РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен, 20.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІІ граждански състав,
в открито заседание на 20.02. през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.д.№ 6884 по описа за 2018 за да се произнесе, взе
предвид следното:
В ПлРС
е постъпила молба от З.В.М. против Ф.М.Г.
с ЕГН ********** ***, в която се твърди, че с ответника две години са били фактическо съпружеско съжителство, от което е
родено детето ***. Твърди се, ме допреди година и половина е живяла с ответника
заедно с децата и от първия брак*** с ЕГН ********** и ***с ЕГН **********.
Твърди, че по време на съжителството им ответникът нееднократно упражнявал
физическо и психическо насилие върху нея и децата ѝ. Твърди се, че на
31.08.2018г. ответникът е пресрещнал молителката, която е била с децата си,
взел е детето ***и в присъствието на децата е започнал да отправя обиди и
заплахи към молителката, както и е нанесъл удари в областта на лицето. Твърди,
че молителката се крие от ответника, тъй
като той нееднократно е отправял заплахи към нея и децата, че ще ги
ликвидира. Твърди, че е била извикана полиция и служителите на МВР
са задържали ответника да установяване на самоличността му. Твърди, че се
страхува за живота си, както и за живота на децата, поради което в момента
живее в защитено жилище. Отправя искане за налагане на мерки по реда на ЗЗДН,
като задължи ответника да се въздържа от
упражняване на домашно насилие върху молителката и децата ***, да му се забрани
да приближава молителката и децата, домът им и местата за социални контакти и
отдих за срок от 18 месеца, както и ответникът да бъде задължен да посещава
специални програми за извършители на насилие.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично и с адвокат Г. и изразява
становище, че оспорва молбата. Твърди, че не е упражнявал насилие спрямо молителката и
децата. Отправя искане да се остави молбата без уважение.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:
Видно от представеното копие от
удостоверение за раждане е, че родители на детето ******са З.М. и ***. По
делото не се спори, че *** и ***са деца на З.М. и ***По делото е представена
декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН подадена от З.М., в която е декларирала че на 31.08.2018г. Ф.М.Г. е осъществил домашно
насилие върху молителката и децата и ***В декларацията е посочено, че насилието
е във формата на психическо и физическо
насилие- удар в главата и два през устата. Твърди, че децата са станали
свидетели на упражненото насилие.
По делото е представено решение, постановено
по гр.д. 4918/2017г.,от което е видно че съдът е издал заповед за защита срещу
ответника за извършено домашно насилие върху З.М., *** за срок от 12 месеца,
считано от датата на влизане на решението в сила,т.е. до 30.08.2018г. По делото е представено определение, с което
е одобрена постигнатата спогодба между З.М. и Ф.Г., с която родителските права
върху детето ***са предоставени за упражняване на майката, на бащата е
определен режим на лични контакти и издръжка.
Видно от приложената справка за
съдимост на ответника е, че Ф.Г. е
осъждан, като по АНД ***му е наложено
наказание по реда на чл. 78 а от НК глоба в размер на 1000 лв, затова че
на 27.07.2017г. не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие № ***с която
му е било забранено да приближава на по
–малко от 50 м. З.М., ***.
От представената по делото
преписка №***по описа на РУ Своге е видно, че на 31.08.2018г.полицейски
служители са били повикани по сигнал на спешен телефон 112 за възникнал скандал
в ***. По преписката са приложени
обяснения от З.М., в които заявява че на 31.08.18г. около 08,30 ч. докато се е
прибирала към къщата, в която е живяла е била спряна от Ф.Г., който взел детето
и тъй като тя отказала да се прибере в ***Ф. я ударил в главата и през
устата.Заявила е, че Ф. я е заплашил, че ако остане вечерта в ***ще я запали и
посегне на близките и. По преписката е дал обяснения и Ф.Г., който заявява, че
на 31.08. е отишъл в ***да вземе дъщеря си, но З. не му е позволила, събрали са
се хора, които му налетели на бой. Видно от приложения по делото протокол по
чл. 65 от ЗМВР ответникът ***е предупреден да не отправя обидни думи и
закани за саморазправа към З.М..
По делото са приложени
постановления на РП ***за отказ за образуване на наказателно производство по
повод подавани жалби от бабата и дядото на детето ***против молителката З.М..
По делото са разпитани като свидетели Р.М., ***и ***.
Свидетелката Р.М. – майка на молителката, в показанията си пред съда твърди, че
на 31.08. е получила обаждане от нейна близка, че ответникът е отишъл в ***,
притеснявал е дъщеря и, бил я, крещял, дърпал и я удрял. Свидетелката твърди,
че дъщеря и е отишла в ***да се скрие от Ф., който постоянно я преследвал.
Свидетелят ***в показанията пред
съда твърди, че на 31.08.2018г. е
закарал Ф. в ***за да види детето си, което отдавна не е виждал. Свидетелят
твърди, че Ф. му е споделял че прави
ремонт на жилище и по повод на ремонта е
говорил с молителката по телефона. От показанията на свидетеля се установява,
че с Ф. на 31.08 са отишли в ***и пред къщата са видели едното от децата на З.,
което е карало с колелото пред тях за да ги заведе при майка си. Свидетеля
твърди, че са пресрещнали З. по пътя и
са спрели колите.Свидетелят не е виждал страните да се карат, не е видял кой е
викал полиция, но заявява че са дошли много хора, които са посягали на Ф. тъй
като са мислили, че той иска да вземе детето.От показанията на свидетеля е
видно, че след като са дошли полицаите се е наложило да отидат до РУП, тъй като
Ф. не е имал лична карта.
По делото е разпитана като
свидетел ***, която в показанията си твърди, че е виждала страните когато са
дошли през м. юни да разгледат къщата в която живее, тъй като тя е на ***и на
единия етаж е трябвало да живее З. с децата. Свидетелката твърди, че
молителката е довела ответника в къщата за да прави ремонт, но след това не е
виждала З. в къщата, но е чувала ответникът да говори с нея по телефона и да и
обяснява какво е направил.
Съдът е изслушал децата Б. ***и
В. ***. Според детето В. ***, майка им
иска да ги защити, за да преживяват спокойно и да не живеят в страх. Детето
споделя, че той е завел ответникът при майка си, но тъй като майка му е казала
да отиде на стадиона, не е присъствал на срещата им. Детето споделя, че
по-късно е срещнало приятели, които са му казали, че Ф. и майка му викат,
крещят и се карат, както и че Ф. е ударил майка му.Детето ***заявява, че е бил
уплашен за майка си, както и затова че се налага да се крият, да бягат. Детето
заявява, че в ***при цялата ситуация в тази несигурност се е чувствал сигурен.
Съдът е изслушал молителката и
ответникът. Молителката твърди, че ответникът
не един път е нарушавал издадената
заповед за защита, тя е викала полиция и е подавала жалба. Твърди, че
прокуратурата е отказала да образува производство, тъй като Ф. е заявил че носи
нещо на детето си.Свидетелката твърди ,
че не е получила съдействие нито от прокуратурата нито от полицията, и за да
бъде добре се е наложило да се съгласява с всичко, което той а искал от нея.
Молителката твърди, че на 31.08. ответникът е крещял, псувал и я е ударил през
устата, опитал се е да затвори вратата на колата, за да и притисне крака, тя е започнала да крещи и тогава са дошли хора
да и помогнат.Заплашил е, че ако остане вечерта в селото ще запали къщата.
Съдът е изслушал и ответникът ,
който отрича да е удрял молителката. Твърди, че само си е играл с детето,
когато са дошли хора от селото и са му налетели на бой.
Съдът е назначил социален
доклад, от който се установява, че при посещение на
социалния работник е установено, че майката и децата са настанени в кризисен
център, майката има възможност и умения
да задоволява основните потребности на децата си от подслон, храна, облекло,
образование и др., но майката изпитва
притеснение от последващи актове на физическо и
психическо посегателство над нея и децата и. В последващ
социален доклад социалните работници от ***са установили, че върху майката и децата е упражнено домашно
насилие под формата на физическо и психическо насилие, преживяното от децата им
е нанесло щети в емоционален план.
Съдът е назначил комплексна психолого-психиатрична експертиза, от заключението на която
се установява че молителката е клинично психично здрава.ВЛ са установили, че
при молителката са изразени емоционална лабилност, променливост на настроението
при доминираща тревожност и страхове опасения, лесна дразнимост при минимални
стимули от средата и спонтанна плачливост. Налични са и когнитивни прояви като
колебания и безпокойство за бъдещето във връзка със страхови
изживявания във връзка с бившия и съжител, от които се подкрепя хипотезата за
преживяно насилие от страна на молителката. Според ВЛ З.М. има реалистичност в преценката, без
нагласи за преекспонирано възприятие и оценка на
факти и събития, не е налице склонност за изопачаването им в рамките на себезащитно поведение.
От заключението на ВЛ по
назначената комплексна психолого-психиатрична експертиза на децата Б. ***и В. ***се
установява, че детето Б. ***е клинично и психично здраво, не са установени
психични травми, а промените в поведението му може да се приеме, че се дължат
на дисхармоничните отношения между майка му и Ф..Констатирано е високо ниво на
тревожност при детето, но няма данни детето да е манипулирано. По отношение на
детето В. ***е установено, че то е психично здраво, установена е нарушена
емоционална връзка с ответника, спрямо когото се твърди, че е извършвал актове
на насилие спрямо майката и децата, което е в причинна връзка с лошото му
отношение към тях и в частност с ***.И при детето *** е установено високо ниво
на тревожност, което се обяснява с тревожните им очаквания от появата на Ф.-
лице, което децата свързват с негативни и стресови преживявания, поради
осъществявани от него актове на насилие и агресия в семейството. По отношение
на детето *** също не е установено, то да е манипулирано.
От заключението на ВЛ по
назначената комплексна психолого-психиатрична експертиза на ответника Ф.Г. се
установява, че не е установено психично заболяване на ответника, в личностнов план е утчетена
дисхармонична структура с емоционално-нестабилни черти. Според ВЛ Ф.Г. е с личностново растройство-
емоционално нестабилна личност.Базисни характеристики на личността му са
недоверие и неудовлетвореност от взаимоотношенията с околните, свръхсензитивност към пренебрежение, несъобразяване и
незачитане на претенциите му. Поведението му се характеризира с подозрителност,
недоверие и враждебност, а поведението му често е непредсказуемо и
неуравновесено. Водеща характеристика в личностновата
му структура е емоционално-волева
нестабилност с неустойчивост на нагласите, емоционалните състояния и отношения,
склонност да действа под влияние на моменти настроения и подтици, което в
съчетание с лошия самоконтрол над
импулсите е предиспозиция улесняваща агресивните
прояви и реакциите на гняв и враждебност. ВЛ са установили, че при Ф. Г. липсва
самокритичност по отношение недостатъци в поведението, самооценката му е
завишена и неадекватна с убеденост в собствената правота и интолерантност
към алтернативни позиции. Характерни са ниски възможности за волеви самоконтрол
над емоционалната сфера, подтиците и импулсите, както и лоши умения за контрол
над гнева във възприети като неудовлетворяващи го ситуации на фона на нисък
праг на дпразнимост и слаб толеранс към фрустрация. За личността му са присъщи завишени агресивни
тенденции с нисък праг на отключването им и реализиране в поведение, което го
предразполага и улеснява възможността да упражнява насилие спрямо другия.
Съдът кредитира заключенията на
ВЛ, което са неоспорени от страните, като верни, обективни и компетентни.
От изложеното се установява, че
молбата е подадена в едномесечния срок съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 от Закона за защита срещу
домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лицата
посочени в разпоредбата.
По делото не се спори, че
страните са родители на детето ***, а молителката е майка на децата ***и ***. По
делото не се спори, че до 30.08.2018г. е
била в сила заповед за защита от домашно насилие постановена по гр.д 4918/2017г.
По отношение на твърдяното домашно насилие упражнено върху молителката
освен показанията на свидетелката Р. М., която и е майка не са ангажирани други
доказателства. Същевременно децата В. ***и Б. ***при изслушването си споделят
това, което са чули непосредствено след инцидента на 31.08, а то е че Ф. е
крещял, блъскал и удрял майка им, което ги е притеснило.Свидетелските показания
на разпитаната свидетелка Р.М., представляват косвени доказателства, доколкото
преразказват споделени от молителката, децата и друга нейна близка преживявания.
По делото няма данни, че
ответникът е упражнявал физическо или психическо насилие насочено директно
спрямо детето ***Г., но съгласно закона чл. 2 ал.2 от ЗЗДН за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в
негово присъствие. Законът не допуска каквото и да е насилие – физическо или
психическо, да бъде осъществявано в присъствието на деца, независимо дали са
очевидци на случващото се или са в друга стая на жилището, но възприемат дори
слухово какво се случва между родителите им. Това е така, тъй като всяко такова
насилие застрашава нормалното им психическо развитие. В случая случилото се на 31.08. се е
разиграло пред детето ***и макар то да е на твърде ниска възраст, за да
възприема извършените спрямо майката действия като акт на домашно насилие
спрямо него, то негативните преживявания на майката и братчетата му в резултат
на неблагоприятния психо-климат в който живеят неминуемо се отразяват и върху детето ***.
От заключенията на ВЛ се установява, че
и майката и децата ***и *** имат повишено ниво на тревожност, което се обяснява с опасения от осъществяване
актове на насилие и агресия от Ф.Г.. От споделеното от децата се установява, че те
се чувстват сигурни там, където знаят че Ф. няма да ги намери.
По отношение на твърдяното домашно
насилие упражнено върху молителката освен показанията на свидетелите не са
ангажирани други доказателства. В тази връзка, съдът намира, че дори и поведението на
ответника да е било провокирано по някакъв начин от други обстоятелства, обострили отношенията между страните, за което ответникът
не е ангажирал доказателства, това по никакъв начин не може да оправдае
извършените от него актовете на физическо и психическо насилие. С оглед на изложеното, съдът
намира че съгласно чл.13 ал.1 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само въз основа на декларация по чл. 9 ал.3 от СК.
Съдът приема, че извършените от ответника
спрямо пострадалата З.М. и детето
***на 31.08.2018. действия представляват акт на домашно насилие под формата на физическо и психическо насилие. От изложеното
съдът намира,че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат
наложени предвидените в закона
мерки за защита. Съдът вече е наложил
мярка на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, която е
безсрочна и не следва да бъде налагана отново, тъй като същата не е ограничена
както другите мерки предвидени в закона с максимален срок от 18 месеца. Видно
от приложения бюлетин за съдимост ответникът
не спазва с оглед постановения акт на съда, с който му е наложено
наказание по реда на чл. 78 а от НК, но за неспазването и във всеки един случай
следва да бъде сезирана прокуратурата, тъй като тя следва
постоянно да се спазва от ответника. Следва да се отбележи, че
молителката твърди че нееднократно
ответникът е нарушавал заповедта за защита, но не е намирала съдействие в
лицето на органите на полицията и прокуратурата. Според съда в случая
най-подходящи мерки за закрила са следните.Следва да бъде забранено да
приближава на не по-малко от 200 м. жилището, в което живее молителката, както и местата за социални контакти и отдих
на З.М. и детето ***с ЕГН ********** за срок от 12
месеца, считано от влизане на решението в сила.
П отношение на децата *** с ЕГН **********
и ***с ЕГН ********** няма данни за осъществено домашно насилие на
30.08.2018г., тъй като видно от обясненията на децата, както и на молителката
децата не са присъствали на актовете на насилие, тъй като молителката ги е
отпратила, а са разбрали по-късно какво се е случило . Независимо от това по
отношение на тях действа определената със заповед мярка по гр.д. 4918/2017г. Ф.Г.
да се въздържа от упражняване на насилие, тъй като както беше посочено по-горе тя има постоянен характер и
следва да се спазва от ответника безсрочно. Следва да бъде указано на
ответника, че неизпълнението на заповедта за защита е престъпление и при
нарушаването и може да бъде образувано наказателно производство, като спрямо
обвиняемия могат да се приложат мерки за неотклонение, а по отношение на
пострадалия на осн. чл. 67 ал.1 от НПК могат да бъдат
взети мерки за защита, които мерки са с по-висок интензитет в
сравнение с настоящите. Следва ответникът
да бъде задължен да посещава специализирани програми, като му бъде указано че
неизпълнението на това задължение също е приравнено по последици на
неизпълнение на заповед за защита.
По отношение на молителката и децата следва да
бъдат насочени да посещават специализирани програми за пострадали от насилие.
Следва да бъде указано на
ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи,
констатирали нарушението следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това. На осн. чл. 5 ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в
размер на 400 лв, имайки предвид че издаваната
заповед за защита е втора поред, ответникът не е направил нищо да коригира
поведението си.
При този изход на процеса и на
основание чл.11 ал., от закона ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 30 лв по сметка на ПлРС, както и сумата
900 лв представляваща направени разноски за ВЛ
съобразно уважената част от молбата.
Водим от
горното, Съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5 ал.1 т.1от Закона срещу
домашното насилие както следва :
ЗАБРАНЯВА на
осн. чл. 5 ал.1 т.3 от ЗЗДН Ф.М.Г. с ЕГН ********** ***4, да приближава на
по-малко от 200 метра З.В.М., ЕГН ********** и детето ***с ЕГН **********,
жилището им в ***както и жилището в което се намират, независимо от основанието
за това, местата за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца, считано от влизане на
решението в сила.
ОСТВЯ без
уважение искането за издаване на заповед
за защита спрямо децата ******и *** ***.
ЗАДЪЛЖАВА
Ф.М.Г. с ЕГН ********** да посещава
специализирани програми.
ДА се
изпрати препис от решението на организация провеждаща специализирани програми
по местоживеене на ответника за изпълнението му.
НАСОЧВА З.В.М.,
ЕГН ********** и ***с ЕГН ********** да посещават специализирани програми за възстановяване на
пострадали от насилие.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
ЗАПОВЕДТА на осн. чл. 21 ал.1 да
се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.
В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ Ф.М.Г. с ЕГН ********** ***4 да бъде задържан незабавно на осн. чл. 21 ал.2 от ЗЗДН за което да бъде уведомена
прокуратурата.
ОСЪЖДА чл.11 ал.1, от Закона
срещу домашното насилие Ф.М.Г. с ЕГН ********** ***4 да заплати по сметка на
ПлРС глоба в размер на 400 лв и държавна такса в размер на 30 лв по сметка на ПлРС и сумата 900 лв
представляваща направени по делото разноски.
На осн. чл. 15 ал.3 от ЗЗДН
препис от решението и заповедта да се изпрати на І и ІІ РУП гр. ***по местоживеенето на молителя и
ответника.
Решението
може да се обжалва пред ПОС в 7- мо дневен срок от обявяването му на 20.02.2018г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: