№ 386
гр. Плевен, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Й.С.К.
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500438 по описа за 2022 година
С решение №473 от 31.03.2022 г. по гр.д. №4451/2021 г. Плевенски
Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ предявения от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД-гр.
София, с ЕИК: ******** срещу В. П. С. от гр. Плевен, с ЕГН: **********,
представляван по делото от адв. Е. Р. като особен представител, иск на
основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.107 от ЗЕ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 318.79 лева – главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 21.03.2020 г. до
18.05.2020 г. и 17.17 лева – законна лихва за забава, считано от 22.05.2020 г.
до 15.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№7099/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Недоволен от решението е останал ищецът и на 15.04.2022 г. по пощата е
подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да бъде уважен предявения иск.
Въззивникът счита за неправилен извода в обжалваното решение, че не е
установено В. П. С. да е потребител на ел. енергия в процесния имот, както и
негов собственик или ползвател. Сочи, че от заключението по СИЕ се
установява, че В. П. С. е бил „ползвател на ел. енергия“ по силата на договор,
сключен при Общи условия. Твърди, че на името на В. П. С. има открита
1
партида и са издавани фактури за процесните суми. Като аргумент в тази
насока сочи и заявление от 10.11.2016 г., подадено от В. П. С. за разсрочване
на задължение от 2016 г.
Препис от въззивната жалба е връчен на особения представител на В. П.
С. – адв. Р. на 07.06.2022 г. и на 10.06.2022 г. е подаден отговор, в който се
моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Адв. Р. заявява, че е оспорила качеството на В. П. С. на потребител на ел.
енергия по смисъла на чл.4, ал.2 и 3 от Общите условия. Моли да се има
предвид, че по делото не е допускана СИЕ, а още по-малко заключението по
нея „доказва“ иска.
С определение №867 от 16.06.2022 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
В о.с.з. на 15.09.2022 г. особеният представител на В. П. С. – адв. Р. е
пледирала за потвърждаване на обжалваното решение.
В о.с.з. на 15.09.2022 г. не се е явил процесуален представител на
въззиваемия, но в становище от 11.07.2022 г. се моли да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде уважен предявения иск.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД твърди, че с В. П. С. са в
облигационни правоотношения, които се регулират от Общи условия, като
през периода от 21.03.2020 г. до 18.05.2020 г. дружеството е доставило на
абоната с клиентски № 300200582237 в имот, находящ се в ******** ел.
енергия на обща стойност 318.79 лв., съгласно фактури
№*********/28.04.2020 г., №*********/28.05.2020 г. и
№*********/30.06.2020 г.
В исковата молба се твърди още, че дължимите за ел. енергия суми не
са заплатени в срок, поради което ищецът има основание да претендира и
лихва за забава в общ размер на 17.17 лв.
Ищецът твърди, че в производството по ч.гр.д. №7099/2020 г. по описа
на Плевенски Районен съд му била издадена заповед за изпълнение за
горепосочените суми, която била връчена на ответника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Това наложило приложението на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Със съобщение, връчено на 09.06.2021 г., му било указано да предяви иск по
чл.422 от ГПК и на 08.07.2021 г. той предявил иск с петитум: да бъде
признато за установено, че съществуват следните негови вземания от
ответника: за сумата от 318.79 лв., представляваща стойност на ползвана и
незаплатена ел. енергия за периода от 21.03.2020 г. до 18.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. №7099/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд до
окончателното изплащане и за сумата от 17.17 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 22.05.2020 г. до 15.12.2020 г.
2
В. П. С. не е намерен на постоянния му и настоящ адрес и с
разпореждане №11283 от 21.12.2021 г. на основание чл.47, ал.6 от ГПК за
негов особен представител е назначен адв. Е. Р.. Възнаграждението на
последната в размер на 300 лв. е платено от ищеца.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника чрез адв. Р. на 05.01.2022 г. и на 12.01.2022 г. по делото е депозиран
отговор, в който не се отрича, че В. П. С. е потребител на ел. енергия, но се
сочи, че липсват доказателства за основанията, на които ищецът го третира
като такъв.
С определение №362 от 25.01.2022 г. Плевенски Районен съд е предявил
на страните проекто-доклад по делото; приел е предявения иск по чл.422 от
ГПК за допустим; разпределил е доказателствената тежест между страните и
се е произнесъл по част от доказателствените им искания.
За да докаже твърдението си, че с В. П. С. са в облигационни
правоотношения, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД е представило с исковата
молба справка относно клиентски №300200582237 за възникнали
задължения и постъпили плащания за периода от 10.11.2016 г. до 30.06.2020
г. и справка за консумация на клиентски № 300200582237 за периода от
18.06.2018 г. до 21.05.2021 г.
С молба от 07.02.2022 г. е представено заявление от 10.11.2016 г. ,
подадено от В. П. С. с искане за разсрочване на дължимите от клиентски №
300200582237 за консумирана ел. енергия суми, въз основа на което е
съставен и подписан двустранно споразумителен протокол от 11.11.2016 г.
В него В. П. С. е признал качеството си на потребител на ел. енергия в имот,
находящ се в ********, регистриран като клиент на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“АД и като такъв се е задължил да плати на 6 вноски
задълженията за ел. енергия, консумирана в имота през периода от 18.11.2015
г. до 18.09.2016 г. в общ размер на 895.40 лв.
Горепосочените документи не са оспорени от особения представител на
ответника и в о.с.з. на 14.02.2022 г. Плевенски Районен съд е обявил за
безспорно между страните, че в „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД има открита
партида със съответния клиентски номер на името на В. П. С.. В същото о.с.з.
особеният представител на ответника е заявил, че оспорва качеството на
потребител на ответника през исковия период и че ищецът следва да
представи доказателства за това. Иначе казано – ищецът твърди, че В. П. С.
продължава да е негов абонат и през процесния период, а особеният
представител отрича това обстоятелство без обосновка.
С оглед на това възражение на ответника и предвид твърдението на
ищеца, че „липсва информация в ИКАР“, Плевенски Районен съд е уважил
искане по чл.192 от ГПК на ищеца, целящо да се получи информация от
Община Плевен, отдел „Местни данъци и такси“ кое лице е декларирало
собственост върху процесния имот в периода от 21.03.2020 г. до 18.05.2020 г.
В отговор с писмо изх. №МДТ-804/28.02.2022 г. Община Плевен е посочила,
3
че за периода от 21.03.2020 г. до 18.05.2020 г. няма декларирана собственост
върху имот, находящ се в ********.
При така установената фактическа обстановка, в обжалваното решение
е прието, че „основно възражение на ответника за недължимост на вземането
е, че по делото липсват доказателства ответникът да е собственик или
ползвател на процесния имот през процесния период“. Плевенски Районен
съд е приел, че ангажираните от ищеца доказателства, в т.ч. и писмо изх.
№МДТ-804/28.02.2022 г. на Община Плевен, не установяват ответникът да е
бил собственик или ползвател на имота през процесния период, поради което
иска следва да бъде отхвърлен. Този извод не се споделя от въззивната
инстанция, защото:
Според Плевенски Окръжен съд, ищецът е доказал факта на възникване
на облигационните правоотношения с ответника. Ищецът твърди, че тези
правоотношения не са прекратени към процесния период и не е длъжен да
доказва този отрицателен факт. Защитната теза на ответника е, че
възникналите облигационните правоотношения с ищеца са прекратени,
поради настъпила промяна в основанието за тяхното възникване и че
тежестта да докаже тази промяна е на ищеца.
Плевенски Окръжен съд намира, че в обжалваното решение не са
разграничени две хипотези: тази, в която изначално се отрича някога да е
възниквало качеството на потребител на ответника и тази, в която се признава
възникването на качеството на потребител в един минал момент и се оспорва
съществуването му към процесния момент.
В хипотеза, в която изначално се отрича някога да е възниквало
качеството на потребител, тогава ще е в тежест на продавача на ел. енергия да
докаже възникването на облигационните правоотношения. Процесният
случай обаче не е такъв.
В хипотеза, в която се признава възникването на качеството на
потребител в един минал момент, в тежест на ответника е да докаже
отпадането към процесния момент на основанието, което го прави потребител
на ел. енергия, а именно: че е продал имота, че е прекратено правото му на
ползване, че е оттеглено съгласието на собственика или титуляра на правото
на ползване правата и задълженията на потребител да се упражняват от друго
лице и пр. В този именно смисъл и съгласно чл.13, т.5 от Общите условия
потребителите на ел. енергия са длъжни да уведомят „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“АД в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна,
свързана с личните си данни, със собствеността или другите основания, на
които продавачът доставя ел. енергия на обекта. Житейски неоправдано е да
се очаква „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД постоянно да следи актуалните
лични данни на многобройните си потребители, актуалния статут на
собствеността/ползването на електроснабдените имоти и пр. Потребителите
са тези, които трябва да уведомят дружеството за настъпилите промени и ако
не го направят, си остават потребители със съответните последици. В случая
4
ответникът не отрича, че през процесния период в процесния имот е
доставена и потребена ел. енергия, както е отчетена количествено от
съответното изправно СТИ и както е остойностена в приложените по делото
фактури. Това прави предявения иск по чл.422 от ГПК основателен и доказан
както за главницата от 318.79 лв., така и за лихвата за забава от 17.17 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД е направило по ч.гр.д.
№368/207099/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд разноски за ДТ и
адв. възнаграждение в размер на общо 92 лв. и е поискал в заявлението
присъждането на тези разноски.
В исковото производство пред първата инстанция „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“АД е направило разноски за ДТ, адв. възнаграждение и депозит
за възнаграждение на особения представител в размер на общо 445 лв.
Във въззивната фаза на исковото производство „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“АД е направило разноски за ДТ, адв. възнаграждение и депозит
за възнаграждение на особения представител в размер на общо 361.50 лв.
При този изход на спора по същество, В. П. С. следва да бъде осъден да
заплати в полза на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД сумата от 92 лв., явяваща
се разноски, направени в заповедното производство, сумата от 445 лв.,
явяваща се разноски, направени в първоинстанционното исково производство
и сумата от 361.50 лв., явяваща се разноски, направени във въззивното исково
производство.
При справка в ТР съдът установи, че в хода на настоящото
производство – на 28.04.2022 г. е настъпила промяна в наименованието на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София/, с ЕИК: ********, според която
ищецът, респ. въззивникът вече е с наименование „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“АД-гр. София.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№473 от 31.03.2022 г. по гр.д. №4451/2021 г. по описа на Плевенски Районен
съд и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че В. П.
С. от гр. Плевен, с ЕГН: **********, като потребител с клиентски
№300200582237, представляван по делото от адв. Е. Р. като особен
5
представител, дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“АД-гр. София /с
предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД-гр. София/, с ЕИК:
******** следните суми: 318.79 лева – главница, представляваща стойност на
доставена в имот, находящ се в ********, използвана през периода от
21.03.2020 г. до 18.05.2020 г. и незаплатена електрическа енергия, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.12.2020 г. до
окончателното заплащане и 17.17 лева – лихва за забава върху главницата,
считано от 22.05.2020 г. до 15.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №7099/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. П. С. от гр. Плевен, с
ЕГН: **********, представляван по делото от адв. Е. Р. като особен
представител, да заплати в полза на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“АД-гр.
София /с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД-гр.
София/, с ЕИК: ******** сумата от 92 лв., явяваща се разноски, направени в
заповедното производство, сумата от 445 лв., явяваща се разноски, направени
в първоинстанционното исково производство и сумата от 361.50 лв., явяваща
се разноски, направени във въззивното исково производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6