Решение по дело №8101/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2806
Дата: 28 юли 2023 г.
Съдия: Весела Гълъбова
Дело: 20223110108101
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2806
гр. В., 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110108101 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „А. Б. Б.” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ **** срещу Я. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Х. К.“ № 40, с която са предявени
обективно съединени искове по реда на чл.415 от ГПК за установяване на
вземанията, предмет на Заповед № 1576 от 11.03.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3030/2022 г. по
описа на ВРС за следните суми: сумата от 926,22 лева, представляваща
главница по договор за кредит № 662877 от 02.05.2016г., сключен между Я.
Д. Д. /заемател/ и „К.“ ЕАД /заемодател/, платена на заемодателя от „А. Т.“
ЕООД в качеството му на поръчител по договор от 02.05.2016г. сключен със
заемателя, сумата от 125,93 лева, представляваща договорна
/възнаградителна лихва/ за периода от 10.06.2016г. до 10.05.2017г.; сумата от
431,79 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по
договора за кредит за периода от 10.06.2016г. до 23.02.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.03.2022г., до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са прехвърлени от „А. Т.“ ЕООД на „А. Б. Б.”
ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между „К.“ ЕАД и
1
ответника е сключен договор за кредит № 662877 от 02.05.2016г. по
електронен път, по силата на който заемодателя „К.“ ЕАД е предоставил на
заемателя сумата от 1000 лева, а заемателят се е задълженил да я върне в срок
до 10.05.2017г. на 12 броя месечни вноски от по 95,65 лева. Уговорен бил
фиксиран лихвен процент в размер на 26.24 % и ГПР в размер на 50 %.
Твърди се още, че на 02.05.2016г. ответникът е сключил с „А. Т.“ ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се
е задължило да сключи договор с „К.“ ЕАД и да отговаря пред него
солидарно с Я. Д. Д. за всички задължения по договора му за кредит от
02.05.2016г. Договорът между „А. Т.“ и „К.“ бил сключен на същата дата.
Отвтеникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит,
поради което „К.“ ЕАД поканило „А. Т.“ ЕООД да плати всички задължения
на Я. Д. Д., за което било изпратено уведомление и до длъжника с посочване
на всички дължими суми. На 23.02.2021г. „А. Т.“ погасило дължимите от
ответника суми. За извършеното плащане „А. Т.“ уведомило длъжника по
електронна поща съобразно уговорката на чл.3, ал.4 от договора за
предоставяне на поръчителство, както и за встъпването му в правата на
кредитора. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021г „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД прехвърлили на „А. Б. Б.‘ ЕООД
всички вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях. С
Приложение № 1 от 23.02.2021г. били прехвърлени и вземанията към
ответника.
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор на исковата
молба. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника
оспорва предявените искове. Оспорва, че е налице валидно облигационно
отношение по договор за потребителски кредит и договор за поръчителство,
че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, настъпването на
изискуемостта на задълженията и техния размер, надлежното уведомяване на
длъжника за цесията.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
2
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № 662877 от
02.05.2016г., сключен по електронен път с Я. Д. Драгнев като заемател и „К.“
АД като заемодател. Съгласно договора заемодателят се задължава да
предостави на заемателя сумата от 1000 лева, а заемодателят се задължава да
я върне в срок от 12 месеца на 12 погасителни вноски с посочен в
погасителния план към договора падеж за всяка от тях, като последната е с
падеж 10.05.2017г. Уговореният размер на погасителната вноска е 95,65 лева.
Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 26,24 %, а ГПР – 50,00 %.
Общият размер на всички дължими плащания е 1147.80 лева. Представени са
и Общите условия към договора за кредит.
Представен е и договор за поръчителство от 02.05.2016г., сключен
между „К.“ АД и „А. Т.“ ЕООД в качеството му на поръчител, по силата на
който „А. Т.“ ЕООД се задължава да отговаря пред „К.“ АД солидарно с
потребителя Я. Д. Драгнев по договор за потребителски кредит за сумата от
1000 лева.
Приет по делото е и договор за поръчителство от 02.05.2016г., сключен
между „А. Т.“ ЕООД в качеството му на поръчител и Я. Д. Драгнев, по силата
на който поръчителя се задължава да отговаря пред „К.“ АД за задълженията
на Я. Д. Драгнев по договор за потребителски кредит за сумата от 1000 лева
със срок на погасяване 10.05.2017г.
С договор за продажба на вземания от 02.03.2021г. „К.“ ЕАД и „А. Т.“
ЕООД в качеството си на цеденти са прехвърлят вземания на цесионера „А. Б.
Б.” ЕАД, сред които и вземането срещу Я. Д. Драгнев по договора за кредит
от 02.05.2016г. съобразно извадка от Приложение № 1 към договора за цесия
/четливо копие на л.50 от заповедното производство/.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК във вр. с чл.240 от ГПК. Искът е шредявен след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415,
ал.4 от ГПК и е процесуално допустим.
Разпределението на доказателствената тежест е такова, че ищецът
следва да докаже да докаже валидно сключени договор за заем, изпълнение на
3
задълженията на заемателя по него, валидно сключен договор за
поръчителство и изпълнение от страна на поръчителя на задълженията на
ответника по договора за кредит, както и валидно сключен договор за цесия
съобщаване на цесията на длъжника.
Ответникът е оспорил сключването на процесния договор за кредит.
Съгласно приетите по делото Общи условия за предоставяне на кредити
кредитополучателят кандидатства за кредит като подава заявление до К. по
образец, като кандидатстването се извършва на Сайта или по телефона.
Предвидено е в заявлението да се посочат данните на кредитополучателя,
желания размер на кредита и желания начин на усвояване. След попълване на
заявлението „К.“ изпраща на кредитополучателя по електронна поща
Стандартен европейски формуляр, съдъжащ цялата преддоговорна
информация за кредита. Ако кредитополучателят е съгласен да се обвърже с
договора, подава заявлението като кандидатства за кредит на Сайта или по
телефона. С посоченото действие договорът за кредит се счита за подписан от
кредитополучателя. В случай, че „К.“ одобри заявлението, изпраща
съобщение на кредитополучателя.
В настоящото производство не са ангажирани доказателства за
провеждане на гореописаната процедура по сключване на договора. По
делото не е приложено подаденото заявление до „К.“ от страна на ответника,
нито каквито и да било данни за разменена между тях кореспонденция, от
която да се направи извод за изпълнение на разписаната процедура.
На следващо място, ответникът е оспорил изпълнението на
задълженията на „К.“ по процесния договор за кредит /заем/. Съгласно
договора кредитора следва да предостави на кредитополучателя уговорената
заемна сума, като в чл.5 е посочено, че одобреният кредит се усвоява по
посочения в заявлението на кредитополучателя начин. Липсват както
твърдения от страна на ищеца, така и доказателства досежно конкретния
уговорен начин на усвояване на сумата, както и данни същата да е
действително усвоена от кредитополучателя.
С оглед обстоятелството, че не е доказано валидното сключване на
договора за кредит, нито изпълнение на задължението на кредитора да
предостави заемната сума на кредитополучателя в случай, че се приеме, че
договорът е сключен, съдът намира, че се установява възникване на
4
задължение за ответника за заплащане на търсената сума, представляваща
главница по договора за кредит, както и търсената сума за договорна лихва.
При липса на главно задължение, недължима се явява и претендираната от
ищеца сума за лихва за забава.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявените искове
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. Б. Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ **** срещу Я. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „Х. К.“ № 40 искове за признаване за установено между
страните, че Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Х. К.“ № 40 дължи
на „А. Б. Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Б.“ **** следните суми: сумата от 926,22 лева, представляваща главница по
договор за кредит № 662877 от 02.05.2016г., сключен между Я. Д. Д.
/заемател/ и „К.“ ЕАД /заемодател/, платена на заемодателя от „А. Т.“ ЕООД
в качеството му на поръчител по договор от 02.05.2016г. сключен със
заемателя, сумата от 125,93 лева, представляваща договорна
/възнаградителна лихва/ за периода от 10.06.2016г. до 10.05.2017г.; сумата от
431,79 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по
договора за кредит за периода от 10.06.2016г. до 23.02.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.03.2022г., до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са прехвърлени от „А. Т.“ ЕООД на „А. Б. Б.”
ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021г., за които суми е издадена Заповед № 1576 от 11.03.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3030/2022
г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5