Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 29.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на двадесет и седми август две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 126 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.14 ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
ЖАЛПОПОДАТЕЛЯТ
Е.П.Г., ЕГН: ********** ***, чрез адвокат С.П. – К. твърди, че била наследник
по закон на П. Д.П. – бивш жител ***, починал на 16.12.2000 г. Твърди, че
наследодателят ѝ притежавал към момента на колективизацията през 1956 г.
следните недвижими имоти, придобити по силата на съдебна делба, съгласно
протокол от 27.02.1953 г. по гр. дело № 264/1953 г. на Л.ски народен съд, а
именно:
- от нива в землището на гр. Л. /сега гр. К./,
местността „Б.р.“, цялата от 14.6 дка, при съседи: река, В.М.А., мера, път и П.
Н. К., само 4.6 дка от западната страна, при съседи: Л. Д.П., път, река и П. Н.
К.;
- ½ ид. част от 4 дка от източната
страна на описаната нива, цялата с площ от 14.6 дка, която част е при съседи:
В.М.А., река, мера и Л. Д.П. и река, както и
- ¼ ид. част от ливада, находяща се в
землището на гр. Л., местността „Ю.Б.“, цялата с площ от 2.4 дка, при съседи:
С.Н.А., М.А., Т.П. и мера.
Твърди, че с влязло
в сила Решение № 31/3415/13.01.1992 г., постановено по преписка с вх. №
1225/06.09.1991 г. на ПК – гр. К., било възстановено правото на собственост на
наследодателя ѝ П. Д.П. в стари реални граници върху нива от 6.6 дка в
землището на гр. К., в местността „Б.р.“, а с Решение № 31/13.01.1992 г. по
преписка с вх. № 1229/06.09.1991 г. – 1/3 ид. част от 2.000 дка от същия имот.
Другите части от този имот били възстановени с първични решения по преписки с
вх. № 2018/10.09.1991 г. /6 дка/ и с вх. № 1229/06.09.1991 г. /2 дка/.
Възстановяване на
собствеността по тези преписки било на различни лица, които представили като
документ за собственост протокол от 27.02.1953 г. по гр. дело № 264/1953 г. на
Л.ски народен съд, който обективирал съдебната делба.
С нот. акт № 83,
том I, рег. № 1078. дело № 222/1998 г. на нотариус С.Р.– с peг. № 099 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – гр. К., наследодателят
на жалбоподателката бил признат за собственик на нива с площ от 6.000 дка,
шеста категория, находяща се в землището на гр. К., местността „Б.р.“ при
граници и съседи: от изток – наследници на Л. Д.П., от запад – П. К., от юг –
дере, и от север – път, съставляваща част от имот с пл. № 2470 в квартал 15а по
плана на гр. К., целият с площ от 14.6 дка, при граници и съседи: от север –
път, от юг – дере, от изток – А.и В.М., и от запад – П. К.. Правото на
собственост било признато въз основа на посочените по-горе документи – протокол
за съдебна делба и Решение № 31/13.01.1992 г., постановено по преписка с вх. №
1225/06.09.1991 г. на ПК – гр. К..
С нот. акт № 85,
том I, peг. № 1080, дело № 224/1998 г. на нотариус С.Р.– с рег. № 099 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – гр. К., наследодателят
на жалбоподателката бил признат за собственик на 1/3 ид. част от нива с площ от
2.000 дка, при граници и съседи: от изток – А.и В.М., от запад – наследници на
Л. Д.П., от север – път, от юг – дере, съставляваща част от гореописаната нива,
цялата от 14.6 дка, съставляваща имот с пл. № 2470 в кв. 15а по плана на гр.
К.. Правото на собственост било признато въз основа на решение № 31/13.01.1992
г. по преписка № 1229/06.09.1991 г. и Решение № 01123/20.05.1998 г. по преписка
с вх. № 17236/04.08.1992 г. – двете на ПК – гр. К..
Тъй като възстановените
имоти попадали в регулацията и били частично застроени със сгради, била
проведена административна процедура по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, по която била
издадена Заповед № 1131/10.11.2009 г. на кмета на Община К., с която била
определена застроената част на имоти с пл. № 2470 и 2471 в кв. 15а по
устройствения план на гр. К. от 1966 г., съответно незастроената площ,
подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ. Тази заповед била обжалвана от
заинтересованите лица. С Решение № 881/16.06.2010 г., постановено по ахд № 2235/2009
г. на П.ски административен съд, петнадесети състав, заповедта била изменена.
Неразделна част от същото била Скица № 3 към допълнителното заключение на
вещото лице Васил Герасимов, прието в съдебно заседание на 21.05.2010 г.
Решението на П.ски административен съд било потвърдено с влязло в сила Решение
№ 15909/01.12.2011 г., постановено по адм. дело № 11332/2010 г. на Върховен
административен съд, Четвърто отделение. По същото дело жалбоподателката и
другите наследници на П. Д.П. участвали като заинтересовани страни. С решението
била определена свободната незастроена площ от процесиите имоти в размер на
7426 кв. м., която била индивидуализирана на скица № 3 от СТЕ. В същото на стр.
4-та изрично било казано, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е
междинно производство, развиващо се преди произнасянето на общинската служба по
земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху
съответните бивши земеделски земи, в изпълнение на правомощията ѝ по чл.
33, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
След постановяване
на горепосочения съдебен акт, ОСЗ К. следвало да издаде крайни решения за
възстановяване на собствеността, в т. ч. и на наследниците на П. Д.П. – по
посочените по-горе две преписки, върху незастроените части от имоти с пл. 2470
и 2471 в кв. 15а по плана на гр. К. от 1966 г., съразмерно на притежаваните от
него части, посочени в горецитираните първични решения на ПК.
Със заявление с вх.
№ РД-08-00-378/23.03.2018 г. жалбоподателката поискала от ОСЗ К. изпълнение на процедура по издаване на крайно
решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници върху
земеделска земя.
Независимо
императивната норма на чл. 177, ал. 1, предл. второ от АПК, уреждаща
задължителното действие на влязлото в сила съдебно решение, както и
задълженията, произтичащи от чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 11 от ППЗСПЗЗ, по
направеното от нея искане за издаване на крайно решение от ОСЗ за
възстановяване на правото на собственост, Началникът на ОСЗ я уведомил с писмо
с изх. № РД-08-00-378/10.04.2018 г., че вече е издадено такова решение, а
именно – решение № 01247/27.06.2016 г., с което е възстановена собствеността
само на наследниците на Л. Д.П. и което е издадено по преписка № 2018/1991 г.
Жалбоподателката
подала второ заявление за възстановяване на собствеността, на което получила
отговор с изх. № РД-08-00-563/02.07.2018 г. на ОСЗ - гр. К., в който комисията
се позовавала отново на същото решение.
Подала жалба до
Министъра на земеделието, храните и водите с peг. № 94-2724/12.11.2018 г. Било
разпоредено да се извърши проверка по случая от Областна дирекция „Земеделие“ –
П.. Получила отговор с изх. № РА-2509-2/31.12.2018 г. на същата дирекция, с
който ѝ се отговаряло по аналогичен начин на предходните два отговора от
ОСЗ - гр. К.. В писмото се твърдяло, че е постановен отказ да се възстанови
собствеността на наследодателя ѝ върху въпросните имоти, поради извършено
застрояване, който бил обективиран в Решение № 01248/17.10.2012 г., което било
връчено на 18.10.2012 г. съгласно ГПК, същото не било обжалвано, влязло в сила
и с оглед нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ не можело да бъде отменено или
изменено.
Жалбоподателката
твърди, че такова решение не било връчвано нито на нея, нито на някой от
другите наследници на П. Д.П..
Горният факт се
потвърждавал и от представеното с жалбата Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 24.10.2019 г. по преписка № 5244/2019 г. по описа на
Окръжна прокуратура - гр. П..
Жалбоподателката
твърди, че цитираното по-горе решение на ОСЗ – гр. К. било нищожно поради липса
на предмет, тъй като преди постановяването му били постановени и влезли в сила
Решение № 31/3415/13.01.1992 г., постановено по преписка с вх. №
1225/06.09.1991 г. на ПК - гр. К., с което е възстановено правото на
собственост на П. Д.П. в стари реални граници върху нива от 6.6 дка в землището
на гр. К., в местността „Б.р.“ и Решение № 31/13.01.1992 г. по преписка с вх. №
1229/06.09.1991 г., с което е възстановено правото на собственост на П. Д.П. в
стари реални граници върху 1/3 ид. част от 2.000 дка от същия имот.
МОЛИ съда да
постанови решение с което да прогласи за нищожно Решение № 01248/17.10.2012 г.,
постановено по преписка с вх. № 1225/06.09.1991 г. на ОСЗ - гр. К. да върне
преписката на ОСЗ за произнасяне по въпроса за възстановяване на правото на
собственост върху процесиите имоти, като се съобрази с влязлото в сила Решение
№ 881/16.06.2010 г., постановено по ахд № 2235/2009 г. на П.ски административен
съд, петнадесети състав и Решение № 15909/01.12.2011 г., постановено по адм.
дело № 11332/2010 г. на Върховен административен съд, Четвърто отделение.
Претендира разноски.
Ответната страна –
Общинска служба „Земеделие“ – К. (нататък – ОСЗ), чрез представителя си
Е.К.взема становище за неоснователност и необоснованост на жалбата.
Твърди, че
възстановяването на правата върху земеделските земи, са специални
административни производства, предвидени в Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и правилника за прилагането им (ППЗСПЗЗ). Твърди,
че в хода на тези производства и за тяхното приключване общинска служба по
земеделие издава поредица от решения – индивидуални административни актове, но
не всяко нейно решение, с което се признават права, има за последица
придобиването на правото на собственост върху конкретно определен земеделски имот.
Следвало да се разграничават т. нар. „признавателни“ решения на ОСЗ, които
нямат конститутивно действие по отношение на правото на собственост от
„възстановителните“ решения. Първите били стабилни индивидуални административни
актове с предмет правото на възстановяване на собствеността, което не е вещно
право, а другите – стабилни индивидуални административни актове с конститутивно
действие, които приключват съответното производство и пораждат правото на
собственост.
Твърди, се че с
влязло в сила Решение № 31/13.01.1992г., постановено по преписка №
1225/06.09.1991г. се признава правото на собственост върху нива от 6,000 дка, в
местността „Б.р.“ в землището на гр. К. на П. Д.П.. Решението било издадено на
основание подадено заявление и приложените към него писмени доказателства, а
именно: протокол от 27.02.1953г, на Л. народен съд. Третирането на решение №
31/13.01.1992г., издадено от ОСЗ К. като решение, с което се възстановява право
на собственост, било неправилно, тъй като то представлявало решение, с което се
признава право на собственост – признавателно решение, което няма конституивно
действие. Крайната цел на това решение била да признае съществуването на
правото на собственост, а не възстановяване на собствеността. За да се стигне
до крайно решение за възстановяване на собствеността в Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и правилника към него била предвидена
специална процедура. В настоящият случай процесния имот попадал в регулация и
за да бъде издадено крайно решение за възстановяване било необходимо да се
определи застроената и незастроената част, съгласно разпоредбата на чл. 11 от
ППЗСПЗЗ, която гласяла: „Общинската служба по земеделие постановява решение за
възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните
територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл.
13а“.
В Общинска служба
по земеделие К. било представено Удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ с №
94-00-964/02.03.2012 г., от което било видно и се установявало, че имотът е
застроен и не подлежи на възстановяване
С оглед на тези
обстоятелства ОСЗ К. издала решение № 01248/17.10.2012г., с което отказва да се
възстанови правото на собственост върху нива от 6,000 дка в местността „Б.р.“ в
землището на гр. К. на П. Д.П.. След внимателен прочит на решението се виждало
ясно, че ОСЗ признава правото на собственост на П. Д.П., но отказва да го
възстанови, с оглед посочените в
Удостоверение № 94-00-964/02.03.2012г. мотиви и съображения.
Процесното Решение
№ 01248/17.10.2012г., било връчено на 18.10.2012 г., като на него били
поставени име и подпис на получателя и не било обжалвано в законоустановения
срок.
Според ОСЗ К.
жалбоподателката не правела разлика между признаване правото на възстановяване
и възстановяване на собствеността.
Твърдението за
нищожност на решение № 01248/17.10.2012г. , поради факта, че вече имало
издадено решение за възстановяване, също било неоснователно.
Решенията на
общинските поземлени комисии по ЗСПЗЗ (сега – Общински служби „Земеделие“) били индивидуални административни актове,
подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. Доколкото специалният
нормативен акт –ЗСПЗЗ, не съдържал особени разпоредби, като административни
актове, тези решения следвало да отговарят на изискванията за законност,
визирани в чл.146 от АПК, а именно – да са издадени от компетентен орган, в
съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните
разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта, която преследва
законът. Нищожни били онези актове на администрацията, които поради радикални,
основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава,
поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се
дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и
се третират от правото като несъществуващи. Те от гледна точка на закона не
можели да породят, изменят или погасят
каквито и да било правни последици.
В процесния случай
атакуваното решение било постановено от овластен орган, отговаряло изцяло на
изискванията на чл.146 от АПК и не страдало от пороци, като било напълно
съобразено с целта на закона /ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ/.
Също така, следвало
да се подчертае още веднъж, че с решение № 31/13.01.1992г. било признато
правото на собственост /т.н. признавателно решение/ съобразно представените
писмени доказателства, но с оглед на по нататъшната процедура, която се развива
пред ОСЗ К. се установявало, че има законови пречки за постановяване на крайно
решение в полза на заявителя. Именно поради тази причина се стигало до решение
№01248/17.10.2012г., с което се постановявало отказ за възстановяване право на
собственост и което не било обжалвано в законоустановения срок.
На следващо място,
по отношение по преписка № 1229/06.09.1991 г., образувана от П. Д.П., като
наследник на Г.Л.П., се излагат следните съображения:
Издадено било
решение № 01124 от 27.01.1999г., с което се признава правото на собственост на
наследници на Г.Л.П. върху нива от 2,00 дка. в местността „Б.р.“, в землището
на гр. К., но се отказва да се възстанови собствеността с оглед на същите
мотиви, посочени и в решение № 01248/17.10.2012г., а именно: застрояване на
имота, и то не е обжалвано в законоустановения срок.
По преписка
2018г./10.09.1991 г. фактическата обстановка била аналогична, но с някои
разлики. Издадено било решение № 31/13.01.1992г., с което се признава правото
на възстановяване на собственост на наследници на Л. Д.П. върху нива от 6,000
дка. в местността „Б.р.“, в землището на гр. К.. След провеждане на
задължителната процедура по чл. чл. 11 от ППЗСПЗЗ ОСЗ К. отказала да издаде
крайно решение, с което да възстанови собствеността, като този отказ бил
обективиран в решение № 01247/17.10.2012г. Разликата тук идвала от факта, че
цитираното решение било обжалвано от Л. Д.П. – наследник на Л. Д.П.. Следвало
да се отбележи обаче, че предмет на спора е било решение № 01247/17.10.2012г.
по преписка №2018/10.09.1991г. Този факт не давал основание на ОСЗ К. да измени
решение № 01248/17.10.2012г. по преписка № 1225/06.09.1991 г., което не било
обжалвано в законоустновения срок. В случая се касаело за две различни
преписки, като решение №01247/17.10,2012г. по преписка 2018/10.09.1991 г. на
наследници на Л. Д.П. било обжалвано, а решение № 01248/17.10.2012 г. по №
1225/06.09.1991г. влязло в законна сила.
С оглед на
изложеното жалбата следвало да бъде отхвърлена, тъй като Решение
№12481/17.10.2012г. на Общинска служба по земеделие - К. било издадено от
компетентен орган и в необходимата форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби по издаването му и в съответствие с целта на
закона. Претендират се и разноските по делото.
Заинтересованата
страна – Д.П.Д., ЕГН: **********,– син
на наследодателя П. Д.П. намира жалбата за основателна и моли съда да я уважи.
От събраните по
делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата
на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са
представени като доказателства преписки на ОСЗ К. с вх. №1225/06.09.1991 г., по която е издадено
Решение №01248/17.10.2012 г., вх. №1229/06.09.1991 г. и вх. № 2018/10.09.1991
г.; пр. преписка № 5244/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. П.;
протокол от 27.02.1953 г. по гр. дело № 264/1953 г. на Л.ски народен съд; нот.
акт № 83, том I, peг. № 1078, дело № 222/1998 г. на нотариус С.Р.- с peг. № 099
на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - гр. К.; нот. акт №
85, том I, peг. № 1080, дело № 224/1998 г. на нотариус С.Р.- с peг. № 099 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - гр. К.; Решение №
881/16.06.2010 г., постановено по ахд № 2235/2009 г. на П.ски административен
съд, петнадесети състав; Решение № 15909/01.12.2011 г., постановено по адм. дело
№ 11332/2010 г. на Върховен административен съд, Четвърто отделение; заявление
с вх. № РД-08-00- 378/23.03.2018 г.; писмо с изх. № РД-08-00-378/10.04.2018 г.
но ОСЗ - гр. К., писмо с изх. № РД-08-00-563/02.07.2018 г. на ОСЗ - гр. К..
От тези писмени
доказателства се установява, че след смъртта на Г.Л.П. на 06.07.1979г., тя била
наследена от Л. Д.П. – син (починал на 06.04.1986г.), А.П.П.– дъщеря (починала
на 23.06.2008г.) и П. Д.П. – син (починал на 16.12.2000г.).
Наследници на Л.
Д.П. са Р.Е.Д.— съпруга (починала на 22.12.1997г.), Г.Л.Д.– дъщеря и Д. Л.ов П.
– син (починал на 24.09.2004г.). Последният от своя страна оставил наследници
Р.Г.П. – съпруга, Р.Д.Д.– дъщеря и Л.
Д.П. – син.
А.П.П.е била
наследена от дъщерите
си Г.Н.П.и С.Н.А.(починала на 10.01.2008г.), с наследници две дъщери В.М.А - Ц.
и А.М.П..
Наследници на П.
Д.П. са Т.Я.П. – съпруга (починала на 16.01.2015 г.), Е.П.Г. – дъщеря
(жалбоподател по настоящото дело) и Д.П.Д. – син (заинтересована страна по
делото).
Установява се също,
а и не е спорно по делото, че със заявление вх. № 2018 от 10.09.1991г.,
подадено пред ОСЗ - К. (тогава – Поземлена комисия К..) Д. Л.ов П., в
качеството му на наследник по закон на Л. Д.П., заявил за възстановяване
земеделски земи, находящи се в землището на град К.. С пореден номер 1 от
заявлението бил заявен земеделски имот - нива с площ от 6 декара в местността
„Б.р.“, а с номер 3 - нива от 0,600 декара в местността „Ю.Б.“. За доказване
правото на собственост на наследодателя върху процесния имот, заявителят представил
пред административния орган протокол от съдебна спогодба за делба на земеделски
земи по гр. дело № 264/1953 г. на Л.ски народен съд. От последното се
установява, че на Л. Д.П. е бил даден в дял следния недвижим имот: от нива,
цялата с площ от 14.6 декара, находяща се в местността „Б.р.“ до съседи: река,
В.А., мера, път и П. К., САМО 6 (шест) декара от средата й, до съседи: П. Д.П.,
път, река и П. Д.П..
С решение № 31 от
13.01.1992г., взето по преписка вх. № 2018/1991г., ПК-К. е възстановила правото
на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници на наследници на Л.
Д.П. върху недвижим имот: нива с площ от 6 (шест) декара, находяща се в
землището на град К. в местността „Б.р.“, съставляваща имот № 2470 и имот №
2471 от кадастрален план, изработен през 1966г., заявена с пореден номер 1 от
заявлението и установен с други ограничения на ползването: по ЗТСУ.
На наследниците на
Л. П. е било издадено удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ от община К. №
АБ-94-Н-207 от 30.07.2002г., съгласно което: 1) Имоти пл. №№ 2470 и 2471 имат
графично изображение по действащия ПУП (ПРЗ) на град К.. 2) Имот пл. № 2470
съдържа 13 500 кв. метра, имот пл. № 1100 съдържа 1100 кв. метра. 3) Имот пл. №
2470 участва в: УПИ П-нар.кооп. с 1870 кв. м; УПИ IV-ДСО „Градстрой“ с 80 кв.м;
УПИ Ш-ОТПК „Г. Д.“*** о.т. 409-410 с 30 кв.м; Имот пл. № 2471 участва в: УПИ
П-нар.кооп. с 440 кв. м; УПИ Ш-ОТПК „Г. Д.“ с 590 кв.м; извън регулацията със
70 кв.м.
С нотариален акт №
84, том I, peг. № 1079, дело 233/1998г. на Нотариус Р., Д.П. и Г. П. са били признати за собственици с равни
права на процесния имот, на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В нотариалния
акт, като документи, установяващи собствеността на имота са посочени: решение №
31 от 13.01.1992г., взето по преписка вх. № 2018/1991г., ПК-К., скица №
463/10.12.1998г. на община К., скица № 558/03.06.1998г. на община К.,
удостоверение № АБ-94-Н- 692/28.09.1998г. на община К. и удостоверение за
наследници
С Решение № 881 от
16.06.2010 г. по АХД № 2235/2009г. на АС- П. (образувано по жалба на Р.Г.П. и
Л. Д.П., с участието на Е.П.Г. като заинтересована страна), влязло в законна
сила на 01.12.2011г. (потвърдено с Решение №15909/01.12.2011г. на ВАС по адм.д.
№11332/2010г.) е изменена Заповед № 1131 от 10.11.2009г. на Кмета на община К.
(във връзка с молби вх.№94-Р-98 от 08.11.2005г., №94-Г-65 от 08.06.2009г. и
Решение №5729 от 30.04.2009г. на ВАС по адм.д. №13172/2008г.). С нея, на
основание чл.21 ал.1 от АПК, чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ е одобрено Решението на
комисията при Община К., взето с Протокол от 15.10.2009г. относно застроената
част, включваща застроената площ на сгради и съоръжения и прилежащ терен за
имот пл. № 2470 и пл. № 2471 в кв. 15а по устройствения план на гр. К. от 1966
г. както следва: свободна незастроена площ от имот № 2470 в УПИ Ш-ОТПК „Г.Д.“
по букви и цифри: а, 1, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, о, н,
м, л, к, и, з, ж, д, г, 38, 37, 36, 35, 34, 33, 32, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 25,
24, 23, 22, б, а. В УПИ IV- „Домостроител“ попада част от имот № 2470 по букви:
д, е, ж, площ от 75 кв. м и същата е прилежаща площ към сградите. В УПИ
ХХ-„Складова база“ попада част от имот № 2470, означено с цифри 5, 6, с, 7, 5,
с площ 750 кв.м. В УПИ И-„Наркооп“ попадат части от имот № 2470 и № 2471 както
следва: част от ПИ № 2470 по букви и цифри 39, 40, 41, с, т, 8, 39 - площ 740
кв.м, попада върху застроена част: сгради и прилежаща площ. Част от ПИ № 2471
по букви и цифри 8, т, 9 - застроена и прилежаща площ към сгради с квадратура
130 кв.м. Част от ПИ № 2471 по букви и цифри 8, 9, У, Ф, 41, 43, 8 - площ 280
кв.м е незастроена; част от ПИ № 2470 по цифри 39, 40, 41, 7, 5, 44, 39 - площ
308 кв.м е включена в улица по осови точки 402А-402Б и обръщало; част от ПИ
2470 по цифри и букви а, 1, 45 - площ 33 кв.м е включена в улица по осови точки
409-402А по Скица № 3 изготвена от вещото лице към допълнителната
съдебно-техническа експертиза. Посочената скица №3 към допълнителното
заключение на вещото лице, прието в съдебно заседание на 21.05.2010 г. по а. х.
дело № 2235/2009 г. на AC-П. представлява неразделна част от съдебното решение.
Със заявление вх. №
СБ-04-149 от 24.01.2012г., наследниците на Г.Л.П. *** да постанови решение, с
което да възстанови правото на собственост върху процесния имот, като са
представили заверен препис от влязлото в законна сила решение на AC-П..
Въз основа на
документите по преписката ОСЗ К. е постановила Решение № 01247 от 17.10.2012г.
С него било признато единствено правото на наследниците на Л. Д.П. да им бъде
възстановена собствеността в съществуващи (възстановими) реални граници върху
нива с площ от 6 (шест) декара, находяща се в землището на град К. в местността
„Б.р.“, съставляваща имот № 2470 и имот № 2471 от кадастрален план, изработен
през 1966г., заявена с пореден номер 1 от заявлението. В пункт III от решението
ОСЗ К. отказала да възстанови правото на собственост върху този имот с мотив,
че имотът бил застроен, съгласно удостоверение по чл. 13, ал.5 от ППЗСПЗЗ с
номер № 94-00-964 от 02.03.2012г. и скица № 32 от 22.02.2012г.
Решение № 01247 от
17.10.2012г. по преписка № 2018 от 10.09.1991 г. е било оспорено от Л. Д.П.. С
влязло в законна сила Решение № 395 от 07.10.2014 по гр. дело №279/2014г. на
PC-К., то е било прогласено за нищожно в частта по пункт III, с което е бил
постановен отказ да се възстанови правото на собственост на наследниците на Л.
П. върху нива от 6.000 дка, VI категория, находяща се в землището на град К.,
местността „Б.р.“, съставляваща поземлен имот № 2470, парцел № 2471 от
кадастралния план на град К. от 1966 година, заявена с пореден № 1 от
заявлението и в частта по пункт IV от него,
с което е бил постановен отказ да се възстанови правото на собственост
на наследниците на Л. П., върху нива с площ от 0,600 дка, VI категория,
находяща се в землището на град К. местността „Ю.Б. “, заявена с пореден номер
3 от заявлението. Преписката по Заявление вх. № 2018 от 10.09.1991 г. е била
върната на ОСЗ за постановяване на решение съобразно мотивите на съдебния акт.
След влизане в
законна сила на Решение № 395 от 07.10.2014 по гр. дело №279/2014г. по описа на
РС-К., потвърдено с Решение № 609 от 23.03.2015г. по КАХД № 3160/2014г. на
AC-П. (образувано по жалба на Началник ОСЗ - К.), Л. П. заявил желанието си за
своевременно изпълнение на това решение. ОСЗ-К. постановила решение № 01274 от
20.07.2015г., взето по преписка вх. № 2018 от 10.09.1991г. като посочила, че
същото изменя Решение № 01247 от 17.10.2012г. на основание посоченото по-горе
съдебно решение на РС- К.. С това решение ОСЗ е възстановила правото на
собственост на наследници на Л. П. върху три земеделски имота - заявените с
поредни номера 1, 2 и 3 от заявлението за възстановяване. С решение №1 от
19.02.2016г. по адм.д. №1/2015г. (образувано по жалба на Л. П.) РС К. е
прогласил за нищожно Решение № 01274 от 20.07.2015г. на ОСЗ- К.. Решението е
влязло в сила на 22.03.2016г. и е получено срещу подпис от Л. Д.П. на
28.06.2016г.
На 27.06.2016 г.
ОСЗ К. е издала решение № 01247, с което възстановява правото на собственост на
наследниците на Л. Д.П. в стари реални граници върху нива от 6.000 дка, VI
категория, находяща се в землището на град К., местността „Б.р.“, съставляваща
поземлен имот № 2470, парцел № 2471 от кадастралния план на град К. от 1966
година и върху нива с площ от 0,600 дка, VI категория, находяща се в землището
на град К. местността „Ю.Б..
През 1991 г. братът
на Л. Д.П. – П. Д.П. (баща на жалбоподателката Е.П.Г.) подал в ПК заявление
№1225 от 06.09.1991г. за възстановяване на собственост върху земеделски земи –
имоти №2470 и №2471 в кв.15а по Устройствения план на гр. К. от 1966г. Под №1
от заявлението е бил заявен земеделски имот – нива с площ от 6 декара в
местността „Б.р.“, а с номер 2 - нива от 0,600 декара в местността „Ю.Б.“. (т.
е. същите ниви, както заявените от Д. Л. П. с вх. №2018 от 10.09.1991г.). Към
заявлението отново е бил представен Протокол от 25.02.1953 на Л.ски народен
съд.
С Решение №31 от
13.01.1992г. по преписка №1225 ОСЗ К. възстановила само имота от 6,000 дка в
местността „Б.р.“ с ограничение по ЗТСУ, като отказала да възстанови другия
имот от 0,600 декара. Със заявление вх. №1213 от 26.10.1994 г. П. Д.П. поискал
да бъде обезщетен с инвестиционни бонове, тъй като възстановения му имот от 6,000 дка попадал
в индустриален квартал №3 и бил застроен. На база на това заявление ОСЗ К.
издала Решение №01191 от 30.10.2000г. за
обезщетение. На основание първичното Решение №31/1992 г. П. П. се снабдил с
Нотариален акт №83/1998г., като собственик на нива с площ от 6 декара в
местността „Б.р.“, съставляваща част от имот с пл.№ 2470 в квартал 15а по плана
на гр.К., целия с площ от 14,6 декара. Легитимирайки се с нотариалния акт, на
15.12.2000 г., П. П. подал възражение срещу решението за обезщетение и същото
било заличено.
Въз основа на скица
№ 32 от 22.02.2012г. и Удостоверение № 94-00-964 от 02.03.2012г. на община К.,
издадени на основание на Решение №881 от 16.06.2010 г. на АС-П. (в сила от
01.12.2011г.), ОСЗ К. е издала Решение
№01248 от 17.10.2012г. (отново по преписка №1225). С него е признато правото на
собственост на П. Д.П. върху нива от 6,000 дка в м. „Б.р.“, но е отказано да
бъдат възстановени, поради реализирано мероприятие в имота. Отказано е
възстановяване и на другата нива от 0,600 декара. Посоченото решение е връчено
на 18.10.2012г. срещу подпис на Радка П., която обаче не е сред наследниците на
П. Д.П.. Решение №01248 от 17.10.2012 г. не е било обжалвано в
законоустановените срокове от правоимащите лица (наследниците на П. Д.П.),
поради което ОСЗ К. е приела, че е влязло в сила.
По заявление на П.
Д.П. вх. № 1229/06.09.1991 г. е издадено
Решение № 31/13.01.1992 г., на ОСЗ К., с което му е възстановена 1/3 ид.
част от 2 дка от имот (нива) в землището на гр. К., в местността „Б.р.“.
Със заявление от
23.03.2018 г. Е.Г. *** да ѝ се издаде решение за връщане в стари реални
граници на имоти пл.№ 2471 и 2471, както и издаване на решение за компенсиране
на невъзстановената застроена площ. С
писмо изх. № РД-08-00-378 от 10.04.2018г. ѝ е отговорено, че с Решение №
01247 от 27.06.2016 г. на ОСЗ К. е било възстановено правото на собственост на
наследници на Л. П., върху нива от 6.000 дка, VI категория, находяща се в
землището на град К., местността „Б.р.“, съставляваща поземлен имот № 2470 и
имот № 2471 от кадастралния план на град К. от 1966 година (имотът бил
възстановен в югозападния край на ПИ 2470 в незастроената му част) и върху нива
с площ от 0,600 дка, VI категория, находяща се в землището на град К.
местността „Ю.Б. “. С посоченото решение се изменяло решение №01247 от
17.10.2012г. на ОСЗ- К. на основание Решение №395 от 07.10.2014г. по гр.д.
№279/2014г. на PC-К., Решение №609 от 23.03.2015г. по КАХД №3160/2014г. на АС -
П. и Решение №1 от 19.02.2016г. по гр. д.№1/2015г. на PC К.. В писмото било
обяснено, че влязлото в сила съдебно решение било задължително за участвалите в
производството страни и то за разрешеното в него основание, съгласно чл.298,
ал.1 от ГПК. Обяснявало се също, че спор разрешен с влязло в сила решение не
можел да бъде пререшаван, съгласно чл.299, ал.1 от ГПК. В писмото било
обяснено, че Решение №15909 от 01.12.2011г. оставяло в сила Решение №881 от
16.06.2010 г. по адм. д. №2235/2009г. на AC-П. и касаели изменение на Заповед
№1131 от 10.11.2009 г. на Кмета на община К.. В този смисъл изпълнението на
това решение било в правомощията на община К..
И по втора такава
молба Е.Г. получила отказ с изх.№РД-08-00-563 от 02.07.2018г. Мотивите били
същите, като в предходния отказ.
С жалба от
12.11.2018 г. Е.П.Г. сезирала Министъра на земеделието, храните и водите. В
тази връзка от ОСЗ К. е бил изискан отговор, в който е посочено, че преписка
№1225 от 06.09.1991г. за имоти на П. Д.П. и преписка №1229 от 06.09.1991 г. за
имоти на Г. Л. П. (чийто наследник е Е.Г.) нямало заведени съдебни решения.
Посочените в жалбата съдебни решения били образувани и водени от наследници на
Л. Д.П. по преписка №2018 от 10.09.1991г. В тези решения било отразено, че се
оспорва решение на ОСЗ К., издадено по преписка №2018 от 10.09.1991г. В тази
връзка ОСЗ К. била издала и Решение № 01247 от 27.06.2016г. именно по
посочената преписка. Поради описаните причини ОСЗ К. не можела сама да промени
решението си.
Подобен отговор Г.
получила и от Областна дирекция „Земеделие“ - П.. В него било обяснено също, че
Решение № 01248 от 17.10.2012г. било връчено на 18.10.2012 г. и не било
обжалвана в законоустановения 14-дневен срок пред съда, съгласно чл.14 ал.З от
ЗСПЗЗ. Обяснено е също, че съгласно чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ „При откриване на
нарушения на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства
или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на
решението по ал. 1, в срок до една година от откриване на нарушенията, на
новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три
години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на
решението на общинската служба по земеделие по ал. 1, т. 1, министърът на
земеделието, храните и горите по своя инициатива или по искане на
заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или
разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Този ред не се
прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение“. Било
обяснено също, че ОСЗ можела да се произнася за изменение на вече издадени
решения не по-късно от 3 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или
от влизане на решението в сила, а видно от всички документи този срок бил
изтекъл и посоченото решение можело да бъде изменено единствено по съдебен ред.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Оспорено е решение
на ОСЗ – гр. К., което според
административния орган е надлежно връчено, не е обжалвано в 14-дневен
срок и е влязло в законна сила. Съгласно
разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, а
именно такова искане е направено с настоящата жалба, т. е. в случая не е налице
преклузивен срок, който да представлява процесуална пречка за допустимост на
жалбата.
Съгласно
нормата на чл. 147, ал.1 от АПК, правото
на съдебно оспорване на административните актове принадлежи само на онези
правни субекти, чиито права са нарушени или застрашени от административния акт
или за които той поражда задължения, т. е. абсолютна процесуална предпоставка
за атакуване на административен акт пред съда, за наличието на която съдът
следи служебно, е наличието на интерес от обжалване. Интересът трябва да е
правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни
правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на
положителни правни резултати. Правният интерес обуславя активната правна
легитимация на субекта да направи оспорване по съответния ред на
административния акт. Липсата на активна процесуална легитимация има за своя
последица недопустимост на оспорването, независимо дали същото е с доводи за
незаконосъобразност на административния акт или е единствено с доводи за
нищожност на същия.
В
случая жалбоподателката Е.П.Г. е наследник на П. Д.П. и
безспорно има правен интерес от оспорване на процесното Решение №
01248/17.10.2012 г., с което е признато правото на собственост на П. Д.П. върху
нива от 6,000 дка в м. „Б.р.“, отказано е имотът да бъде възстановен, поради
реализирано в него мероприятие, и е отказано да бъде признато правото на
собственост върху ливада от 0,600 дка.
По изложените
съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Жалбата е основателна,
като съображенията за това са следните:
Производството
по оспорване на решенията на ПК – понастоящем Общинската служба „Земеделие“, за
възстановяване собствеността върху земеделски земи, е особено производство,
уредено в специален закон – ЗСПЗЗ, в който е определен ред за съдебно
обжалване, различен от предвидения в АПК. Тъй като в ЗСПЗЗ не е уредена
възможност за обявяване на нищожност на тези решения, които безспорно са
административни актове, както и основанията за това, следва да намерят приложения
нормите на АПК за оспорване на административни актове. В специалния закон –
ЗСПЗЗ, не е уредена възможност за обявяване нищожност на решенията на
общинската служба по земеделие, поради което следва да намерят приложение
разпоредбите на АПК за оспорване на административните актове - чл.149, ал.5;
чл.146 и чл.147, ал.1 от АПК. Както вече се посочи, активно легитимиран да
подаде жалба срещу решение на ОСЗ е всеки заинтересован - т. е. заявителят или
кой да е от наследниците, в чиято полза е подадено заявлението, а всяко трето
лице, претендиращо права върху имота, не е легитимирано да иска прогласяването
на постановеното от административния орган решение за нищожно, доколкото между
него и лицето, в чиято полза е възстановен имота възниква спор за материални права,
който спор следва да бъде решен по общия исков ред, а не чрез оспорването на
решението.
От
описаната по-горе фактическа обстановка се установи по категоричен начин, че
преди да бъде постановено обжалваното Решение № 01248/17.10.2012 г., вече са
били постановени и влезли в сила Решение № 31/3415/13.01.1992 г., постановено
по преписка с вх. № 1225/06.09.1991 г. на ПК - гр. К., с което е възстановено
правото на собственост на П. Д.П. в стари реални граници върху нива от 6.6 дка
в землището на гр. К., в местността „Б.р.“ и Решение № 31/13.01.1992 г. по
преписка с вх. № 1229/06.09.1991 г., с което е възстановено правото на
собственост на П. Д.П. в стари реални граници върху 1/3 ид. част от 2.000 дка
от същия имот. Въз основа на тези решения са издадени два нотариални акта: с нот. акт № 83, том I, рег. № 1078. дело № 222/1998 г. на нотариус
С.Р.П. Д.П. е признат за собственик на нива с площ от 6.000 дка, шеста
категория, находяща се в землището на гр. К., местността „Б.р.“, а с нот. акт №
85, том I, peг. № 1080, дело № 224/1998 г. на нотариус С.Р.П. Д.П. е признат за
собственик на 1/3 ид. част от нива с площ от 2.000 дка от същия имот.
След влизане в сила на Решение №
881/16.06.2010 г., постановено по ахд №
2235/2009 г. на П.ски административен съд (потвърдено с влязло в сила Решение №
15909/01.12.2011 г., постановено по адм. дело № 11332/2010 г. на Върховен
административен съд, четвърто отделение) ОСЗ К. е следвало да издаде крайни
решения за възстановяване на собствеността както на наследниците на Л. Д.П., по
чиято жалба е постановено решението на съда, така и на тези на П. Д.П., които
са участвали по делото като заинтересовани страни.
С
решение № 01247/27.06.2016 г., по преписка № 2018/1991 г. е възстановена
собствеността само на наследниците на Л. Д.П., а с обжалваното пред настоящата
инстанция Решение № 01248/17.10.2012 г. на наследниците на П. Д.П. е постановен
отказ, с мотив – застрояване на имота. Видно е, че ОСЗ К. е постановила нищожен
административен акт, тъй като въпросът за признаване и възстановяване правото
на собственост върху процесните имоти е бил разрешен с Решение №
31/3415/13.01.1992 г., постановено по преписка с вх. № 1225/06.09.1991 г. на ПК
- гр. К. и Решение № 31/13.01.1992 г. по преписка с вх. № 1229/06.09.1991 г.,
като в тази връзка са постановени Решение № 881/16.06.2010 г., по АХД №
2235/2009 г. на П.ски административен
съд, потвърдено с влязло в сила Решение № 15909/01.12.2011 г., постановено по
адм. дело № 11332/2010 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение,
с които съдебни решения административният орган не се е съобразил.
Ето
защо обжалваното решение следва да бъде прогласено за нищожно поради липса на
предмет, а преписката да се върне на ОСЗ К. за произнасяне, като се съобрази с
Решение № 881/16.06.2010 г., постановено по АХД № 2235/2009 г. на П.ски административен съд, потвърдено с
влязло в сила Решение № 15909/01.12.2011 г., постановено по адм. дело №
11332/2010 г. на ВАС, IV отделение.
С
оглед изхода от процеса, следва ОСЗ К. да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски – 500 лева за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2,
във вр. с чл.173, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО поради липса на предмет Решение № 01248/17.10.2012 г.,
постановено по преписка с вх. № 1225/06.09.1991 г. на ОСЗ - гр. К., с което е
признато правото на собственост на П. Д.П. върху нива от 6,000 дка, шеста
категория, находяща се в землището на град К., м. „Б.р.“, съставляваща имот
№2470, парцел №2471 по Кадастрален план от 1966 г., отказано е имотът да бъде
възстановен, поради реализирано в него мероприятие, и е отказано да бъде
признато правото на собственост върху ливада от 0,600 дка, шеста категория,
находяща се в землището на град К., м. „Ю.Б.“.
ВРЪЩА на Общинска служба „Земеделие“ – К. прпеиска с вх. № 1225/06.09.1991
г., по която е постановено Решение № 01248/17.10.2012 г., за постановяване на
решение съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – К. да заплати на Е.П.Г., ЕГН:
********** направените по делото разноски в размер на 500.00 лв.
(петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд П. в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ