О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI - 20 състав, в oткрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и
двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЛИ МАРИНОВА
при участието на секретаря П. Василева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 242 по описа на СГС за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. 7, раздел II ГПК
„Възстановяване на срокове“.
Постъпила
е молба за възстановяване на срок за отговор на искова молба от ответника
Украйна чрез Министерство на правосъдието. Твърди, че препис от исковата молба
е връчен на ответника на 04.07.2024 г. с указания, че може да подаде отговор на
исковата молба в 2 – седмичен срок, който е изтекъл на 18.07.2024 г. Поддържа,
че не е могъл да подаде отговор на исковата молба поради наличието на особени
непредвидени обстоятелства. На първо място, посочва, че е ноторно известно
обстоятелството, че към датата на връчване на съдебните книжа на територията на
държавата - ответник се водят пълномащабни и интезивни военни действия, поради
което институциите в украинската държава, т. ч. и Министерство на правосъдието
на Украйна, функционират в условията на военно положение – с намален състав,
често под обстрел, при постоянно прекъсване на електрозахранването и нарушения
на комуникациите, без сигурна и стабилна връзка с интернет. В тази връзка
твърди, че ситуацията на несигурност и непредвидимост в Украйна през последните
две години и половина и към настоящия момент, са довели до невъзможност за
ответника да предприеме своевременни действия и в кратки срокове да подготви и
организира защитата си. Твърди, че доколкото ответник в производството е
държава, която за да осъществи защитата си, следва да проведе специална избор
на процесуален представител в производството пред чужда държава, което изисква
техническо време, проучване на пазар, събиране на оферти и договаряне на
условията по договора за правно обслужване. Това техническо време надхвърля
посочения в съобщението двуседмичен срок за отговор на исковата молба. Иска се
от съда да постанови определение, с което да възстанови срока за отговор на
исковата молба.
В
срока по чл. 66, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на молбата за възстановяване на
срока за отговор на исковата молба от Държавна корпорация за развитие „ВЕБ.РФ“,
в който поддържа становището, че молбата следва да се остави без уважение като
неоснователна. Поддържа, че за да бъде основателна молбата за възстановяване на
срока за отговор на исковата молба, следва особените непредвидени обстоятелства
да са настъпили, след като срокът е започнал да тече. Посочва, че в случая
препис от исковата молба е връчен на ответника на 04.07.2024 г., а
обстоятелствата, на които ответникът основава молбата си (ситуацията в Украйна),
прехождат тази дата, което е достатъчно основание за оставяне на молбата без
уважение. Поддържа, че втората група обстоятелства, на които ответникът
основава молбата си, а именно – че ответник е държава, обосновава обратния
извод – че държавата разполага с административен капацитет и ресурс да
организира защитата си. Посочва, че съгласно чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК не се
допуска възстановяване на срок, ако е било възможно неговото продължаване.
Твърдяните обстоятелства, на които се основава ответникът, са съществували към
момента на връчване на препис от исковата молба, поради което ответникът е имал
възможност да поиска продължаване на срока за отговор на исковата молба. Счита
за недоказани и твърденията на ответника, че е било необходимо време за преглед
на адвокатските кантори и провеждане на процедури за избор на адвокат.
Поддържа, че доказателства за провеждането на такива процедури не са
представени по делото, а от представеното към отговора на исковата молба
адвокатско пълномощно от 11.10.2024 г. с нотариална заверка на превода е видно,
че дори и да са провеждани такива процедури, най – късно към 11.10.2024 г. те
са били приключили. Поддържа, че доводите, изложени в молбата, дали срокът за
отговор на исковата молба, е бил достатъчен, са ирелевантни към молбата за
възстановяване на срока.
Съдът,
след като взе предвид доводите на молителя, становището на ответника по молбата
и представените по делото доказателства, намира следното:
По
допустимостта на молбата по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за отговор на
исковата молба:
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК молбата за възстановяване на срок се подава в
1 – седмичен срок от съобщението за пропускането на срока.
По
делото се установява, че препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника на 04.07.2024 г.
Предвид липсата
на регламентирана в процесуалния закон процедура за съобщаване от съда на
страната за пропускане на срока, то следва да се приеме, че съобщението
представлява такова за предприетите от съда последващи действия, по който начин
страната узнава за пропускането на
установен от закона или определен от съда срок.
В случая, такива
последващи действия от страна на съда не са предприети, поради което молбата за
възстановяване на срока за отговор на исковата молба е подадена в рамките на 1
– седмичния срок по чл. 64 ГПК и е допустима.
По
основателността на молбата по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за отговор
на исковата молба:
Молбата за
възстановяване на срок по чл. 64 ГПК е основателна, когато пропускането на
срока е поради особени непредвидени за страната обстоятелства, които тя не е
могла да преодолее.
Обстоятелствата,
на които се основава разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК, са такива, които са
настъпили внезапно, и които не могат да се предвидят, нито да се преодолеят по
волята на страната, при нормално проявена от нея добросъвестност. Тези
обстоятелства трябва да са настъпили за страната през времетраенето на срока,
който е пропуснат, а не – преди той да е започнал да тече или след изтичането
му, и именно те следва да са станали причина за пропускането му.
Непредвидени са
само тези обстоятелства, които не са съществували към началото на срока. Това е
така, тъй като ако те са съществували към този момент, те са били известни на
страната и ако са затруднявали спазването на срока, то страната е можела да
поиска продължаването му. В подкрепа на горния извод е разпоредбата на чл. 64,
ал. 3, изр. 2 ГПК, съгласно която не се допуска възстановяване на срока, ако е
било възможно продължаване на срока за извършването на съответното процесуално
действие.
В молбата за
възстановяване на срока за отговор на исковата молба молителят твърди две групи
обстоятелства – военните действия, които се водят на територията на Украйна, и
обстоятелството, че ответник по делото е държава.
Действително
наличието на военни действия на територията на Украйна е ноторно известен факт.
Тези военни действия обаче са започнали на територията на Украйна още през м.
февруари 2022 г., т. е. значително време преди да бъде връчен препис от
исковата молба и приложенията към нея на ответника /на 04.07.2024 г./, а не –
след като срокът за отговор на исковата молба е започнал да тече, поради което
не може да се приеме, че същите представляват особено непредвидено
обстоятелство, което страната не е могла да преодолее и именно те са станали
причина за пропускането му.
Този извод не се
опровергава и от представените от молителя в откритото съдебно заседание
писмени доказателства за движението на преписката в Министерството на правосъдието
на Украйна, от които се установява, че държавните учреждения и съдилища в Киев
работят нормално.
Неоснователни са
и доводите на молителя, че пропускането на срока за отговор на исковата молба
се дължи и на обстоятелството, че доколкото ответник в производството е
държава, която за да осъществи защитата си, следва да проведе специална избор
на процесуален представител в производството пред чужда държава, което изисква
техническо време, проучване на пазар, събиране на оферти и договаряне на
условията по договора за правно обслужване.
Обстоятелството
по чл. 64, ал. 2 ГПК следва да е от такъв характер, че обективно да препятства
упражняването на съответното процесуално действие в срок. Изложените от
молителя общи твърдения, касаещи избора на процесуален представител, не
установяват наличието на такава обективна пречка. Не са ангажирани от молителя
доказателства как е бил провеждан избора на процесуален представител и колко
време е отнел.
Предвид
изложеното по – горе, молбата за възстановяване на срок за отговор на искова
молба от ответника по делото Украйна чрез Министерство на правосъдието следва
да се остави без уважение като неоснователна.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за
възстановяване на срок за отговор на искова молба от ответника по делото
Украйна чрез Министерство на правосъдието.
Определението
може да се обжалва с частната жалба пред САС в 1 – седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: