Решение по дело №2383/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна срещу Решение № 1373/26.09.2023 г., постановено от Районен съд - Варна по н.а.х.д. № 1997/2023 г. по описа на същия съд, с което е отменено издаденото от този орган Наказателно постановление № 03-2201263 от 04.01.2023 г., с което за нарушение на чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда, вр. чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, на „Крафт Крю“ ЕООД – с. Г., общ. П., обл. Варна, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се твърди, че решението на Районен съд – Варна е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, вр. чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което оспореното наказателно постановление да се потвърди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора, алтернативно е направено възражение за прекомерност на претендирания от ответника по касация адвокатски хонорар.

Ответникът в производството, „Крафт крю“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Варна, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от лице, което разполага с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по повод постъпила жалба от „Крафт Крю“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-2201263 от 04.01.2023 г., с което за нарушение на чл. 284, ал. 1 от КТ вр. чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършена на 24.11.2022 г. проверка от служители на инспекцията по спазване на трудовото законодателство е установено, че на територията на кораборемонтен завод „****“ в гр. Варна, на кей № 6, e акостирал м/к „***“, чиято палуба към момента на проверката се почиствала от около десетина души. Сред работещите имало лице, което се представило като Л. А. А., родена на *** година. За А. декларация по чл. 402 от КТ е попълнена от В. П. под нейна диктовка, като и двамата са се подписали да удостоверят верността на декларираното. В декларацията на А. е посочено, че тя работи в полза на „Крафт Крю“ ЕООД, считано от 21.11.2022 г. като общ работник с работно време от 8:00 ч. до 16:30 ч. без да има сключен както трудов, така и граждански договор. Срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 03 – 2201263/08.12.2022 г., в който било описано, че дружеството не е предоставило на А. работни обувки. Това било квалифицирано като нарушение на чл. 284, ал. 1 от КТ, вр. чл. 246, ал.1 от приложимата Наредба № 7/23.09.1999 г. Въз основа на акта Директорът на Дирекция „ИТ“ – Варна издал обжалваното наказателно постановление. В него изцяло са възприети описаните в АУАН факти, както и правната квалификация на деянието, посочена от актосъставителя. Направен е извод, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на „Крафт Крю“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Въз основа на представените доказателства въззивният съд е установил също, че на датата на проверката, 24.11.2022 г., проверяващият Н. И. И. издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „Крафт Крю“ ЕООД и Л. А. А..

От правна страна районният съд приема, че актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете, предвидени в разпоредбата чл. 34 от ЗАНН. От всички доказателства съдът не е кредитирал единствено представената декларация по чл. 402 от КТ, във връзка с което е изложил подробни мотиви – декларацията не е написана от посоченото като неин автор лице; това лице не е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може да бъде установено и, при необходимост, да бъде разпитано от съда; въпреки положените от съда усилия и след извършена справка в АИС – БДС е установено, че лице с такива имена и дата на раждане не съществува на територията на Република България. Тези констатации са дали основание на съда да се усъмни и в достоверността на декларираните данни, както и да приеме, че посочените лица едва ли са разбирали смисъла и значението на декларираните от тях данни, респективно – на вписването им в декларацията.

Съдът констатира също така, че както актът, така и наказателното постановление са издадени в нарушение на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като липсва описание в достатъчна степен на вмененото на въззивното дружество нарушение. В допълнение към това е констатирано също, че в мотивите към акта и постановлението липсват данни, които да обусловят извод за наличие на трудово правоотношение между търговското дружество и лицето Л. А. А., респективно – липсват данни и за възникването на последващи задължения в тази връзка. Факти, описващи елементи на трудово правоотношение, също не са изложени. Посочената още като нарушена норма на чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7 според съда не представлява състав на административно нарушение, тъй като е бланкетна и препраща към друг нормативен акт относно реда за предоставяне на специални предпазни средства и работно облекло. В заключение съдът приема, че констатираните нарушения на процесуалните правила са съществени, доколкото са нарушили правото на защита на санкционираното дружество, като по този начин то е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено и въз основа на кои факти, за да има възможност да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото административно обвинение. По тези съображения районният съд е отменил Наказателно постановление 03-2201263 от 04.01.2023 г. като незаконосъобразно.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Въззивният съд е събрал всички доказателства, относими към съществото на повдигнатия правен спор, и е анализирал същите подробно в мотивите на решението. Правилни са констатациите на районния съд, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление липсва конкретно и ясно описание на обстоятелствата, от които административнонаказващият орган е направил извод за неизпълнение на задължение за предоставяне на работни обувки от страна на работодателя. В това отношение доводите в касационната жалба не позволяват също да се установи нарушение на коя норма е вменено на дружеството, тъй като същите са общи и неконкретизирани.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от КТ, за нарушение на която е ангажирана отговорността на санкционираното дружество „Крафт Крю“ ЕООД, гласи, че работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. От анализа на тази разпоредба следва извод, че субект на такова нарушение не може да бъде всяко лице, а само такова, което е работодател по смисъла на т. 1 от § 1 на ДР на КТ, т.е. лице, между което и работника/служителя съществува трудово правоотношение. Фактите по делото сочат, че такова правоотношение между санкционираното дружество и лицето Л. А. не съществува, тъй като именно поради това е издадено постановление от 24.11.2022 г. за обявяване на трудово правоотношение. Както правилно е посочил районният съд в мотивите си, задължение на работодателя по чл. 284, ал. 1 от КТ е да предостави безплатно работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, работещи при специфични опасни или вредни за здравето условия. За да бъде установено такова нарушение, обаче е необходимо в акта и в постановлението да са посочени конкретните условия на полагане на труд, които да могат да се квалифицират като опасни или вредни, и да бъде посочено нормативното основание, обвързващо тези условия на труд със задължение на работодателя за предоставяне по-конкретно на работни обувки от определен вид. Доколкото такива обстоятелства не са изложени нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление, правилен е изводът, че по този начин е нарушено правото на защита на дружеството, привлечено към отговорност, което не е в състояние да направи насрещни твърдения и да представи доказателства за липса на такова задължение. Този порок на акта и постановлението препятства и съдебния контрол за законосъобразност, доколкото не могат да бъдат проверени твърденията на административнонаказващия орган за съставомерните признаци на нарушението. При това положение изводът на районния съд, че допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяната на наказателното постановление само на това основание, е правилен и в съответствие с установените по делото факти.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, VІ тричленен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 1373/26.09.2023 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 1997/2023 г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: