РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 7687 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 вр.
с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на Т.В. срещу
постановление от 17.04.2019 по изп. дело № 20198410400838 на ЧСИ с рег. № 841 за прекратяване на
изпълнителното производство поради забраната на чл. 519 ГПК за провеждане на
принудително изпълнение срещу държавни учреждения. В жалбата се посочва, че длъжникът
ДП „Радиоактивни отпадъци“ е държавно предприятие, т.е. търговец, което е
недопустимо да се приравнява на държавно учреждение по смисъла на чл. 519 ГПК.
Предприятието е бюджетно субсидирано заведение по смисъла на чл. 520 ГПК,
извършва търговска дейност, от която реализира приходи, притежава и имоти
частна собственост.
Длъжникът и ответник по жалбата ДП „Радиоактивни
отпадъци“ изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че предприятието
е създадено по силата на чл. 78, ал. 1 ЗБИЯЕ, същото не е търговец, а
осъществява държавна монополна дейност по управление на радиоактивни отпадъци и
извеждането от експлоатация на спрените
мощности на АЕЦ „К.“. Държавното предприятие стопанисва и управлява
предоставеното му имущество държавна собственост и в този смисъл е държавно
учреждение съгласно Закона за държавната собственост. То се финансира от
бюджета на Министерството на енергетика по обособена сметка на фонд
„Радиоактивни отпадъци“ и фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“,
които са част от държавния бюджет. При реализиране на печалба предприятието е
задължено да я внася в бюджета на Министерство на енергетиката. Посочените от
жалбоподателя имоти са част от площадка
„Радиана“, върху която се изгражда Национално хранилище за погребване на
радиоактивни отпадъци, като площадката е обявена за национален обект и обект с
национално значение.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Посочва, че ДП „Радиоактивни
отпадъци“ е държавно учреждение, тъй като осъществява държавна монополна
дейност, за което му е предоставено имущество от държавата. Поради това провеждането
на принудително изпълнение срещу ДП „Радиоактивни отпадъци“ и недопустимо.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
По молба на взискателя Т.В. въз основа на изпълнителен лист от 23.01.2019 г. е образувано изп. д. №
20198410400838 на ЧСИ peг. № 841 срещу длъжника ДП „Радиоактивни отпадъци“
за сумата 1000 лева – присъдени разноски, т.е. образувано е изпълнително дело
за събиране на парично вземане.
Съгласно разпоредбата на
чл. 519 ГПК срещу държавни учреждения не се допуска принудително изпълнение на
парични вземания.
Липсва легална дефиниция
на понятието държавно учреждение, но същото е изведено от доктрината и
съдебната практика като организация, която е субект на бюджетно финансиране и
се ръководи от орган на държавна власт. Държавните учреждения са юридически лица с двойствено положение – от една
страна са подчинени на публичното право във връзка с осъществяването на
възложените им държавни функции, като имат за основен предмет нестопанска
дейност, която осъществяват в интерес на широк кръг лица, съответно в
общонационален интерес, и се субсидират от държавния бюджет, а от друга страна
са подчинени и на частното право като носители на субективни права и правни
задължения. Съществено за държавните учреждения, както се посочи, е, че те се
субсидират от държавния бюджет (така решение № 15/2010 г. на КС).
Според чл. 7 от
Правилника за устройството и дейността на ДП „Радиоактивни отпадъци“ органи на управление
на предприятието са министърът на енергетиката, управителният съвет и
изпълнителният директор. Министърът на енергетиката, който провежда държавната
политика в областта на управлението на радиоактивните отпадъци –
чл. 83 ЗБИЯЕ, определя членовете на управителния съвет и сключва
договор за управление с всеки от тях, назначава изпълнителния директор на
предприятието и сключва с него договор за управление – чл. 8, т. 1, т. 2 и т. 3
от Правилника, като последните се отчитат пред министъра – чл. 9, ал. 1, т. 8 и
чл. 10, ал. 1, т. 11 от Правилника. Следователно чрез предприятието се осъществява
държавната политика по управление на отработеното ядрено гориво и на
радиоактивните отпадъци, която е възложена на Министерски съвет чрез министъра
на енергетика – арг. от чл. 74 ЗБИЯЕ.
Предприятието се
финансира със средства от фонд „Радиоактивни отпадъци“ и фонд „Извеждане от
експлоатация на ядрени съоръжения“ към министъра на икономиката и енергетиката
– чл. 6, ал. 1 от Правилника. При реализиране на годишна печалба от
предприятието тя се внася в бюджета на Министерството на икономиката и
енергетиката по сметка на посочените два фонда. Във връзка с осъществяваната от
предприятието дейност на същото е предоставено имущество държавна собственост –
публична и частна, а това е характерно за ведомствата и държавните учреждения
съгласно §2 ЗДС. При това предоставеното имущество, доколкото е държавна
собственост, е актив, който само е управляван от държавното предприятие, а не е
негова собственост.
След като чрез дейността
на ДП „Радиоактивни отпадъци“ се осъществява държавната дейност по управление
на радиоактивните отпадъци (която е дейност в национален интерес),
предприятието се финансира от държавния бюджет (чрез бюджета на Министерството
на енергетиката), като също така управлява имущество, което е държавна
собственост, следва да се приеме, че ДП „Радиоактивни отпадъци“ е държавно
учреждение и като такова срещу него е недопустимо провеждане на принудително
изпълнение за парично вземане съгласно чл. 519 ГПК (в този смисъл напр. определение № 195/2015 г. по ч. гр. д. №
1616/2015 г. на ВКС, III ГО). Поради това жалбата
следва да се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на Т.И.В. срещу постановление от 17.04.2019 по
изп. дело № 20198410400838
на ЧСИ с рег. № 841 за прекратяване на изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.