О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е № 1 2 4 3
гр.Пловдив, 30.07.2019 год.
Пловдивския
районен съд, ХІV н.с. в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КЮРТОВ
след като се запозна с приложените по ЧНД 3432/2019год.
по описа на ПРС, ХІV н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
С Постановление
по пр. пр.№10065/2018год. от 16.5.2019год., Районна прокуратура - Пловдив е
прекратила наказателното производство по д. пр. № 433/2018год. по описа на РУ с.Труд при ОДМВР -гр.Пловдив водено против НИ
за престъпление по чл.143, ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1 т.1 от НПК.
Недоволна
от Постановлението останала пострадалата Г.М.К., която моли същото да бъде
отменено.
Жалбата
е ДОПУСТИМА за разглеждане като е подадена в срок, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното
производство е образувано на 04.12.18г. и е воденото за това дали на 19.09.2018г.
в с.Рогош, обл.Пловдив НИ е принудил Г.М.К. да претърпи нещо противно на волята
й, а именно да напусне домът си, като е употребена за това сила – престъпление
по чл.143, ал.1. По делото няма привлечено обвиняемо лице.
Понастоящем от доказателствата
по делото се установява, че пострадалата К. *** на семейни начала със свид.Н.
Х. и трите им деца. Те обитавали жилище по наследствена линия на свид.Н.Х.. В
същия двор в самостоятелно жилище живеела и бабата на последния – свид.С.Х.а. Пак
в същия двор, но и той в отделно жилище живеел и свид.Е. М. – чичо на свид.Н.Х..
Тъй като между последният и свидетелката Х.а имало конфликти, тя се снабдила със заповед за незабавна защита
по гр.д. №14742/2018г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с-в На 18.08.2018г. свид.Н.Х.
бил изведен от жилището. Свидетелката С.Х.а обаче имала оплаквания и от
свидетелката Г.К. и затова казала на сина си – свид.Е. М., да й каже да напусне
жилището, тъй като не била съпруга на внук й – свид.Н.Х., и нямало право да
остане в имота. На 19.09.2018г. той сторил това като настоял К. да напусне
имота, което тя и сторила.
Оплакването на
жалбоподателя е, че горните били извършени с употреба на сила от страна на
свид.Е. М., който я бил избутал от жилището и я извел на улицата. Освен това
нахлул в стаята с ритник и с това силно я уплашил. В последствие дори не я
допускал да влезе, за да си събере багажа. Тези нейни твърдения обаче не
намират опора в останалите доказателствата по делото. За факта на употреба на
сила свидетелства само свидетелката К., която в последствие споделила същото и
със свид.Н. Х., който преразказва в показанията си чутото от нея. Същото е
положението и с показанията на свид.М.Х. – баща на свид.Н.Х.. Очевидци на
станалото обаче освен свид.Е. М., са неговата жена свид.Н. М., а на напускането
на дома и свид.С.Х.а. Тези трима свидетели посочват, че е имало викове, но сила
не е била употребена, нито закани. Липсват и някакви обективни данни спрямо
свидетелката К. да е употребено физическо насилие.
Правилни с оглед горното
са и правните изводи на прокурора за липса на престъпление по чл.143, ал.1 НК.
Проблемът не е в това дали, когато е напуснала къщата свидетелката К., свид.Е.
М. е бил там или на работа. За да е налице престъплението „принуда“, то следва
след употреба на сила или заплаха, свид.К. да е напуснала обитаваното от нея и
децата жилище. Действително свид.С.Х.а, сина й Е. М. и жена му Н. М. са се стремили
да отстранят от жилището Н. Х. и К.. Установява се, че първата не била доволна
от грижите, които получавала от Х. и затова заживяла при М.. Съответно
помещението обитавано от внук й, решила да завещае на сина си. От друга страна
обаче Н.Х. и К. също имат претенцията да обитават жилището на **** . При
липсата на безпристрастни свидетели или поне обективни данни за употребено
физическо насилие / а психическо такова като вербална заплаха например не
оставя обективни следи/, то не може да се приеме, че е било извършено
престъпление спрямо К.. Тъй като самото й подканяне било то от Е. М. или друго
лице, не е престъпление. Действително прокурорът не е прецизирал становището си
в процесното постановление, доколкото е приел, че К. извършила нещо противно на
волята й. От доказателствата по делото обаче излиза, че тя е напуснала по своя
воля, макар за това да е била подканена и мотивирана след скандал със свид.Е.
М.. След като не се установява последният да е употребил сила или заплаха, то е
налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 НПК. При положение, че не се кредитират
показанията на К. досежно употреба на сила, то няма как да се приемат и
показанията и в частта, че самото поведение на М. било заплашително – ритнал
вратата, викал висока. Последното също се опровергава от свидетелите Ст.Х.а и Н.
М.. Липсват данни горното да осъществява и друг състав на престъпление, тъй
като няма доказателства до процесната дата да е имало спор за освобождаване на
жилището, който да е бил разрешен от М. не по предвидения в закона ред.
Предвид
изложените съображения и на осн. чл.243, ал.6, т.3 от НПК, Съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
Потвърждава
Постановление по пр. пр.№10065/2018год. от 16.5.2019год., с което Районна
прокуратура - Пловдив е прекратила наказателното производство по д. пр. №
433/2018год. по описа на РУ с.Труд при
ОДМВР -гр.Пловдив водено против НИ за престъпление по чл.143, ал.1 от НК, на
основание чл.243, ал.1 т.1 от НПК.
Копие
от Определението да се изпрати на жалб.К. ***.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПОС по реда на гл.22
от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.