Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 28.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 3891 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20285887 от 31.12.2020
г. по гр.д. № 18803/2018 г. по описа на СРС, 176 с-в са отхвърлени като
неоснователни предявените от А.П.П., ЕГН ********** против Държавата,
представлявана от Административен съд София- град и Върховен административен
съд искове с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за заплащане на сумата 3500.00
лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от първия ответник -
Административен съд София- град и сумата 1500.00 лв.- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от втория ответник- Върховен административен съд, които
вреди са причинени в резултат от нарушение правото на ищцата за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от Конвенцията по адм.д.№
6621/2014 г. по описа на Административен
съд София- град и по адм.д.№ 582/2017 г. по описа на Върховен административен
съд.
Срещу постановеното решение е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата с излагане на доводи, че
решението в обжалвана част е незаконосъобразно. Моли за
отмяна на постановеното решение и уважаване на исковете.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Върховен
административен съд, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено. Заявява становище, че
първоинстанционния съд правилно е установил фактите по спора, че
продължителността на производството пред Върховен административен съд е
продължило 2 години, 1 месец и 15 дни, в който период се включва време, в което
производството е било спряно, както и време за разглеждане на две частни
производства. Проведени са били пет открити съдебни заседания, като в три
поредни заседания не е бил даден ход на делото. При съобразяване сочените
обстоятелства, натовареността на Върховен административен съд, както и
процесуалното поведение на ищцата и нейния представител, правилно и
законосъобразно с постановеното решение Софийски районен съд е приел, че не е
извършено от страна на съда нарушение на правота на ищцата на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок. Освен това поддържа, че в подадената искова
молба ищцата не е навела твърдения за наличие на вреди от нарушаване на правото
й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Без излагане на такива от
забавяне на производството е невъзможно да бъде извършена преценка и за наличието
на
Моли за потвърждаване на
решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответника Административен
съд София- град. На 20.09.2021 г. в подадено становище заявява, че оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли, постановеното от СРС решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. По отношение на цитираното съдебно
решение по в.гр.д.№ 7347/2018 г. заявява, че същото не е относимо към предмета
на спора и не следва да бъде съобразявано при постановяване на решение.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
При преценка
правилността на първоинстанционното решение съгласно разпоредбата на чл. 269,
изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Решението на СРС е валидно,
допустимо и правилно, като настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. С оглед доводите в жалбата,
следва да се отбележи следното:
СРС е сезиран с искове с
правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата 3500.00 лв.-обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от първия ответник - Административен съд София-
град и сумата 1500.00 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
втория ответник- Върховен административен съд, които вреди са причинени в
резултат от нарушение правото на ищцата за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл.6, § 1 от Конвенцията по адм.д.№ 6621/2014 г. по описа на Административен съд София- град и
по адм.д.№ 582/2017 г. по описа на Върховен административен съд.
Съгласно чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. В разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ са посочени
примерно критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е
допуснато нарушение на правото на процес в разумен срок. При съобразяване на
тези факти съдът дължи съпоставката между продължителността на воденото
производство и разумния срок, за който лицето следва да получи правосъдие. При
преценката на продължителността на разумния срок следва да се съобрази баланса
между интересите на лицето да получи бързо правосъдие и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на едно съдебно производство, с цел
постановяване на законосъобразен съдебен акт. В практиката си ВКС /решения №№
66/2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г. на ІІІ ГО и 76/2016 г. по гр. д. №
5721/2015 г. на ІІІ ГО на ВКС/ приема, че при преценката си за разумността на
периода на разглеждане на съдебното производство, съдът дължи съобразяване на
сложност на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните
органи, като за да прецени сложността на делото съдът преценява естеството на
фактите, които следва да бъдат установени, броя на участниците в производството
и на свидетелите, нуждата се получат документи по делото, естественото на
необходимите доказателства, съединяването на делото с други дела, встъпването
на други лица в процеса и т.н.
Със ЗОДОВ законодателят
е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана
с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на
държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на
работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя
специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат
общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ създава компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. С нея е предвидена
самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Претенцията за обезщетение,
съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по ЗОДОВ и реда на ГПК.
Критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е допуснато
нарушение са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими
стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.
Отговорността на
държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.
2б от ЗОДОВ е установяване на нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок.
В случая по делото не е
доказан фактическия състав за присъждане на претендираните обезщетения и
наведените в жалбата доводи в тази връзка са неоснователни.
Съдът приема, че в конкретния
случай от събраните по делото неоспорени от страните писмени доказателства, се
установява че при разглеждане на адм.д.№ 6621/2014 г. по описа на АССГ съдът е предприемал
своевременно всички действия по администриране на исковата молба, насрочване на
делото, разглеждането му в публично съдебно заседание и постановяване на
решение. Продължителността на производството от образуването му на 04.07.2014
г. до изпращане на касационната жалба на 11.01.2017 г. е 2 години, 6 месеца и 7
дни, в който период се включват и 26 дни, през които производството е било
спряно и са били разгледани две частни жалби. Първоначално исковата молба е
оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности, а след
извършването на необходимите процесуални действия са били проведени 9 открити
съдебни заседания. Насрочването им е било свързано с извършените процесуални
действия по събиране на доказателства – гласни доказателства и съдебни
експертизи; уважено е искане за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване
с необходима информация. Забава при разглеждане на делото, администриране на
исканията, насрочването му не се установява. Съдът приема за установено и че
действията на АССГ по постановяване на решение са своеврменни, няма забава,
която да се дължи на действия на съда.
Съдът приема, че не при
разглеждане на производството от АССГ не е налица нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Съдът приема, че в
конкретния случай от събраните по делото неоспорени от страните писмени
доказателства, се установява че при разглеждане на адм.д.№ 582/2017 г. по описа
на Върховен административен съд, съдът е предприемал своевременно всички
действия по администриране на исковата молба, насрочване на делото,
разглеждането му в публично съдебно заседание и постановяване на решение. Продължителността
на производството от образуването му на 13.01.2017 г. до постановяване на
съдебното решение на 28.02.2019 г. е 2 години, 1 месец и 15 дни, в който период
се включва и време от 1 месец и 10 дни, в който производството е било спряно и
са разгледани две частни производства. Проведени са пет открити съдебни
заседания, като в три от тях ход на делото не е бил даден поради нередовна
процедура по призоваване, настъпила смърт на страна в процеса, осигуряване
възможност за правна защита и съдействие на жалбоподателите. Забава при
разглеждане на делото, администриране на исканията, насрочването му не се
установява. Съдът приема за установено и че действията на ВАС по постановяване
на решение са своеврменни, няма забава, която да се дължи на действия на съда.
Съдът приема, че не при
разглеждане на производството от ВАС не е налица нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
В допълнение на
изложението следва да се посочи, че специфичните вреди, за които ищецът е
навела твърдения в исковата молба, че е претърпяла от забавеното постановяване
на решение по делата, не са установени по несъмнен начин. С доклада по делото
на ищцата са дадени указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи
доказателства за установяването им съобразно правилно разпределената в процеса
доказателствена тежест.
С оглед съвпадението
изводите на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20285887 от 31.12.2020 г. по гр.д. №
18803/2018 г. по описа на СРС, 176 с-в.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.