РЕШЕНИЕ
№ 2564
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110164287 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Н. КР. Н., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 46769/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 3 378,55 BGN /три хиляди триста
седемдесет и осем лева и 55 стотинки/, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м.07.2017г.-м.04.2020г., ведно със законната
лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 451,33 BGN /четиристотин петдесет и един лева и 33
стотинки/ за периода от 31.03.2019г. до 27.07.2021г., сумата от 53,79 BGN /петдесет и
три лева и 79 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.07.2018г.- м.04.2020г., ведно със законната лихва от
10.08.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 10,81 BGN /десет лева и 81 стотинки/ за периода от
31.08.2018г. до 27.07.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /адрес/, аб. № **********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за
забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за периода
м.05.2017г.-м.09.2018г., с оглед на което моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е отделено за безспорно между страните с доклада по чл. 146 ГПК, че
за процесния период между тях е съществувало договорно правоотношение за доставка
на топлинна енергия, че е доставяна топлинна енергия и е предоставяна услугата
дялово разпределение. Единственият спорен момент е вземания в какъв размер са
погасени по давност с оглед своевременно въведеното от ответника правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело
№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се
счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната
давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 10.08.2021г. Ето защо, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 10.08.2018г., следва да са погасени по
давност.
За процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Предвид това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за
периода м.07.2017г.-м.05.2018г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди
10.08.2018г., а тези за остатъчния процесен период м.06.2018г.-м.04.2020г. не са
погасени по давност, тъй като тяхната изискуемост е настъпила след тази дата.
Съгласно приетото заключение по СТЕ, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира, се установява, че необхванатите от погасителна давност задължения за
периода м.06.2018г.-м.04.2020г. са в размер на 3167,98лв. /л. 95 от делото/.
Следователно, искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен до размер
на сумата от 3167,98лв. и за периода м.06.2018г.м.04.2020г. и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 3378,55лв. и за периода м.07.2017г.-м.05.2018г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
паричните си задължения на падежа, поради което същият е изпаднал в забава и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за забава върху непогасените по
давност главни вземания. Нейният размер, изчислен на основание чл. 162 ГПК от съда
с помощта на интернет калкулатор за главницата от 3167,98лв., възлиза на сумата от
423,20лв. Ето защо, искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до размер на
сумата от 423,20лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен от 451,33лв.
2
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Ищецът претендира и вземания за услугата дялово разпределение за периода м.
07.2018г.-м.04.2020г. в размер от 53,79лв., който не се оспорва. Тъй като тези
задължения имат същия падеж като задълженията за главница за топлинна енергия,
следва, че същите не са погасени по давност, тъй като тяхната изискуемост е
настъпила след 10.08.2018г. по изложените по-горе съображения. Ето защо, този иск
следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответникът не доказва да е платил и тези задължения на падежа, то на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер възлиза на
претендираната сума от 10,81лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК. Поради това,
този иск също следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от
127,89лв., от които следва да му се присъдят 120,05лв.
За исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 359,40лв.
за платена държавна такса и депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на
разноските – 459,40лв., съразмерно следва да му се присъдят 431,24лв.
Ответникът също има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно
на отхвърлената част от исковете, но същият не е доказал извършването на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /адрес/, срещу
Н. КР. Н., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 46769/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 3167,98лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
м.06.2018г.-м.04.2020г. до имот, находящ се в /адрес/, аб. № **********, ведно със
законната лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането; 423,20лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 31.03.2019г.-
27.07.2021г.; 53,79лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.07.2018г.- м.04.2020г., ведно със законната лихва от
10.08.2021г. до изплащане на вземането, и 10,81лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018г.-27.07.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 3167,98лв. до пълния предявен от 3378,55лв. и за периода м.07.2017г.-
м.05.2018г. и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 423,20лв. до пълния предявен от 451,33лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Н. КР. Н., ЕГН: **********, с адрес:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 120,05лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 431,24лв. – разноски в исковото производство.
3
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4