Решение по дело №1132/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 974
Дата: 5 август 2022 г.
Съдия: Райна Стефанова
Дело: 20221100901132
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 974
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в закрито заседание на пети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20221100901132 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, във вр. с
Глава XXI „Обжалване на определенията“ от ГПК.
Образувано е по жалба на „Г.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „******* представлявано
от управителя К. М., гражданин на Република Кипър, чрез адв. Б.И. от
Хасковска адвокатска колегия, срещу Отказ № 20220613165127 от 14.06.2022
година на Агенцията по вписванията, постановен по Заявление №
20220613165127 от 13.06.2022 година, с което са заявени за вписване по
партидата на дружеството следните обстоятелства: прекратяване участието на
съдружника Е.М. поради смъртта , вписване като съдружници на
наследниците - К.С. С.И А.С. – граждани на Република Кипър, както и
актуален дружествен договор.
В депозираната жалба се твърди, че отказът е незаконосъобразен.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно ДЛР отказало да впише
настъпилите промени на обстоятелствата по партидата на дружеството,
приемайки, че представеното решение на общото събрание за приемане на
съдружници не е в предвидената от закона форма - с нотариална заверка на
подпис и съдържание, извършени едновременно, съгласно разпоредбата на
чл. 137, ал. 4 от Търговския закон, а документът е със заверка единствено на
1
подпис.
Намира, че решението на ОС представлява едностранна сделка и по
отношение на него следва да се приложи разпоредбата на чл. 61 КМЧП
относно приложимото право за формата на правните сделки, която допуска
алтернативно уреждане - или от правото, което е приложимо към самата
сделка, или от правото на държавата по местоизпълнение на сделката. Счита,
че няма законово основание длъжностното лице по регистрацията да изисква
решение на ОС с нотариално удостоверяване, отговарящо на изискванията на
чл.137, ал.4 ТЗ, тъй като представеното е извършено при действието на
правния ред на Република Кипър, където липсва процедура по нотариално
удостоверяване на съдържание на документ. Поддържа, че преценката дали
нотариалното удостоверяване, извършено в друга държава, е надлежно,
следва да се прави с оглед на действащия на територията на удостоверяването
закон.
Моли отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания на Агенцията
по вписванията да извърши исканото вписване по партидата на дружеството.
По делото е постъпил отговор от Агенцията по вписванията, съгласно
който жалбата е неоснователна. Претендират се разноски.

Съдът, като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със заявление образец А4, вх. № 20220613165127 от 13.06.2022 година,
подадено по електронен път от адвокат с изрично пълномощно, е поискано по
партидата на „Г.” ООД да бъде вписано прекратяване участието на
съдружника Е.М. поради настъпила смърт на лицето, приемане като
съдружници на наследниците - К.С. С.И А.С., граждани на Република
Кипър, както и актуален дружествен договор във връзка с посочените
промени.
Към заявлението са приложени: удостоверение за смърт на съдружник,
удостоверение за наследници, декларация за отказ от наследство от К. К. –
преживял съпруг на починалия съдружник, договор за доброволна делба
между наследниците К. С.И А.С., две молби за приемане на нови
съдружници, съответно от К. С.И А.С., доказателство, че поканите за
свикване на общо събрание са връчени на съдружниците, протокол от
2
проведено общо събрание и апостил от 07.06.2022 г. от служител на
Министертвото на правосъдието и обществения ред на Република Кипър,
актуален дружествен договор. Представени са още и декларация по чл. 13, ал.
4 от ЗТРРЮЛНЦ, платежен документ за внесена държавна такса, изрично
пълномощно на адвокат Б.И..
При проверката по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице при
Агенция по вписванията е установило, че представеното решение на ОСС на
„Г.” ООД за приемане на съдружници не е в предвидената с разпоредбата на
чл.137, ал. 4 от Търговския закон форма - нотариална заверка едновременно
на подпис и съдържание, а документът е само със заверка на подписите на
съдружниците, извършена в Република Кипър. Поради посоченото
длъжностното лице по регистрация се произнесло с обжалвания Отказ №
20220613165127 от 14.06.2022 година.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от
ЗТРРЮЛНЦ, от оправомощено лице, срещу подлежащ на обжалване акт,
внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заявителят „Г.” ООД е юридическо лице, регистрирано в Република
България в съответствие с разпоредбите на Търговския закон. Видно от
представените към заявлението доказателства, К.С. С.И А.С. са граждани на
Република Кипър и са направили писмено волеизявление за приемането им
като съдружници с равни дялове в „Г.” ООД, вследствие на настъпилата
смърт на наследодателя им Е.М. – съдружник с 34 дружествени дяла, всеки от
които на стойност 50 лева или общо 850 лева, представляващи 17% от
капитала на дружеството.
Следователно, доколкото се касае за отношение, свързано с две
държави (Република България и Република Кипър), по смисъла на чл. 1, ал. 2
КМЧП то представлява частноправно отношение с международен елемент. В
случая е приложим КМЧП, а не нормите на Регламент (ЕО) № 593/2008 за
приложимото право към договорните задължения (Рим I), от обхвата на който
са изключени въпросите, уреждани от правото, приложимо към дружества,
други корпоративни или некорпоративни юридически лица и
неперсонифицирани образувания (чл. 1, ал. 2, б. „е“).
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че решението на
3
общото събрание на дружеството представлява едностранна сделка, поради
което е приложима разпоредбата на чл. 61 КМЧП, уреждащата приложимото
право относно формата на правните сделки. На основание чл. 56, ал. 1 от
КМЧП правното положение на юридическите лица се урежда от правото на
държавата, в която са регистрирани, като съгласно чл. 58 КМЧП включва
учредяването, правната природа и правно-организационна форма, фирменото
наименование, правосубектността и системата на управление, състава,
компетентността и функционирането на органите, представителството,
придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и
задължения, отговорността за задължения, последиците от нарушения на
закона или на устройствения акт и преобразуването и прекратяването.
От посоченото следва, че приложим в настоящия случай е българският
Търговски закон. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от ТЗ, за взетите
решения по ал. 1, т. 2 /приемане и изключване на съдружници и прехвърляне
на дружествен дял на нов член/, т. 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 се съставя
протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена
писмена форма, а съгласно ал. 5 - решения на общото събрание, приети в
нарушение на ал. 4, са нищожни.
Съгласно чл. 20 от дружествения договор на „Г.” ООД, обявен в
търговския регистър на 07.11.2008 г., нов съдружник се приема в дружеството
по решение на общото събрание въз основа на писмена молба с декларация,
че кандидатът приема условията на дружествения договор, както и че
отговаря на другите изисквания на закона, като решението се приема от
общото събрание с единодушие на всички съдружници и се заявява за
вписване в търговския регистър по установения ред. Следователно, доколкото
не е предвидена различна от установената в ТЗ форма за приемане на нови
съдружници, протоколът от проведеното на 07.06.2022 г. ОСС следва да е
съставен в изискуемата съгласно чл. 137, ал. 4 от ТЗ форма за действителност
- писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието
на документа, извършени едновременно, доколкото съдържа решения по чл.
137, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че протоколът от проведеното
на 07.06.2022 г. общо събрание на съдружниците на „Г.” ООД не е съставен в
4
изискуемата от закона форма за действителност. Към заявлението е приложен
препис от протокола. Същият съдържа заверка само на подписите, извършена
от длъжностно лице от Република Кипър, което изрично е посочило, че
удостоверява единствено подписите, положени върху документа, и не носи
отговорност относно съдържанието на протокола. Така представеният препис
от документа не съдържа изискуемото от закона нотариално удостоверяване.
Императивната разпоредба на чл. 137, ал. 4 от ТЗ предвижда специална
форма за действителност на протокол от ОСС - писмена форма с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието на документа, извършени
едновременно. Това изискване е въведено с изменението на ТЗ в ДВ бр.
105/2016 г., като целта на законодателя е нотариусът да удостовери, че
изявленията, обективирани в протокола от проведеното ОСС, са направени
именно от присъствалите съдружници или техните пълномощници, респ. че
съдържанието на протокола е действително.
Съдът счита, че посредством едновременното удостоверяване на
подписите и съдържанието на протокола от ОСС, последният се превръща в
достоверен частен документ, от който със сигурност да е видно, че на
определената дата общото събрание на съдружниците е взело съдържащите се
в протокола решения със съдържанието, което съответства на съхранявания
при нотариуса документ. Протокол от проведено ОСС, който не може да
изпълни посочената цел, какъвто е настоящият случай, не съответства на
изискуемата от закона форма за действителност, а съгласно разпоредбата на
чл. 137, ал. 5 от ТЗ, решенията, взети в нарушение на императивното
изискване на чл. 137, ал. 4 от ТЗ, са нищожни. Решението на ОСС не е
породило правни последици, поради което не са налице и предпоставките на
чл. 21, т. 5, вр. чл. 22 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за вписване на промени по партидата
на дружеството въз основа на него.
Необходимо е да се има предвид и че на основание чл. 84, ал. 1 ЗННД
българските консулски длъжностни лица в чужбина, при спазване на
съответните разпоредби на ГПК и ако документът е съставен на български
език, могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни
документи, които не подлежат на вписване и са представени от български или
чужди граждани. Съгласно чл. 2 на същия член удостоверяването на датата,
съдържанието и подписа на частен документ, който не подлежи на вписване и
5
е представен от чужд гражданин, се извършва само ако документът е
предназначен да произведе действието си на територията на Република
България. Касае е се до приемане на съдружник в търговско дружество,
регистрирано в Република България, чийто статут се урежда от българското
право. Предвид факта, че съдружниците са чужди граждани би следвало това
обстоятелство да е съобразено в дружествения договор, с оглед изискванията
на българския закон и възможностите да се предвид друго в дружествения
договор.
В случая посочените по-горе предпоставки в чл.84 ЗННД са изпълнени
- документът е предназначен да произведе действие на територията на
Република България и не подлежи на вписване/ на вписване подлежат само
документи, предназначени и съхранявани в имотния регистър, доколкото в
търговския регистър не се вписват документи, а обстоятелства, от които те
произтичат/, предвид което е било възможно да бъде съставен протокол от
решението на ОСС в предписаната от закона писмена форма с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието на документа, без да се налага
чуждите граждани да пътуват до България. В този смисъл са Решение № 344
от 11.02.2019 г. по търг. дело № 539/2019 г. по описа на САС, ТО, 11 състав и
Решение № 631 от 24.04.2020 г. по търг. дело № 247/2020 г. по описа на СГС,
VI-11 състав.
Поради посоченото, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
извършеното удостоверяване на протокола е надлежно с оглед действащия на
територията на извършването му закон, още повече, че позоваването в
жалбата на приложимите процедури по нотариално удостоверяване на
документи в Република Кипър не е подкрепено от заявителя – жалбоподател с
никакви доказателства за приложимото право в тази държава.
По изложените съображения решението на общото събрание на
съдружниците на „Г.” ООД от 07.06.2022 г. не е породило правно действие,
тъй като протоколът на ОС не е в установената от закона форма на
действителност, съгласно българския правен ред, а не е уредено в
дружествения договор изрично нещо различно от регламентираното в
действащото българско законодателство, приложимо в този случай съгласно
препращащия §2 от устава. Разпоредбата на чл.137, ал.4 ТЗ във вр. с ал.1, т.2
е императивна, без значение дали се касае до приемане на съдружник или
6
даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял.
Поради изложеното, съдът приема, че протоколът с решението на ОС на
съдружниците не е в изискуемата форма за валидност, поради което въз
основа на него на формално основание не може да се извърши исканото
вписване.
Жалбата се явява неоснователна, а постановеният отказ - правилен.

Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20220621143527 от
21.06.2022 г. на „Г.” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „******* представлявано от
управителя К. М., гражданин на Република Кипър, чрез адв. Б.И. от
Хасковска адвокатска колегия, срещу Отказ № 20220613165127 от 14.06.2022
година на Агенцията по вписванията, постановен по Заявление №
20220613165127 от 13.06.2022 година.
Решението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред Апелативен
съд София в 7-дневен срок от връчването му.
Препис да се връчи на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7