РЕШЕНИЕ
№ 4074
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110124838 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. К. Б. с ЕГН
********** против ЗАД „А**********************“ АД, ЕИК
*************************** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди под формата
на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 23.12.2022г.,
причинено при управление на застрахован при ответника л.а.
„************************“ с ДКН ************************** PC,
ведно със законната лихва считано от 21.04.2023г. (датата на постановения от
Застрахователя отказ) до окончателно изплащане на сумата, както и 30 лв. за
претърпени имуществени вреди под формата на издадена фактура №
**********/03.01.202Зг., ведно със касов бон № 27733/03.01.2023г. издадени
от ДКЦ VI - София ЕООД за рентгенография на крайници 2 броя.
Ищецът твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 23.12.2022 г. около
16:50 ч. в гр. София, на бул. „*********************, получил телесни
увреждания. В исковата молба ищецът твърди, че неустановен водач на МПС
ударил в задната част управлявания от ищеца лек автомобил с марка
„************************ с ДК № ***************************, след
което напуснал местопроизшествието. На мястото на удара паднал ДКН на
МПС на делинквента, което било с ДК № ************************** PC.
Твърди се, че на мястото на произшествието пристигнали органи на МВР,
като за случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1
1 826 115/23.12.2022 г., и по случая била образувана административно
наказателна преписка.
Поддържа, че ищецът получил увреждания вследствие на ПТП
изразяващо се в контузия на шията и горната част на гръдния кош,
изразяваща се в преразтягане на мекотъканни сухожилни и мускулни
структури по хода на паравертебралната шия и гръдна - гръбначни
мускулатури, причиняващи ограничаване в обема на движенията на главата и
частично гръдния кош, поради изразен болков синдром. Вследствие на това
през възстановителния си период пострадалия следвало да спазва щадящ
режим, без физическо натоварване, като за задоволяване на битовите си
потребности получавал помощ от своите близки. Твърди се, че пътният
инцидент е повлиял негативно не само на ежедневието, но и на
емоционалното състояние на ищеца, който станал тревожен и раздразнителен,
затворил се е в себе си ограничил социалните си контакти, като чувствал
постоянно безпокойство и тревожност. Посочва, че виновен за причиняване
на ПТП е водачът на МПС „************************“, с ДКН
************************** PC, който притежавал сключена гражданска
отговорност към датата на ПТП при ответника по задължителна застраховка
ГО на автомобилистите. Сочи, че е отправил към застрахователя писмена
претенция, по която получил отказ.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете изцяло. На първо място сочи, че
отговорността за причиненото ПТП не е на водача на лек автомобил марка
„*******************, модел „Q 5“, с рег. № **************************
PC. При условията на евентуалност, твърди, че за застрахования в ЗАД
„А**********************“ водач ударът е бил непредотвратим, а
събитието - случайно, като не са налице данни същият да е допуснал
нарушение на правилата за движение.Оспорва механизма на ПТП, вида и
размера на вредите и причинната връзка. Твърди, че е налице съпричиняване,
понеже на първо място ищецът е бил без поставен предпазен колан; на второ
място твърди, че ищецът е управлявал МПС с превишена и с несъобразена с
пътната обстановка скорост, поради което се е поставил в невъзможност да
предотврати произшествието чрез предприемане на аварийно спиране.
Оспорва иска по размер. Претендира разноски.
Ответникът не спори, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача МПС „*******************, модел „Q 5“, рег. №
************************** PC е била застрахована при него по валиден
застрахователен договор; че на дата 23.12.2022 г. е реализирано ПТП между
лек автомобил с марка „************************ с ДК№
*************************** и с водач на л.а. марка
„*******************, модел „Ку 5“, рег. № **************************
PC в гр. София на бул. „*********************“.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
2
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
По допустимостта на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ /по аргумент от чл. 432, ал. 1 КЗ/.
Видно от представената като доказателство по делото застрахователна
претенция с вх. № 100-271/25.01.2023 г. ищецът е предявил пред ответника
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени и имуществени вреди по доброволен ред, като в срока по
чл. 496 КЗ не се спори, че ответникът се е произнесъл, като е отказал да
изплати обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Ето защо, по арг. от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ исковете с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ са допустими.
По основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
За основателността на исковете за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди следва да се установи от ищеца, че в причинна връзка със
събитие, съставляващо покрит риск по сключената от ответника застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, и настъпило вследствие от
противоправното поведение на застрахования при ответника водач, е
претърпял неимуществени и имуществени вреди.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на делинквента.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът
е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Безспорно обстоятелство по делото е, че към датата на настъпване на
процесното ПТП /23.12.2022 г./ лек автомобил марка „Ситроен Ц 4 Пикасо“ с
рег. № СВ 6935 ТС, e бил застрахован в ответното дружество с договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което
обстоятелство не се оспорва от ответника.
На следващо място, съдът приема, че наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД по отношение на водача на увреждащия
автомобил марка „*********“ с рег. № ************************** РС, се
установява, както от събраните по делото писмени доказателства
/констативен протокол за ПТП № 1826115/23.12.2022 г./, така и от приетата
по делото СAТЕ, че причините за настъпване на ПТП са от субективен
характер, а именно избраната скорост на движение, както и действията от
страна на водача на МПС *************** с рег. №
************************** РВ с органите за управление на автомобила –
кормилна, горивна и спирачна уредба. В т.6 от приетата САТЕ се посочва, че
от техническа гледна точка произшествието, настъпило на 23.12.2022г. за
водача на л.а. „***************“ с рег. № ************************** РВ
ударът бил предотвратим при положение, че автомобилът се е движил със
3
скорост и дистанция съобразени с пътната обстановка и останалите участници
в движението, както и с по-голяма концентрация при управлението на
автомобила. В този смисъл водачът на процесния лек автомобил с рег. №
************************** РВ е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал.1 и
чл. 21, ал.2 ЗДвП, като причината за настъпването на процесното ПТП е
именно противоправното му поведение.
От показанията на св. ******************* /живее на семейни начала с
ищеца/ се установява, че е разбрала за процесното ПТП след като й се
обадили по мобилния телефон в навечерието на Бъдни вечер.Свидетеля
споделя, че съпругът и е казал по телефона, че се чувства много зле и всичко
го боли. Поддържа, че е бил много притеснен, чувствал болки в кръста и в
главата. Установява се, че свидетелят не го е посетил в болницата, тъй като е
била при децата и няма как да го посети.Свидетелката споделя, че съпругът и
се прибрал вечерта от болницата, но не помни точно часа. Бил е целият
червен, вдигнал е високо кръвно. Свидетелката споделя, че след като се е
прибрал, турдно е сядал и лягал. От показанията на свидетелката се
установява, че в болницата са му казали, че трябва да носи мека яка, тъй като
от ударът не се знае какво може да стане в близките 20 дни и трябва да се
наблюдава, защото може да има някакви хематоми, които да запушат
кръвоносни съдове. От показанията на свидетелката се установява,че е
помагала при ходенето до тоалетна. Посочва, че постепенно нещата са
отшумели, но се задържали и до сега, тъй като до ден днешен вдига
кръвно.Твърди, че постоянно го боли кръста и пие „Невробекс“ през месец и
докато го пие е добре.Поддържа, че меката шийна яка я е носел около 20 дни,
но не му е било добре, тъй като често е почервенявал.Приемал е и
обезболяващи.
От неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на
23.12.2022 година около 16:50 часа в град София при движение на МПС
****************** с рег.№ ************************** РС се е движил
по бул. „*********************“ с посока на движение от улица
„****************“ към бул. „*******************“.По същото време и в
същата посока пред него се е движел водачът на МПС ****************** с
рег. *********************** Посочва се, че движението се е осъществявало
в светлата част на денонощието, на пътен участък със суха асфалтова
настилка, при условията на двупосочно движение. Достигайки района срещу
№ 54 на бул. „*********************“, водачът на л.а.
А******************** в процес на застигане с предната габаритна част на
автомобила реализира удар в задната габаритна част на л.а.
******************** Пикасо, след което напуска мястото на
произшествието, като на място остава регистрационната табела на
автомобила му.Посочва се, че настъпва ПТП с материални щети, който са
причинени на л.а. Ситроен в задната габаритна част – задна броня, заден
капак и др.
Установява се, че причините за настъпване на ПТП са от субективен
4
характер, а именно избраната скорост на движение, както и действията от
страна на водача на МПС Ауди Q5 с рег.№ ************************** РВ
с органите за управление на автомобила – кормилна, горивна и спирачна
уредба.
Установява се също, че отчитайки посочените в протокола за ПТП
вреди, настъпили по л.а. *************** – то импулсният удар предаден от
л.а. Ауди върху л.а. Ситроен води на извод за скорост на л.а. ************ от
около 50 км./ч.
От заключение на СТЕ се установява също, че от техническа гледна
точка произшествието, настъпило на 23.12.2022г. за водача на л.а.
***************** с рег. № ************************** РВ, би било
предотвратимо при условие, че същият е управлявал автомобила със скорост
и дистанция съобразени с пътната обстановка и останалите участници в
движението, както и с по-голяма концентрация при управлението на
автомобила.
Установява се, че за водача на л.а. Ситроен не е съществувала
обективната възможност да отреагира и да извърши спасителна маневра и да
предотврати настъпването на произшествието.
От отговор на въпрос I.V.8. от приетото заключение се установява, че
лекият автомобил в който пътувал ищеца е оборудван от завода-производител
с предпазни обезопасителни колани на предните и на задните си седалки.
На следващо място, от неоспореното от страните заключение на СМЕ,
изготвено въз основа на медицинската документация по делото, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания, а именно: контузия на шията, но по същество е
описано състояние шийно навяхване (дисторзио коли), настъпило вследствие
на преразтягане на връзковия и сухожилен апарат на шийните прешлени, като
в условията на механизма на процесното ПТП е настъпил камшичен
удар.Установи се, че същия се причинява от дву или трикомпонентно рязко
преместване на главата, първо назад при удара на автомобила на ищеца отзад,
след това напред при установяването му в покой.Посочва се, че в зависимост
от силата на кинетичната енергия шийните прешлени понасят различни по
степен травматични увреждания, като най-леката, както е в случая и сравнима
с контузия, е навяхването на шията без допълнителни усложнения.
Установи се, че останалите две травматични увреждания са контузии на
гръдния кош и на лявата длан, което е по-ниска степен от навяхването.
От заключението на СМЕ, се установява също, че ищецът е носил
шийна яка за 20 дни, а по отношение на гръдната контузия няма изписана
терапия, а за тази на лявата ръка е предписана криотерапия, покой и гел за
мазане.
Допълнително се установява, че между механизма на причиняване на
травматичните увреждания на ищеца и механизма на процесното ПТП е
налице пряка причинно-следствена връзка, както и че при възникването на
5
описаните травматични увреждания се причинява болка с висок интензитет за
около 2-3 дни, след което същата е ставала умерена, до стихването й към края
на възстановителния период към края на първия месец.
Също така се установи, че при механизма на процесното ПТП, а именно
понесен удар отзад в автомобила на ищеца, където същият е бил шофьор,
след като няма описани травми в областта на главата при вторичното
движение на тялото напред след установяването на автомобила в покой,
значи е имало поставен предпазен колан предотвратил удара на главата в
твърдите повърхности от интериора на купето.
От друга страна се установи, че за да се осъществи двукомпонентният
камшичен удар трябва да има опорна точка (колан) която да фиксира тялото
при което енергията на удара да се предаде в шията чрез двуетапното рязко
движение на главата. При липса на поставен предпазен колан, енергията от
удара се предава към тялото и главата и съответно не настъпва камшичен
удар засягащ шията.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че в полза на ищеца срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е възникнало
вземане за обезвреда на причинените с деликта неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, настъпили в причинна връзка със
застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение настоящият състав
намира, че следва да бъдат съобразени: характера и вида травматични
увреждания, причинени при ПТП: контузия на шията /навяхване на шията от
преразтягане на сухожилия и връзки в областта на шийните прешлени/ на
гръдния кош /контузия в горния отдел на гръдния кош, с прояви на
характерна симптоматика от болка при дълбоко вдишване, кашляне и
движение/ и контузия на лявата ръка /контузия на дланта с изразен оток по
хода на 4-ти и 5-ти лъч – дланните кости и пръсти/,поради което на ищецът е
причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
Възстановителният период – около 1 месец след инцидента, липсата на
последващи усложнения в процеса на възстановяване, което е протекло
нормално, негативното отражение на инцидента за пострадалия - преживения
стрес от случилото се, преживеният страх, битово неудобство, както и
6
съществуващите в страната обществено-икономически условия към датата на
непозволеното увреждане, индиция за която са както нормативно
определената минимална работна заплата / МРЗ към момента на възникване
на деликта е в размер на 710 лева за 2022 г./, така и лимитите на
застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно значение /в този
смисъл решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение
№ 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 57
от 01.08.2018г. по т.д. № 677/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 28 от
09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о./, както и създаденият в
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, съдът приема,
че справедливото обезщетение, което ищецът има право да получи за
претърпените неимуществени вреди е в размер на 2 000 лв. Обезщетение в по-
висок размер би довело до нарушаване на критериите на чл. 52 ЗЗД за
справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер и
интензитет и неоснователно разместване на имуществени блага.
По отношение на направеното от ответника възражение за
съпричиняване, настоящият съдебен състав намира за неоснователно поради
следните съображения:
В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 ГПК практика
/решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т.
д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010
г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др. /, Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е
посочено в решение № 169 /28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат, правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди. Във
всички случаи, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
7
отговорността си към увреденото лице. С ТР № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС по
т. д. № 1/2014 г. се прие, че "Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за
вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения-
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В конкретния казус безспорно се установи, че ищецът е бил с поставен
обезопасителен колан, като от приетата по делото СМЕ се установи, че при
механизма на процесното ПТП, а именно понесен удар отзад в автомобила на
ищеца, след като няма описани травми в областта на главата при вторичното
движение на тялото напред след установяването на автомобила в покой,
значи е имало поставен предпазен колан предотвратил удара на главата в
твърдите повърхности от интериора на купето.Отделно от това от приетата по
делото САТЕ се установи, че за водачът на л.а. „**************“ не е
съществувала обективна възможност да отреагира и да извърши спасителна
маневра и да предотврати настъпването на произшествието. Също така се
установи, че автомобилът „Ситроен“ е оборудван с предпазни
(обезопасителни) колани на предните и задните си седалки.
В случая се установява единствено изключителна вина за настъпилото
ПТП на водача на лекият автомобил „*************************. От
съвкупния анализ на представените доказателства не се доказва
противоправност в поведението на ищеца.
По изложените по – горе съображения, искът по чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до
размера на сумата от 2 000 лв., като за разликата до пълния предявен размер
от 10 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на претендираната законна лихва, настоящият съдебен
състав намира, че така както е поисканата да бъде присъдена, от датата на
която е постановен отказа на застрахователя, до окончателното изплащане на
сумата е неоснователно. Това е така доколкото от датата на която
застрахователят е отказал изплащане на претенцията до датата на завеждане
на исковата молба, ответникът е изпаднал в собствена забава, като в този
случай лихвата следва да се претендира като мораторна такава, което от своя
страна представлява отделен иск, с отделен размер и за определен посочен
период. Внимателният анализ и систематическото тълкуване на нормативната
уредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на
изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за
произнасяне - самият застраховател би изпаднал в забава на собствено
основание, ако не се произнесе по надлежно предявената пред него претенция
по чл. 380, ал. 1 от КЗ. В случая такъв иск за мораторна лихва не е бил
8
предявен, с оглед на което претендираната като законна лихва (не
представлява отделен иск, а правоувеличаваща последица от предявяването
на иска), следва да се присъди от подаването на исковата молба в съда, а
именно от 10.05.2023г., до окончателното й изплащане.
На ищецът следва да се присъдят и 30,00 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди. Размерът на тази претенция безспорно се
установи от представените по делото – Лист за преглед на пациент в КДБ №
023447/23.12.2022 г, Фактура № **********/03.01.2023г. и касов бон №
733/03.01.2023 г., от които е видно, че ищецът е заплатил сумата от 30,00 лева
за извършване на Рентгенография на крайници.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски следва да се присъдят на
ищеца. Процесуалният представител на ищеца претендира разноски на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.Направено е искане, представен
е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 250
лева заплатен депозит за САТЕ, 250 лева депозит за СМЕ, разноски за
заплатена държавна такса в размер на 200,60 лева. Така съгласно уважената
част от исковата претенция (20.24%) в полза за ищеца следва да се възложат
направените от него разноски в размер на 141.80 лв.
Адв. Я. *****************Д. от САК, претендира възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Същият има право на възнаграждение
съобразно отхвърлената част от искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Възнаграждението на адв. ************** определено по реда на Наредба
№1/2004г. /в редакцията към датата на сключване на представените по
делото договори за правна защита и съдействие възлиза в размер на 603 лв.
Ответната страна също претендира разноски. Направено е искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер
на: 250 лева заплатен депозит за САТЕ, 250 лева заплатен депозит за СМЕ,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено
от съда по реда на чл. 78, ал.8 ГПК
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 478 лв.,
представляваща направени разноски за депозит за вещи лица от ответника,
както и юрк. възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А**********************“ АД, ЕИК:
***************************, със седалище и адрес на управление: гр.
**********************, да заплати на К. К. Б., ЕГН **********, с
9
адрес:гр.*********************** по иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, сумата от 2000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
ПТП, настъпило на 23.12.2022 г., в гр. София около 16:50 часа на бул.
„*********************“, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2023
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А**********************“ АД, ЕИК:
***************************, със седалище и адрес на управление: гр.
*******************, да заплати на К. К. Б., ЕГН **********, с
адрес:гр.С**********************по иск с правно основание чл. 432, ал. 1,за
сумата от 30,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 23.12.2022 г., в гр. София около 16:50 часа на бул.
„*********************“.
ОСЪЖДА ЗАД „А**********************“ АД, ЕИК:
***************************, със седалище и адрес на управление: гр.
*******************, да заплати на К. К. Б., ЕГН **********, с
адрес:гр.******************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
141.80 лева представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.
2 ЗАД „А**********************“ АД, ЕИК:
***************************, със седалище и адрес на управление:гр.
*******************, да заплати на Адв. Я. Д. Д. от САК, ЕГН **********,
сумата от 603 лева полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по
исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА К. К. Б., ЕГН **********, с адрес: г******************.
************** № 2 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 478 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10