№ 434
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900121 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул. "Московска" № 19,
представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., срещу Т. В. П., EGN **********, с адрес: ******,
представляван от назначен от съда особен представител, иск с правно основание чл. 415,
ал. 1, т.3 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1,
предл. първо от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца общо сумата от
34 530,13 лева /тридесет и четири хиляди петстотин и тридесет лева и тринадесет стотинки/,
дължима по Договор за кредит Експресо No 870134320930 / 22.01.2016г. , от които, както
следва:
1/ 26 707, 62 лева /двадесет и шест хиляди седемстотин и седем лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането;
2/ 6 387,32 лева /шест хиляди триста осемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща договорна лихва по Част I, т. 8 от Договора за периода от 22.08.2017г. до
23.02.2021г.;
3/ 1 435,19 лева /хиляда четиристотин тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща наказателна лихва по Част I, т.9. от Договора за периода от 23.09.2017 г. до
23.02.2021 г.;
В рамките на производството са направени ВЪЗРАЖЕНИЯ от ответника за
наличието на неравноправни клаузи - чл. 143 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
противоречие с разпоредби на ЗПК – чл. 10 и чл. 16 от ЗПК.
1
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 22.01.2016г. между Сосиете Женерал Експресбанк АД
дружеството преобразувано чрез вливане в Банка ДСК АД ("Банката") и Кредитополучателя
Т. В. П. бил сключен Договор за кредит Експресо № 870134320930 ("Договор за кредит"), по
силата на който Банката била предоставила на Кредитополучателя Б. кредит в размер на 30
000 (тридесет хиляди) лева, с краен срок за издължаване 22.01.2026г. Падежната дата за
издължаване на месечните вноски била 22-ро число на месеца. За предоставения кредит,
кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора възнаградителна лихва -
номинален фиксиран лихвен процент в размер на 7,49 % годишно. Посоченият лихвен
процент не бил променян по време на действие на процесния договор за кредит. По силата
на Част I чл.9 от договора, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 6 процентни пункта. Съгласно Част II чл.10, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и
започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 6 процентни пункта. След предявяване на молбата за събиране на вземането по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно Част II чл.11 от договора, Кредиторът имал право да превърне кредита в
предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения. Всички
средства по отпуснатия кредит били усвоени от Кредитополучателя на 22.01.2016г. по
посочената в Част I чл.б от Договора за кредит негова разплащателна сметка при Банката с
IBAN BG88TTBB94001515017843. В Част I чл.7.1 от Договора за кредит страните били
уговорили погасяване на кредита с месечни вноски в размер на 365,73 лева, съгласно
погасителен план -Приложение към договора за кредит за период от 120 месеца. Сочи, че
процесният договор е действителен, същият съдържа необходимото задължително
съдържание, въведено от законодателя, налице била валидно изявена от кредитополучателя
воля за обвързване с условията на подписания от него договор и приложенията към него,
като волята му била потвърдена с положения от него подпис в договора за кредит пред
служител на Банката. В съответствие с действащите към момента на подписване на договора
за кредит нормативни актове, Банката била предоставила на кредитополучателя и ответник
в настоящето производство цялата преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и общите
условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит,
съгласно чл.22 от Част II от Договора за кредит. С предоставяне на кредита по сметка на
кредитополучателя, банката кредитор била изпълнила поетия по договора ангажимент и
била изправна страна по него. Кредитополучателят бил допускал просрочия по погасяване
на кредита, като бил платил вноските по погасителен план с падеж до 22/08/2017 г., в
следствие на което е останало неплатено задължение за вноските за месец септември 2017г.
до месец февруари 2021г., всяко от по 365,73 лв. месечно с падеж 22-ро число. Сочи, че
ответникът дължи на банката следните суми : дължима главница: 26 707,62 лева; дължима
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 22.8.2017 до 23.2.2021 г. вкл.: 6 387,32 лева
и размер на обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 23.9.2017 г.
2
до 23.2.2021 г. вкл.: 1 435,19 лева, като общо дължима сума по кредита е 34 530,13 /тридесет
и четири хиляди петстотин и тридесет и 0,13/ лева. Претендираната договорна лихва била
дължима на основание Част I чл.8 от процесния договор. В тази връзка началният момент на
претендираната договорна лихва - 22/08/2017г. е момента, от който, съгласно договора и
погасителния план към него, е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е
платена от ответника. Посоченият краен момент - 23/02/2021 г. е датата до която банката е
начислявала възнаградителна лихва. Претендираната наказателна надбавка представлява
договореното между страните обезщетение за забава, дължимо на основание Част I чл.9,1 от
договора за кредит в размер на 6 % върху частта от дължимата и неплатена по погасителен
план просрочена главница, натрупана за периода от 23/09/2017 г. до 23/02/2021 г. Моли съда
да приеме, че настоящата искова молба имала характер на покана за изпълнение, като
считано от датата на връчването й до ответника, последният бил изпаднал в забава и
вземането на кредитора Банка ДСК АД било предсрочно изискуемо. Към датата на
предявяване на настоящия осъдителен иск била налице допусната забава от страна на
кредитополучателя над 90 дни, което било условие съгласно Част II чл.10 /2/ от договора за
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането. Заявява изрично, че считано от
получаване от ответника на препис от настоящата искова молба, БАНКА ДСК АД счита
кредита за предсрочно изискуем.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговора на исковата молба, депозиран от
назначения особен представител по делото. Същият сочи, че исковата молба е допустима, но
неоснователна. Твърди, че процесният договор е недействителен, поради неизпълнение
изискването на чл. 10 ал. 1 Закона за Потребителския Кредит, екземпляр от договора да бъде
предоставен на всяка от страните. Оспорва ответникът да е получил екземпляр от
подписания на 22.01.2016г. Договор - Част I и Част II, поради което и на основание чл. 23
ЗПК счита, че се дължи връщане само на чистата сума по кредита. Твърди, че банката не е
изпълнила задължението си да направи оценка на кредитоспособността на потребителя,
съобразно чл.8,параграф 1 от Директива 2008/48 и разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит. По отношение уговорката в чл. 6 ал. 2 от Част II от Договора,
(позволяваща едностранно определяне на допълнителните разходи като такси) твърди, че не
била индивидуално уговорена и позволявала поведение, нарушаващо баланса на правата и
задълженията на страните, което било несъвместимо с добросъвестността. Сочи, че е
неравноправна уговорка и не е породила действие за потребителя и съответно съдът
следвало да отчита съдържанието на сделката без нея, без това да изключва действието на
договора като цяло, тъй като съществения му елемент - начален фиксиран лихвен процент и
определени според него стойности на равните месечни анюитети не се засягат от
опорочената клауза, а запазването на договора в първоначалните, неизменени параметри, е
съответно на интереса на закриляния кредитополучател (продължаващ да се ползва от
уговорените падежи по дългосрочния план). Кредитополучателят бил заявил бланкетно, че е
запознат с Тарифата на Банката и бил съгласен да заплаща предвидените в нея такси и
комисиони, но по делото няма представен екземпляр от Тарифата, подписан от Т. В. П.. По
отношение клаузата на чл. 14, Част I от Договора - такса за одобрение на кредита - счита
3
същата клауза за недействителна, поради противоречието й с чл. 10а ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, който сочи, че „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони, за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“. Т.нар. в чл. 14
Част I от Договора „Такса одобрение" била всъщност такса по усвояването на кредита, като
тя е била удържана от сумата на кредита, веднага след превода, по Б.ата сметка на
Кредитополучателя. Моли съда да отхвърли всички претенции, а в условията на
евентуалност тези за заплащане на възнаградителни и наказателни лихви.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирана е молба преди
датата на о.с.з, с която се сочи, че банката поддържа предявените искове, моли за
уважаването им и за присъждане на разноски по представен списък. В открито съдебно
заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения от съда особен
представител, който оспорва исковата претенция и поддържа подадения отговор, като моли
за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Служебно известен факт е, че от 30.04.2020г. „Експресбанк“ АД /старо наименование
Сосиете Женерал Експресбанк/ се е вляла в Банка ДСК АД, поради което и последната се
явява и неин правоприемник, вкл. като страна по процесния договор за кредит.
С договор за кредит Експресо No 870134320930 от 22.01.2016г., Банката ищец е
предоставила на ответника Т. В. П. потребителски кредит в общ размер на 30 000 лв. със
срок на договора до 22.01.2026г., размер на погасителните вноски – 365,73 лв. за периода от
120 месеца. Страните са уговорили номинален лихвен процент в размер на 7,49 % на година
за целия срок на договора и наказателна надбавка, в случай на просрочие на погасителни
вноски – 6 пункта над номиналния лихвен процент или общо – 13,49 %. Годишният лихвен
процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключване на договора – 8,84%.
Уговорена е такса за одобрение на кредита – 512,05 лв. Уговорено е и сключване на
застраховка „Живот“, като разходите за застраховката са определение на 0,62% годишно
върху остатъка от главницата по кредита. В договора уговорено – част II чл.2, че
усвояването на кредита ще се извърши безкасово по разплащателната сметка на
кредитополучателя при Банката чрез кредитиране на сметката с пълния размер на
предоставения кредит. В договора изрично е посочено, че договорът се подписва в два
екземпляра – по един за всяка от страните.
Към договора е подписан и погасителен план, който е неразделна част от договора, в
който е посочено, че месечната погасителна вноска в размер на 365,73 лв. включва
задължения за главница, възнаградителна лихва и застраховка.
Приложено е извлечение от Б.ата сметка на длъжника, от което се установява, че на
22.01.2016г., кредитът е бил усвоен от длъжника, като е кредитирана сметката му с пълния
му размер. Видни са и всички извършвани от длъжника погашения на задълженията му по
4
кредита.
Представено е извлечение от счетоводните книги, от което се установява, че банката е
отразила като дата на настъпване на изискуемостта – 24.02.2021г., поради забава в
плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочна изискуемост на длъжника – 42
броя за периода от 22.09.2017г. до 22.02.2021г.
Банката –ищец е представила и кредитното досие на длъжника, като от същото се
установява, че към датата на отпускане на кредита пред банката е представено
удостоверение от работодателя на ответника, от което е видно, че последният е
военнослужещ. Подписано е от длъжника искане за потребителски кредит и декларация за
получаване на общи условия на ЗАД „Сожелайф България“ по групова застраховка живот и
безработица. Изготвен е и чек лист за потребителския кредит, който не носи подпис на
страна. Представен е и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, който също не носи подпис на страна.
По делото е допусната СЧЕ, която е изслушана и приета от съда, като не е оспорена
от страните. Вещото лице сочи, че съгласно История на сметка за периода 22.01.2016 г. -
23.09.2021 г. за движението по разплащателна сметка IBAN BG88 ТТВВ 9400 1515 0178 43 в
лева с титуляр Т. В. П. на дата 22.01.2016 г. и вальор 22.01.2016 г. с основание - операция
№06101485007163 кредити на граждани краткосрочни описание: усвояване на кредит,
Банката е превела по разплащателната сметка сума в размер на 30 000,00 лева с основание:
т.З от Договор за кредит експресо №870134320930 от 22.01.2016 г. От постъпилата сума с
дата и вальор 22.01.2016 г. в размер на 30 000,00 лева са извършени погасявания по други
кредити на ответника в СЖ"Експресбанк"АД в общ размер на 20 467,41 лева и с дата
22.01.2016 и операция №0610146600389 е събрана такса одобрение в размер на 512,05 лева
с-но т.14.от Договора за кредит експресо - такса по кредита - за одобрение 512,05 лева и
остатъка към 22.01.2016 г. е в размер на 8 822,76 лева. С дата 25.01.2016 г. от сметката са
изтеглени 8 650 лева от ответника на ATM и дистанционно теглене в клон Одесос.
Заключението сочи, че в периода от 29.01.2016г. до 06.10.2017г. са постъпвали суми по
разплащателната сметка с титуляр Т. В. П. за погасяване на задълженията по процесния
кредит и по други кредити, така както е посочено в Приложение 1 към експертизата.
Последното плащане по Договора за кредит експресо №870134320930 от 22.01.2016 е с дата
10.10.2017 г. когато е погасена частично наказателната лихва с падеж 10.10.2017 г.
Последните плащания на месечните вноски за главница и редовна лихва са от 09.10.2017 г.,
когато са погасени дължимите месечни вноски за главница и редовна лихва с падеж
22.08.2017 г., т.е. закъснение от 49 дена. В Приложения №2 - №3 експертизата показва
начислените, платени и дължими задължения по Договора за кредит по счетоводни книги на
Банката. От тях се установяват непогасени падежирали вноски по кредита - месечни
погасителни вноски за главница и редовна възнаградителна лихва към 24.02.2021 г. за
периода с падеж 22.09.2017г. - 22.02.2021 г. - 42 броя вноски. Размерът на просрочените
месечни вноски за главница към 24.02.2021 г. е 8 533,30 лева за периода от 22.09.2017 г. до
22.02.2021 г. Размерът на просрочените месечни вноски за редовна лихва към 24.02.2021 г. е
5
6 387,32 лева за периода от 22.09.2017 г. до 22.02.2021 г. Допуснатата забава е 1 251 дена за
просрочената вноска с падеж 22.09.2017 г. до 24.02.2021 г.
Задълженията по процесния кредит по пера - главница, редовна лихва и наказателна
лихва към датата на подаване на исковата молба в съда - 25.02.2021 г. са в общ размер 34
530,60 лева, както следва : 1/ главница – 26 707,62 лв., от които 18 174,32лв. – редовна
главница към 24.02.2021г. и 8 533,30 лв. – просрочени вноски за главница за периода от
22.09.2017г. до 24.02.2021г.; 2/ договорни лихви – за периода от 22.02.2017г. до 24.02.2021г.
- 6 387,32 лв.; 3/ наказателна лихва за периода от 10.10.2017г. до 24.02.2021г. – 1435,66 лв.
Задълженията по процесния кредит по пера - главница, редовна лихва и наказателна
лихва към датата на връчване на исковата молба на особения представител, назначен на
ответника - 06.07.2021 г. са в общ размер 35 118,17 лева, както следва: 1/ главница –
26 707,62 лв., от които 18 174,32лв. – редовна главница към 24.02.2021г. и 8 533,30 лв. –
просрочени вноски за главница за периода от 22.09.2017г. до 24.02.2021г.; 2/ договорни
лихви – за периода от 22.02.2017г. до 24.02.2021г. - 6 387,32 лв.; 3/ наказателна лихва за
периода от 10.10.2017г. до 06.07.2021г. – 2 023,23 лв.
Прилаганият лихвен процент за редовна лихва за редовна главница за целия период
на олихвяване на кредита е в размер на 7,49 % .Прилаганият лихвен процент за наказателна
лихва за просрочена главница за целия период е в размер на 13,49% - лихвен процент за
редовна главница 7,49 % + 6,00 % надбавка - по т.9.1. от Договора. При придобиването на
СЖ „Експресбанк"АД от „Банка ДСК"АД просрочената главница се олихвява с лихвен
процент в размер на 6,00 % - само наказателната надбавка по т.9.1. от Договора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след като е отхвърлено подадено
заявление по реда на заповедното производство по ч.гр.д. № 15658/2020г. по описа на
Районен съд – Варна.
За успешното установяване на заявената от ищеца претенция, същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че 1/ ответникът е валидно обвързан от
Договор за кредит Експресо No 870134320930 / 22.01.2016г., както и от приложимите за тях
общи условия и погасителен план; 2/ точното изпълнение на поетите от банката задължения
по договора, в това число предоставянето на уговорената сума по кредита; 3/ настъпила
изискуемост на вземанията, вкл. осъществяването на всички уговорени в договора
обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това, както и 4/ размера на всяко от
вземанията /по пера – за главница, договорна лихва и наказателна лихва/. Предвид, че
исковете са насочени срещу потребител, в тежест на ищеца е да установи
също изпълнението на задълженията му, като банка, относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
6
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят. В случай, че се констатират
неравноправни клаузи в потребителския договор, то в тежест на ищеца е да установи и че
същите са уговорени индивидуално.
От своя страна, ответникът следва да докаже правоизключващите и
правопогасяващите спорното право факти, на които основава своите възражения.
Видно e от представените писмени доказателства между страните, че е сключен
договорът за кредит с посоченото съдържание. От приетото извлечение от Б.ата сметка на
ответника се установява, че кредитът е усвоен – факт, който се потвърждава и от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Процесният кредит е предоставен на физическо лице, с цел задоволяване на текущи
(лични) нужди, поради което ответникът има качеството на потребител по смисъла на пар.
13, т. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ и като такъв е легитимиран да се
позовава на предвидената в специалния закон защита. Към договора е приложим и
действащият към момента на сключването му Закон за потребителския кредит /ЗПК/.
Направени са възражения от ответника за наличието на неравноправни клаузи, както
и за недействителност на договора, като противоречащ на разпоредбите на ЗПК, като за
наличието на същите съдът следи служебно на основание чл. 7 ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че не са налице посочените основания за недействителност.
Процесният договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин и в същия е посочено, че е сключен в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. От страна на ответника не се представиха доказателства в насока, че
не му е бил представен екземпляр от договора, с което да опровергае материалната
доказателствена сила, с която се ползва изявлението в тази част, като частен свидетелстващ
документ, който съдържа неизгодни за издателя му /ответника/ факти.
Договорът за кредит отговаря и на останалите съдържателни изисквания, установени
с чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК, като в него изрично са посочени общия размер на кредита
и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, като в процесния случай,
същият е фиксиран и подробно са посочени и условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент / чл. 8.т.2 от част I; чл.
4 от част II, чл. 8 ал.5 от част II и чл. 23 от част II/. Спазено е и изискването за посочване на
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК.
Посочени са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Спазени са и
изискванията на чл. 11 ал.1 т. 12 т.20 от ЗПК.
7
Според разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните. Изрично са посочени случаи, в които клаузите се считат за неравноправни.Съдът
намира, че в процесния случай не се констатират неравноправни клаузи. Възражението на
ответника за неравноправност на клаузата по чл. 6 ал.2 от Част II от Договора не е относимо
към претендираните за плащане в настоящото производство суми – предмет на претенцията
са суми, дължими като главница и лихви за забава, а не такси. В допълнение следва да се
посочи, че не е изрично и конкретно очертано в каква връзка е предприетото оспорване – не
се твърди да са начислени такси, които не се дължат и евентуално, с които да се извършва
прихващане.
По отношение на начислената такса за одобрение на кредита в размер на 512,05 лв.,
съдът намира, че по естеството си това е такса, събирана за услуга, свързана с усвояването
на кредита,а в чл. 10а ал.2 от ЗПК се сочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този
смисъл и чл.14 на част I от процесния договор се явява нищожна, на основание чл.21,
ал.1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Събраната такса в размер на
512, 05 лв. се явява недължимо платена.
В чл. 9 от част I на процесния договор, страните са уговорили лихва за забава върху
просрочените погасителни вноски в размер на 13,49 % и върху цялата главница след
настъпване на предсрочна изискуемост – отново 13,49 %. Съобразно разпоредбата на чл. 33
ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, а уговореният процент за
процесния период го надвишава. В случая, обаче, претенцията на ищеца е за заплащане на
обезщетение за забава единствено в размер на уговорената между страните надбавка за
забава в размер на 6%, което не надвишава законната лихва. Предвид горното и
обезщетението за забава следва да се присъди така, както е претендирано – с начислена 6%-
тна ставка, при установяване на останалите предпоставки за основателност на претенциите.
Размерът на ГПР по кредита е 8,84%, което е в рамките на законоустановения
максимум по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което и не се констатират нищожни клаузи в тази
връзка.
Ответникът навежда и възражение, че банката не е извършила оценка на
кредитоспособността му, като обаче не се сочи по какъв начин това обстоятелство е
рефлектирало по отношение на размера на задълженията му към банката. Не се констатират
служебно уговорки, с които да се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник, което да е довело до допълнително увеличаване размера на
задълженията. А, отделно от представените от банката доказателства се установява, че
същата е извършила оценка на кредитоспособността на ответника.
8
По отношение на предсрочната изискуемост:
Съобразно чл. 10 ал.2 на част II от процесния договор, страните са уговорили, че
банката може да обяви вземането си за предсрочно изискуемо при наличие на забава в
плащането от страна на кредитополучателя над 90 дни. Изрично е посочено,че
изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя. Към датата на подаване на
исковата молба /25.02.2021г./ се констатира, че ответникът е в просрочие, считано от
22.09.2017г., т.е. забавено е плащането над 90 дни, което е основание за обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо. Допустимо е обявяване на предсрочната изискуемост
по договора за кредит с връчване на исковата молба на особен представител на длъжника. /в
този смисъл решение №198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о./,
както е в процесната хипотеза. Следователно предсрочната изискуемост по процесния
кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на особения
представител на ответника, което е осъществено на 06.07.2021г. и като факт, настъпил в
хода на процеса следва да бъде зачетен и съобразен от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК. В
този смисъл и е настъпила изискуемостта на всички задължения на ответника по процесния
договор.
С оглед на всичко гореизложено и съдът намира, че ищецът установи своята
претенция по основание, след като проведе пълно и главно доказване за всички факти, за
които му е разпределена доказателствената тежест.
По размера на задълженията съдът съобрази заключението на вещото лице и приема,
че дължимата сума за главница е в размер на 26 707, 62 лв. По отношение на претенцията за
възнаградителна лихва, претендирана за периода от 22.08.2017г. до 23.02.2021г., същата се
дължи за периода от 22.09.2017г., доколкото вещото лице констатира, че първата месечна
вноска по погасителния план с падеж именно 22.09.2017г. не е заплатена.
Възнаградителната лихва за периода от 23.09.2017г. до 23.02.2021г. е в размер на 6 387,32
лв. според изчисленията на вещото лице, които съдът възприема и именно в този размер и
период претенцията на ищеца се явява основателна.
По претенцията за лихва за забава:
Както съдът посочи по-горе, обезщетението за забава следва да се присъди така,
както е претендирано – с начислена 6%-тна ставка. Вещото лице констатира в заключението
си, че прилаганият лихвен процент за наказателна лихва за просрочена главница за целия
период е в размер на 13,49% - лихвен процент за редовна главница 7,49 % + 6,00 % надбавка
- по т.9.1. от Договора. При придобиването на СЖ „Експресбанк"АД от „Банка ДСК"АД
просрочената главница се олихвява с лихвен процент в размер на 6,00 % - само
наказателната надбавка по т.9.1. от Договора, като освен това банката е олихвявала цялата
неплатена главница, а не отделните вноски по погасителен план. Вещото лице не е имало за
задача да посочи размера на лихвата за забава при прилагане на 6% ставка и изчисление
върху всяка отделна просрочена вноска от погасителния план, поради което и съдът след
като съобрази разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на
9
последиците, и след като използва изчислителния модул на правно-информационната
система Апис, калкулира, че за посочения период – 23.09.2017г. до 23.02.2021г.,
обезщетението за забава, изчислено на база 6% -тна ставка, е в размер на 753,66 лв., като до
този размер е основателна претенцията на ищеца.
По отношение на претенцията за присъждане на лихвата за забава върху цялата
главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, същата е
неоснователна за посочения начален момент, доколкото предсрочната изискуемост на
главницата е настъпила едва с получаване на препис от исковата молба от особения
представител или на 06.07.2021г., поради което и от този момент нататък се дължи лихвата
за забава.
Отделно, съдът съобрази, че договорът за потребителски кредит следва да се прилага
без посочената по-горе като нищожна клауза –тази за начислената такса за одобрение на
кредита в размер на 512,05 лв. и като последица от това и доколкото неправомерно
кредиторът е събрал тази такса, същата следва да се приспадне по реда на чл. 76 ал.2 от ЗЗД
от търсената възнаградителна лихва в размер на 6 387,32 лв., която остава дължима за
сумата от 5 875,27 лева.
В обобщение, общо дължимият към кредитора остатък е както следва:
-сумата от 26 707, 62 лв., представляваща главница;
-сумата от 5 875,27 лева., представляваща възнаградителна /договорна/ лихва за
периода от 23.09.2017г. до 23.02.2021г.;
-сумата от 753,66 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
23.09.2017г. до 23.02.2021г.;
Именно за тези размери претенцията на ищеца е основателна, а за останалата част
следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на разноски, като е представил списък за
същите в общ размер на 3447,20 лв., от които 1381,20 лв.- заплатени държавни такси в
заповедното и настоящото производство, 1566 лв. – заплатено възнаграждение за назначен
особен представител и 500 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице. Отправено е и
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът като взе предвид, че
за ищцовото дружество не се явява процесуален представител в о.с.з, определя на 150 лв.
Съответно ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от претенцията или
сумата от 3 472,65 лв. следва да му се присъди.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА Т. В. П., EГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка
ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул. "Московска" №
19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., следните суми дължими по Договор за кредит
Експресо No 870134320930 / 22.01.2016г. , сключен между страните : 1/ сумата от 26 707, 62
лева /двадесет и шест хиляди седемстотин и седем лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща непогасена предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата, на която е обявена предсрочната изискуемост чрез получаване на
препис от исковата молба от назначения особен представител - 06.07.2021г. до окончателното
изплащане на вземането; 2/ сумата от 5 875,27 лева /пет хиляди осемстотин седемдесет и пет
лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща възнаградителна /договорна/ лихва по
Част I, т. 8 от Договора за кредит за периода от 23.09.2017г. до 23.02.2021г. и 3/ сумата от
753,66 лева /седемстотин петдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава по Част I, т.9 от Договора за кредит за периода от
23.09.2017г. до 23.02.2021г., на основание чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр. София, ул. "Московска" № 19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., срещу Т.
В. П., EГН **********, с адрес: ******, представляван от назначен от съда особен
представител, искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца, в следните части и за следните суми: 1/ претендираната
сума за законна лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.02.2021г. до датата, на която е обявена предсрочната изискуемост
чрез получаване на препис от исковата молба от назначения особен представител - 06.07.2021г.,
както и 2/ за сумата над присъдените 5 875,27 лв., представляващи възнаградителна лихва
до претендираните 6 387,32 лв. и за периода от 22.08.2017г. до 22.09.2017г., както и 3/ за
сумата над присъдените 753,66 лв., представляващи обезщетение за забава до
претендираните 1435,19 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. В. П., EГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка
ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул. "Московска" №
19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., сумата от 3 472,65 лв. / три хиляди четиристотин
седемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща сторените от ищеца в
производството съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12