№ 1056
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330202102 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.И.А. ЕГН ********** чрез адв.Й.Я. ,
против Електронен фиш серия К № 5482946 от 03.08.2020г. за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева
за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнителната молба към нея се навеждат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ).
Жалбоподателят излага становище ,че ЕФ е издаден в нарушение на
чл.39ал.4 от ЗАНН.Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно
заседание, редовно призовани, жалбоподателят и пълномощника му не се
явяват ,като се депозира молба с искане за разглеждане на делото по
същество и се претендират разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от Г.Б. с пълномощно по
делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема становище
възраженията на жалбоподателя да са неоснователни, а при издаването на ЕФ
1
да не са допуснати съществени процесуални нарушения, същият да съдържа
всички задължителни реквизити на съдържанието си. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена от Л.М., спрямо който е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 03.08.2020г. в 10.15ч. в с.Калояново ,ул.Чевира 5 ,посока на
движение от с.Житница към с.Калояново жалбоподателят А. управлявал
товарен автомобил " Ауди СК 7 с рег.№**** със скорост на движение от 63
км/ч при разрешена скорост от 50км/ч. Движението на жалбоподателя с
посочената скорост било заснето и установено с автоматизирано техническо
№ TFR1-M511. Стойността на измерената скорост от техническото средство
била 66 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
"минус" 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 63
км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената
скорост с 13 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП против жалбоподателя А. бил издаден електронен фиш серия К
№5482946, с който му било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Протокол от проверка № 1 –33-20 /26.02.2020г се изяснява, че
процесното техническо средство тип TFR1-M511 е преминало със
2
заключение, че съответства с одобрения тип. Изяснява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с
рег. № 273 р -8286 /04.08.2020г.) се установява, че на дата 03.08.2020 г.
системата за видеоконтрол е заснела статични изображения с номера с
начален час на работа 10.10 ч. и краен час на работа 11.10 ч. и с място на
контрол- с.Калояново ул.Чевира №5 посока с Житница –с.Калояново.
От клип към ЕФ серия К №10214 се изяснява, че измерената скорост
на движение на процесния лек автомобил с рег. № **** е 66 км/ч, а
заснемането е извършено на 03.08.2020 г. в 10.15 часа.
От справка за собственост на посоченото МПС се установява, че
същото е собственост на **** .Като по делото няма приложена декларация от
собственика на автомобила кой е управлявал същия към датата
инкриминирана във фиша.
При така установените факти съдът приема следното от правна
страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
на посочените в ЕФ време и място –автомобилът се е движил със скорост на
движение от 66 км/ч/ след приспадане с 3 км/ч -63кмч при разрешена скорост
от 50 км/ч.Не е доказано ,обаче по каква причина това е вменено във вина на
А.А.,който обаче не спори по този факт със жалбата си.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че доводът на
жалбоподателя А. е основателен и ,че обжалваният електронен фиш е
издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, който гласи, че
"за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш". Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2
от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото
тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога "над" води до ясен и
единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска
3
контролните органи да осъществяват административнонаказателната
отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби
в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо
правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като
нарушението е било установено с АТСС, отговорността се реализира чрез
налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е изяснено в
практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се
намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП.
Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е регламентирано
задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално
разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение
неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните
наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално
качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера
на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба
на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще
бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на
него издаване на НП, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл.
186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при
нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е извършено такова
административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.
182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като
поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира
отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от
ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш - така Решение № 515 от 22.12.2017 г. по к. а. н. д. №
783/2017г. на Административен съд – Враца. Така, както в практиката си
наказващият орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред
издаването на ЕФ, то следвало е да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от
4
ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени
за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се
достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е
изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по
съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на
наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на
императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4
от ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция.Прието е ,че: "нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална
спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му". Съдебната
практика следва да бъде оценена и като трайна, тъй като указанията по
приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН .
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да
се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
По гореизложените съображения обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
По разноските
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните
производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността
за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски
от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
5
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
от което е част административно наказващият орган, а това е –ОДМВР-
Пловдив.
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 7 от делото, е удостоверено възнаграждението да е
заплатено в брой.Не е налице прекомерност ,освен с подаване на жалба срещу
електронния фиш е налице участие и в съдебно заседание.Поради ,което
следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 300 лв
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш К № 5482946 от 03.08.2020г. за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева
за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати на А.И.А. ЕГН
********** сумата от 300 лева,представляваща направени разноски по делото
за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6