РЕШЕНИЕ
гр.
София, 13.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Христова въззивно частно гражданско дело № 3526 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Застрахователно дружество Е.“ АД –
длъжник по изп. дело № 20197880400630 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.К.,
рег. № 788 при Камарата на частните съдебни изпълнители, срещу разпореждане от
16.01.2020 г., с което с оглед направено възражението на длъжника с вх. № 8519/30.12.2019
г. и становище на взискателя с вх. № 239/15.01.2020 г. е отказано намаляването
на размера на претендирания от взискателя адвокатски хонорар, обективизиран в
покана за доброволно изпълнение с изх. № 12224/20.12.2019 г., в размер на
1 200 лева.
Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя
адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства
на фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че единствените предприети
от пълномощника на взискателя действия са свързани с подаването на молба за
образуване на изпълнително производство. Поради което счита, че в настоящия
случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не намери приложение. Акцентира, че в срока на
доброволно изпълнение са били заплатени всички дължими суми по изпълнителното
дело. Отправя искане за отмяна на атакуваното разпореждане и намаляване размера
на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева,
съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Срещу
жалбата на „Застрахователно дружество Е.“ АД по делото е постъпило възражение
от взискателя К.С.П., в което се излагат съображения за неоснователност на
жалбата и се претендира оставянето й без уважение. Сочи се, че правилно ЧСИ не
е намалил адвокатския хонорар по изпълнителното дело, доколкото същият е
съответен на минималното възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба №
1/2004.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК
съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, но последните, видно от
направеното в горния им ляв ъгъл отбелязване, а и с оглед тяхното съдържание,
се отнасят за друго изпълнително дело, а именно изп. дело № 20197880400479,
поради което изложеното в тях няма как да бъде взето предвид от настоящия
съдебен състав.
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес от обжалването му, в преклузивния срок по чл. 436,
ал. 1 от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 20197880400630 по описа на ЧСИ М.К. е образувано по молба на адв. В.И.– пълномощник на взискателя К.С.П., от 19.12.2019 г. за образуване на изпълнително дело срещу „Застрахователно дружество Е.“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.12.2019 г. от Софийски
градски съд, по гр. д. № 8489/2018 г., с решението по което „Застрахователно дружество Е.“ АД е осъдено да заплати на К.С.П. сумата от 34 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на епилепсия, проявена на 14.07.2015 г., придобита от увреждания от
ПТП от 21.12.2012 г., ведно със законната лихва от 14.07.2015 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 141,67 лева – разноски по делото.
С молбата е поискано изпращането на покана
за доброволно изпълнение до длъжника, като ако в дадени срок за доброволно
изпълнение не бъде извършено плащане е поискано от ЧСИ да предприеме действия
по принудително събиране на сумата. Приложен е договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено и платено в брой възнаграждение в размер на 1 200
лева.
На 20.12.2019 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение, в която са посочени следните суми: 34 000 лева
– главница, 15 435,73 лева – законна лихва за периода 14.07.2015 г. –
03.01.2020 г., 141,67 лева - присъдени разноски, 1 200 лева - разноски по
изпълнително дело, и 3 955,31 лева - такси по от Тарифа към ЗЧСИ.
От приложеното на л. 11 от ИД преводно нареждания
се установява, че на 03.01.2020 г. длъжникът е превел по сметка на съдебния
изпълнител всички дължими от него по ИД № 20197880400630 суми, а именно преведена е сума в общ размер
от 54 732,71 лева.
На 30.12.2019 г. „Застрахователно дружество Е.“ АД АД е подало до ЧСИ М.К. възражение срещу размера на определеното адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело,
обективизиран в покана за доброволно изпълнение с изх. № 12224/20.12.2019 г., с
искане за тяхното намаляване. Препис от възражението е бил изпратен на
взискателя за становище. На 15.01.2020 г. адв. В.И.– пълномощник
на взискателя К.С.П., е
подала по изпълнителното дело становище, в което е заявила, че намира така
подаденото от длъжника възражение за неоснователно, доколкото размерът на
адвокатското възнаграждение е съответен на минималното възнаграждение по чл.
10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004.
На 16.01.2020 г. с обжалваното
разпореждане съдебният изпълнител, съобразявайки направеното възражение на длъжника с вх. №
8519/30.12.2019 г. и становището на взискателя с вх. № 239/15.01.2020 г., е
отказал намаляването на размера на претендирания от последния адвокатски
хонорар.
При така установените факти съдът намира
следното от правна страна.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Съдът намира, че в настоящия случай е приложима единствено
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като осъщественото от
пълномощника на взискателя - адв. Виолета Иванова,
процесуално представителство по изпълнителното дело се е ограничило до подаването на
молбата за неговото образуване, като в срока за доброволно изпълнение длъжникът
е превел по сметка на ЧСИ дължимите суми. Или, след депозиране
на молбата за образуване на изпълнителното производство същински действия по принудително удовлетворяване
вземанията на взискателя, които да обосноват прилагане на разпоредбата на чл.
10, т. 2 от Наредба №1/2004 г., не са извършвани.
По тези съображения, при липсата на други активни процесуални действия от
страна на адвоката по движението на изпълнителното дело след образуването му,
претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат намалени до дължимите такива за иницииране на изпълнителното
производство, а именно до сумата от 200 лева.
С оглед
изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а разноските за
адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя по изпълнителното
производство, следва да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до
сумата от 200 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Застрахователно дружество Е.“ АД разпореждане
от 16.01.2020 г. по изп. дело № 20197880400630 на ЧСИ М.К., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя К.С.П., по изп. дело № 20197880400630 по описа на ЧСИ
М.К., с рег. № 788 при КЧСИ, от 1 200 лева на 200 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.