Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 1023 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, заявени като частични за сумата
от 160 000 лв., при пълен заявен размер от 300 000 лв.
В исковата молба на Б.В.И. и Д.В.И. се
твърди, че на 09.12.2014 г., около 17.30 ч., в гр. София, на ул. „Любляна” е
настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен Ксантия” с рег. № ********,
управляван от Н. Х.Ц. и пешеходецът В.Б.И.. При инцидента пострадал пешеходецът,
който бил откаран по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, където починал на *****г.,
вследствие на получените, несъвместими с живота, тежки травми. Твърди се, че за
ПТП е виновен водачът на лекия автомобил, а ищците са син и дъщеря на починалия
пешеходец. Твърди се, че отношенията между тях и починалия били много топли и
близки, основани на разбирателство, привързаност, взаимна обич, подкрепа и
уважение. Ищците много тежко преживявали смъртта на баща си, изпаднали в
депресия, станали затворени и неконтактни, постоянно скърбяли.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на искове и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на лек автомобил „Ситроен
Ксантия”, да им заплати сумата от по 80 000
лв. на всеки един от тях – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на баща им, частични претенции, при пълни заявени размери на исковете
от по 150 000 лв., за всеки един от двамата. Претендира се законна лихва и
сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Е.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения включително възражение за съпричиняване.
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. С..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Н..
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед
нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен констативен протокол № К1271/09.12.2014 г. на СДВР –
отдел „ПП”, от съдържанието, на който се установява, че на 09.12.2014 г., около
17,30 ч., в гр. София, на ул. „Любляна”, в района на № ** бл. № 2 е осъществено
ПТП между лек автомобил „Ситроен Ксантия” с рег. № ********, управляван от Х.К.Ц.
и пешеходеца В.Б.И., от което пострадал пешеходецът с работна диагноза –
фрактура на лява подбедрица, луксация на дясно рамо.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 2351/22.12.2014
г. на СО – район „Витоша”, от което се установява, че В.Б.И. е починал на *****г.
и за свои наследници е оставил дъщеря Б.В.И. и син Д.В.И..
По делото е допусната съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Б.Т.Б.. В заключението на същата е обективиран извод, че причина за
смъртта на В.Б.И. е острата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, развили
се на базата на изразена масивна белодробна емболия като масивната емболия е
едно пряко усложнение на претърпените от ПТП фрактури на костите на гръбнака и
на лявата подбедрица. Вещото лице е посочило, че получените от И. тежки
травматични увреди от ПТП-то, явилото се от тях крайно тежко усложнение и
последвалата смърт има пряка причинно-следствена връзка.
Изслушана по делото е и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д.А.Б. - кардиолог. В заключението си вещото лице е обосновало извод,
че съпътстващите заболявания на Васил И. /есенциална хиппертония,
генерализирана атеросклероза със засягане на мозъчните артерии, венечни артерии
на сърцето и аортата, морфологични данни за хронична исхемична болест на
сърцето не са причина за настъпилия летален край и не са допринесли за
настъпилия летален край.
По делото е изслушана и съдебно автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. П.И.Д.. Вещото лице е обосновало извод, че от момента, в който
пешеходецът е попаднал в осветената зона от фаровете на автомобила, водачът е
имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП.
По делото е изслушана и тройна САТЕ, изготвена от вещите лица инж. В.К.Д.,
инж. Х.И.И. и инж. В.К.Д.. Вещите лица са обосновали извод, че с оглед на
обстоятелството, че по автомобила няма увреждания и следи и пешеходеца след
удара се е намирал на малко разстояние от автомобила скоростта на лекия
автомобил към настъпване на произшествието е била около 30 км/ч., без данни да
са предприети действия по нейното намаляване, при която скорост опасната зона
за спиране е 18, 17 метра. Самото произшествие е настъпило в тъмната част от
денонощието, работещо улично осветление, при осветление на фаровете на
автомобила. Обоснован е извод, че при правилно регулирани фарове на къси
светлини десния фар осветява пред автомобила на разстояние около 70 м и на
около 10 метра вдясно от десния габарит, а левият фар на разстояние около 50
метра напред и около 8 метра вляво от десния габарит. Дългите светлини
осветяват пред автомобила на разстояние, не по-малко от 140 м. Обоснован е
извод, че водачът не е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара при управление на къси светлини, а при управление на дълги светлини е
имал такава техническа възможност и същият е бил предотвратим чрез предприемане
на аварийно спиране. Обоснован е извод, че отстоянието, на което се е намирал
автомобила от мястото на удара в момента на навлизане на пешеходеца на пътното
платно, в зависимост от скоростта на движение на пешеходеца е от 65,52 метра
/при спокоен ход/ до 49,84 метра /при бърз ход/. Обоснован е и извод, че
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара при своевременно предприемане на аварийно спиране. Обоснован е извод,
че причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са действията на
водача с органите на управление, както и предприетото пресичане на платното за
движение от пешеходеца на необозначено място за тази цел.
В съдебно заседание на 20.06.2016 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Й.А.М., първа братовчедка на ищците, Б.Д.М. и С.В.М..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните са формирали спор относно обстоятелството, че
към датата на ПТП-то по отношение на лек автомобил «Ситроен Ксантия» с ДКН ********
е имало валидно сключен договор за застраховка, покриващ риска «ГО» при
ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед изводите на вещите лица по САТЕ /единична и
тройна/, които настоящият съдебен състав възприема като обективни и
компетентни.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от съдебно-медицинските експертизи,
изслушани по делото, изготвени от вещите лица травматолог и кардиолог.
Ищците са низходящи от първа степен на починал в ПТП, предвид което
притежават активна материалноправна легитимация да претендират репарация на
причинените им, вследствие смъртта на техния баща вреди.
Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът
цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на ищците.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на родител, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищците, отношенията им с починалото лице и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от тях. Настоящият съдебен
състав счита, че предвид възрастта на ищците, интензитета на тяхното страдание,
вследствие загуба на родител, с който са поддържали близки връзки в продължение
на дълъг период от време и взаимно са се подкрепяли и възрастта на починалия /86
год./ справедливото обезщетение възлиза на сума в размер на по 100 000 лв.
т.е. заявените частични искове от по 80 000 лв. за всеки един от ищците са
изцяло основателни и доказани.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с оглед на обстоятелството,
че същият е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта
място. Настоящият съдебен състав намира така заявеното
възражение за неоснователно. По делото липсват данни, които да установяват или
поне да индикират, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат. В тази връзка следва да се има предвид, че за преценка
досежно наличието на допринасяне към вредоносния резултат критерият е винаги
фактически т.е. предмет на преценка е дали обективно поведението на пострадалия
има принос при осъществяване на вредоносните последици, независимо дали същото
съставлява нарушение на правилата, установени в ЗДвП с оглед постановките на
ППВС 17/1963 г., което настоящият съдебен състав следва да съобрази. С други
думи фактът на нарушаване на правилата, установени от ЗДвП от страна на
пострадалия сам по себе си не установява съпричиняване при липса на категорични
доказателства, че това нарушение е в причинно-следствена връзка с вредоносния
резултат. В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение 45 по търг.
дело 525/2008 г. на Второ ТО на ВКС, решение 154 по търг. дело 977/2010 г. на
Второ ТО на ВКС, решение 206 по търг. дело 35/2009 г. на Второ ТО на ВКС,
решение 159 по търг дело 1117/2009 г. на Второ ТО на ВКС, решение 58 по търг. дело
623/2010 г. на Второ ТО на ВКС, решение 16 по търг. дело 1858/2013 г. на Първо
ТО на ВКС и т. н. При ангажираните по делото доказателства – изводите на вещите
лица по приетите единична и тройна САТЕ са
категорични, че ударът е бил технически предотвратим т.е. водачът на лекия
автомобил е имал обективна възможност да спре преди мястото на удара. Тройната
САТЕ е обосновала извод, че водачът на лекия автомобил е възприел пешеходецът
от разстояние между 65,52 метра /при спокоен ход/ до 49, 84 метра, което разстояние
попада в зоната на осветеност на фаровете на къси светлини, при опасна зона за
спиране от 18, 17 м. т.е. единствената причина за ПТП е неадекватната реакция
на водача на МПС. Не на последно място следва да се има предвид, че в тази
насока е и задължителната съдебна практика, установена с решение 167/27.10.2016
г. по търг. дело 1599/2015 г. на Първо ТО на ВКС, която настоящият съдебен
състав следва да съобрази.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил и искане да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА
размер на 5330 лв., общо за двамата ищци, посочен в списъка по чл. 80 от ГПК,
върху което следва да бъде начислен и дължимият ДДС, доколкото по делото са
ангажирани доказателства, че процесуалният представител на ищците е
регистрирано лице по З.ДС т.е. дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата от 6396 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, заплатени от бюджета на съда в размер
на 6 240 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Б.В.И., ЕГН ********** и Д.В.И.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. С.С. сумата от по 80 000 /осемдесет хиляди/ лв. за
всеки един от двамата, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 09.12.2014 г., с което е
причинена смъртта на В.Б.И., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от *****год. до окончателното им изплащане, частични претенции, при пълен
заявен размер на исковете от по 150 000 лв. за всеки един от двамата ищци.
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. С.С., с адрес: *** сумата от
6 396 лв. – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 6 240 лв. – дължима ДТ и
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: