№ 620
гр. Благоевград, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500421 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба подадена от адв. Н.Б., АК
Благоевград, с адрес на дейност Благоевград, ул.“Стефан Стамболов“ № 2А, действаща като
пълномощник на ИВ. Р. ЯН., с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“Цар Симеон“ №
17, против Определение №338/03.03.2022г. постановено по ч.гр.д.№2408/2021г. по описа на
РС Благоевград, с което е изменено определение № 107 от 25.01.2022г. в частта относно
присъдения размер на разноски, който заявителя следва да заплати на длъжника ИВ. Р. ЯН.,
с адрес Благоевград, като е намален размера от 400,00 лв. на 50,00 лв.
С частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорват се
изводите на съда относно приложимият ред за определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение за защита на длъжник в заповедно производство, като са развити
подробни съображения в насока, че е заплатено договореното адвокатско възнаграждение
от страна на клиента, както и че не е налице само защита по изготвяне на възражение, но и
проучване на самото заповедно производство и даване на мнение по него, което от своя
страна попада в обхвата на разпоредбата на чл.6, т.3 от Наредба № 1 за проучване на дело с
даване на мнение по него – 300 лв. Навежда се, че минималните адвокатски възнаграждения
в Наредбата не могат да бъдат основание за намаляване на адвокатския хонорар, като в
случая е приложима нормата чл.7, ал.7 от Наредбата. Иска се въззивният съд да отмени,
атакуваното определение, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба “Профи кредит България“ ЕООД, чрез пълномощник е
подал отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на същата. Излага, че
съобразно направеното възражение за прекомерност от негова страна, съдът като е
съобразил обемът и характерът на свършената работа по ч.гр.д. правилно и обосновано е
намалил размерът на адвокатското възнаграждение, като за подаденото възражение е
определил възнаграждението съобразно чл.6, т.5 от Наредбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и
прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, и изхожда
от надлежна страна.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
1
Производството по ч.гр.д.№2408/2021г. на РС Благоевград е инициирано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК подадено от „Профи Кредит България“
ЕООД, с ЕИК *********, срещу длъжника ИВ. Р. ЯН., за парични вземания по договор за
потребителски кредит № ********** от 21.11.2014г. сключен между Профи кредит
България ЕООД и Р. Я. Ч. – клиент и В.Н.К. съдлъжник, наследодател на длъжника Я..
Заявлението е уважено, като в полза на заявителя е издадена заповед № 720 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.10.2021г. Издадената заповед е връчена на
длъжника, който в срок е депозирал възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, чрез пълномощник,
в което е посочено, че не дължи изпълнение на заповедта поради отказ от наследство, за
което е приложено удостоверение. С възражението е претендирано да бъдат заплатени на
длъжника сторените в заповедното производство разноски. Към възражението е приложено
съдебно удостоверение за отказ от наследство и договор за правна услуга и адвокатско
пълномощно. Видно от договора, със същия е договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лв., изплатено в брой към момента на подписване на същия.
С разпореждане № 1309/23.11.2021г. заповедния съд е приел постъпилото възражение, като
е указал на заявителя възможността да предяви иск срещу длъжника за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Заявителя не е предявил иска в указания
му срок, поради което с определение № 107/25.01.2022г. РС Благоевград е обезсилил
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение, и е осъдил заявителя
да заплати на длъжника сумата от 400,00 лв. представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение, като е прекратил производството по делото.
След подадена молба с правно основание чл.248 от ГПК от заявителя,
първоинстанционният съд е постановил атакуваното определение, като е изменил
постановеното определение № 107/25.01.2022г. по описа на РС Благоевград в частта относно
присъдения размер разноски, които „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати
на ИВ. Р. ЯН. като е намален размера им от 400 лв. на 50 лв. Приел е, че попълването и
подаването на възражение по чл.414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се
изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално
представителство. В Наредбата не e предвидено самостоятелно възнаграждение за
изготвяне на възражение срещу заповед за изпълнение, поради което по аналогия следва да
се приложи чл.6, т.5 от Наредба № 1.
При тези данни въззивният съд намира, че обжалваното определение е валидно, правилно и
законосъобразно.
Предвид едностранния и ограничен характер на заповедното производство, с което не се
разрешава правен спор, защита на длъжника в границите на същото се изразява в оспорване
на задължението по реда на чл.414 от ГПК или чл.423 от ГПК и атакуване на актовете на
съда по допускане на незабавно изпълнение, евентуално в защита на длъжника при
обжалвания от страна на заявителя. В случая действията по защита на длъжника в
заповедното производство, се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от
ГПК, чрез подаване на бланково възражение. След инициирано производство по реда на
чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил атакуваното в настоящото
производство определение, с което е присъдил част от претендираното адвокатско
възнаграждение за осъществена защита на длъжника, в заповедно производство, а именно
50,00 лв.
Понастоящем спора, се свежда до това какъв е реда за определяне на дължимото
възнаграждение за защита на длъжник в заповедното производство. В тази връзка следва да
се има в предвид, че извършването на процесуални действия в заповедното производство не
е самоцелно и изолирано от последващото развитие на делото. В този смисъл определянето
на разноските за заповедното производство следва да се съобрази с факта, че в границите на
същото не се разрешава правен спор със сила на присъдено нещо, поради което размера на
иска няма пряко отражение върху размера на разноските дължими в полза на длъжника при
постигане на положителен резултат от действията му в отделните етапи на производство,
като е важен вида на предприетата защита. Наред с това в Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е предвиден ред за определяне на
размер на минималните хонорари платими от длъжник в заповедно производство, за разлика
от тези платими от заявителя и това не е случайно. Подаването на заявление за проверка на
2
спорността на определено задължение, е необходим етап от инициирането, съответно
развитието на заповедното производство, за което е необходима предварителна подготовка-
посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, и т.н., докато
подаването на възражение по чл.414 от ГПК, освен че не е задължително и не изисква
подготовка или обосновка. При евентуално подаване на възражение, обичайната последица
е развитие на заповедното производството в исков процес, в границите, на който
ответникът-длъжник развива защитата си, респективно ползва пълноценно адвокатска
помощ.
Предвид горното и при липса на изрична норма в Наредба №1/2004г., възнаграждението за
ангажирането на адвокатска помощ в заповедното производство, следва да се определи по
аналогия измежду дейностите, които са най-близки като обем и съдържание. Според
настоящият състав на съда защитата при подаване на възражение по чл.414 от ГПК е най-
сходна по смисъл и обем с действията описаните в чл.6, т.5, пр.последно от НМРАВ-
съставяне на други молби, за което се дължи възнаграждение в размер на 50 лв., както
правилно е приела първата инстанция, което е съответно на извършената от пълномощника
работа.
С оглед горното не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че въпросното
възнаграждение подлежи на определяне по правилото на чл.7, ал.7 от НМРАВ. Според
утвърдената съдебна практика /виж Определение № 153/24.03.2017г. по гр.д.№ 601/2017г. на
I- во т. отд. на ВКС, разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е неприложима по отношение на минималното
адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство, тъй
като разпоредбата касае минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на
заявителя.
На следващо място и във връзка с довода в жалбата, че в случая не е налице само
осъществяване на правна защита по изготвяне на възражение, но и проучване на
заповедното производство, което попада в обхвата на разпоредбата на чл.6, т.3 от
Наредбата, по силата която е предвидено минимално адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв., следва да се посочи, че видно от договора за правна защита и съдействие
представен към възражението, в същия е уговорено извършване на процесуално
представителство и защита, а не проучване на делото и даване на мнение по него, тъй като
същото се включва в извършването на процесуално представителство.
Воден от изложеното въззивният състав на съда намира, че в случая не са налице
обстоятелства налагащи присъждането на допълнителни разноски извън вече присъдените
на длъжника, респективно, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №338/03.03.2022г. постановено по ч.гр.д.№2408/2021г. по
описа на РС Благоевград, с което е изменено постановеното по същото дело определение №
107/25.01.2022г., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4