РЕШЕНИЕ
№ 14764
гр. ..., 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110101299 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ЗАД „..........“ срещу ............ осъдителен
иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
1648,01 лв.– регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ на лек автомобил „......“ с ДК № ....... за вреди,
причинени вследствие попадане на застрахованото МПС в необезопасена и несигнализирана
неравност на пътното платно на 17.06.2019г. в гр. ........ ведно със законната лихва, считано от
12.01.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 161,61 лв., представлява
обезщетение за забава за периода 04.01.2021г. до 11.01.2022г.
С определение от 08.07.2023 г. на основание чл. 219, ал.1 ГПК, в производството като
трето лице помагач на страната на ответника са „Н.........“ АД и „.........“ ООД – участници в
........... „.......“, и е приет за съвместно разглеждане предявения против тях в срока по чл. 219,
ал. 3 ГПК в условията на евентуалност обратен иск за заплащане на горните суми на
основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
обратния иск и разноски.
Ищецът ЗАД „..........“ основава претенцията си на твърдения, че на 17.06.2019 г. в град
............ водачът на лек автомобил „......“ с ДК № ....... по време на движение попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са
причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното ПТП
имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 19-
0300/303/5000721 със срок на валидност от 29.03.2019 г. до 28.03.2020 г. За настъпилото
произшествие е съставен Протокол за ПТП №1726918 от 17.06.2019 г. По заведената пред
ищеца преписка по щета №0300/19/702/500849 и след направен опис на повредите е
определено и изплатено на собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на
1648,01 лева. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с
ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение
да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
1
опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на
сумата 1648,01 лева, получена от последния на 04.01.2021 г., но претенцията не била
уважена, за което ищецът бил уведомен с писмо от 11.02.2021 г. За периода от 04.01.2021 г.
до 11.01.222 г. претендира присъждането на обезщетение за забава в размер на 161,61 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Оспорва, че на
пътното платно е имало необезопасена дупка. Счита, че водачът на увреденото МПС не е
управлявал същото при спазване правилата за движение по пътищата и със съобразена за
пътния участък скорост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на превозното средство, тъй като последният не се е съобразил с пътния
участък. Оспорва настъпилото събитие да е покрит от застрахователя риск, при който да
дължи застрахователно обезщетение. Заявява, че не са представени доказателства за
установяване на сочения от ищеца механизъм. Посочва, че претендираното обезщетение е в
завишен размер. Поддържа, че не е налице валидно застрахователно правоотношение.
Навежда твърдения, че има сключен с ........... „.......“ Договор №СО15-РД-55-338/09.06.2015 г.
за дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения за
район ......... по който той е възложител. Сочи, че наличието на дупка по пътното платно в
този участък, по същество сочи на неточно изпълнение на задълженията по договора от
страна на ........... „.......“. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за неговото
намаляване поради съпричиняване от страна на водача на автомобила. Желае при уважаване
на главния иск съдът да разгледа обратния такъв като осъди третото лице – участниците в
........... „.......“ - „Н.........“ АД и „.........“ ООД да му заплатят сумите, които ............ е осъдена
да заплати, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Постъпил е отговор и от ответниците по обратния иск „Н.........“ АД и „.........“ ООД, в
който оспорват иска като неоснователен. Поддържат, че за процесния участък от пътя не им
е възложено да извършват ремонтни дейности, евентуално, че са изпълнили договорните си
задължения и ............ е приела работата без забележки, за което излагат подробни аргументи.
Молят съда да отхвърли иска. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена застрахователна полица №19-0300/303/5000721 от 25.02.2019
г. за имуществено застраховане с клауза „Пълно каско“ сключена между ищцовото
2
дружество в качеството му на застраховател и собственика на обекта на застраховката лек
автомобил „......“ с ДК № ....... – „........“ ЕАД. Собствеността върху обекта на
застрахователния договор не се оспорва. За този договор е предвидена от законодателя в чл.
344 КЗ писмена форма за действителност, която според ответника и третото лице помагач не
е спазена, предвид липсата на подпис на застрахованото лице. Следва да се посочи, че в
производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по отношение на
застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя
всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да
направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в това число и за
липсата на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките,
посочени в чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. В проведеното първо по делото съдебно заседание
ищецът представи застрахователна полица в оригинал, подписана и от двете страни, като
автентичността на положените подписи не бе оспорена по надлежния ред. По наведените
възражения за липса на плащане на всички застрахователни премии като условие за
валидността на договора следва да се посочи, че предвид представените документи за
извършени плащания, същите са неоснователни. Ето защо съдът приема, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между собственика на застрахованото имущество,
и застрахователната компания - ищец в настоящото производство обективирано в
застрахователна полица №19-0300/303/5000721 от 25.02.2019 г.
За установяване механизма на настъпилото произшествие по делото са събрани
писмени доказателства, сред които е и протокол за ПТП с бланков №1726918 от 17.06.2019 г.,
съставен от мл. автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“. Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила
извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него
констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. В тази връзка
полицейският служител пряко е констатирал процесната дупка на пътното платно, както и
състоянието на процесния автомобил, който е бил на място, поради което има обвързваща
доказателствена сила относно тези факти, а именно съществуването на необезопасена дупка
на пътното платно на бул. „......“ в посока от кв. ..... към „........“ и срещи „........“, както и
видими щети по автомобила, изразяващи се в увредени предна дясна джанта, предна броня,
гума, ходова част и др . Отразеното в протокола се потвърждава от приетото от съда и
страните, като обективно и пълно заключение на съдебно автотехническата експертиза. От
нея се установява, че на 17.06.2019 г. около 22.30 часа в град ... лек автомобил „......“ с ДК №
....... се движи по бул. „......“ в посока от кв. ..... към „........“ срещу „........“ попада в
необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са увредени предна дясна гума
и джанта, об;лицовка на предна броня, декоративна лайсна на броня. Вещото лице посочва,
че уврежданията по лек автомобил „......“ с ДК № ....... се намират в пряка – причинно
следствена връзка с настъпилото на 17.06.2019 г. произшествие. В същото време ответникът
не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и
главно доказване. Не бе установено от страна на ответника и възражението му, че е налице
изключен от застрахователния договор риск, доколкото доказателствената тежест в тази
насока е била негова.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от
ищеца вреди- са в причинна връзка с попадането на застрахования автомобил в дупка, тъй
като могат да се получат при попадане в такава, като щетите са възприети още на
местопроизшествието от контролния орган, поради което и съдът приема за доказана по
делото причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението
на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му
експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „......“ с ДК № ....... при
ищеца е била заведена щета с №0300/19/702/500849, по която след направен оглед на щетите
3
е извършен ремонт в сервиз „............“ ООД, за който е издадена фактура
№**********/30.10.2019 г. на стойност 1648,01 лева, която сума е заплатена на собственика
на увредения автомобил За извършеното плащане по делото е представено, неоспорено от
ответника, платежно нареждане от 08.11.2019 г.. След плащането на застрахователно
обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали върху
застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е
налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право
включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така
и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49
ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на общинските
пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Следователно ............ като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Не е спорно, че с регресна покана от 29.12.2020 г., получена от ответника на 04.01.2021
г. ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, но е получил отказ, обективиран в писмо с вх. №1-101-4101-159/11.01.2021 г.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
4
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по лек автомобил „......“ с ДК № .......
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1977,61 лева.
Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 1648,01 лева,
която сума е в по–малък размер от установения дължим такъв за възстановяване на
уврежданията, поради направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното
обезщетение е неоснователно. Ето защо исковата претенция на застрахователя следва да
бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Установи се по делото, че ответникът е бил поканен да заплати претендираното
обезщетение, за което е получил на 04.01.2021 г. регресната покана, поради което и предвид
липсата на плащане е изпаднал в забава за периода 05.01.2021 г. до 11.01.2022 г., за който
дължи обезщетение в размер на 161,61 лева, която сума следва да се присъди в полза на
ищцовото дружество.
По иска по чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД
С оглед основателността на първоначално предявените искове за заплащане на
застрахователно обезщетение и обезщетение за забава съдът дължи произнасяне и по
предявения в условията на евентуалност обратен иск на ответника ............ против третото
лице – помагач „Н.........“ АД и „.........“ ООД – участници в ........... „.......“ с правно основание
чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД. По своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск
по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове при
условията на положителна евентуалност.
Регресният иск по чл. 54 ЗЗД е възможен само при наличие на гаранционно –
обезпечителна отговорност на възложител на непозволено увреждане, която в настоящия
случай е налице. Основанието да се разгледа регресният иск е фактът на плащане на
обезщетението от възложителя или както е в хипотезата на обективно съединяване с обратен
иск вследствие на уважен осъдителен иск срещу възложителя.
Според разпоредбата на чл. 54 ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени
виновно от другиго има иск против него за това, което е платил. Не е спорно по делото, че
участъкът от пътя, на който е било реализирано процесното произшествие, е собственост на
общината като част от общински път, чието изграждане, ремонт и поддържане се
осъществява от ............ на основание чл. 31 ЗП. Като титуляр на правото на собственост
............ е възложила поддържането и текущия ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения на територията на общината - .................... на ........... „.......“ на основание
сключен договор за обществена поръчка Договор №СО15-РД-55-338/09.06.2015 г. Съгласно
представения договор възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извършва на
територията на ............ - ........ – „..........“ дейностите по поддържане и текущ ремонт уличната
мрежа и пътните съоръжения като според чл. 1.2.1 в дейностите се включват дейностите по
текущ ремонт и поддържане на пътните настилки на цялата улична мрежа в границите на
определената в договора зона. Страните по този иск не спорят, че участъкът от пътя, където
е настъпило процесното транспортно произшествие попада в обхвата на договора, като
време на действие (48 месеца, считано от регистрационни индекс) и място на действие. От
приобщеното по делото писмо с изх. №СОА19-ТД26-2749/21.02.2019 г. е вудно, че на
ответника по иска е било възложено извършването на ремонтни работи и СМР на ул. „......“
в участъка на пътя от ул. ............“ до кръговото на „........“, а именно направата на асфалтови
кръпки на 1700 кв.м., в който участък се включва и процесната част от пътя срещу „........“.
5
Наличието на необезопасена дупка на пътното платно навежда на извода за неточно или
лошо изпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, противно на
обратното, за което е представен констативен протокол от 25.06.2017 г. Недоказани останаха
твърденията на ответника по иска, че не е разполагал с оперативна самостоятелност да
определи кои компрометирани участъци от пътя от ул. „.......“ до кръговото на „........“ да
ремонтира в рамките на възложените 1700 кв.м. Ето защо за претърпяната от водача на лек
автомобил „......“ с ДК № ....... вреда, която е последица от поведението на изпълнителя, чрез
който ............ осъществява поддръжката на пътя като негов собственик, последният има
право на вземане от виновния изпълнител. Следователно са налице основания за възникване
на регресното вземане по чл. 54 ЗЗД. Доколкото главната претенция следва да бъде уважена
за сумите от 1648,01 лева и 161,61 лева обезщетение за забава, то и обратният иск се явява
основателен до този размер, с оглед обема на регресното вземане, а именно стойността на
вредите, заплатени от възложителя като обезщетение. Отговорността на ответника по чл. 54
ЗЗД се разпростира и върху мораторната лихва, която ответникът по главния иск следва да
заплати. Ответниците по обратния иск следва да бъдат осъдени да заплатят сумите по равно
предвид процентът участие, който имат в ...........а, а именно по 50% съгласно вписаното в
публичния регистър Булстат към АВ за ДЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по главния иск, който
претендира такива за заплатена държавна такса – 119,92 лева, за вещо лице- 200,00 лева и за
адвокатско възнаграждение - 774,48 лева, които следва да му се присъдят в цялост.
Ищецът по обратния иск - ............ - претендира разноски за платена държавна такса
72,39 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПрП вр .чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на
100 лева, които следва да му се присъдят в цялост. Разноските, които ............ следва да
понесе в качеството си на ответник по главния иск не следва да се възлагат на ответника по
обратния иск, доколкото те не се обхващат от регресното вземане, а и предвид разпоредбата
на чл. 78, ал. 10 ГПК третото – лице помагач дължи разноски за производството, които е
причинило със своите процесуални действия.
Третото лице- помагач също претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, но предвид уважаването на обратния иск на него не му се следват такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............, ЕИК.........с адрес гр. ..., ул. „......“ ....... да заплати на ЗАД „..........“
ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. ..., ........... на основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 1648,01 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета №0300/19/702/500849
за настъпило на 17.06.2017 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на неравност на пътното платно, на длъжностно лице,
чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
12.01.2022 г. до окончателното плащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
161,61 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 05.01.2021 г. до 11.01.2022 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1094,40 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Н.........“ АД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ..., ............
и „.........“ ООД, регистрирано в Република Италия под №....... със седалище и адрес на
управление: гр. ........... да заплатят разделно (по равно) на ............, ЕИК .......с адрес гр. ...,
ул. „........... на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД сумата 1648,01 лева, представляваща регресно
вземане за платено обезщетение, което ............ е осъдена да заплати на основание чл. 410, ал.
6
1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и сумата 161,61 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 05.01.2021 г. до 11.01.2022 г., ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат заплатени от
............, ЕИК.......... на ЗАД „..........“ ЕИК .............
ОСЪЖДА „Н.........“ АД ЕИК ........със седалище и адрес на управление: гр. ..., ..........
„.........“ ООД, регистрирано в Република Италия под №... със седалище и адрес на
управление: ........да заплатят разделно (по равно) на ............, ЕИК ********* с адрес гр. ...,
ул. „............. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 172,39 лева – разноски по делото по
уважения обратен иск.
Решението по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1 ,т. 2 КЗ е постановено с
участието на трето лице помагач на страната на ответника - „Н.........“ АД ЕИК. и „.........“
ООД, регистрирано в Р............
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7