разпит в качеството на свидетел по същото ДП, както и три протокола за
разпит на свидетели - на касатора, пострадалия и трето лице.
Описаните фактически обстоятелства са
послужили на Районния съд да приеме, че оспорената заповед е издадена от
материално и териториално компетентен орган, при спазване на предписаната от
закона форма и при наличие на правни основания за издаването й, както и на
конкретно изложени фактически данни, обосноваващи посоченото в нея правно
основание по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Първостепенният съд е приел, че по време на
разследването е имало наличие на данни, от които може да се направи основателно
предположение, че конкретното лице, в случая касатора, е извършило
престъплението. Съдът е основал изводите си на доказателствата по извършената
проверка, в рамките на която са разпитани свидетели и жалбоподателят е обявен
за местно издирване на 17.07.2022г. и е приел, че административният орган е
имал основание да приложи принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР, което е израз на оперативната самостоятелност на полицейските органи с
оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното
престъпление.
Според настоящия касационен съд,
лаконичното цитиране на имена на пострадало лице, дата и място на деянието,
негова правна квалификация по чл.129, ал.1 от НК и правно основание за
задържане на лицето С.Н., като причинител на телесното увреждане се явяват недостатъчни,
за да отговорят на изискването за съдържание, по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Съгласно
задължителното тълкуване, дадено в т. 2 на Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/2002 г. на ВАС, според което липсата на мотиви
във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт, отнесено
към конкретния казус води до извода, че дори и когато действа при оперативна
самостоятелност – по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да посочи
конкретните причини, които обосновават необходимостта от задържане на лице, за
да може задържаният да се запознае с данните, сочещи извършване на престъпление
и позволяващи му да организира адекватно защитата си. В този смисъл, настоящият
съд констатира и нарушение на чл. 5 от Конвенцията за зашита правата на човека
и основните свободи, изразяващо се в липса на конкретни данни в заповедта за
задържане, с които е обосновано предположението за съпричастност на задържаното
лице към деянието, предмет на започнатото разследване.
Съдът споделя и довода на касатора за
нарушение на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, доколкото
ограничаването на правата на задържаното лице в конкретния казус се явява
несъответно на целите, за които е издаден административният акт.
Касационната инстанция счита, че
задържането на касатора въз основа на оспорената заповед не отговаря на
основополагащите общи принципи за ограничаване на правото на свободно
придвижване - законност и непроизволност. За да отговаря на посочените
стандарти упражняването на правомощието по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква от полицейския орган да посочи в Заповедта
за задържане на лице не само правното основание, но и да опише конкретни
фактически обстоятелства, при които е извършено противоправното деяние, към
което твърди да е причастен задържаният. Нещо повече, следва да са изложени и
факти относно необходимостта от прилагане на принудителната административна
мярка, за да се обезпечи възможността на лицето, чиито права са засегнати да се
запознае с основанията за издаване на административния акт. Цитирането на текст
от Особената част на Наказателния
кодекс не отговаря на съществения въпрос - въз основа на кои известни факти
към момента на издаване на заповедта административният орган приема, че е
извършено общественоопасно, противоправно и съставомерно деяние по чл. 129,
ал.1 от НК, за разследването на което е образувано ДП.
Изложеното дава основание на настоящия
съдебен състав да приеме за незаконосъобразен и несъответен на анализа на
приложените доказателства, изводът на Районния съд за законосъобразност на оспорената
заповед за задържане на лице. Налице са отменителните основания по чл.
146, т. 3, т.
4 и т.
5 от АПК на оспорената заповед. Липсата на посочени конкретни фактически
основания за задържането или действия/бездействия на задържаното лице с
основание се сочи от процесуалния му представител за неоправдана проява на полицейска
принуда, несъвместима и с константната практика на ЕСПЧ. В заповедта не са
обективирани факти или обстоятелства, които позволяват да се презюмират
извършени действия от лицето, спрямо което е постановена принудителната мярка
по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в нарушение на установения ред, осъществяващи
елементи на престъпление от общ характер, за което следва да се води
разследване по реда на НПК. Приложената мярка за принуда освен фактически
необоснована е и несъответна на целта на закона. Нарушен е основният принцип за
съразмерност по чл.
6 от АПК, доколкото прилагането на мярката по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е необходимо за постигането на законовите
цели.
Целта на ПАМ - задържане за срок до 24 часа,
налагана по реда на чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на
улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки
конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени,
което е изцяло в тежест на административния орган, издател на акта. Издаването
на оспорената заповед на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която е разпоредено процесното задържане очевидно
не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на необоснована
държавна принуда върху касатора чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който
противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните
административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22 ЗАНН. Административният орган не е
отбелязал в заповедта наличие на доказателствата по делото, от които да
са установени данни, че жалбоподателят може да се укрие или да осуети
полицейско разследване, да укрие улики или лица и по този начин да попречи на
разкриване на конкретно престъпление.
Установява се от Постановлението за
обявяването на касатора за местно издирване от 17.07.2022г., че същото е
обосновано с факта на неустановяването му на постоянния адрес и необходимостта
за провеждане на негов разпит като свидетел. Данни да са използвани и други
допустими по закон средства за установяването му няма, в частност търсенето му
по телефон или месторабота, която видно от приложения трудов договор №
497/11.04.2022г. е в „С.д.п.“ ДП ***, където работи като „**“. Свидетеля С.С., *
на касатора, в разпита пред РС е дал показания, че след като е разбрал от
съсед, че ** е бил търсен от полиция, веднага му е казал. Последният се е
облякъл и е отишъл доброволно в РУ. Разпит е проведен на касатора, видно от
Протокола за негов разпит като свидетел на 18.07.2022г., започнал е в 10.00ч. и
е приключил в 10.45ч./л.40 от делото на РС/. Заповедта за задържането му е от
същата дата 18.07.2023г. с посочен час на задържане малко след приключване на
разпита - 10.50 ч./л.8 от делото на РС/. От доказателствата по делото остава
неясно осъществяването или преследването на коя цел или цели, коментирани
по-горе, е предизвикало налагането на тази принудителна административна мярка,
след като касатора вече е бил разпитан и прилагането й постига ли основан на
закона резултат.
Затова и задържането се явява несъразмерно с
преследваната от закона цел. Административният орган винаги трябва да следи за
това дали задържането на вероятния извършител е оправдано от гледна точка на
наличието на общите предпоставки за прилагане на ПАМ, включително дали се
налага с оглед поведението на лицето, предмета на престъплението и
разследването. В случая административният орган е излязъл извън рамките на
съразмерност при прилагане на мярката, като е нарушил принципа на
съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от
най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава. ПАМ следва да
се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското
задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с
конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно
извършено правонарушение /в широк смисъл/, както и задържането му да е
съобразено в целта на закона. В случая задържането на лицето не допринася за
постигане на посочените цели и съставлява акт на полицейски произвол, упражнен
върху лицето чрез лишаването му от свобода за срок до 24 часа, който
противоречи изцяло на същността и предназначението на ПАМ, каквато е наложена с
процесната заповед за задържане.
По изложените съображения обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго
по същество на спора, с което оспорената заповед бъде отменена.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора
направените и поискани от него разноски - за адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител и внесена д.т. от 70 лева. По делото е представен
Договор за правна защита и съдействие, в който е отразен размер на заплатено
възнаграждение за касационното производство 1000 лева, както и договор за
правна защита и съдействие за процесуалното представителство пред въззивния съд
с отбелязан размер на възнаграждение 900 лева. Отчитайки фактическата и правна
сложност на конкретния казус, процесуалното участие на пълномощника в двете
съдебни производства – изготвяне на въззивна и касационна жалба и представителство
в проведените съдебни заседания, изявлението му за присъждане на разноски в заплатения
размер, както и липсата на възражение от насрещната страна за прекомерност на
претендираното възнаграждение, настоящият съдебен състав счита, че същите
следва да му се присъдят в претендираните размери, съгласно представения Списък
на разноски.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК, Административен съд-Враца
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №
152/14.04.2023г., постановено по адм.д. № 116/2023г. на Районен съд Враца и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Заповед за полицейско задържане на лице рег.№
1795зз-250/18.07.2022г., издадена от Л.П.Б., ** при РУ *** към ОД на МВР Враца,
с която е задържан за срок до 24 часа С.Н.М..*** да заплати на С.Н.М. с ЕГН **********
*** сумата 900.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред РС Враца,
сумата 1000.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция и сумата 70.00 лева внесена д.т.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.