Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр.Велико Търново, 24.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично заседание на осми февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д. С., и при участието
на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
754 по описа на Административен съд Велико Търново за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 2в, т. 1 от ЗОДОВ
Образувано е по искова молба на Е.А.В.
***, лишен от свобода, понастоящем в Затвора в гр. Ловеч, срещу Административен
съд – Ловеч с искане за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, за претърпени неимуществени вреди от
правораздавателната дейност на съдия М.В.по КАД №192/2022
г. по описа на АС – Ловеч, с която е нарушен чл. 6, §1 от Европейска конвенция
за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, вр. чл. 52, т. 3 – 7 от Харта на основните права на ЕС
/ХОПЕС/, вр. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В исковата
молба се твърди, че допуснатото нарушение на правото на ЕС е съществено, тъй
като засяга основни принципи на правото. Счита, че е лишен от право на
справедливо водене на съдебния процес по КАД №192/2022 г. по описа на АС –
Ловеч от независим и безпристрастен съд, тъй като е имал легитимно правно очакване
съдия В.да се отведе от делото, след като се е отвел от АД №368/2022 г. по
описа на АС – Ловеч. Според ищеца произнасянето със съдебен акт вместо
отвод пряко и директно, в непосредствена причинно-следствена връзка му е
нанесло морални вреди – психически негативни преживявания, в това число:
разочарование, психически болки и страдания, безпомощност, депресия,
безнадеждност и обреченост. Душевното равновесие и психическият покой на ищеца
били разрушени из основи, дълбоко и тайно и това състояние с времето не се е
подобрило, като продължава и ежедневно го държи в постоянен дискомфорт. Чувства
се и дискриминиран поради социалния си статус на лишен от свобода. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Административен
съд – Ловеч, представляван от административния ръководител – председател Димитрина
Павлова, в отговор на исковата молба излага съображения за нейната неоснователност
и недоказаност, като моли за отхвърлянето ѝ.
Представителят на ВТОП
дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и
предлага предявеният иск да бъде отхвърлен.
След
като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
По частна жалба на Е.В. против
Определение №335/12.04.2022 г. по АД №88/2022 г. по описа на АС – Ловеч при
ответника е образувано КАД №192/2022 г. Тричленен касационен състав на съда в
състав: съдия М.В.– председател, съдия Й.Ц.и съдия Г.Х.– членове, е постановил
Определение №900/26.10.2022 г., с което е оставил обжалвания съдебен акт на
първоинстанционния съд в сила. Видно от извадка от Журнал от деловодната
система на АС – Ловеч, изготвена от системния администратор на съда, определението
по КАД №192/2022 г. е постановено, присъединено като файл и вписано в системата
в 14:08 часа на 26.10.2022 г. от съдебен деловодител И.Н.Н.. Не се твърди и не
се доказва да е искан отвод на състава или на негов член.
По електронната поща на АС – Ловеч е
постъпило Заявление за отвод вх. №3557/24.10.2022 г., 17:00 часа, по АД
№368/2022 г. по описа на АС – Ловеч, което е образувано по жалба на Е.В. срещу
Заповед №Л-927/07.10.2022 г. за изолиране в наказателна килия за 14 денонощия. Заявлението
е подадено от Е.В. и с него се иска отвод на съдията докладчик по АД №368/2022
г. Видно от Доклад на съдебния деловодител Н. на л. 49 от делото заявлението е сведено
до знанието на съдията докладчик М.В. на 26.10.2022 г. в 15:00 ч. заедно с
останалите дела от доклада. Фактически съдията е информиран за исканият му
отвод след постановяване на съдебния акт по КАД №192/2022 г. Съдия В. се е
отвел от разглеждане на АД №368/2022 г. с Определение №906/26.10.2022 г. Според
журнала от деловодната система на АС – Ловеч определението е присъединено като
файл и вписано на 26.10.2022 г. в 16:26 часа. От Протокол от избор на съдия
докладчик /преразпределение/ от 26.10.2022 г., 16:32 часа, се установява, че е
извършено автоматично преразпределение на делото на друг съдия.
Ищецът не ангажира доказателства за
останалите наведени твърдения.
Исковата молба е подадена в срок от
надлежна страна и срещу надлежен ответник, поради което е процесуално
допустима.
Законът
за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 2в, ал. 1, т. 1 урежда
реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища от достатъчно съществени нарушения на
правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК държавата
отговаря за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска
се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за
нарушение на правото на Европейския съюз.
Фактическият
състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ
включва: 1. нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, която да
предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно
съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда. В този смисъл е трайната практика на СЕС
/Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др., съединени дела C-6/90
и C-9/90 на СЕС, Решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, Решение
от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie
и др., C-568/08, Решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11/. Реализирането
на отговорността на държавата е обусловено от кумулативното наличие на посочените
материалноправни предпоставки. При липса дори само на един от елементите на
фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде
реализирана. Доказателствената тежест за установяване на правопораждащите
юридически факти и на връзките между тях лежи върху ищеца.
Съдът
намира, че в конкретния случай първата предпоставка е налице, доколкото ищецът
сочи като нарушение на правото на ЕС конкретни правни норми – чл. 6, §1 от
ЕКЗПЧОС, вр. чл. 52, т. 3 – 7 от ХОПЕС, по силата на които като гражданин на
общността му е предоставено правото на справедлив съдебен процес. Според чл. 6,
§1 от ЕКЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и
задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него
има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Чл. 52 от
ХОПЕС регламентира обхвата и тълкуването на правата и принципите. Ищецът
твърди, че образуваното по негова жалба КАД №192/2022 г. по описа на АС – Ловеч
не е разгледано от независим и безпристрастен съд, доколкото съдия В. не си е
дал отвод, какъвто няма данни да му е искан.
Недоказана
обаче остава втората предпоставка – допуснато достатъчно съществено нарушение
на посоченото право на ЕС. Всъщност в случая въобще не се установява твърдяното
нарушение на съюзни норми, представляващо необезпечаване на правото на Е.В. на
разглеждане на КАД №192/2022 г. по описа на АС – Ловеч от независим и
безпристрастен съд, доколкото съдия В.не си е дал отвод. От писмените
доказателства по делото се установява, че първо по време е постановено именно определението
на тричленния касационен съдебен състав с председател съдия В. Съдебният акт е
постановен от легитимен тричленен касационен състав на АС – Ловеч с председател
и докладчик съдия В. Не се намират данни Е.В. да е поставил под съмнение
действията на председателя или на членовете на съдебния състав, както и да е
имал възражения по съдопроизводствените действия или да е искал отвод на
състава или на членовете му. Съдебният акт е подписан от всички съдии от
касационния състав без някой от тях да е изразил особено мнение. Тоест
произнасянето по КАД №192/2022 г. на АС – Ловеч е извършено от легитимен, независим
и безпристрастен съд, в чийто състав влиза съдия Мирослав В. Първоинстанционното
АД №368/2022 г. на АС – Ловеч е било разпределено по правилата на чл. 164 от АПК на състав от един съдия – съдия В.. Заявлението за отвод, подадено от Е.В.,
е докладвано на съдията след постановяване на определението по КАД №192/2022 г.
и съдия В.се е отвел от разглеждането на АД №368/2022 г. с Определение №906/26.10.2022 г.
Определението за отвод по време датира след произнасянето по касационното дело.
Тоест настъпили са нови обстоятелства, които са мотивирали съда да уважи
заявлението за отвод, поради което произнасянето по КАД №192/2022 г. с първия
по време съдебен акт не нарушава изискването за независим и безпристрастен съд.
Следователно липсва твърдяното от ищеца нарушение на права, признати от
съюзното право, още повече – достатъчно съществено такова.
С
оглед изложеното, настоящият състав намира, че не е налице втората от
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на
държавата за нарушение на правото на ЕС по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. При това
положение не следва да се извършва проверка за наличието на останалите
предпоставки за уважаване на предявения иск. За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че настъпването на твърдените вреди, размера им и причинно-следствената
връзка остават недоказани. Производството пред административния съд е исково,
като приложими субсидиарно са разпоредбите на ГПК, поради което ищецът би
следвало да прояви по-голяма процесуална активност с оглед носената от него
доказателствена тежест, което той не е сторил по настоящото дело. Исковата
претенция на Е.В. срещу Административен съд – Ловеч е неоснователна и искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба на Е.А.В. ***, лишен от свобода, понастоящем в Затвора в гр. Ловеч, срещу
Административен съд – Ловеч за присъждане на обезщетение в размер на 5 000
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, за претърпени неимуществени вреди от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз от правораздавателната
дейност на Административен съд – Ловеч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред
Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: