Решение по дело №3020/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8592
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20181100103020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

  №

гр.София, 16.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3020 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), от З.В.М. и А.С.М. (починал и на негово място конституирани наследниците му по закон В.А.М. - син и съпругата му З.В.М.) срещу З.К.„Л.И.“ АД, за сумите от по            150 000 лв. за всеки ищец, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря В.А.М., настъпила на 13.01.2014 г., вследствие на ПТП от 05.12.2013 г., в гр. София, на бул. „Христо Ботев”, по вина наМ.Й., управлявал лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество, ведно със законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение от датата на ПТП, до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, както и за сумата от 2893 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП до окончателното й изплащане. 

В исковата молба са изложени твърдения, че при настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, В.А.М. е предприела като пешеходец пресичане на пешеходната пътека, при подадена за нея червен забранителен сигнал на светофарната уредба и зад потеглящия, в посока, обратна на посоката на движение на лек автомобил „Опел“, Й., трамвай. Твърди се, че въпреки че пешеходката е била възприета от водачаМ.Й., същият не е намалил скоростта и не се е опитал да избегне удара с В.А.М., като я е ударил с предната дясна част на автомобила, в резултат на което е причинил нейната смърт. Ищците излагат, че в резултат от смъртта на дъщеря им търпят силни емоционални болки и страдания.  

Твърдят, че във връзка с ПТП и настъпилата смърт са понесли и имуществени вреди в общ размер на 2893 лв. за направени разходи за бедрен пирон и погребение.

Сочат, че по предявената от тях застрахователна претенция ответното дружество е определило занижени размери на застрахователното обезщетение, което обуславяло и правния им интерес от предявяването на настоящия иск.   

Ответникът З.К.„Л.И.“ АД признава наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва исковете по основание и размер, като счита че претендираният размер е силно завишен, с оглед наличието на съпричиняване от страна на починалата. Твърди, че В.М. е допринесла за настъпването на пътното произшествие, тъй като е пресичала при забранителен за нея сигнал на светофарната уредба и зад потеглящ трамвай. Сочи, че с влязла в сила присъда по НОХД №3023/2016 г., по описа на СГС, 25 състав, е установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между този водач и ответника - застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.

Не е спорно по делото обстоятелството, че към датата на деликта за процесния автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователното дружество – ответник.

Видно от представеното към исковата молба удостоверение за наследници изх. №10512 от 10.10.2017 г., издадено от Столична община, р-н „Подуяне“, че ищците са родители на починалата на 13.01.2014 г. В.А.М..

В.А.М. е починала на 13.01.2014 г., видно от препис – извлечение от акт за смърт на община Подуяне.

Предвид задължителната сила на влязлата в сила присъда № 292/23.11.2016 г., по НОХД №3023/2016 г., по описа на СГС, 25 състав, съдът приема за установени следните обстоятелства: на 05.12.2013 г. в гр. София, около 20:10 ч., при управление на МПС, лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № *******, по бул. „Христо Ботев“ с посока на движение от ул. „Козлодуй“ към ул.“Струга“ и в района на спирка за масов градски транспорт № 1994 - ул. „Клокотница“, на пешеходна пътека,М.Й. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 и чл. 65 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.А.М., като деецът е избягал от местопроизшествието, което деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и пр. последно ,б „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54, вр. чл. 2 от НК.

Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед настъпилата на 08.07.2018 г., в хода на настоящото производство, смърт на ищеца А.С.М., на негово място следва да бъдат конституирани наследниците му по закон, съгласно представеното удостоверение за наследници изх. №9749/31.08.2018 г., издадено от СО, р-н „Подуяне“ – синът му В.А.М. и съпругата му З.В.М..

Не се спори по делото, че пострадалата В.М. *** , при подаден червен забранителен сигнал на светофарната уредба за пешеходци, а това е и прието в мотивите към постановената присъда на СГС, потвърдена с решение от 13.07.   2017 г. на САС, НО, IV- ти състав, по ВНОХД № 277/2017 г.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са събрани гласни доказателства. Разпитана е свидетелката С.М.И., която дава сведения за близките отношения в семейството на починалата В., като същата е живеела заедно със семейството си – баба си, родителите си и брат си, заедно в неговото семейство, в обща семейна къща. З. приема антидепресанти, а А. бързо се е сринал и е починал.

При така установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.) и в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

Ответникът не оспорва обстоятелството (видно и от писмо изх. № 301 от 05.01.2018 г. , с което са определени обезщетения общо в размер на 38 036.50 лв. - за З.М. и           37 000 лв. за А.М.), че ищците поначало са претърпели неимуществени вреди от процесното произшествие, но възразява срещу размера на претендираните от тях обезщетения, по който въпрос съдът приема следното:  

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между ищците и починалата, и факта, че са изгубили своя дъщеря, както и че загубата е невъзвратима. Съобразявайки се с тези обстоятелства, както и факта, че са живеели в едно домакинство, както и икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на по        100 000 лв. за всеки един от ищците.  

Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съдът намира за доказано твърдението, че пострадалата е допринесъл за уврежданията и настъпилия летален изход, поради нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като е пресякла на червен светофар. Размерът на съпричиняването съдът определя на 20 %.

Следователно исковете са основателни за сума в размер на по 80 000 за всеки един от ищците, ведно със законна лихва от датата на смъртта, по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД.            До пълните предявени размери от по 150 000 лв. всеки един, исковете следва да бъдат отхвърлени.

Основателна е и претенцията за имуществени вреди, релевирана от ищцата З.М., за сумата от 2893 лв., разходи във връзка с лечението и погребението (1820  лв. за титаниев бедрен пирон и 1073 лв. за траурни услуги), като с оглед приетото досежно съпричиняването, същият е основател за сумата от 2315 лв., ведно със законната лихва от 15.01.2014 г. -  датата на плащането, по представената фактура.

При този изход на спора на ищеца В.М.,  се дължи заплатената сума за адвокатско възнаграждение на адв. С.З., по представения ДПЗС от 10.09.2018 г., в размер на 3 200 лв, съобразно уважената част от исковете.

В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски за юрисконсулт, в размер на 300 лв.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 6 492.60 лв., представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на В.А.М., причинена в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 05.12.2013 г., в гр. София, по бул. „Христо Ботев“ с посока на движение от ул. „Козлодуй“ към ул.“Струга“, в района на спирка за масов градски транспорт № 1994 - ул. „Клокотница“, на пешеходна пътека, по вина на шофьораМ.Й., гражданин на Република Турция,  чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил при управление на лек автомобил автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № *******, към посочената дата е застрахована при ответника, както следва:

- на З.В.М., ЕГН **********,*** сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на смъртта - 13.01.2014 г. до окончателното й  изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв.

- на З.В.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***  сумата от по 40 000 лв. на всеки един от тях (по 1/2 идеална част сумата от 80 000 лв.), в качеството им на наследници на починалия ищец А.С.М., конституирани по реда на чл. 227 ГПК, ведно със законната лихва от датата на смъртта - 13.01.2014 г. до окончателното й  изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв.

ОСЪЖДА З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на З.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 2 315 лв., представляваща имуществени вреди, под формата на разходи за титаниев пирон и траурни услуги, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2014 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер от 2893 лв.

ОСЪЖДА З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******,  да заплати на В.А.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 6 492.60 лв., представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА З.В.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, да заплатят З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: