№ 243
гр. Благоевград , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Бельова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Бельова Гражданско дело №
20201200100737 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от АНТ. С. АНГ., ЕГН
**********, с адрес: с.М., ул. "П.В."№, чрез адв.М.Н-Т., срещу ЗД "Б" ЕАД, с ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр.С.,бу. "Д.Б." №.
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2020 г., около 14,55 часа, в с. М. на ул. "П.В.", при
движене на заден ход, управлявайки лек автомобил „"О." peг.№Е8167МР, Ст. М. Г. не се е
убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и със задната дясна част на автомобила
е блъснал преминаващата в този момент зад него пешеходка – ищцата АНТ. С. АНГ.. Сочи
се, че в резултат на удара, последната паднала по лице в локва вода, а част от тялото и се
намирало под автомобила.
Твърди се, че причина за пътнотранспортното произшествие са били неправомерните
действия на водача на л.а"О.А.К.", рег.№Е8167МР, който не е съобразил поведението си с
правилата на ЗДвП и виновно е причинил телесни увреждания на АНТ. С. АНГ., изразени
във фрактура на дясна китка, контузия на главата, контузия на гръдния кош, на таза и
лумбални прешлени.
Навежда се, че след произшествието на място е пристигнал дежурен екип на ПП при РУ-С.
както и екип на спешна медицинска помощ, който оказал незабавна помощ и за
произшествието бил съставен КП за ПТП с пострадали лица №3/03.02.2020 г. и е образувано
ДП№43/2020 по описа на РУ-С. Твърди се, че АНТ. С. АНГ. била откарана в Спешното
отделение на МБАЛ "Ю"- с нестихващи и засилващи се болки в областта на дясна китка при
движение, болка в гърдите, главата, таза и гърба, силно замаяна и объркана, без спомен за
1
случилото се. Навежда се, че на същата била поставена диагноза счупване на дясна гривнена
става, комоцио церебри, контузия на главата, контузия на гръдния кош и контузия на таз и
лумбални прешлени, като била изписана за домашно лечение с указания за спазване на
постелен режим при покой и назначена обезболяваща терапевтична схема.
Навежда се в исковата молба, че след последващ преглед на 10.02.2020 г. били установени и
потвърдени претърпените от нея наранявания, с указания за следване на медикаментозното
лечение и покой.
Посочва се, че посоченото събитие е повлияло негативно на ищцата, тъй като предвид
интензитета на болките и възрастта на същата възстановяването е по-трудно. Твърди се, че
А.С. е станала нервна, безпокойна, унила и тъжна без видима причина, апатична и
безжизнена, което се отразило на качеството й на живот и я е накарало да се чувства
безпомощна, непълноценна и безполезна. Сочи се още, че в следствие на инцидента, същата
и понастоящем търпи значителни и ежедневни физически и психически болки и страдания.
Твърди се, че понастоящем тя не желае да излиза и да се среща с никого, изпитва срам дори
когато трябва да отиде до магазина и се чувства зле заради съжалението на хората към нея.
Твърди се, че психологическите последици от инцидента – изживян стрес и душевни
страдания, ще съпътстват пострадалата до края на живота й.
Навежда се на следващо място, че във връзка с лечението си, ищцата е направила и
имуществен разход в размер на 24.09 лв. за обезболяващи медикаменти.
Твърди се, че лек автомобил „"О." peг.№Е8167МР е застрахован по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите ” при ЗД "Б", със застрахователна
полица № валидна към датата на събитието.
Твърди се още, че от страна на ищцата била предявена претенция към застрахователната
компания по повод описаното ПТП, като с молба - претенция с вх.№ОК-131929/05.03.2020 г.
на основание чл.429, ал.1 от Кодекса за застраховането е била образувана преписка по щета,
като до настоящия момент ЗД "Б" не се е произнесъл с окончателно становище.
С оглед горните съображения се иска от съда постановяване на решение, с което да се осъди
ответника ЗД "Б" АД, ЕИК да заплати на ищцата АНТ. С. АНГ., ЕГН **********, сумата в
размер 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП – болки и страдания, ведно със
законна лихва, считано от 05.06.2020 г. (датата на изтичане на три месечния срок за
произнасяне) до датата на окончателното изплащане, както и сумата в размер на 24,09 лв.
(двадесет и четири лева и девет стотинки), представляващи претърпени от същата
имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 05.06.2020 г.
Претендира се присъждане на направените разноски.
Посочва се и банкова сметка по която да се преведат дължимите суми, ако исковете се
2
уважат.
Ответникът по реда на чл.131, ал.1 ГПК оспорва изцяло предявените искове, като прави и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата АНТ. С.
АНГ., което според ответника е в степен, която напълно изключва вредоносния резултат.
Ответникът оспорва също така твърденията, че уврежданията на ищцата са в резултат на
реализираното МПС. Същият оспорва предявеният иск за имуществени вреди, както и този
за неимуществени вреди по основание и размер. В отговора се навеждат твърдения, че
ищецът не е сезирал дружеството с претенция за изплащане на обезщетение по чл.380 КЗ,
поради което се оспорва и претенцията за лихва за забава. С оглед горното се иска от съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, като при условията на
евентуалност да присъди обезщетение в намален размер.Претендира се присъждане на
направените разноски.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, ищцата АНТ. С.
АНГ., редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява адв.М.Н-Т., която
по съществото на делото поддържа съображения за основателност на предявените искове и
моли за уважаването им, ведно с присъждане на сторените по делото разноски съгласно
списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ответното дружество.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, ответникът ЗД
"Б" АД, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител.
Третото лице-помагач на страната на ответника – Ст. М. Г., редовно и своевременно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представил в открито съдебно заседание.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупната преценка на данните от констативния протокол за ПТП с пострадали лица с
рег.№Р-1983/04.02.2020 г., съставен от дежурен полицейски служител при РУ-гр.С.
протокол за оглед на местопроизшествие от 03.02.2020 г., съставен от разследващ полицай
при РУ-С.и неоспореното заключение на инж.Вл. Н. Н. за извършената САТЕ се установява
механизма на ПТП, при което е пострадала ищцата по делото АНТ. С. АНГ..
Установява се от горепосочените документи, че на 03.02.2020 година около 14:55 часа по
улица "П.В." в село М., общ.С, водачът С.Г. е предприел управление л.а.“Опел Астра“ с д.к.
№Е 8167 МР, със задната броня в посоката към кръстовището с ул. "Х.О" В същото това
време пешеходката А.А. се е намирала в района пред дом №13, към момента когато
л.а.“АСТРА“ вече е достигнал скорост около 12,5 км/ч. В този момент задната броня на
автомобила се е намирала на 16,10 метра, когато пешеходката А. предприема пресичане през
улицата със спокоен ход при средна скорост за възрастта от 3,2 км/ч.
3
Въпреки, че водачът Г. е имал техническа възможност да вижда пешеходката, както с
обърнатата глава назад и надясно, така и в средното или в дясно огледало за обратно
виждане е продължил да управлява автомобила в посока назад. В момента когато задната
броня на МПС достига на разстояние от около 5,80 метра, а пешеходката на около 1,50
метра от мястото на удара, водачът Г. е реагирал на създалата се опасност и е предпирел
действия за ефективно спиране на МПС. Въпреки предприетите действия от страна на
водача, задействането на спирачната уредба от страна на водача, л.а.“ОПЕЛ“ със задната
врата на багажника в зоната до десен стоп и достигнал скорост от 10,4 км/ч, удря странично
и отзад в областта на таза пешеходката А.. Вследствие от този удар и постъпателното
движение в тялото на пешеходката се е породила инерционна сила в посоката за движение
на автомобила, която е довела до загубата на равновесие. Загубата на равновесие е било
последвано от падането на пешеходката върху настилката, която инстинктивно с дясната си
ръка се е опитала да „омекоти“ удара от контакт с настилката. Това е довело до счупването
на пищялната кост, описано в медицинската експертиза. След падането на пешеходката
върху настилката (в неравност запълнена с вода описана като „локва“ ) л.а.“Опел“ е
продължил да спира и да минава над тялото. При достигане на задната броня в зоната над
гърдите на падналата пешеходка скоростта на автомобила е достигнала до нулева скорост. В
този момент автомобила се е установил неподвижно на мястото, където е била установена
следа от дясна гума, при огледа след ПТП.
В заключението по назначената САТЕ вещото лице посочва, че от техническа гледна точка,
причините за настъпване на ПТП са били както следва: от страна на водача Г. – управление
на л.а.“ОПЕЛ“ със задната част на купето в посока напред (управление в режим на заден
ход), при което водача не е следял пътната обстановка зад автомобила и от двете му страни
при наличието на техническа възможност за това. Това е довело до закъснение от 2,96
секунди на времето при предприемане на действия за ефективното спиране на
управляваното от него МПС; от страна на пешеходката А.А. – близката надлъжна дистанция
от минимум 16,10 метра между траекторията й за пресичане през улицата от техническа
гледна точка показва, че след предприетото пресичане, не се е съобразила с движението на
автомобила. Мястото и вида на удара в тялото й от техническа гледна точка сочи, според
експертизата, че в даден момент пешеходката дори не е гледала към л.а.ОПЕЛ и не е
следяла движението му. Вещото лице посочва, че минималната зона за виждане на водача в
посока назад зад автомобила и надясно от десните габарити е неограничено от началното
положение на пешеходката до мястото на удара и има минимална дължина 16, 10 – 16, 50
метра. Посочва, че началното положение на пешеходката и траекторията й за движение от
техническа гледна точка не е попадала в ограничената зона за виждане на водача, която е
описвана разговорно и по достъпно като „сляпо петно, сляпа точка или други описания“ на
зоната за ограничена техническа видимост. Вещото лице посочва също така в заключението
си, че към момента на предприетото пресичане на пешеходката от разстоянието за виждане
на водача, мястото на удара по дължина е попадал извън дължината на пълният спирачен
път или „Опасна зона“ за водача на л.а.“Опел“. Към началния момент на предприетото
4
пресичане, траекторията за движение на пешеходката се е намирала на 9, 20 метра по
дължина от задните габарити на л.а.“Опел“.
В открито съдебно заседание, вещото лице инж.Н. посочва, че водача е имал техническа
възможност да възприеме и избегне удара в случай, че е упражнявал непрекъснат визуален
контрол назад. Посочва, че мястото на произшествието се намира на улица в краен квартал
на селото, която не е магистрала, не е главен път и през която минават периодично
автомобили, като посочва, че самата улица е „затворена“, т.е. с ограничен достъп.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото лице д-р
К.А, вследствие на претърпяното ПТП на 03.02.2020 г. АНТ. С. АНГ. е получила счупване
на шиловидния израстък на дясната лъчева кост –счупване на лъчевата кост на типично
място, натъртване на меките тъкани в поясната област и главата, анамнестични данни за
претърпяно мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнание.
Вещото лице посочва, че обективно установените травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното от АНТ. С. АНГ. на 03.02.2020 г. ПТП.
Посочва, че счупването на шиловидния израстък на дясната лъчева кост й е причинило
трайно затруднение на движенията на дясната ръка за около 2-3 месеца. Натъртването на
дълбоки меки тъкани в поясната област, контузия на главата с претърпяно мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание й е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Вещото лице посочва още, че както счупването на част от лъчевата кост, така и контузията,
натъртване на меки тъкани са причинили болка на АНТ. С. АНГ.. През първите дни и дори
първа седмица болката от натъртванията е била с голям интензитет, което е наложило
закупуването и употребата на нестероидни противовъзпалителни и обезболяващи средства.
След обездвижване на крайника и с времето, болката в засегнатите области е намалявала
постепенно.
Посочва се също така от вещото лице, че вида и количествата закупени медикаменти са
предназначени и отговарят за намаляването и по-лесно преодоляване на болката в
засегнатите области - контузията на меки тъкани в поясната област, главоболието, а
обездвижването за болката от счупването на дясната лъчева кост на типично място.
Установява се по делото, че описания в исковата молба лек автомобил с дк.№Е8167МР
притежава валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество (ЗД "Б" АД), с период на
действие от 09.08.2019 г. до 08.08.2020 г., както и че ищцата е депозирала заявление до
застрахователното дружество за изплащане на обезщетение във връзка с процесното ПТП
(вж. застрахователна претенция вх.№ОК-131929/05.03.2020 г.), по която няма произнасяне
от страна на застрахователя.
5
По делото са представен и доказателства от страна на ищцата (касова бележка) за сторени от
ищцата разноски във връзка с уврежданията, които е получила от процесното ПТП, в общ
размер на 24.09 лв. (вж. л.64 от делото).
Разпитания по делото свидетел А.С (дъщеря на ищцата) сочи, че знае за пътния инцидент с
майка си. Като я блъснала колата, звъннали й веднага и веднага слязла при ищцата. Ищцата
не знаела къде се намира, за момент е изгубила и съзнание. Вкарали я в къщата. Викнали
линейка и я закарали в поликлиниката в С. Направили снимки и гипсирали ръката. След 10
дни имала много болки, извадили гипса и й сложили друг гипс, като 45 дена била с гипс,
стресирана. Докато била гипсирана въобще не можела да се обслужва и до ден днешен нито
можела да готви, нито да простира. Била много притеснена и стресирана. Страдала от това,
че не може да се обслужва сама. В момента тя се оплаквала все още от ръката.
Съдът намира, че заключенията на двете експертизи следва да бъдат кредитирани, тъй като
същите са в съответствие със събрания по делото доказателствен материал и са изготвени от
експерти, разполагащи с нужните специални знания. Съдът кредитира свидетелските
показания на св.А.С. Съдът счита, че следва да кредитира тези показания, тъй като те са
логични, съпоставени и с представените и приети по делото доказателства, а и в хода на
производството други доказателства, противни на тях, не бяха събрани. Ето защо и при
отчитане на възможната заинтересованост на свидетеля по чл.172, ал.1 ГПК, съдът намира,
че свидетелските показания следва да се кредитират относно изживените от страна на
ищцата боли и страдания, предизвикани от процесното ПТП.
При така установените обстоятелства и след съобразяване на приложимите разпоредби
на закона, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съдът намира, че исковете са процесуално допустими. Нормата на чл.429, ал.1 КЗ
установява, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на
чл.432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да
иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат
изпълнени изискванията на нормата на чл.380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска „ГО“ и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от
предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответника на 05.03.2020 г. (видно от заявлението на л.8 от делото)
предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в
съда, поради което настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са допустими.
6
По основателността на исковете съдът намира следното:
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност“,
сключен между делинквента и ответното дружество, противоправно деяние на делинквента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието,
техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената
презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
По делото се установи безспорно обстоятелството, че ответникът застраховател е в
застрахователно правоотношение, покриващо риска „гражданска отговорност“ с
делинквента Ст. М. Г..
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите
участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на
извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, респ.
констатациите в протокола за ПТП, която настоящият съдебен състав кредитира като
обективно и компетентно изготвено. По делото се установява противоправното поведение
на водача на лекия автомобил, който е нарушил чл.40, ал.1 ЗДвП: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“,
както и чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“. Вещото лице по САТЕ
изрично посочва, че техническа причина за настъпване на процесното ПТП от страна на
водача Г. е управлението на лекия автомобил със задната част на купето напред, при което
водачът не е следял пътната обстановка зад автомобила и от двете му страни при наличие на
техническа възможност за това, което от своя страна е довело до закъснение от 2, 69 секунди
във времето при предприемане на действия за ефективното спиране на управляваното от
него МПС. С това си поведение водачът на лекия автомобил е нарушил сочените по-горе
разпоредби на ЗДвП, поради което следва да се приеме, че поведението му е било
противоправно.
Настъпилите вреди в резултат на противоправното поведение на делинквента, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от съдебно-
медицинската експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като обективна и
обоснована. Според посочената експертиза обективно установените травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от АНТ. С. АНГ. на
03.02.2020 г. ПТП. Експертизата посочва, че вследствие на ПТП ищцата е получила
7
счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева кост – счупване на лъчевата кост на
типично място, натъртване на меките тъкани в поясната област и главата, анамнестични
данни за претърпяно мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнание. Установи се от
експертизата и свидетелските показания, че нараняванията са причинили болки и страдания,
с голям интензитет особено през първата седмица, както и трайно затруднение на крайника
за период от 2-3 месеца, като с времето болката е намалявала. От показанията на
свидетелката се установи, че ищцата е понесла тежко уврежданията, които е получила от
процесното ПТП. Същата страдала, освен от болките, причинени й от уврежданията, още и
от това, че не може да се обслужва сама.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на основание чл.432 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявените
искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост“ не е абстрактно.
Според Постановление на Пленума на ВС на РБ №4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Съобразно критерия за
справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства
във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има
остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и
общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност и др.
В случая, съдът като взе предвид претърпените от ищцата травматични увреждания,
подробно описани по-горе, периодът на възстановяване след тях (около 2-3 месеца),
претърпените болки и страдания от ищцата в резултат на получените травматични
увреждания и психически травми и стрес вследствие на уврежданията, намира, че следва да
определи размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП в размер на 15 000 лв.
От друга страна, съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредата
от пострадалия с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД, е основателно. За да е налице
съпричиняване е необходимо наличието на пряка причинна връзка между поведението на
8
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква стенен. В случая, съдът
намира, че ищцата е нарушила с поведението си разпоредбата на чл.108, ал.2, т.1 ЗДвП:
„Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:
1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани“, както и
чл.113, ал.2 вр. с ал.1, т.1 ЗДвП: Извън населените места и по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. В случая от поведението на пострадалата като пешеходец и от мястото на удара,
установено от САТЕ следва да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата, която се е движила в момента на удара в нарушение на горните правила за
движение по ЗДП като пешеходец. Вещото лице изрично сочи, че близката надлъжна
дистанция от минимум 16, 10 метра между траекторията й за пресичане през улицата от
техническа гледна точка показва, че след предприетото пресичане, пострадалата не се е
съобразила с движението на автомобила, като в даден момент пешеходката дори не е
гледала към л.а.“Опел“ и не е следяла за движението му. Воден от горното съдът намира, че
с поведението си пешеходката А. е допринесла за настъпване на инцидента, съответно за
настъпване на вредоносните последици, като съдът намира, че приносът на пострадалата за
настъпване на инцидента следва да се определи в размер на 50%. Ето защо определеното по-
горе обезщетение за неимуществени вреди, следва да се редуцира с 1/2.
При така изложеното, съдът намира, че за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди в
резултат на процесното ПТП справедливият размер на парично обезщетение е в размер на
15 000 лв., като след приспадане на приетия процент на съпричиняване (50%), предявения
иск за неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 7500 лв., до който размер
следва да се уважи, като за разликата над този размер до претендираните 30 000 лв. следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен. Следва да се присъди и законна лихва върху
уважения размер, считано от 05.06.2020 г. (три месеца от датата на предявяване на
застрахователната претенция) до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, съдът намира, че същата следва да се
уважи частично.
Ищцата е доказала извършването на разходи във връзка с лечението на травматичните
увреждания от процесното ПТП, в размер на 24, 09 лв. Тези разноски съобразно съдебно-
медицинската експертиза са в причинна връзка с нанесените на ищцата травматични
увреждания и отговарят за намаляването и по-лесното преодоляване на болката в
засегнатите области. Предвид приетия процент на съпричиняване на вредите, този иск се
явява основателен за сумата от 12, 05 лв. до който размер следва да се уважи, като за
9
разликата над този размер до претендираните 24, 09 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Следва да се присъди и законна лихва върху уважения размер, считано от
05.06.2020 г. (три месеца от датата на предявяване на застрахователната претенция) до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съобразно резултата от делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцата се дължат разноски
от ответната страна съразмерно на уважената част на иска, възлизащи според
доказателствата по делото в размер на 187, 65 лв. за заплатен депозит за извършените
експертизи. След като съобрази уважената част от иска, съдът намира, че на основание чл.38
ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищцата – адв.Миглена Николова, следва да
се присъди сумата в размер на 357, 97 лв. за осъщественото процесуално представителство
по делото, като същата следва да се заплати от ответника.
Съобразно резултата от делото и по арг. от чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на
сторените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска. Същите според
доказателствата по делото възлизат в размер на 1537, 09 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице. Заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е малко над минималното по наредбата за минималните адвокатско
възнаграждения, поради което и с оглед характера и сложността на делото, възражението на
ищеца за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар е неоснователно.
Във връзка с освобождаването на ищцовата страна от заплащане на държавни такси и
разноски, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на съда дължимата за производството държавна такса съобразно уважената част от
исковете, чиито размер възлиза общо на 350 лв. (300 лв. по иска за неимуществени вреди и
50 лв. по иска за имуществени вреди).
Водим от гореизложените съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "Б" ЕАД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С.,бу. "Д.Б." № , да
заплати на АНТ. С. АНГ., ЕГН **********, с адрес: с.М., ул. "П.В."№, чрез адв.М.Н-Т.,
сумата в размер на 7500 лв. (седем хиляди и петстотин лева) представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от пътно-транспорното
произшествие, настъпило на 03.02.2020 г. по вина на водача на автомобил марка „"О." рег.
№Е8167МР, чиято отговорност е била застрахована при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица,
със срок на валидност от 09.08.2019 г. до 08.08.2020 г., ведно със законна лихва върху
10
уважения размер, считано от 05.06.2020 г. (три месеца от датата на предявяване на
застрахователната претенция) до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7500
лв. (седем хиляди и петстотин лева) до претендираните 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
ведно със законната лихва върху отхвърления размер, считано от 05.06.2020 г. (три месеца
от датата на предявяване на застрахователната претенция) до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЗД "Б" ЕАД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С.,бу. "Д.Б." №, да
заплати на АНТ. С. АНГ., ЕГН **********, с адрес: с.М., ул. "П.В."№, чрез адв.М.Н-Т.,
сумата в размер на 12, 05 лв. (дванадесет лева и пет стотинки), представляваща обезщетение
за причинени й имуществени вреди – извършени разноски за обезболяващи медикаменти с
оглед уврежданията, които е получила от пътно-транспорното произшествие, настъпило на
03.02.2020 г. по вина на водача на автомобил марка „"О." рег.№Е8167МР, чиято
отговорност е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица, със срок на валидност от
09.08.2019 г. до 08.08.2020 г., ведно със законна лихва върху уважения размер, считано от
05.06.2020 г. (три месеца от датата на предявяване на застрахователната претенция) до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на
обезщетение за разликата над 12, 05 лв. (дванадесет лева и пет стотинки) до претендираните
24.09 лв. (двадесет и четири лева и девет стотинки), ведно със законната лихва върху
отхвърления размер, считано от 05.06.2020 г. (три месеца от датата на предявяване на
застрахователната претенция) до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.127, ал.4 ГПК присъдените суми може да бъдат заплатени по следната
банкова сметка: - при банка
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД "Б" ЕАД, с ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С.,бу. "Д.Б." №, да заплати на АНТ. С. АНГ., ЕГН **********, с адрес: с.М.,
ул. "П.В."№, чрез адв.М.Н-Т., сумата от 187, 65 лв. (сто осемдесет и седем лева и шестдесет
и пет стотинки) – разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД "Б" ЕАД, с ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С.,бу. "Д.Б." №, да заплати на адв.М.Н-Т., сумата от 357, 97 лв. (триста
петдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото при условията на чл.38 ЗАдв. процесуално
представителство на ищцата по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК АНТ. С. АНГ., ЕГН **********, с адрес: с.М., ул.
"П.В."№, да заплати на ЗД "Б" ЕАД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С.,бу.
"Д.Б." №, сумата в размер на 1537, 09 лв. (хиляда петстотин тридесет и седем лева и девет
стотинки), разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
11
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗД "Б" ЕАД, с ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С.,бу. "Д.Б." № да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград, държавна
такса за разглеждана на исковете съобразно уважената им част, в размер на 350 лв. (триста и
петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответното дружество – Ст. М. Г., ЕГН, с адрес: с.М., ул. "Е-А" №
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Апелативен съд – гр.София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12