Р Е Ш Е Н И Е

 

                                               гр.  София  18.10.2018 г.

 

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                         РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА              

при секретаря Сн. Апостолова,  като разгледа докладваното  от съдия  ЯНЧЕВА гр. дело № 8711 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран от Б.К.М. с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ, предявени срещу УМБАЛСМ „Н.И. П.” ЕАД: за признаване за незаконосъобразно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-36-15/12.10.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“; за възстановяване на длъжността „санитар/носач в Спешно отделение“ и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца, считано от 31.10.2017 г., в размер на 3 883.20 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.

Ищецът твърди, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както и на материалния закон, налице е несъответствие между действителното фактическо положение и описаното в заповедта нарушение. Счита, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като изпълнителният директор на болницата с резолюция върху рапорта, с който е бил известен за нарушението, е определил вида на наказанието – „уволнение“, преди още от М. да са били взети обяснения. Позовава се на нарушаване разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, като излага, че в мотивите на уволнителната заповед не са посочени фактическите основания, въз основа на които е наложено наказанието – липсва описание на нарушението на трудовата дисциплина с неговите обективни и субективни признаци. От своя страна, липсата на конкретни мотиви опорочава и процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, доколкото обяснения могат да бъдат искани за конкретизирани от работодателя нарушения. Ищецът счита, че в случая не е доказано както изпълнителното деяние, така и неговата субективна страна. Сочи, че на 6.08.2017 г. е бил на работа, в смяна по график, като работното му място е територията на цялата болница, а не конкретно отделение. В този ден натовареността била обичайно висока. Твърди, че санитарят следва да се намира до вътрешния телефон в коридора на болницата, до регистратурата, за да реагира на извикване по него.  Б.М. намира, че в обжалваната заповед липсва описание  на нарушението, което да съответства на посочените от работодателя правни основания на уволнението – чл.187, т.1 от КТ.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете, като излага, че заповедта отговаря на изискванията на КТ. Сочи, че в писмените си обяснения по чл.193 от КТ Б.М. е признал, че е бил в домашен отпуск, докато в исковата молба твърди, че е бил на работа.

СРС е уважил исковете (последния – за периода 13.10.2017 г. – 26.02.2018 г. в размер на 2 588.80 лв.), като е заключил, че заповедта не съответства на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като волята на работодателя не е ясно изразена и не става ясно в какво конкретно се състои нарушението на Б.М., за което е била ангажирана дисциплинарната му отговорност – дали изобщо не се е явил на работа или е бил на работа, но не е изпълнявал трудовите си задължения. Във връзка с изложеното от ищеца в писмените му обяснения, че е бил в отпуск, съдът е посочил, че признанието на неизгоден за страната факт се преценява с оглед всички доказателства по делото и е приел, че истинността на заявеното в писмените обяснения може да бъде поставена под съмнение с оглед събраните доказателства, сочещи, че работникът е бил на работа на 6.08.2017 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника, който счита, че дисциплинарното нарушение е описано ясно в заповедта за уволнение, като липсва соченото от СРС двусмислие. Отново се позовава на признанието на ищеца в писмените му обяснения.

Б.М. счита въззивната жалба за неоснователна.

Пред СГС е извършена констатация по трудовата книжка на М..

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите във въззивната жалба въпроси.

Не се спори между страните, че Б.К.М. е работил по безсрочно трудово правоотношение с УМБАЛСМ „Н.И. П.” ЕАД като санитар в Спешно отделение. Същото е прекратено със заповед № РД-36-15/12.10.2017 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.П.” ЕАД, с което на работника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.187, т.1 и чл.188, т.3 и във връзка с рапорт с вх.№ РД-41-1207/8.08.2017 г. на доц. д-р П.Й.А.и рапорт вх.№ РД-41-1207/15.08.2017 г. на д-р А.М.. В заповедта е визирано, че наказанието се налага за следното нарушение: „На 06.08.2017г. Б.К.М. е бил по график на работа. Натоварването е било обичайно високо. Г-н М. не е бил на работното си място и не изпълнявал служебните си задължения. За отсъствието си не уведомява нито прекия си ръководител, нито мен като работодател. Действията на г.н М. представляват неизпълнение на трудовите задължения и нарушение на чл.87 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛСМ „Н.И. П.” ЕАД“. Заповедта е връчена при отказ на 13.10.2017 г.

Въззивният съд, като анализира съдържанието на заповедта, счита, че същата отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, като в нея са посочени нарушителят, нарушението и времето на извършването му, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Самото нарушение е достатъчно ясно и конкретно и се изразява в това, че на 6.08.2017 г., въпреки че е бил на работа по график (т.е. явил се е), М. не е бил на работното си място и не е изпълнявал служебните си задължения.

Действително, основаването на заповедта с разпоредбата на чл.187, т.1 от КТ не е коректно, тъй като в случая намира приложение тази на т.3, пр. първо на същия член. Това несъответствие, обаче, не прави само по себе си уволнението незаконосъобразно.

Предвид извода си за спазване разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, въззивният съд следва да прецени дали при уволнението е спазена императивната норма на чл.193, ал.1 от КТ, т.е. дали преди налагане на наказанието работодателят е изискал обяснения от работника.

По делото са събрани доказателства за това, че от Б.М. са поискани писмени обяснения преди връчване на уволнителната заповед. Това е сторено с писмо изх.№ РД-41-1207/31.08.2017 г. на изпълнителния директор на болницата, като от съдържанието му е видно, че обясненията са поискани именно за това дали на 6.08.2017 г. М. е бил на работното си място и дали е изпълнявал задълженията си. Въззивният съд споделя изводите на СРС, че работодателят в случая е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ и спазването не е само формално, като по този въпрос препраща към мотивите на първоинстанционното  решение на основание чл.272 от ГПК.

При това положение въззивният съд следва да установи дали Б.М. действително е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Доказателствената тежест по този въпрос е изцяло на работодателя.

Въззивният съдебен състав счита, че по делото няма нито едно доказателство, въз основа на което да направи обоснован извод, че действително на 6.08.2017 г. ищецът не е бил на работното си място и не е изпълнявал вменените му задължения. Единствените доказателства, ангажирани от УМБАЛСМ „Н.И. П.” ЕАД“ в това отношение, са рапорт на д-р П.А.рег.№ РД-41-1207/8.08.2017 г., становище на ст.м.с. М. Т.рег.№ РД-41-1207/4.10.2017 г. и писмените обяснения на М. по чл.193, ал.1 от КТ, но същите не обосновават законосъобразността на уволнението.

Рапортът на д-р П.А.е частен документ, чиято доказателствена сила принципно се изчерпва с визираната такава в чл.180 от ГПК. Освен това, в рапорта са отразени не личните  възприятия на подписалото го лице, а предаден му сигнал от друго лице (дежурния диагностично-лечебен екип на 126-и кабинет). В отразеното в рапорта липсва и достатъчно конкретика, като дори не е споменато името на Б.М., нито става ясно за какъв период от време е била констатирана липсата на санитари от дежурния помощен (санитарски екип). Ето защо, въз основа на това доказателство съдебният състав не може да направи изводи, че М. е извършил вменената му дисциплинарна простъпка.

Вторият от цитираните рапорти въобще не съдържа информация относно дисциплинарното нарушение.

В писмените си обяснения по чл.193, ал.1 от КТ Б.М. е отразил, че в „посоченото време“ (очевидно – 6.08.2017 г.) е бил в платен годишен отпуск, не е запознат с казуса и не знае за какво става дума. Така отразеното от ищеца не може да бъде възприето за извънсъдебно признание, че същият действително не е бил на работното си място на 6.08.2017 г. и не е изпълнявал трудовите си функции. Верността на така дадените обяснения е изцяло опровергана по делото от останалите събрани доказателства (писмени и гласни), от които се установява, че на 6.08.2017 г. М. не е ползвал платен отпуск, а е бил на работа съобразно график. В тази връзка съдът споделя становището на СРС, че признанието на неизгоден за страната факт не може да се абсолютизира, а подлежи на преценка с оглед на всички обстоятелства по делото (чл.175 от ГПК).

По изложените съображения – тъй като работодателят не е доказал, че работникът действително е извършил нарушението, за което е  наказан, уволнителната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

В качеството му на акцесорен и предвид уважаването на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателен е и искът за възстановяване на работа.

Искът по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ също е основателен и доказан за периода и в размера, уважени от СРС. По тази претенция въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Изложеното обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част, макар и с други мотиви.

Ответникът има право на 450 лв. разноски за адвокат за втората съдебна инстанция.

Водим от горното, съдът

 

 

                                                                   Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.02.2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 156 състав, постановено по гр. дело № 81885 по описа за 2017 г., в частта, в която исковете са уважени, както и в частта на присъдените разноски.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА УМБАЛСМ „Н.И. П.” ЕАД да заплати на Б.К.М. разноски пред СГС в размер на 450 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок, считано от 18.10.2018 г.

 

 

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              

           

                 2.