М
О Т И В И:
Производството е по реда на чл. 375 и
сл. НПК, във вр. чл. 78а НК и е образувано по повод внесено от страна на РП -
Плевен постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК от прокурор при Районна
прокуратура – гр. Плевен на 20.08.2019 г., който е установил, че са налице
основанията на чл. 78А от НК по образуваното срещу К.С.Т., с ЕГН: ********** ***
производство за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и е направил
предложение пред Районен съд – гр. Плевен за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
РП – Плевен, редовно призована, не се
представлява.
Обвиняемият К.С.Т. редовно призован,
явява се лично в съдебно заседание и със защитник адв. А.С. ***.
Обвиняемият К.С.Т., както в хода на досъдебното производство, така
и в хода на съдебното следствие дава обяснения, че не се признава за виновен в
извършване на вменените му от РП - Плевен обвинения по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Оспорва изложената в постановлението на
РП - Плевен фактическа обстановка, като категорично заявява, че не е извършил
престъплението, което му е вменено, тъй като притежавал СУМПС издадено му от ***.
В тази насока са и доводите на
защитника на обвиняемия К.Т., адв. А.С., тъй като към момента на извършената
проверка от страна на полицейските служители, подзащитният й е притежавал
СУМПС, с № ***, издадено от ***.
Моли съда да оправдае подзащитния й по
така повдигнато от страна на РП – Плевен обвинение по чл. 343в, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК.
Във
внесеното в РС – постановление с мнение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а от НК,
наблюдаващият делото прокурор е изнесъл следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
К.С.Т. ***. Обвиняемият Т. не притежавал правоспособност да управлява моторни
превозни средства.
С
Наказателно постановление № ***/2018 година на Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР- Плевен, обвиняемият К.С.Т. бил наказан по административен ред,
за това, че управлявал моторно превозно средство, без съответно свидетелство за
управление.
На
17.12.2018 година обвиняемият бил призован в сградата на Второ РУ на МВР град
Плевен от полицейския служител свидетеля ***за връчване на горепосоченото
наказателно постановление. Свидетелят ***предявил на обвиняемия Т.
наказателното постановление и му разяснил съдържанието му. Обвиняемият Т.
обаче, след като се запознал със съдържанието на наказателното постановление,
отказал да го подпише и получи. Отказът на обвиняемия Т. бил отразен в самото
наказателно постановление и бил удостоверен с подписа на полицейския служител
от Второ РУ на МВР град Плевен- свидетеля ***. Наказателното постановление
влязло в сила на 28.12.2018 година.
На
13.01.2019 година, в село Търнене, област Плевен, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с горепосоченото наказателно
постановление, въпреки, че съзнавал, че е неправоспособен и знаел, че е наказан
с горепосоченото наказателно постановление, обвиняемият К.С.Т. управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка „***“, с регистрационен № ***,
без да притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство.
Около 18.50 часа, при движение по улица „Христо Ботев, в посока град Плевен,
област Плевен, управляваният от обвиняемия автомобил бил спрян от полицейски
патрул. Служителят на Второ РУ на МВР град Плевен свидетелят *** извършил
проверка и установил, че водачът на автомобила- обвиняемият К.Т. е
неправоспособен. Свидетелят С. съставил на обвиняемия акт за установяване на
административно нарушение на Закона за движение по пътищата, като свидетели по
акта станали служителите от ЗЖУ- Плевен свидетелите *** и ***.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът, за да постанови съдебния си акт формира
вътрешното си убеждение, като извърши преценка и анализ на обясненията на самия
обвиняем, дадени в хода на досъдебното производство в качеството му на
обвиняемо лице с тези, които изложи в хода на съдебното следствие, като при
тази съпоставка не се констатираха каквито и да е противоречия и разминавания в
твърденията на обвиняемия.
Съдът прие
за недоказано от обективна и субективна страна извършеното от обвиняемия К.С.Т.
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради следните съображения:
Съгласно чл.303
ал.2 НПК съдът признава обвиняемия/подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.
Когато не се
установи, че деянието е извършено, че е извършено от обвиняемия/подсъдимия или
че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява
престъпление, съдът признава обвиняемия/подсъдимият за невинен /чл.304 НПК/.
Въз основа на
изложената фактология по-горе, при извършения детайлен анализ на събраните
доказателства по делото, съдът прие, че липсват убедителни доказателства за
това, че обвиняемият К.С.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на вмененото му престъпление, субсумирано от правната норма на чл. 343в,
ал. 2 от НК, за което е предаден на съд.
Посредством
разпоредбата на чл.102 от НПК законодателят е очертал кръга от факти и
обстоятелства, които следва да бъдат доказани в процеса, като на първо място е
поставено „доказване на извършеното престъпление и участието на обвиняемия/подсъдимия
в него”, като това доказване следва да бъде извършено по правилата и способите,
предвидени в НПК и изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено
възможни и да не почиват на предположения.
В този
контекст, в хода на проведеното съдебно следствие, съдът отчита наличие на
абсолютно противоположна версия относно извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в осъществяването му - от една страна това е тезата на обвинението,
която остава изолирана и неподкрепена от анализираните по-горе доказателства, а
друга страна - версията на обвиняемия в с.з., надлежно обоснована и получаваща
убедителна доказателствена подкрепа на базата на недоказване на обвинението.
Правната
доктрина и съдебната практика безспорно приемат, че субект на престъпленията по
чл. 343в, ал.2 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което
управлява МПС.
За да е налице съставомерност по чл.
343в ал.2 от НК е необходимо да се установи, че деецът е поначало
неправоспособен, защото никога не му е издавано свидетелство за правоуправление
/СУМПС/ или защото то му е отнето на някакво основание.
Ако въпреки
своята несправоспособност управлява МПС, той върши нарушение на чл.177 т.1 или
т.2 от ЗДП, за което носи административно-наказателна отговорност. Когато след
наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без
съответната правоспособност в рамките на едногодишния срок на това
административно наказание, то тогава осъществява престъпния състав на чл. 343в
ал.2 от НК. Очевидна е волята на законодателя да обяви за престъпление
управлението на МПС от неправоспособния водач не след първото, а едва при
второто му нарушение /обвързано и със срок/, приемайки, че едва тогава деянието
става общественоопасно.
От събраните по делото в хода на съдебното следствие
писмени доказателства е видно, че същият е притежавал валидно СУМПС издадено му
от *** към датата на извършване на проверката от служителите на Сектор „ПП“ –
Плевен!!!
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението не е
доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква нормата на
чл.303, ал.1 от НПК, поради което обвиняемият е признат за невинен и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
По изложените
съображения и с оглед вътрешното убеждение и съобразявайки закона, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: