Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 83 по описа за 2018г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
протоколно определение от 04.12.2017г. по гр.д. №81374/2015г. на СРС, 81 с-в, с
което на СГС е изпратен по подсъдност осъдителен иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, предявен от „А.с.“ ООД срещу „У.Т.М.“ ООД за сумата 66 992,40
лв. – неизплатено възнаграждение по договор от 01.07.2013г. и анекс от
10.07.2015г.
Ответникът оспорва иска с възражения за
неизпълнен договор и възражения за недостатъци в извършената работа по
договора.
С процесния договор от 01.07.2013г. (приет
като писмено доказателство по делото) ищецът по възлагане от ответника се
задължава да изгради аерационна система в биобасейните и аеробните
стабилизатори на ПСОВ на гр. Костинброд, като произведе и достави необходимите
мембранни дифузори заедно с комплектована с щуфери тръбна мрежа и всички
останали съставни елементи на системата, включително да проведе необходимите
пускови изпитания и окаже съдействие при въвеждане на системата в експлоатация
(чл. 1 и 2 от договора), срещу възнаграждение в размер на 98 850,00 лв.
без ДДС (чл. 4.2 от договора).
С процесния анекс от 10.07.2015г. (също приет
като писмено доказателство по делото) ищецът по възлагане от ответника се
задължава да извърши и допълнителни действия по промивка и подмяна на
дифузорите в биобасейните (чл. 1 и 2 от анекса) срещу възнаграждение в размер
на 6 600,00 лв. без ДДС (чл. 3.3 от анекса).
С оглед възраженията на ответника срещу
предявения иск още тук следва да се посочи, че дори и само съдържанието на
цитирания анекс е достатъчно да обуслови извод, че към датата на подписване на
анекса между страните е постигнато съгласие, че задълженията на ищеца по процесния
договор са изпълнени в уговорения обем, но и в качество, което към датата на
подписване на анекса не предполага недостатъци в извършените по договора
монтажни работи (в противен случай страните не биха постигнали съгласие за
заплащане на допълнително възнаграждение на ищеца за възложените допълнителни
действия със сключения анекс към договора, а биха уговорили тези действия като
задължения на ищеца за възстановяване на недостатъци в извършената работа по основния
договор или като действия по изпълнение на основния договор, за чието
извършване не се дължи допълнително възнаграждение).
Изпълнението на задълженията на ищеца по
процесния договор се установява с изискуемото от процесуалния закон пълно и
главно доказване и от приетия като писмено доказателство протокол от
28.11.2014г., чието съдържание обективира и подписано изявление от управителя
на ответното дружество, което с противопоставима на ответника доказателствена
сила по чл. 180 ГПК, освен изпълнението на задълженията на ищеца по договора
между страните в посочения в протокола обем, установява и изявление от името на
ответника за приемане на извършените монтажни работи по договора, което
съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклудира възраженията на ответника за недостатъци
в приетата работа по договора между страните.
Изключение са възраженията на ответника срещу
т.нар. скрити недостатъци в монтажните работи (недостатъци, които не могат да
бъдат установени при приемането от възложителя или поради естеството си се
проявяват по-късно в процеса на използване на изградените съоръжения), но
събраните в производството доказателства не установяват, а дори опровергават
наличието на такива недостатъци.
Данни за недостатъци в работата, извършена от
ищеца по процесния договор и анекс, се съдържат единствено в показанията на
разпитания по делото свидетел В.В., но от показанията на самия свидетел се
установява, че същият е баща на съдружник в ответното дружество с дял на
стойност 90% от капитала на дружеството - обстоятелство, което определя
свидетеля като заинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК и в приложение на цитираната
разпоредба предпоставя, че показанията на свидетеля не могат да бъдат самостоятелен
източник на доказателствени изводи за факти от предмета на доказване в исковото
производство.
Доказателства в подкрепа на показанията на
свидетеля на В. не са събрани в производството по делото, като следва да се
отбележи, че ответникът не е ангажирал доказателства, а и твърдения и за отправени
изявления до ищеца във връзка с некачествено или количествено неизпълнение на
монтажните работи, възложени с процесния договор и анекс.
По-съществено в случая е, че приетите като
писмени доказателства по делото строителни книжа относно процесния обект,
изискани от Община Костинброд (включително, но не само разрешение за ползване
на обекта, актове обр. 15 и 16 и протоколи за извършени 72-часови проби на
инсталациите) също установяват изпълнение на възложените на ищеца монтажни
работи като обективно настъпил резултат и то по начин, който прави възможно въвеждането
в експлоатация на процесния обект, тоест изключва наличието на недостатъци в
монтажните работи, за които са изложени твърдения в отговора на ответника срещу
исковата молба.
Съображенията на процесуалния представител на
ответника, че цитираните строителни книжа не установяват изграждането на
съоръженията в процесния обект като резултат именно от действия на ищеца, са
основателни, но само по себе си това обстоятелство не може да обуслови доказателствен
извод по делото, че ищецът е в пълно или частично неизпълнение на задълженията
си по договора с ответника, а именно съвкупната преценка на строителните книжа
с останалите доказателства по делото (включително и най-вече цитираният протокол
от 28.11.2014г., но също и приетите писмени доказателства относно изявленията
на страните по изпълнението на процесния договор, а не на последно място и
показанията на свидетеля Л. Д.) обусловя неизбежния извод, че ищецът е изпълнил,
а ответникът е приел изпълнението на монтажните работи, възложени с договора от
01.07.2013г., а впоследствие и с анекса от 10.07.2015г.
Възраженията на ответника, мотивирани с
неизпълнение на клаузата на чл. 4.4 от процесния договор, с която е предвидено,
че окончателното възнаграждение по договора се дължи след представяне на
възложителя на приемо-предавателен протокол и данъчна фактура, също не могат да
обусловят недължимост на вземането, за което е предявен осъдителният иск с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, тъй като видно от съдържанието на цитираната
клауза посочените документи са предвидени от страните за установяване на обема
на извършената работа по договора и размера на задължението на възложителя, но
съгласно трайно установената съдебна практика (виж напр. решение №178 от
13.10.2017г. по т.д. №638/2017г. на ВКС ІІ т.о. и решение №158 от 07.11.2013г.
по т.д. №1128/2012г. на ВКС, І т.о.) регулативното действие на договорни клаузи
с посоченото съдържание не касае възникването и изискуемостта на вземането за
възнаграждение за извършена работа, а може да бъде от значение за датата, от
която длъжникът по вземането изпада в забава, като наличието на уговорка между
страните относно конкретните документи за установяване на изпълнението на
възложената работа по договора не препятства възможността за установяване на
изпълнението с всички възможни доказателствени средства.
Възраженията на ответника, мотивирани със
забавено изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор, нямат
отношение към основателността на предявения иск за възнаграждение, а евентуално
биха могли да имат отношение към съществуването на насрещно вземане на
ответника за мораторна неустойка по чл. 6.1 от договора. С отговора срещу
исковата молба ответникът е заявил такова вземане за съдебно прихващане, но не
с вземането на ищеца, за която е предявен осъдителният иск с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, а с вземанията на ищеца, за които с исковата молба са
предявени осъдителни искове за неустойки. Тези искове обаче не са изпратени по
подсъдност на Софийски градски съд, поради което и възражението за прихващане с
вземане на ответника за мораторна неустойка не е част от предмета на настоящото
производство, респективно наличието на основания за възникване на подобно
вземане е безпредметно да се обсъжда по настоящото дело.
По изложените съображения съдът приема, че
ищецът е в пълно изпълнение на задълженията, поети с договора от 01.07.2013г. и
анекса от 10.07.2015г., поради което ответникът дължи пълния размер на
възнагражденията, уговорени в договора и анекса, които възлизат на общата сума
126 540,00 лв. с включен ДДС.
При отчитане на признатите с исковата молба
(а установени и от счетоводната експертиза по делото) частични плащания на
сумата 35 586,00 лв. и 23 961,60 лв., извършени на 20.11.2013г. и
13.03.2014г., непогасена остава част от задължението на ответника за
възнаграждение по договора и анекса в общ размер 66 992,40 лв.
Твърденията на ответника, че на 21.07.2015г.
е извършил и допълнително плащане на сумата 22 200,00 лв. в частично
погашение на задълженията му по фактура №69/05.02.2015г., издадена от ищеца за
част от вземанията по процесния договор, са опровергани от заключението на
счетоводната експертиза по делото, от което се установява, че според
нареждането на самия ответник в платежния документ за въпросното плащане същото
е извършено за погасяване на задължения по друга фактура, а именно фактура
№70/20.07.2015г., която също е издадена от ищеца, но за вземане по различен
договор с ответника.
Предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва
да бъде уважен за пълния му предявен размер, като с оглед изхода на делото и
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови разноските,
които ищецът е направил за производството по иска (държавна такса в размер на
2 679,70 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 3 576,00 лв. и
депозит за експертиза в размер на 300,00 лв.).
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „У.Т.М.“ ООД с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати
на „А.с.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Св. *********на
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 66 992,40 лв. – неизплатено
възнаграждение по договор от 01.07.2013г. и анекс от 10.07.2015г., ведно със
законната лихва от 30.12.2015г. до изплащането на сумата, а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 6 555,70 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: