Решение по дело №706/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 643
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20197150700706
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 643/21.10.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                  Съдия: Христина Юрукова

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 706 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 145чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Административен съд Пазарджик се е произнесъл с Решение № 628/13.12.2017 г. по адм. д. № 840/2017 г., което решение е обжалвано пред Върховен административен съд. Образувано е адм. д. № 1586/2018 г. по описа на ВАС, по което е постановено решение № 9480/20.06.2019 г., с което се отменя Решение № 628/13.12.2017 г. на Административен съд Пазарджик по адм.д. № 840/2017г. Делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд и е образувано настоящото дело.

           Производството е образувано е по жалба на В.В.Д. ***, със съдебен адрес:***, Офис център 1, ет. 2, офис № 11, против Заповед № 903/16.10.2017г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, с която е наложено дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца“. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения акт. Твърди се, че не е извършено нарушение по ЗДСл и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, извършеното е съгласно длъжностната характеристика и  не нарушава морално-етичните норми и правомощията на държавен служител. Посочва се, че заповедта е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като наказанието е наложено 2 месеца от узнаването, както и се нарушава материалния закон и неговата цел. Иска се от съда да отмени заповедта и да присъди разноските по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен от жалбоподателя процесуален представител - адвокат П., който представя и писмени съображения по съществото на спора.

           Ответникът – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез процесуален представител по пълномощие - юрк. Иванов, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, като счита, че са налице материалноправните предпоставки за издаването й.

Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Със Заповед № 42/03.11.2016г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ В.В.Д. е назначен на длъжност „началник на отдел“ в ООАА гр. Пазарджик. С писмо с вх. № 2152/05.05.2017г. до началник на Затвора гр. Пазарджик той е помолил да му бъде представено помещение за провеждане на кратък инструктаж за 8 служителя от ООАА Пазарджик.

Разпитаният по делото свидетел – Веселин Коцев, началник на Затвора гр.Пазарджик, споделя, че през месец юни(2017г.) на територията на затвора, след предварителна уговорка, входирано питане, са допуснати служители, във връзка с корупция. Споделя, че в затвора ефективна присъда е излежавал заместник началник на ДАИ Пазарджик. Казва, че подобни мероприятия се провеждат и с навършили 18 години випускници. Групата е била от около 10 човека. Извършена е рутинна процедура при влизането на пост първи, като на всеки посетител. Групата е придружавана от инспектор охрана и дежурен главен надзирател. Движението по коридорите и стълбите в Затвора е извън жилищните помещения на лишените от свобода. Осигурено е помещение зала за групова работа, в източното крило на затвора, където се намират кабинетите на колегите инспектори. Там няма жилищни помещения. Инструктажът е продължил около 10 минути в помещението. Попитани дали искат да видят килия, им е осигурен достъп до такава, която са погледнали за 40 секунди. Дамата е погледнала и веднага излязла. На камерите той е видял лишените от свобода по коридора и достъпа на служителите само със служители на затвора.

           Установява се, че с Доклад от 12.06.2017г. старши инспектор в ООАА Т. В. Г. е уведомила главния директор на ИИАА за посещението си в затвора. Сигналът е разгледан веднага, като с Доклад с изх. № 50-08-20/26.06.2017г. на държавни инспектори Б. и М. уведомяват изпълнителния директор на ИААА за резултатите от извършената по него проверка. Снети са обяснения от П. К., Д. Р., И. М., Д. С., А.Т., Н. Р.. Те посочват, че са били на работа на 08.06.2017г., като около 16.30ч. със служебни автомобили, по нареждане на г-н Д. да заведени в Затвора гр. Пазарджик, където в една от залите е проведен инструктаж, за което са се подписали в книга. В 17.10.19 г. са се върнали в Областния отдел. Приложен е доклад от Т. В. Г.,  с ръкописен текст, като под него е посочена датата 23.06.2017г. В него са представени работните ангажименти до 16.00ч., когато със служебни коли са отишли служителите в Затвора гр. Пазарджик. Описва се преминаването през пропуска на затвора, провеждане на инструктаж, подписване в книга за инструктаж и придружаването до килия, в която е влязла и веднага е излязла. Връщането на документи, телефон и лични вещи е станало на пропуска при напускане. В Доклад с рег. № 04-00-20-26#1/15.06.2017г. В.Д. посочва, че около 16.45ч. след предварително съгласуване е повел инструктаж в клуба на Затвора  гр. Пазарджик на тема „Антикорупция на инспекторския състав на ООАА“. С доклада от 26.06.2019г. се предлага на изпълнителния директор на ИААА да разгледа поведението на В.Д. пред Дисциплинарен съвет на ИААА.

           Със Заповед РД-01-568/04.07.2017г. на изпълнителен директор на ИААА е образувано на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно дело срещу В.В.Д. ***

           Със Заповед № РД-01-576/29.10.2015г. на изпълнителния директор на ИААА са определени видовите обучения по здраве и безопасност при работа. Със заповед № РД-01-89/05.03.2015г. се въвежда „учебна година“ до 31.12.2015г. на инспекторския състав по регионални дирекции.

           Главен директор на ГДАА представя втори доклад с изх. № 50-08-20/21.07.2017г. до изпълнителния директор на ИААА по случая. В мотивите и вписано, че от дадените обяснения, само в едно е посочено за посещение в килия, както и че всички са писани на печатни текстове. При дадените повторни обяснения още двама служители споменават за посещение и в килия на затвора.

           Дисциплинарният съвет е заседавал на 17.07.2017г., за което е изготвен протокол и е образувано дисциплинарно дело срещу В.Д.. Предвид обема на документите по преписката, е насрочено следващо заседание. Съветът е заседавал отново при пълен състав, за което е изготвен протокол от 21.07.2017г. Образувано е дисциплинарно дело срещу В.В.Д. – началник отдел ООАА гр. Пазарджик по доклад с рег. № 50-08-20/21.07.2017г.

           Въз основа на описаните по горе писмени доказателства и събрани обяснения е счетено, че „вкарването в затвора на служителите“(цитат от доклада) е недопустимо. С това действие В.Д. е превишил правомощията си и заповеди № РД-01-89/05.03.2015г. и Заповед № РД-01-576/05.03.2015г. и не е провел инструктаж в съответствие с цитираните заповеди.  С извършеното е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от ЗДСл – извършване на действия, които не са му възложени; разпоредбата на чл. 23 от ЗДСл -  не спазва работното време за изпълнение на възложените му задължения; чл. 28, ал. 1 от ЗДСл – има поведение, което уронва престижа на държавната служба и не съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.; чл. 2, ал. 4 от КПСДА – липсва компетентност, обективност и добросъвестност при осъществяване на ръководните функции; чл. 2, ал. 5 от КПСДА – накърнява престижа на държавната администрация; чл. 14, ал. 1 и 2 от КПСДА – в отношенията с колегите служителят проявява уважение и коректност, което е нарушено; чл. 16 от КПСДА -  с личното си поведение трябва да дава пример на другите служители; чл. 17, ал. 1 от КПСДА – не уронва престижа на ИААА. Чл. 18, ал. 1 от КПСДА – служителят не може да участва в скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на държавната администрация. Всичко това е подведено за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Стореното е счетено за уронване на престижа и авторитета на държавната служба, а за заведените служители – стрес, унижение и уронване на техния личен авторитет. С оглед на тежестта на извършеното и последиците, дисциплинарният съвет счита, че са налице основанията за наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

           До г-н Д. е изпратена Покана с изх. № 50-08-20/31.07.2017г. за представяне на писмени обяснения явяване и изслушване. Поканата е връчена, за което В.Д. се е подписал. Изготвен е протокол за запознаване с материалите по преписката. Връчена е покана с изх. № 50-08-20/27.09.2017г., която е получена от В.Д. на 27.09.2017г. за изслушване на обяснения по дисциплинарното производство.

          По делото се установява, че в периода 13.06.2017 г. – 09.07.2017 г., жалбоподателят не е бил в законоустановен отпуск, т.е. 26 дни. В периода 10.07.2017 г. – 19.07.2017 г. жалбоподателят е бил в платен годишен отпуск, поради което в този период не е текъл срокът за налагане на дисциплинарното наказание. В периода 20.07.2017 г. – 31.07.2017 г., т.е. 12 дни жалбоподателят не е бил в законоустановен отпуск. В периода 01.08.2017 г. – 13.09.2017 г. жалбоподателят е бил в отпуск за временна неработоспособност, поради което в този период не е текъл срокът за налагане на дисциплинарното наказание. В периода 14.09.2017 г. – 16.10.2017 г., т.е. 1 месец и 2 дни жалбоподателят не е бил в законоустановен отпуск. С оглед задължителните указания, дадени от Върховен административен съд при касационна проверка на АД № 840/2017г. в Решение № 94080/20.06.2019г. по КАД № 1586/2018г. ДНО е „открил нарушението“ по смисъла на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл след получаване на доклада от 27.07.2017г., с което не е налице пропускане на срока за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл.

           Представени са копия на статии в медиите, по повод информация за посещението на служителите в Затвора гр. Пазарджик, организирано от началник ООАА по това време – жалбоподателят В.Д..

           След запознаване с цялата преписка, описана по-горе, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ изцяло възприема изводите на Дисциплинарния съвет и издава Заповед № 903/16.10.2017г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София на основание чл.90, ал.1, т.4 чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 и чл. 108 , във вр. с чл. 91, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 22 от КПСДА , е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца" на В.В.Д.. Административният орган не е приел становището, че следва да се наложи най-тежкото наказание – уволнение.

           Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

           Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

           Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен административен орган, предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и 3 от ЗДСл, във връзка с чл. 5 и чл. 17 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция „Автомобилната администрация“.

           Обжалваният административен акт е постановен при спазване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, регламентирана в ЗДСл. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на изпълнителния директор на ИА“Автомобилна администрация“, всички действия до издаване на оспорената заповед са извършвани от този административен орган и в изпълнение на неговите разпореждания. Обясненията на жалбоподателя - писмени и устни, също са депозирани пред него. По този начин е спазено изискването в чл.93, ал.1 от ЗДСл, който предвижда задължение за дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.

С оглед задължителните указания на Върховен административен съд, се установява, че след получаване на доклада от 27.07.2019г. орган ДНО е разполагал в пълнота с всички обстоятелства по чл. 91 от ЗДСл.

           Оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалноправни разпоредби и целта на закона. Съображенията за този извод са следните:

           Описаното в мотивите на оспорения акт, се формулира нарушение, извършено от Д. по следното: извършване на действия, които не са му възложени; не спазва работното време за изпълнение на възложените му задължения; има поведение, което уронва престижа на държавната служба и не съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.; накърнява престижа на държавната администрация; в отношенията с колегите служителят не проявява уважение и коректност, Стореното е счетено за уронване на престижа и авторитета на държавната служба, а за заведените служители – стрес, унижение и уронване на техния личен авторитет.

           Дисциплинарната отговорност на служителя може да бъде ангажира само при установяване на факти, осъществяващи състава на съответните дисциплинарни нарушения. Фактите трябва безспорно установени в проведено дисциплинарно производство.

           В изпълнение на преките си задължения по длъжностна характеристика като началник отдел, на Д. му е възложено да организира, контролира и отговаря за цялостна дейност на областния отдел; организира и провежда мероприятия с цел оптимизиране работата на областния отдел и повишаване на професионалната квалификация на служителите в нея(включително индивидуален инструктаж); организира и повежда мероприятия(включително индивидуален инструктаж), свързано с обучението на служители в отдела с цел повишаване на професионалната им квалификация и оптимизиране дейността на отдела. Отговаря за повеждане на учебната година в дирекцията; участва в учебни мероприятия, свързани с повишаване на собствената професионална квалификация.

           Съдът счита, че с оглед  разписаното в длъжностната характеристика, г-н Д., в качеството си на ръководител на областния отдел не е превишил служебните си права с провеждане на мероприятието – инструктаж в затвора гр. Пазарджик на служители от отдела. Направеният извод, че служителят е нарушил начина на изпълнение на държавната служба – чл. 21, ал. 2 и чл. 23 от ЗДСл, не се установява. Видно от доказателствата по делото(писмени и гласни) е налице предварително заявено намерение за провеждане на инструктаж в Затвора гр. Пазарджик, свързан с тема, която е обществено значима, съответно В.Д., в качеството си на ръководител е преценил, че следва да бъде представена в изнесеното обучение, извън сградата на администрацията. ДНО е счел, че провеждането в пределите на Затвора е нарушение на ЗДСл и на КПСДА. Тук съдът счита следното: При осъществяване на своята дейност държавните органи осъществяват взаимодействие помежду си, както и със специализирани правителствени и неправителствени организации. Затворите са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието. Служителите в Затвора гр. Пазарджик са също държавни служители. Кръгът на тяхната дейност е свързана с  дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража. Статутът им е този по ЗДСл. Такъв статут притежават и служителите, които работят в ООАА Пазарджик. Провеждане на мероприятието е било в административната част на Затвора гр. Пазарджик, в компютърна зала, което според съда не е действие, с което се накърнява престижа на държавната служба и не е непристойно държание на ръководителя, който е провел това обучение.

           За да има определено деяние негативна оценка в обществото, то следва да е извършено, т.е. да съществува като обективен факт от действителността, определен от дадена правна норма като юридически факт, при осъществяването на който настъпват съответните правни последици по реализиране на дисциплинарна отговорност. В случая съдът счита, че е налице широко отразяване в медийното пространство, но това не води автоматично до извода, че отразеното е противоморално поведение на лицето. Съдът счита, че не са налице конкретни действия или бездействия на оспорващия, които да водят до извод, че е налице нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Провеждане на инструктаж в друга държавна администрация не представлява накърняване на достойнството и правата на отделна личност. Посочване в сигнала, че е било необходимо съобразяване на служителите от ООАА Пазарджик с правилата за достъп до територията на Затвора не може да се счита за накърняване на личностното достойнство. Адвокати, студенти, служители, посетители – всички те следва да спазват разписаното в нормативните актове, касаещо достъпа до сградата и пребиваването вътре. В конкретния казус, настоящият съдебен състав счита, че взаимодействието между две държавни администрации по повод провеждане на обучение, не може и не следва да се отчита като негативно и аморално.

С оглед на горното съдът счита, че не се доказват основните факти и обстоятелства, че В.В.Д. е извършил нарушение на служебни задължения или превишаването им, както и на нормите от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

           Поради изложените съображения обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, като противоречаща на материалния закон, и следва да се отмени.

           При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като ЮЛ, в чиято структура се намира издателят на акта, да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 21 от делото.

           Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ състав

 

Р Е Ш И:

 

           Отменя Заповед № 903/16.10.2017г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София.

           Осъжда Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София да заплати на В.В.Д. разноски по производството в размер на 500 лв. ( петстотин лева).

           Решението на съда не подлежи на обжалване съгласно чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител.

СЪДИЯ:/п/

 

С РАЗПОРЕЖДАНЕ № 426 от 13.01.2020 г. по адм. дело № 76/ 2020 г. на ВАС- Пето отделение:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ срещу решение № 643/21.10.2019 г. по адм. дело № 706/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. дело № 76/2020 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред тричленен състав на Върховния административен съд.