№ 1360
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000501343 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 18/21.03.2022 г., постановено по т.д. № 121/2021 г.,
Окръжен съд-Враца е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД ДА да заплати на Н. А. Х.
сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие станало на 10.02.2021 г. ПТП
по вина на водача на л.а.м. „Мерцедес 320“, рег. № ***, с валидна застраховка
„ГО“ към ответника към датата на ПТП-то, както и сумата от 1 330 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете суми, начиная от
22.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил
предявеният иск за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до пълният
му предявен размер от 40 000 лв. Осъдил е ответното застрахователно
дружество да заплати адвокат И. Н. Ж. от Адвокатска колегия София сумата
от 943.80 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от
ЗА за оказана безплатна правна помощ на ищцата. Осъдил е ищцата да
заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 1 115 лв.-
адвокатско възнаграждение с ДДС съобразно отхвърлената част на иска.
1
Осъдил е ответника да заплати по сметка на Окръжен съд Враца сумата от
853.20лв.-държавна такса съобразно уважената част на исковете, както и
сумата от 500 лв.-разноски за назначена експертиза.
Срещу така постановеното решение и в срок е постъпила въззивна
жалба № 2201/11.04.2022 г., подадена от ищцата Н. А. Х. чрез пълномощника
й адвокат Д. надлежно упълномощен с пълномощно приложено по
първоинстанционното дело /л.26/.
Въззивницата обжалва решението в неговата отхвърлителна част за
сумата от 20 000 лв.-неимуществени вреди, представляваща разликата над
присъдената й сума от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
Счита присъденото обезщетение за силно занижено и несправедливо,
твърдейки, че същото не кореспондира с получените от ищцата травматични
увреждания и съпътстващите ги затруднения, неудобства и негативни
промени в ежедневието й, периода на лечение и възстановяване,
необходимостта да ползва чужда помощ в ежедневието си. Твърди, че
съдебният размер не е съобразен и със съдебната практика.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови
друго, с което да присъди на ищцата още 20 000 лв. обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Претендира заплащане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции
в цялост.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез процесуалния му
представител адвокат И. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощно приложено към първоинстанционното дело /л.36 и 37/. Оспорва
изцяло въззивната жалба. Счита, че сума до 20000 лв. е адекватна за
обезщетение и то без да се отчита евентуалното съпричиняване. Моли съда да
остави жалбата на ищеца без уважение. Прави евентуално възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
С оглед така очертания предмет на въззивното производство Решение
№ 18/21.03.2022 г., постановено по т.д. № 121/2021 г. по описа на Окръжен
съд-Враца, в частта, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати на Н. А.
Х. сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
2
претърпени неимуществени вреди в следствие станало на 10.02.2021 г. ПТП
по вина на водача на л.а.м. „Мерцедес 320“, рег. № ***, с валидна застраховка
„ГО“ към ответника към датата на ПТП-то, както и сумата от 1330 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете суми, начиная от
22.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, е влязло в сила на
20.04.2022 г., поради необжалването му.
В съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си
представител поддържа своята въззивна жалба по подробни съображения
изложени в нея. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да
присъди на ищцата допълнително сумата от още 20 000 лв., обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Претендира разноски, за което представя
списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемият ответник чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната му част. Претендира разноски, за което представя списък по
чл.80 от ГПК. Счита, че не са налице основания за оказване на безплатна
правна помощ, поради което не се дължи такова възнаграждение.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд-Враца е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Н. А. Х. против ЗД
„БУЛ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 248р2980
от 18.02.2021 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от 10.02.2021 г.,
както и от одобреното от съда с протоколно определение от 12.07.2021 г.,
н.о.х.д. № 291/2021 г. по описа на РС-Бяла Слатина, ІІІ-ти наказателен състав,
споразумение, се установява, че Й. Й. И. е признат за виновен в това, че на
3
10.02.2021 г. в гр.Бяла Слатина, обл. Враца, управлявайки л.а.м. „Мерцедес
320“ с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение: чл.5, ал.,1, т.1, чл.5, ал.3,
т.1, чл.21 от ЗДвП, чл.73 от ППЗДвП, като управлявал МПС под въздействие
на алкохол в кръвта с концентрация 2,12 промила, установено по надлежен
ред-пияно състояние, със скорост от 72 км/ч над разрешената от 50 км/ч за
пътния участък, предприел маневра заобикаляне на л.а.м. „Опел Корса“ с рег.
№ ***, без да осигури необходимата странична дистанция между двата
автомобила и по непредпазливост е причинил на Н. А. Х.-седяща в спрелия
л.а.м. „Опел Корса“ с рег.№ ***, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясна ключица, което увреждане е довело до трайно затруднение
движението на горен десен крайник.
Между страните не е било спорно, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 10.02.2021 г., л.а.м. „Мерцедес 320“ с рег.№ ***
е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/120003549483, валидна от 31.12.2020 г. до 30.12.2021 г.
Веднага след произшествието ищцата е отведена в Спешна помощ на
болницата в гр.Бяла Слатина, след което и по препоръка на лекарите, по-
късно вечерта след произшествието, е настанена за лечение в УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ гр.Плевен, където е пролежала 12 дни, до 23.02.2021 г.,
когато е изписана. По време на болничното лечение на 18.02.2021 г. на
ищцата е осъществена оперативна интервенция с инхалационна анестезия и с
фиксация със заключваща плака и винтове.
От неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява, че
ищцата в пряка причинно-следствена връзка от процесното произшествие е
получила фрактура в областта на дясна ключица с клинична изява хематом в
областта на дясна ключична област, спонтанна и палпаторна болезненост,
ограничен по обем движения, данни за костни крепитации, множество
охлузвания в областта на гръден кош. Вещото лице установява, че на ищцата
е приложено правилно и адекватно лечение, което е продължило 30 дни, с
последващ период за раздвижване и напълно възстановяване от един до пет
месеца. Установява се, че към момента при ищцата има наличен оперативен
цикатрикс и леко ограничени по обем движения в областта на дясна раменна
става. В дълбочина се палпира остеосинтезен материал. Налична слаба
4
болезненост. Вещото лице установява, че ищцата е възстановена от
получените телесни увреждания до състояние да изпълнява нормалните си
ежедневни активности, както и ще се възстанови без налични трайно
увреждащи здравето промени.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания, са събрани
свидетелските показания на Ю. Н. Й., с който ищцата живее на семейни
начала. Свидетелят установява, че за произшествието разбрал от ищцата, а
когато отишъл на мястото на произшествието, тя била откарана в спешния
център на болницата в гр.Бяла Слатина. След направена снимка, ищцата била
насочена за лечение в гр.Плевен, поради невъзможност да й бъде оказана
необходимата медицинска помощ в гр.Бяла Слатина. Свидетелят откарал
ищцата в Плевен към 11,30 часа, където същата била приета за лечение.
Свидетелят не можел да я посещава, заради ковид ограниченията, но се
чували по телефона. След болницата ищцата продължила лечението си в
домашни условия, като в продължение на шест месеца, всеки месец била
провеждана електро и физио-терапия на двете ръце, като ги редували-едната
седмица на едната ръка, а следващата-на другата. Чак след втория месец и в
резултат на провежданите терапии, ищцата започнала да си върши работа.
Около месец, месец и половина, ищцата не можела да прави нищо с ръцете и
през този период за нея непрекъснато се грижели близките й, които й
помагали включително да се облича.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1
КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. При съобразяване на
доказаните вреди, както и показанията на разпитания свидетел за
претърпените болки и страдания, обездвижване, затруднения при
самообслужване и периода на възстановяване, благоприятната прогноза и
възрастта на ищцата, първоинстанционният съд е намерил за справедливо
обезщетение сумата от 20 000 лв., за която сума уважил иска и го отхвърлил
до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищцата и е насочена срещу валиден и
5
допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В
този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 18.03.2021 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 18.06.2021 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред
първоинстанционния съд на 17.08.2021 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално
допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
6
и първоинстанционния съд.
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 20 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и в останалата осъдителна част за имуществени вреди,
между страните със сила на пресъдено нещо са установени
правопораждащите факти на спорното субективно материално право.
По възраженията, въведени от въззивника с въззивната му жалба.
Същите са неоснователни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил занижен размер на обезщетение на ищцата за претърпените от нея
имуществени вреди в размер на сумата от 20 000 лв. Намира за справедливо
обезщетение в размер на 30 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични
заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
7
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за
бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване
на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице
и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, социално-икономическите условия в страната, съдебната практика
при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищцата на 45 години към датата на произшествието е получила телесни
увреждания: фрактура в областта на дясна ключица с клинична изява хематом
в областта на дясна ключична област, спонтанна и палпаторна болезненост,
ограничен по обем движения, данни за костни крепитации, множество
охлузвания в областта на гръден кош. За лечението на фрактурата е
постъпила за болнично лечение за общо дванадесет дни. Претърпяла е една
операция с инхалационна анестезия и с фиксация на счупената кост със
заключваща плака и винтове. Лечението на ищцата е продължило 30 дена, а
възстановителният период шест месеца, през които шест месеца ищцата е
провеждала активно електро и физиотерапии. През първите два месеца,
ищцата и предвид трудната подвижност на ръцете й е имала нужда от чужда
помощ, особено при обличане.
Към момента при ищцата има наличен оперативен цикатрикс и леко
ограничени по обем движения в областта на дясна раменна става, налична
слаба болезненост. Към момента обаче ищцата е възстановена от получените
телесни увреждания до състояние да изпълнява нормалните си ежедневни
активности и без налични трайно увреждащи здравето промени.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
8
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер на 20 000 лв. е занижено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и противоречи на принципа на
справедливостта. Същото не е съобразено с икономическата конюнктура към
2021 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ищцата се явява частично
основателна, поради което решението ще следва да бъде отменено в частта, с
която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 20 000 лв. до
дължимото обезщетение от 30 000 лв. и вместо него постановено друго, с
което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата допълнително още
сумата от 10 000 лв. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на производството, ще следва да бъдат преизчислени
разноските направени от страните пред първата инстанция.
Пред първата инстанция ищцата е представлявана безплатно от адвокат
И. Н. Ж., поради което и съобразно уважената част от исковете /31 330 лв./ и
на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът дължи адвокатско възнаграждение
в размер на сумата от 1 341,66 лв. Следователно ответното дружество ще
следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Ж. допълнително още сумата от
397,86 лв. за осъщественото от него процесуално представителство пред
първоинстанционния съд.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение за
защита по предявения срещу него иск за неимуществени вреди в размер на
сумата от 2 160 лв. /л.47, 48 от първоинстанционното дело/. Следователно от
тази сума и съобразно отхвърлената част от иска /10 000 лв./ му се дължи
сума в размер на 540 лв. Уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
9
480 лв. за защита срещу иска за имуществени вреди не се дължи, предвид
пълното уважаване на тази искова претенция.
Следователно първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника на
основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски над дължимата сума от 540 лв. до
присъдената от 1 115 лв.
Ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати и още
сумата от 400 лв. дължима държавна такса върху уважената част от иска.
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед уважаване на въззивната жалба за сумата от 10 000 лв., при
обжалваем материален интерес от 20 000 лв., на страните се дължат разноски,
съобразно уважената и отхвърлената част от въззивната жалба, т.е. в половин
размер.
На адвокат Д. с оглед осъществената от нея безплатна правна помощ на
въззивницата пред настоящата инстанция и на основание чл.38, ал.2 от ЗА се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 565 лв., представляващо
половината от минималното такова по Наредбата в размер на 1 130 лв.
Съответно въззивницата и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ще следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 720 лв. с ДДС уговорено и
заплатено съобразно договор за правна защита и съдействие №
1974/16.06.2022 г. и съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
При обжалваем материален интерес от 20 000 лв., минималното
адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 1 130 лв., съответно 1 356 лв. с ДДС. Разликата между
минималното възнаграждение и заплатеното от ответника е 84 лв. и според
настоящия съдебен състав не обосновава прекомерност.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 18/21.03.2022 г., постановено по т.д. № 121/2021
10
г., Окръжен съд-Враца в частта, с която е отхвърлен искът на Н. А. Х. срещу
ЗД „БУЛ ИНС“ АД ДА за осъждането на ответника да заплати сумата от 10
000 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до
дължимия размер от 30 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие станало на 10.02.2021 г. ПТП по вина на
водача на л.а.м. „Мерцедес 320“, рег. № ***, с валидна застраховка „ГО“ към
ответника към датата на ПТП-то, ведно със законната лихва от 22.03.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, в частта, с която Н. А. Х. е осъдена
да заплати на основание чл.78, ал.3 на ЗД „БУЛ ИНС“ АД разноски над
дължимата сума от 540 лв. до присъдената сума от 1115 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Н. А. Х., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция: гр.***, бул. „***“ № ***, вх. ***, ап. ***, адвокат Й. Д.
допълнително още 10 000 лв. /десет хиляди лв./, представляваща разликата
над присъдената сума от 20000 лв. до дължимия размер от 30 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания от телесни увреждания причинени в пряка причинна връзка с
пътно транспортно произшествие, настъпило на 10.02.2021 г. в гр.Бяла
Слатина, виновно причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес 320“, рег. № ***,
което превозно средство към датата на настъпване на застрахователното
събитие – 10.02.2021 г., е имало валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица № BG/02/120003549483, валидна от 31.12.2020 г. до
30.12.2021 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат И. Н. Ж. гр.***, бул. „***“
№ ***, вх. ***, ап. *** допълнително още сумата от 397,86 лв. /триста
деветдесет и седем и 0,86 лв./ за осъщественото от него процесуално
11
представителство пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебна власт
по сметка на Апелативен съд-София сумата от 400 лв. /четиристотин лв./
държавна такса върху уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. А. Х., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.***,
бул. „***“ № ***, вх. ***, ап. ***, адвокат Й. Д. да заплати на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 сумата от 720
лв. (седемстотин и двадесет лв.) разноски направени от въззиваемия пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат М. Д. гр.***, бул. „***“ № ***, вх. ***,
ап. *** адвокатско възнаграждение от 565 лв. /петстотин шестдесет и пет лв./
за осъщественото от нея процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12