Определение по дело №631/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано въз основа на жалба на „Топлофикация – Плевен“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], Източна индустриална зона №128, представлявано от изпълнителния директор инж. Й. В. В., срещу Ревизионен акт (РА) № Р- 29002923001199-091-001/19.06.2023г., издаден от ревизионен екип в състав Главен инспектор по приходите и Началник на сектор при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, потвърден с Решение № 521/19.04.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място], в частта, в която е отказано да бъде намален начисления ДДС за месец 12 2022г. по кредитни известия ( КИ ) с изтекла тригодишна давност преди 30.12.2017г. с данъчна основа (ДО) 3 404 171,03 лв. и ДДС 680834,21 лв. и КИ с изтекла петгодишна давност преди 30.12.2017г. с ДО 432 219,55 лв. и ДДС 86 443,91 лв. или общо в на 767278.12 лева. Твърди се, че исканото на намаление на начисления ДДС е по реда на ЗДДС в резултат на подадена справка -декларация с вх.№ 29001101415/13.02.2023г. за данъчен период м.01.2023г. във връзка с приключила процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал.1 от ЗДДС, започнала през месец 11.2022г. В кл. 80 на справката декларация е посочен ДДС за възстановяване в 30 дневен срок в размер на 1 840 851,88 лв. Твърди се, че в дневника за продажби по ЗДДС за м.12.2022г. са декларирани 275 бр. кредитни известия, издадени от „Топлофикация Плевен“ АД за несъбрани вземания от битови клиенти в размер на 11 495 394,19 лв. , с които е намален начисления ДДС за периода със сумата от 1 915 898,89 лв. В тях били обобщени данни от издадени в системата за фактуриране сума на дружеството 228 537 броя кредитни известия, издадени на 4 591 броя физически лица ( битови абонати) и отнасящи се за несъбираеми вземания, фактурирани в периода м.01.1999г. – м.12.2021г. Посочва се в жалбата, че органите по приходите приели за приложима петгодишна давност, която не започва да тече от датата на кредитното известие, а от момента на възникване на вземането от бюджета т.е. от датата, на която вземането е станало окончателно несъбираемо. Органите по приходите приели, че кредитните известия са издадени от „Топлофикация Плевен“ АД на 30.12.2022г. и са погасени по давност вземания на дружеството от държавата с характер на начислен ДДС относно ДДС, начислен по доставки, за които плащането е било изискуемо на дата предхождаща 2014г. за тези без дела, а за тези със съдебни дела вземането на държавата е погасено по давност за доставки, за които е приключено преди дата 31.12.2012г. т.е. за вземанията без дела се прилага три годишна давност плюс пет години за претендиране на вземането за ДДС от държавата или общо осем години, а за тези с дела са 10 години общо – петгодишна давност плюс пет години за претендиране на вземането за ДДС от държавата. Твърди се, че тези изводи на органите по приходите противоречат на материалния закон. Сочи се, че твърдението на органите по приходите, че данъчнозадължените лица могат да правят корекции на начисления ДДС в пет годишен срок е неправилно. Твърди се, че ЗДДС не съдържа такъв срок, както и в чл.90 пар.1 от ДДС Директивата също не е установен, поради което издаденият РА е неправилен. Не се споделят изводите за вида на давностния срок, като жалбоподателят приема, че срокът не е давностен, както твърдят органите по приходите, а преклузивен, както и че не е приложима разпоредбата на чл.129 от ДОПК. Твърди се в жалбата, че липсват мотиви в РА относно приетия начален момент за изчисления на петгодишния срок, а именно момента, в който са станали несъбираеми т.е. в момента на изтичане на давността им. Сочи се, че в ЗДДС и в ДДС Директивата не е определен момента, в който вземането става несъбираемо, поради което липсва анализ и изложени конкретни аргументи по отношение на процесните вземания с оглед на обективно установена фактическа обстановка. Твърди се, че не е изследван момента на изтичане на 3 годишния срок, последният е приложен автоматично, не е изследвано спирането и прекъсването му и липсват мотиви в тази насока. Споделя се становището на органите по приходите, че с изтичането на давностния срок за принудително събиране на вземанията от длъжниците съобразно чл.110 б.“в“ от ЗЗД и чл.117, ал.2 от ЗЗД настъпва възможност за претендиране от държавата на начисления ДДС по несъбрано вземане, произтичащо от прякото приложение на чл.90 пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО. Твърди се, че е налице противоречие в приетото от органите по приходите, като от една страна, се приема, че възможността за претендиране от държавата на начислен ДДС не е неограничена във времето. Сочи се, че стр.3 от РА е отбелязано, че приложимият способ е общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, а същевременно приложимият срок е този по чл.129 от ДОПК, който е преклузивен, като е налице противоречие и непоследователност в мотивите на органите по приходите. Твърди се от жалбоподателя, че приложимите срокове в конкретния случай са давностни и се прилага ЗЗД, тъй като в ЗДДС не се съдържат специални правила, а подаденото искане за възстановяване не е по реда на чл.129 от ДОПК. След като корекцията е поискана от данъчнозадълженото лице по пътя на намалението на данъчната основа на начисления ДДС по реда на ЗДДС т.е. с подаването на справка –декларация по ЗДДС, то са неприложими правилата на ДОПК. В тази насока е и практиката на СЕС по дело С -314/22.

Твърди се още в жалбата, че неправилно в Решението на Директора на ОДОП се приема, че прякото позоваване на чл.90, пар.1 от ДДС Директивата по отношение на доставки, фактурирани в периода 01.01.е допустимо само за доставки, при които данъчното събитие е възникнало след 1 януари 2007г. след присъединяване на Република България към ЕС. В този смисъл била т.32 от Решение по дело С -314/22 на „Консорциум реми Труп“ АД. Сочи се, че възстановяването на недължимо платено ДДС се урежда от процесуалноправни норми и се прилага разпоредбите, които са били в сила към момента на иницииране на производството. Твърди се, че по същество органите по приходите признават това обстоятелство, тъй като са възстановили сума в размер на 986 386,55 лв. от претендираните 1 915 898.89 лв., като са приели, че това е платен ДДС по вземания, които са окончателно несъбираеми и за тях не е изтекъл петгодишния срок по чл.110 от ЗЗД, като част от тези вземания касаят доставки от преди 01.01.2007г.

Иска се от съда да отмени в обжалваната част от РА № Р-29002923001199-091-001/19.06.2023г., като незаконосъобразен и да постанови да бъде намален начисления ДДС за м.12.2022г. със сумата от 767 278.12 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на справката –декларация по ЗДДС.

По делото е представена данъчната преписка от адм.орган.

На основание пар.2 от ДР на ДОПК вр. чл. 140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 т.3 и 4 ГПК съдът приема, че производството е с правно основание чл.156 и сл. от ДОПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 пр.1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.

Депозирана е пред компетентния съд по седалище на жалбоподателя. Ето защо съдът я приема за редовна и допустима, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да се конституират и призоват страните- в качеството на жалбоподател- „Топлофикация – Плевен“ АД и като ответник- Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите.

Съобщение за образуваното дело следва да се изпрати на Окръжна прокуратура-Плевен, в което да се посочи, че има право да встъпи в производството.

На ответника следва да се укаже тежестта на доказване, че са били налице основанията за издаване на оспорения акт.

На жалбоподателя следва да се укаже, че носи тежестта на доказване на твърдените в жалбата факти и обстоятелства.

Водим от горното, съдът

КОНСТИТУИРА като страни по адм.дело №631/2024г. по описа на Административен съд-Плевен, както следва:

1.Жалбоподател- „Топлофикация – Плевен“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], Източна индустриална зона №128, представлявано от изпълнителния директор инж. Й. В. В.;

2.ОТВЕТНИК- Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите.

Съобщава на страните проекта си за доклад, съдържащ се в обстоятелствената част от определението.

УКАЗВА на Окръжна прокуратура –Плевен, че на основание чл. 159, ал. 1, изр. второ от ДОПК Прокуратурата чрез свой представител има право да встъпи в производството, за да защити държавен или обществен интерес.

УКАЗВА на основание чл.163, ал.3 вр. чл.170, ал.1 и ал.3 от АПК на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на ответника, че може да представи писмен отговор и приложи доказателства към него в 14-дневен срок от получаване на настоящото определение, с препис за жалбоподателя.

УКАЗВА на ответника на основание пар.2 от ДР на ДОПК вр. чл.170, ал.1 и ал.3 от АПК, че носи доказателствената тежест и трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в РА и изпълнението на законовите изисквания при издаването му

НАСРОЧВА делото за 25.09.2024г. от 15.15 часа, за която дата да се призоват решаващият орган и жалбоподателят на основание чл.159, ал.2 от ДОПК.

Препис от определението да се връчи на страните с призовките за съдебното заседание (за ответника ведно с препис от жалбата).

Препис от определението да се връчи и на ОП-Плевен, ведно с препис от жалбата и материалите по делото.

Определението не подлежи на обжалване.